Проф. Валентин Колев, заместник-председател на Българската браншова камара на енергетиците

Проф. Валентин Колев, заместник-председател на Българската браншова камара на енергетиците и учител в Техническия университет – София

Проф. Колев, вие имате направен отчет, който обгръща положението на въглищните централи и тяхното значение. Бихте ли ни разказали малко повече за него и за базовите мощности у нас, каквито са главно въглищните централи?

Без да имам поради дребните въглищни централи като Топлоелектрическа централа „ Брикел “, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ - Димитровград и без Топлоелектрическа централа „ Варна “, конфигурираната мощ на трите огромни въглищни централи в региона на комплекса „ Марица Изток “ е 3200 MW. Именно тези три огромни централи имат огромно присъединяване в мощностния баланс на страната ни. Особено през зимата си личи това – в този момент да вземем за пример в първите 10 дни на януари товарът на енергийната система доближи 7100 MW без в тази стойност да е включен износът на електрическа енергия. Този товар се покрива от АЕЦ „ Козлодуй “, който е 2080 MW, а другите 5000 MW се покриват от въглищните централи, а включително влизат заводските и топлофикационните централи и Водноелектрическа централа на НЕК ЕАД.

Покриват се и от централите на възобновима сила несъмнено. Реално, тъкмо когато ни би трябвало електрическата енергия от възобновимите източници, ние я нямаме. ВЕИ централите имат по-висока часова приложимост през пролетно-летния сезон и лятно-есенния. В случая приказвам главно за фотоволтаичните и вятърните централи. Тоест ние де факто зимата, когато най-вече имаме потребност от мощности за произвеждане, ние от възобновимите източници получаваме доста малко. Така, че главно разчитаме на въглищните централи. Именно те обезпечават над 40% присъединяване в мощностния баланс и над 45% присъединяване в енергийния баланс. При годишното ползване от 45 тераватчаса, дружно с софтуерните разноски по преноса и систематизиране, то тези централи създават към 20 тераватчаса. Така че без това произвеждане така и така присъединяване в мощностния баланс мъчно може да се приказва за обезпечаване на адекватността на енергийната система. Не мога да не загатна, че това би могло да се случи освен с въглища, само че и в случай че имахме газови централи. Друг е въпросът какви ще бъдат в този случай разноските.

Непознаване на характера и същността на договорите, подписани с вложителите в така наречен американски централи в енергийния комплекс " Марица Изток ", са причина за тенденциозните изказвания, натрапвани на обществото през последните месеци. Какъв е вашият коментар?

Действително този въпрос не се познава добре. Дори на най-високо ниво при висшия мениджмънт на страната. Аз съм бил очевидец на това, че експерти демонстрират непознаване на този въпрос като настояват, че можело без особени разтърсвания да се скапват дълготрайните контракти. За да се скапват тези контракти, то първо би трябвало да се извади една огромна сума пари, които изпълнителния шеф на НЕК най-добре знае какъв брой са тъкмо. Преди три години, когато аз върших експертиза по този въпрос бяха към 3 милиарда лева Сега евентуално към този момент са по-малко. Но не може да бъдат развалени тези дълготрайни контракти и от тази позиция съществува непознаване на въпроса.

Ако въпреки всичко желаеме преустановяване на договорите първо би трябвало да се заплати нагоре цитираната сума, второ – би трябвало да се получи и единодушието на отсрещната страна. Ако на вас някой ви предлага предварително преустановяване на договорите то страната, която чака те да се прекратят, би трябвало да знае, че ще има съответните наказания. Самите контракти съгласно мен са доста точно направени от страна на вложителите. Така са направени, че всеки спомагателен разход, който ще се появи се явява за сметка на НЕК.
Факт е да вземем за пример, че заплащането на въглеродните излъчвания издадени от двете американски централи, би трябвало да се поема от Обществения снабдител.

Какво е бъдещето на въглищната енергетика у нас и по-специално – на централите в комплекса „ Марица изток “?

