Проф. Маслянков: Ракът на гърдата не е еднородна болест и е пример за комплексно лечение
Проф. Свилен Маслянков е началник на направление „ Лечение на доброкачествени и злокачествени болести на гърдата “ в Клиниката по хирургия на УМБАЛ " Александровска ". Той е главния идеолог на Националната конференция по хирургия на гърдата, която ще се организира От 30 януари до 1 февруари 2025 година в хотел „ Хаят Риджънси “, София. Основен акцент на конференцията ще бъде кръгла маса, отдадена на план за промени в хирургичния стандарт и клиничните пътеки, по които се работи при диагностиката и лекуването на най-честото злокачествено заболяване в света - рака на гърдата. На нея са поканени представители от Министерство на здравеопазването, НЗОК, БЛС, Здравната комисия към Народното събрание и други основни институции. Целта е да се обсъдят съответни стъпки за рационализиране на стандартите и възстановяване на достъпа до новаторско и качествено лекуване за пациентите.
Проф. Маслянков, какви са акцентите в Националната конференция по хирургия на гърдата?
За първи път ние, хирурзите, сме с самодейността да има подобен вид конференция, макар че ракът на гърдата е сложна болест и се лекува освен от хирурзи, а и от лъчетерапевти, химиотерапевти, имунолози, образни диагностици, пластични хирурзи. Тази болест е образец за комплексност в лекуването на онкологична болест и всяка година има научни конгреси, на които един главните проблеми, които се разискват е рака на гърдата. За първи път обаче самодейността е наша, тъй като хирурзите има какво да наваксваме във опцията да лекуваме по-съвременно пациентите си и да прилагаме новите подходи. Аз съм от по-младата генерация хирурзи, които го усещаме, само че все пак съм сюрпризиран от небивалия интерес към събитието, което е ориентирано най-много към младите лекари.
Какво имате поради, когато казвате, че изоставаме в хирургичното лекуване на рака на гърдата?
Традиционният метод у нас дълги години бе, когато има пациент с бучка на гърдата, да бъде ориентиран незабавно за интервенция, с цел да се изреже бучката. След това я изпращаме на патолога, който да ни каже рак ли е или не и при удостоверение на диагнозата, прекосяваме към по-голяма интервенция. Дори аз дълги години съм работил по този метод, защото сме обучавани по този метод. Какво обаче се промени? Промени се разбирането за рака на гърдата. Стана ясно, че това не е еднородна болест, а е разнообразна и появяването на една бучка не значи нищо. Възможно е бучки, които наподобяват по един и същи метод, да имат изцяло друга биология и от там изцяло друг ход на развиване. Най-важното в актуалния метод, е да се вземе биопсия непосредствено от бучката и да се направи хистологично проучване, а не цитологично. Хистологията освен ни дава информация за вида на клетката и разновидността, само че може да оцени според от прогностични фактори като естроген рецептор, прогестерон рецептор и HER-2 рецептор какъв брой нападателен би бил този рак. За страдание към 20-25% от случаите са с висока настъпателност и тъкмо тези пациенти би трябвало да бъдат изпратени за така наречен неоадювантно или предоперативно лекуване. То може да бъде с химиотерапия или с таргетна терапия. Хубавата вест тук е, че променяме пътя на тези нападателни и рискови форми на рак и от време на време туморите даже изчезват, само че в действителност ние лекуваме систематичното заболяване.
За страдание в България към момента множеството хирурзи употребяват обичайния метод. За да покажем на младите лекари преимуществата на взимането на биопсия без интервенция, организирахме няколко курса, които са преди самата конференция. В трите огромни софийски лечебни заведения – УМБАЛ „ Александровска “, УМБАЛ „ Царица Йоанна “-ИСУЛ и Националната онкологична болница сме организирали общо 5 курса и сме селектирали пациентите, върху които да бъдат демонстрирани както дебелоиглена биопсия, по този начин и другият способ, с който минимализираме контузията на пациента - сентинелна биопсия на лимфните възли, при който вместо да бъдат извадени всички възли под мишница, се отстраняват единствено прицелните лимфни възли.
