- Проф. Вагалински, премина ли еуфорията около статуята на Хермес

- Проф. Вагалински, мина ли еуфорията към статуята на Хермес и в музея в Петрич ли ще остане тя, или ще получи софийско жителство?

- Права сте, еуфорията мина, само че за „ софийско жителство “ в никакъв случай не сме мислили – всичко, което откриваме от 2007 година насам в Хераклея Синтика, оставяме в музея в Петрич.

- Има ли проекти тази, а и други находки от Хераклея Синтика да създадат околосветско странствуване в разнообразни музеи?

- Находките са доста разнородни и в тази ситуация едно такова решение зависи най-много от работещите в общинския Исторически музей в Петрич.

- Не би трябвало ли нещо да се предприеме на национално равнище, с цел да може тези неповторими неща да се видят от колкото се може повече хора?

- Има такава опция на национално равнище, когато се вършат изложения в чужбина и постоянно музеите в страната, освен софийските, работят дружно, като екип. Но сега персонално аз не вземам участие в подобен план.

- Разкопките ви са с национално значение, само че в това време се постанова да се правят в това число и в частни терени. Има ли спънки от страна на притежателите?

- Има проблем поради частни имоти, и то на територията на централния площад (форума) на Хераклея Синтика, който изследваме най-задълбочено и от най-дълго време. Липсва доброжелателност от страна на притежателите на тези имоти, надлежно няма по какъв начин да има ползотворно съдействие сред тях и община Петрич. Два от терените са изключително значими, те са в централната и в източната част на форума. В единия от тях работихме преди години с разрешението на притежателя, само че по-късно взаимоотношенията ни не се развиха добре. Общината от дълго време се старае да позволи този проблем, само че не се получава, а в следствие страдат римските градежи, архитектурата, която ние сме разкрили. В Закона за археологическото завещание ясно е написано какви са вероятните изходи от обстановката, само че би трябвало да има воля на собственик от страна на страната, респективно на нейния представител – Министерството на културата. За страдание към този момент седма година чакаме съответно решение.

- Това не блокира ли работата ви?

- Да, основава се напрежение, работата се стопира, накъсва се. Но най-неприятното е, че се утежнява положението на античните градежи. Става дума за тези, които са разкрити от дълго време, само че са обект единствено на спешна консервация от наша страна – точно заради обстоятелството, че са в частни имоти. Дори не сме длъжни да го вършим, просто сме загрижени за обекта. И таман до момента в който проверявахме какво е положението на Големия канал на Хераклея Синтика, открихме най-добре непокътнатата скулптура, за която всички приказват в последния месец… Иначе плануваните разкопки тази година са в западната част от територията на форума, която е общинска благосъстоятелност. В източната обаче, където има и частни имоти, може да се ползват единствено палиативни ограничения. Общината не може да придвижи план за трайно възстановяване и туристическа инфраструктура на този сектор, тъй като не го има. В същото време притежателят не поставя съответни грижи и единственото, което прави, е да основава спънки за изследването му.

- Какво тъкмо значи „ спешна консервация “?

- Суха зидария на стени, които да подпират античните, стигнали до сериозно положение. Покриваме част от римските градежи с чували с пясък, с цел да се запазят. За следващ път построяваме защитни покрития от дървени структури с платна, които прегарят и би трябвало да се възобновяват годишно. Проверяваме всяка проблематична зона – по тази причина и влязохме в Големия канал, който сме разкрили още през 2018 - 2019 година Затворихме го незабавно със особено направена решетка, с цел да не пострадат любопитни туристи, изключително деца. Този път, оглеждайки от вътрешната страна стените и дебелия насип, забелязахме две неща – че се утежнява положението на градежа и че се белее мраморно парче на извънредно място. Внимателно започнахме да изследваме и за наша изненада разкрихме цяла скулптура. Много се изписа и изговори за нея, програмата ни се промени, напрежението набъбна. Надявам се, че около това изобретение държавният уред ще се раздвижи и най-сетне ще предприеме съответни ограничения. Защото общината има предпочитание да стопанисва, да ръководи, само че по закон археологическите обекти/ценности са обществена държавна благосъстоятелност. А ние просто желаеме умерено да си вършим работата, без да се усещаме сред чука и наковалнята. Не е елементарно даже единствено да проучваш, да попълваш белите петна в историята. Но ние се грижим и за популяризирането на Хераклея Синтика, тъй като основаването на туристически артикул е значимо за стопанската система. Добавете към това спешната консервация и ще добиете визия за какво сме пред цялостно безсилие.