За страдание бъдещето на въглищната енергетика в България няма да е по-различно от бъдещето на въглищната енергетика в Европа. Няма по какъв начин на Стария континент да спрат всички въглищни централи, а в България да продължат работата си. Не виждам въобще по какъв начин е допустимо да стане това. От тази позиция би трябвало да бъдем задоволително гъвкави и да използваме нашите въглищни централи допустимо най-дълго. Буквално ние би трябвало да се борим да бъдем последните в границите на Европейски Съюз, които да затворим въглищните Топлоелектрическа централа. Това би трябвало да бъде нашата целева функционалност. И незабавно ви давам образеца със затворените към този момент четири блока на АЕЦ “Козлодуй “. Още преди 20 година, когато стартира работата по меморандума за тях. И когато бе сложено изискване „ за влизането в Европейски Съюз би трябвало блокове от 1 до 4 на АЕЦ „ Козлодуй “ да бъдат затворени “, тогава е трябвало да бъдем малко по-предпазливи, малко по-гъвкави. Защото тези дребни блокове произвеждаха доста евтина електрическа енергия. Затова давам този образец – всички би трябвало да сме наясно и да преследваме тази цел: да бъдем измежду последните, които ще спрат своята въглищната енергетика.
Доколко на ниска цена ще бъде това произвеждане на ток от въглищни Топлоелектрическа централа е мъчно да се каже поради разноските за въглеродни излъчвания. За страдание тези излъчвания могат да доведат до състояние, че работата на тези централи няма да ни бъде преференциална.

Трябва да ни е ясно следното: за производството на един мегаватчас електрическа сила от въглищните ни централи се емитира 1,3 тона въглероден диоксид. И в случай че приемем, че 25 евро е цената на звук нездравословни излъчвания, то това прави 32,5 евро/мвтч за създадена електрическа енергия. Или 60 лв. над сегашната цена – това е вярното умозаключение. При нашите централи горивната съставния елемент (разходите за гориво при произвеждане на един мегаватчас, бел. ред) е 28-30 лева./мвтч. Тоест минималната стойност без покриване на условно непрекъснатите разноски е 90 лева./мвтч. Ако сложим още 25-30 лева./мвтч за покриване на условно-постоянни разноски ние отиваме на цена от най-малко 120 лева./мвтч. Това е действителната себестойност, а в случай че трябват да се вършат вложения и да се търси облага цената на ел.енергия за 1 МВтч върви още нагоре.

Без тези стратегически активи допустимо ли е да се подсигурява електроснабдяването на България и на всички българи?

В началото аз загатнах, че общо въглищните ни централи обезпечават към 20 тераватчаса електрическа енергия годишно, което е над 45% от енергийния баланс. Тези централи вземат участие в запаса на статичната и динамична резистентност на енергийната система. Това е запасената кинетична сила във въртящите се инерционни маси на турбогенераторните групи. Смятайте, че това свойство не може да бъде заместено от възобновими източници. В момента в напредналите страни се работи интензивно по основаване на електронни устройства, които да имитират инерционните маси, само че досега не е направено кой знае какво по този въпрос.

Представете си един ротор на генератор с мощ 220 мвт., който е с тегло 40 тона. Заедно с турбината той тежи повече от 100 тона. В момента, в който възникне някаква напречна или надлъжна несиметрия в електроенергийната система точно тази инерционна маса се стреми да резервира статичната и динамична резистентност на системата. Това е инерция, сходна на маховик, обяснено на елементарен език. Този миг липсва при ВЕИ централите. Даже, когато стане някаква щета в мрежата възобновимия източник незабавно се отделя от системата. Тоест той не се пробва да резервира устойчивостта на системата, а в противен случай – той пази единствено себе си. На процедура без тези инерционни маси мъчно може да се подсигурява устойчивостта на електроенергийната система. Отделно стои въпроса за присъединяване в първичното, вторичното и третичното контролиране. Там вземат участие главно огромните енергийни блокове от кондензационните централи. В първичното и вторичното контролиране не вземат участие блоковете на АЕЦ „ Козлодуй “, тъй като те не могат да се.

Колегите настояват, че при новите блокове на АЕЦ „ Белене “, в случай че вероятно се стартира строителство, там ще имат по-голяма опция за контролиране. Те може и да могат да вземат участие в регулирането.

Да вземем Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица Изток 3 " можете ли да обясните, какво би се случило, в случай че тази централа не беше реновирана и съгласно новите правила щеше да би трябвало да бъде затворена след 2 години?