Защо не се ползва този щадящ способ?
Първата причина да не се ползва у нас този метод е, че изисква спомагателна инсталация. Освен това изисква консумативи, образование и най-много неналичието на финанси. Обръщам се към институциите, които финансират опазването на здравето, да усилят заплащането за сентинелна биопсия. Това е справедлив метод да накараме всеки млад хирург да се стреми да придобие тези умения, а болничните структури да придобият и подобен вид експерти, и инсталация за тази активност.
Преди към десетина години по един план бяха закупени няколко апарата за интраоперативно лъчелечение при рак на гърдата. В „ Александровска “ го използвахме за интервала 2015- 2017 година Случаите няма по какъв начин да бъдат доста, тъй като тези апарати могат да се употребяват единствено в първи етап, само че направихме към петнайсетина случая, което потвърди, че апарата работи. Той обаче работи със безценен консуматив, който НЗОК не заплаща, не всички подлежащи на такава интервенция пациенти, са склонни да си доплащат. В последна сметка този уред го имаме, само че не се употребява. Ако Здравната каса финансира тази активност с да вземем за пример 2000 лева, ще бъдат спестени 4000 лева за лъчелечение след интервенцията. Това ще залегне и в заключителния документ на конференцията ни, който ще внесем в Здравната каса.
Смятате ли, че има опция с изключение на по-щадящите способи за лекуване на рака на гърдата, да бъде осъществявана и естетическата хирургия по едно и също време с лечебната?
Това също е тематика, по която желаеме да се обърнем към финансиращите институции, защото на конференцията ще участват и доста сътрудници от пластичната хирургия. Има такава посока в оперативните намеси през последните години – да се прави органопластична хирургия със опазване на формата на гърдата. Понякога даже подобряваме външния тип на млечните жлези. На този стадий страната не поставя никакви грижи за дамите. Според мен имплантите, които са във връзка онкологичното заболяване, би трябвало да се заплащат. Много е лесна сметката – има към 4 000 дами с рак на гърдата, от тях най-вече на 1200-1300 ще може да им бъде приложена тази хирургия. На тези 1200 дами годишно могат да бъдат сложени импланти на стойност към 1000 лева Говорим за 1 млн. лева Нима нямаме толкоз пари?! Те приказваме за естетично разхубавяване, а за действителна нужда.
Трябва да търсим метода да се обединим, да унифицираме методите си за работа и да дадем по-добър късмет на пациентите си. Нека дружно да станем по-добри!
Проф. Маслянков, какви са акцентите в Националната конференция по хирургия на гърдата?
За първи път ние, хирурзите, сме с самодейността да има подобен вид конференция, макар че ракът на гърдата е сложна болест и се лекува освен от хирурзи, а и от лъчетерапевти, химиотерапевти, имунолози, образни диагностици, пластични хирурзи. Тази болест е образец за комплексност в лекуването на онкологична болест и всяка година има научни конгреси, на които един главните проблеми, които се разискват е рака на гърдата. За първи път обаче самодейността е наша, тъй като хирурзите има какво да наваксваме във опцията да лекуваме по-съвременно пациентите си и да прилагаме новите подходи. Аз съм от по-младата генерация хирурзи, които го усещаме, само че все пак съм сюрпризиран от небивалия интерес към събитието, което е ориентирано най-много към младите лекари.
Какво имате поради, когато казвате, че изоставаме в хирургичното лекуване на рака на гърдата?