- Да разбирам ли вярно – има си притежател на имота и във всеки един миг той може да отиде и да се разноски с маратонки върху нещо безпределно скъпо, което вие сте консервирали спешно? Защото земята си е негова и той си е в правото, по този начин ли?

- Разбира се, че може и го прави постоянно. Но не е въпросът дали влиза. Трябва да се даде явен знак, че законите в нашата страна се съблюдават, че има страна и тя се грижи за своето културно-историческо завещание. Но, както несъмнено и вие сте забелязали, на хартия имаме положителни закони, използването им куца.

- Да поговорим още веднъж за статуята на Хермес, която последно беше открита. Има ли към този момент някаква изясненост дали е с лика на съответен държател или това следва да се прецизира?

- Този въпрос ми го задават всички публицисти от момента, в който се разбра, че белеещият се мрамор е скулптура – започнахме работа по нея на 1 юли, на 3-ти я разкрихме докъдето беше допустимо, преди да измислим проект по какъв начин да бъде повдигната и пренесена. Тогава още не можехме да забележим лицето изяло и по тази причина първичната догадка беше господ Хермес. Към днешна дата статуята към този момент е в Петричкия музей и чака реституция, след това ще бъде изправена и сложена на мястото, където ще може да я преглеждат посетителите. Но всяко пренасяне крие риск – скулптурата е тежка, а в това време има фини елементи, направена е грижливо и качествено. Затова първо поканихме експерт с портативен рентген, да изследва за сериозни точки мрамора, преди да стартира процесът на реставрацията. А когато почистването и консервацията приключат, ще можем да забележим всички елементи от лицето, за което занапред знаем, че има портретни черти. Но кой би могъл да е индивидът, изобразен като господ? Трябва да е някой значим римски общественик, обожествен след гибелта му. Ще прибавя и че е живял към новата епоха. Да, имам някакви хрумвания кой може да е той, само че ми би трябвало още време. Още малко самообладание!

- Казахте, че статуята е била заровена, а не просто затрупана в канала. Практика ли е да се погребват статуи? С какъв фетиш е обвързвано това?

- „ Погребана “ е малко двузначен термин...

-... Значи не става въпрос за някакъв фетиш?

- Статуята е била скрита в канала от хераклейците след мощно земетресение, блъснало града им малко след 388 г от н. е. Няколко години преди този момент Теодосий I постанова християнството като публична вяра в империята с Едикта за вселенската религия, прочут и като Солунския едикт. От това следва, че на останалите вярвания към този момент не се гледа с положително око, а ограниченията против езичниците и техните ритуали стават все по-строги. Затова допускам, че хераклейци са се погрижили с огромно почитание да скрият или „ погребат “ статуята в един към този момент нефункциониращ канал. Доста старания им е коствало. Очевидно са изпитвали огромно почитание към личността, изобразена като провидение, откакто четири века са я държали на централния площад и са траяли да я тачат задоволително, с цел да се погрижат да не пострада. Знаели са кой е индивидът, пазели са паметта за (вероятно) положителните каузи и поддръжката, която този общественик е оказвал на града.

- Тогава е имало отношение към историята. Днес май не е тъкмо по този начин.

- Впечатляващо е, да – това са четири века… Повечето българи през днешния ден наблюдават обратно до 100-ина, най-много 200 години своето потекло.

- Къде другаде има скулптури на Хермес и къде се подрежда откритата от вас като степен на предпазване, качество? Има ли нещо извънредно в нея?