Реновирането на Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица Изток 3 " първо докара до увеличение на конфигурираната мощ с по 17 MW на всеки блок и по този начин мощността на цялата централа бе увеличена от 840 MW на 908 MW. Освен това бяха построени сероочистващи съоръжения, които както видяхме са значими за работата на централата. Например в Топлоелектрическа централа „ Варна “ няма сероочистващи съоръжения и надлежно централата спря да работи преди три години. Наскоро тя бе въведена в употреба още веднъж, само че работи на природен газ. Подобна може би щеше да е ориста и на Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица Изток 3 " без упоменатите вложения.

Кои са мощностите, на които България разчита в този момент при положение на сериозна повреда или така наречен цялостен срив на системата?

Като цяло цялостен срив на системата няма, на британски терминът е blackout, а на български е раздробяване на енергийната система. Слава Богу в последните 30 години не сме имали такова раздробяване на електроенергийната система. Но в случай че се случи такова нещо преди всичко започват ВЕЦ-овете за възобновяване на електроенергийната система, а след това потеглят и кондензационните блокове. Това са точно въглищните блокове, на които се разчита за възобновяване на паралелната работа на електроенергийната системата.

Пазарът на въглеродни излъчвания отбелязва най-високите си равнища за последните няколко години. Какъв ще е резултатът от това върху въглищната енергетика и върху електроенергийния бранш като цяло?

При 25 евро/т единствено разноските за производството на 1 МВтч електрическа енергия от Топлоелектрическа централа ни костват 60 лв.. Единствено Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ не заплаща до 2 тераватчаса произвеждане на година, което е планувано за контролирания пазар у нас. За това произвеждане не се заплаща цена за въглеродните излъчвания. За останалите към 7 ТВтч произвеждане на година централата би трябвало да си заплати за квотите въглеродни излъчвания. Тук приказваме за над 200 млн. евро на година разноски за въглеродни излъчвания единствено за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “. В същото време частните Топлоелектрическа централа „ AES Гълъбово “ и Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “ създават общо към 8 ТВтч електрическа енергия годишно. Техните разноски за въглеродни излъчвания са за към 240 млн. евро на година.

Аз чета непрестанно разнообразни източници и забелязах, че към този момент е планувано, че към 2030 година цената на въглеродните излъчвания ще доближи 60 евро/т. При тази цена към този момент не знам какво би се случило с нашите въглищни централи.

Трябва ли да мислим за заменяне на въглищните централи с ВЕИ? Колко време ще ни отнеме и допустимо ли е това?

По отношение на ВЕИ централите към този момент обясних, че тези инерционни маси няма по какъв начин да бъдат заместени с сходни източници. Аз не съм съперник на зелената сила и даже я поддържам. Обаче при тези източници силата се появява тогава, когато не ни е нужна. Тя се появява през лятото, а на нас ни би трябвало през зимата. И в случай че ние съумяваме да акумулираме сила посредством електрически акумулатори или посредством ПАВЕЦ „ Чаира “ ние може да изравняваме най-вече дневния профил на произвеждане. Това можем да го вършим най-вече за равнене на седмични профили на произвеждане. Но ние не можем да се запасим с тази сила през лятото и да я използваме през зимата.

Наличието сега на въглищни централи у нас в действителност ни обезпечава и по-големия % на енергийна самостоятелност. Но в случай че ние нямаме произвеждане на електрическа енергия от въглища и е явно, че това произвеждане не може да бъде заместено изцяло от ВЕИ, ние в действителност ще увеличим нашата енергийна взаимозависимост. За да запазим тези инерционни маси, тези генератори и турбини, ние би трябвало да преоборудваме тези уреди за работа на природен газ. За региона това е единствената опция съгласно мен.

Тогава значи остава въпроса за цената на суровината природен газ?