Традиционният метод у нас дълги години бе, когато има пациент с бучка на гърдата, да бъде ориентиран незабавно за интервенция, с цел да се изреже бучката. След това я изпращаме на патолога, който да ни каже рак ли е или не и при удостоверение на диагнозата, прекосяваме към по-голяма интервенция. Дори аз дълги години съм работил по този метод, защото сме обучавани по този метод. Какво обаче се промени? Промени се разбирането за рака на гърдата. Стана ясно, че това не е еднородна болест, а е разнообразна и появяването на една бучка не значи нищо. Възможно е бучки, които наподобяват по един и същи метод, да имат изцяло друга биология и от там изцяло друг ход на развиване. Най-важното в актуалния метод, е да се вземе биопсия непосредствено от бучката и да се направи хистологично проучване, а не цитологично. Хистологията освен ни дава информация за вида на клетката и разновидността, само че може да оцени според от прогностични фактори като естроген рецептор, прогестерон рецептор и HER-2 рецептор какъв брой нападателен би бил този рак. За страдание към 20-25% от случаите са с висока настъпателност и тъкмо тези пациенти би трябвало да бъдат изпратени за така наречен неоадювантно или предоперативно лекуване. То може да бъде с химиотерапия или с таргетна терапия. Хубавата вест тук е, че променяме пътя на тези нападателни и рискови форми на рак и от време на време туморите даже изчезват, само че в действителност ние лекуваме систематичното заболяване.
За страдание в България към момента множеството хирурзи употребяват обичайния метод. За да покажем на младите лекари преимуществата на взимането на биопсия без интервенция, организирахме няколко курса, които са преди самата конференция. В трите огромни софийски лечебни заведения – УМБАЛ „ Александровска “, УМБАЛ „ Царица Йоанна “-ИСУЛ и Националната онкологична болница сме организирали общо 5 курса и сме селектирали пациентите, върху които да бъдат демонстрирани както дебелоиглена биопсия, по този начин и другият способ, с който минимализираме контузията на пациента - сентинелна биопсия на лимфните възли, при който вместо да бъдат извадени всички възли под мишница, се отстраняват единствено прицелните лимфни възли.
Защо не се ползва този щадящ способ?
Първата причина да не се ползва у нас този метод е, че изисква спомагателна инсталация. Освен това изисква консумативи, образование и най-много неналичието на финанси. Обръщам се към институциите, които финансират опазването на здравето, да усилят заплащането за сентинелна биопсия. Това е справедлив метод да накараме всеки млад хирург да се стреми да придобие тези умения, а болничните структури да придобият и подобен вид експерти, и инсталация за тази активност.
Преди към десетина години по един план бяха закупени няколко апарата за интраоперативно лъчелечение при рак на гърдата. В „ Александровска “ го използвахме за интервала 2015- 2017 година Случаите няма по какъв начин да бъдат доста, тъй като тези апарати могат да се употребяват единствено в първи етап, само че направихме към петнайсетина случая, което потвърди, че апарата работи. Той обаче работи със безценен консуматив, който НЗОК не заплаща, не всички подлежащи на такава интервенция пациенти, са склонни да си доплащат. В последна сметка този уред го имаме, само че не се употребява. Ако Здравната каса финансира тази активност с да вземем за пример 2000 лева, ще бъдат спестени 4000 лева за лъчелечение след интервенцията. Това ще залегне и в заключителния документ на конференцията ни, който ще внесем в Здравната каса.
Смятате ли, че има опция с изключение на по-щадящите способи за лекуване на рака на гърдата, да бъде осъществявана и естетическата хирургия по едно и също време с лечебната?
Това също е тематика, по която желаеме да се обърнем към финансиращите институции, защото на конференцията ще участват и доста сътрудници от пластичната хирургия. Има такава посока в оперативните намеси през последните години – да се прави органопластична хирургия със опазване на формата на гърдата. Понякога даже подобряваме външния тип на млечните жлези. На този стадий страната не поставя никакви грижи за дамите. Според мен имплантите, които са във връзка онкологичното заболяване, би трябвало да се заплащат. Много е лесна сметката – има към 4 000 дами с рак на гърдата, от тях най-вече на 1200-1300 ще може да им бъде приложена тази хирургия. На тези 1200 дами годишно могат да бъдат сложени импланти на стойност към 1000 лева Говорим за 1 млн. лева Нима нямаме толкоз пари?! Те приказваме за естетично разхубавяване, а за действителна нужда.
Трябва да търсим метода да се обединим, да унифицираме методите си за работа и да дадем по-добър късмет на пациентите си. Нека дружно да станем по-добри!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