- Такива скулптури, толкоз добре непокътнати, са необичайност. Знам за една сходна в Лувъра, и в Атина имат Хермес – от същия иконографски вид като нашата статуя. Затова първоначално, до момента в който виждах единствено гърба, допуснах че и хераклейската изобразява този господ. Вече знаем, че е на действителен човек. Има сходни образци с обожествени видни държавници, освен това не става дума единствено за императори. Много се веселя, че за пръв път в Хераклея Синтика се натъкнахме на толкоз непокътната скулптура, поради земетресението до момента откривахме най-вече торсове без глави, имаме и глава без тяло. Този път липсват единствено лявата китка и част от дясната ръка, тя е потърпевша още в древността и деликатно е била „ ампутирана “ малко под рамото. Но това не трансформира обстоятелството, че става дума за извънредно произведение на античното изкуство, което носи в себе си доста история. Чест е освен за Петрич, само че и за цялата ни страна, че ще стои в български музей. И преди да открием тази скулптура в Хераклея се стичаха туристи, само че в този момент потокът безусловно е нескончаем – в делник и в празник, в горещини и в дъжд. Хората се снимат до решетките, тъй като желаят да са допустимо най-близо до мястото, където е била открита статуята. Това е добър метод за разпространение на археологическото ни завещание.

- Много страни трансформират такива места в атракция, поставят реплики, основават митове. Умеем ли да привличаме туристи, които тачат историята?

- Хераклея Синтика се трансформира във все по-добър образец по какъв начин би трябвало да се притеглят туристи. Има няколко фактора за това – преди всичко предпочитаното държавно финансиране на разкопките и положителното ни съдействие с община Петрич, изключително след 2015 година и избора на настоящия кмет, който схваща значимостта на обекта и ни поддържа. Споменах към този момент, че ние тук не сме единствено археолози, а от време на време и гидове на туристите, които се стичат от близо и надалеч. През 2021 година бях шокиран да науча, че са пристигнали гости чак от Фолклендските острови! Питах ги по какъв начин са научили за Петрич и Хераклея Синтика, а те дадоха отговор, че в интернет може да се откри доста информация. Зарадвах се, тъй като точно с такава цел през 2018-а с журналистката Ирина Вагалинска превърнахме дребния ни уебсайт Archaeologia Bulgarica в медийна платформа (само във Facebook постоянно ни наблюдават над 25 000 души) под мотото: „ Виж откритията, до момента в който се случват! “. Започнахме да качваме фотоси и видеа, къси мнения от експерти на наличен за необятна публика език. Ние работим за тази община с убеждението, че положителното за хората в Петрич е положително и за всички останали българи. И не става дума единствено за това, че тук се отварят нови и нови къщи за посетители. Всяка забавна находка от Хераклея Синтика се трансформира в вест, която обикаля света. Ето, тази година на обекта пристигнаха да се трудят и доброволци – деветима студенти по археология и архитектура от Испания, Турция, Италия, Гърция, има даже един от Колумбия. А разкопките в Хераклея Синтика за четвърти път получиха целево финансиране от Министерския съвет.

- Последният транш не е ли информация безусловно на няколко дни?

- Решението за това финансиране е от декември предходната година. Но до момента в който се завърти държавната машина, при всички политически турбуленции, мина много време. От 1 юли работим на обекта, само че едвам през вчерашния ден ми се обадиха, че най-сетне парите ще бъдат преведени. Да, не всичко върви безпрепятствено, само че ние нямаме различен избор – в случай че просто стоим и чакаме, подобаващият за работа сезон ще отмине и няма да можем да си свършим работата.

- Всичко това окуражи ли ви да продължите разкопките най-малко още 17-20 години или ще потърсите някое ново предизвикателство?

- Вижте (смее се), това звучи малко като „ Господ се забавлява, до момента в който ние долу си вършим проекти “. Чак толкоз надалеч напред не мога да мисля. По-скоро се старая това, което сме проучили от 2007 година насам, да бъде добре съхранено и обществено налично. Още в края на 2022 година разгласих два тома с цялата историческа информация, разкрита до момента за Хераклея Синтика. Книгата е издадена на хартия, само че я има и на уеб страницата Archaeologia Bulgarica, налична гратис за всеки. Чувствам го като изпълнен ангажимент, тъй като знам какъв брой държавни пари са изхарчени, какъв брой доста хора са положили старания за този обект. За мен е значимо в екипа, с който работя, да има положителни и отдадени на работата експерти на друга възраст. Така знам, че ще има кой да поеме щафетата, тъй като по Хераклея Синтика има работа за няколко генерации.

Из. Телеграф