Имайте поради, че горивната съставния елемент за един блок на природен газ сега е към 100 лева./мвтч. А в случай че настрана компонентата за нездравословни излъчвания на СО2 доближи равнища от 60 евро/т, тогава ще бъде по-разумно за нас да преминем на природен газ. Това го споделям като ние би трябвало да си изследваме целевата функционалност – да бъдем последните, които ще затворим въглищните централи. Нека не забравяме, че и при работа на горивните съоръжения на природен газ също се отделят нездравословни излъчвания, въпреки и в по-малка степен – към 3-4 пъти по-ниски равнища. Ако пък е направено високоефективно комбинирано произвеждане, то може да е с още по-ниски равнища на нездравословните излъчвания.

Двата американски Топлоелектрическа централа от комплекса " Марица Изток " са подготвили оценка на изгодите и разноските, въз основата на която да бъде взето решение дали да бъде предоставена дерогация. Сега топката е в Министерство на околната среда и водите и на Изпълнителната организация по околна среда и водите, които да прегледат заявките за смяна в комплексните разрешителни. Ще могат ли тези централи да продължат работа, като създадат единствено тези вложения, които е целесъобразно да бъдат направени, без да се утежнява цената на електрическата енергия?

Тук е доста значимо в случай че би трябвало централите да преведат в сходство с условията на референтния документ за огромните горивни съоръжения. Но и тук остава отворен въпроса за CO2 излъчванията. Дори да може да се изпълнят условията за наличие на серни и азотни окиси, както и на живак, остава въпроса за излъчвания на СО2. А пък към този момент вложенията за привеждане на инсталациите към условията на този референтен документ какви ще бъдат и дали са стопански преференциални – това е въпрос, който централите би трябвало да решат. Другият вид е да се употребява дерогация по тематиката.
Вижте, в случай че казусът е единствено в самата инвестицията считам, че е редно тя да бъде направена. Проблемът е от друго естество: Европейската комисия си е запазила правото на по-късен стадий да поправя тези условия към огромните горивни съоръжения. Тоест допустимо е тези условия след няколко години да станат още по-тежки.

Смятате ли, че са основателни нападките на еколозите, които апелират дерогацията за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ за работа, според новите европейски условия за понижаване на замърсяването?

Аз не желая никога да се опълчвам на еколозите. Вероятно те имат някакви учредения за своите претенции. Но аз не смятам, че най-големите замърсители на атмосферата са работещите кондензационни централи. Това изрично мога да го заявя. Да, те са значим фактор, само че дано си спомним, че и популацията у нас главно се отоплява на дърва. И то се отоплява по най-неефективния метод – като се употребява влажна дървесина, с ниско КПД и с съществуване на доста нездравословни субстанции.

Адекватни и навременни ли са ограниченията, които подхваща българското държавно управление за опазване на въглищния бранш у нас? Какво още може да се направи?

Единствените ограничения, които са подхванати все още са свързани с дерогацията на новите европейски условия. Доколкото знам най-малко енергийния министър Теменужка Петкова по време на Националния съвет за тристранно съдействие загатна, че е обезпечена безсрочна дерогация за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “. Това аз доста се надявам да стане факт и за Топлоелектрическа централа „ AES Гълъбово “ и Топлоелектрическа централа „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “.

По отношение на ограниченията, свързани с премерване и понижаване на серните и азотни равнища в отделяните газове, както и наличието на живак считам, че ограниченията евентуално са съответни и навременни. По отношение на въглеродния диоксид може би сме закъснели. Използването на капасити механизмите трябваше да стане по-рано. Доколкото знам страни като Полша, а и други страни на Европейски Съюз, още от 2016 година стартираха този развой за потребление на капасити механизмите за в допълнение финансово подкрепяне на въглищните централи. Крайният период е до 2019 година и аз не знам дали ние ще се включим в този механизъм. Но би трябвало да създадем всичко допустимо това да стане факт.

Капасити механизмът дава правото да се получи нотификация от Европейската комисия да се заплащат суми за разполагаемост на централите. Към този миг заплащането на тези суми у нас се смята за държавна помощ.

Трябва да има нотификация за Европейска комисия със съответните причини и аргументация, с цел да се даде позволение да се дават спомагателни средства за разполагаемост.

Проф. Валентин Колев e декан на Електротехническия факултет в Техническия Университет София. Професор е по компетентност " Електроенергетика " - произвеждане и систематизиране ". Бил е изпълнителен шеф на Електроенергийния систематичен оператор. Заместник-председател е на Браншовата камара на енергетиците в България.