Пътят на Голгота: Знаем ли къде е истинската Via Dolorosa, п...
Проф. Славик Табаков е създател на книгата „ Символи в християнските мозайки (Образен справочник) “, където събира изображения на мозайки от 24 страни. Така основава най-големия указател на 280 съществени раннохристиянски признака, илюстриран с над 430 цветни фотоси. Наследник е на остарял пловдивски жанр – негов дядо е доктор Теофил Груев, братовчед на Христо Г. Данов.
Табаков е основателят на концепцията за електронно обучение по здравна физика и пътят му стартира от града под тепетата, във ВМИ - Пловдив. Завършва здравна и нуклеарна електроника в Техническия университет (ВМЕИ) през 1978 година Тук той конфигурира първия компютърен томограф в града, а през 1984-та - първия дигитален рентгенов уред в България. Директор е на три магистърски стратегии към Кралския лицей в Лондон, съветник по здравна физика към Университетската болница на Кралския лицей.
Пловдивчанинът има забавни проучвания в региона на българската история. В навечерието на Великден той изпрати в редакцията на в. „ Марица “ последната си разработка, която разплита загадката: къде се намира същинската Голгота. Къде е в този момент Пътят на страданието (VIA DOLOROSA), по който мина синът на Бога – Исус Христос преди две хилядолетия?
Автор: Проф. Славик Табаков
Всяка година милиони поклонници от целия свят се стичат в Йерусалим. Разбира се всеки идва най-вече, с цел да премине по Пътят на Страданието (Via Dolorosa) и да отиде в църквата на Божи Гроб.
Някои от тези хора даже наемат огромни дървени кръстове, които да носят по тясната каменна улица Via Dolorosa – пътя, по който минава Христос, носейки Своя Кръст към Голгота.
Повечето поклонници обаче не знаят, че това не е същинската Via Dolorosa, по която е минал Спасителя преди две хилядолетия. През този голям интервал от време за човешката история градът Йерусалим е бил неведнъж разрушаван и опожаряван. Руините на античния град са били трамбовани и върху тях са се изграждали новите постройки. Този нееднократен развой е довел до това, че настоящето равнище на улиците на града е няколко метра над равнището на улиците на Йерусалим по времето на Христос. Обаче съгласно археолозите новите улици са били правени съвсем върху старите. Така че, същинската Via Dolorosa от Римско време, осветена с кръвта и потта на Спасителя се намира редом на сегашната улица Via Dolorosa, само че на няколко метра подземен.
В първата половина на 20 век разкопки разкриват тази свята улица и в този момент е допустимо тя да се посети в серия от подземни тунели. Входът към тази реликва е единствено от едно място, което преднамерено не се популяризира. Това е по основание за сигурност, тъй като мястото е малко и тясно и в случай че там тръгнат тълпи от поклонници, неизбежно би имало здравен риск, най-малкото от стъпкани хора. Аз също няма да загатна къде е входа към тази реликва и ще оставя на тези, които в действителност милеят, да го открият сами.
Снимка: Част от подземната Via Dolorosa
Както знаем, Пътят на Страданието на Христос приключва на възвишението Голгота, където Той е бил разпънат на Кръста. На арамайски език „ голгота “ значи „ череп “. По тази причина в голям брой езици, основани на латинската писменост, името на това нагорнище е Calvary (от латински: Calvaria – череп). Calvariae locus, означаващо „ Мястото на черепа “ е наречено по този начин от Св. Йероним, който прави каноничния превода на Библията на латински, прочут като Вулгата.
Според богослова Ориген от Александрия (185-254 г.) това място е било наречено по този начин, тъй като има легенда, че на тoзи рид е бил заровен Адам (а също и Ева). По тази причина на доста икони и картини с Разпятието в подножието на хълма, на който е Кръста с Христос, има изобразен череп.
Снимка: Средната част от обкова на Крупнишкото евангелие, 16 век, Рилски манастир
Малкото скалисто нагорнище Голгота, където е бил разпънат Христос, е станало обект на уважение незабавно след Възкресението. За да предотврати това, римския император Адриан построява храм на Юпитер/Венера тъкмо върху възвишението. През 4-ти век Константин Велики е наредил този храм да се унищожи и даже останките да се извозят встрани.
Там е била издигната истинската базилика „ Възкресение Христово “ (Sancti Sepulchri), която е осветена на 13 септември 335 година В нейния двор на почетно място е бил върхът на Голгота. Поради войни и пожари, през вековете по-късно следват няколко опустошения и пре-построявания на този най-свят храм. Сегашната сграда на църквата „ Възкресение Христово “ (Божи Гроб) е от времето на кръстоносците, 12 век. Тя е тъкмо върху Голгота (скалата се вижда под стъкло). Към църквата са добавяни през вековете спомагателни параклиси. През 19 век пожар унищожава главния купол над Кувуклията (Aedicule) вътре в храма, в която е самият Божи Гроб и където слиза Благодатният Огън на Възкресение. Сегашният стоманен купол над Кувуклията е изработен през 1868 година
Снимка : Долната част от Разпятието на Джото, 13 век, Флоренция, Santa Maria Novella
Както е известно, още от Първото Българско Царство е имало Български параклис вътре в църквата „ Възкресение Христово “ (от задната страна на Божия Гроб (Кувуклията, евентуално където в този момент има дребен Коптски параклис). Това е упоменато в няколко източници, а Трифон Коробейников (пратеник на цар Иван Грозни, 16 в.) написа, че там горели непрестанно 15 златни кандила. България изгубва наличието си на това най-свято място евентуално през 18-19 век.
Статията е по материали и проучвания от книгата „ Символи в Християнските Мозайки “ на проф. Славик Табаков
Табаков е основателят на концепцията за електронно обучение по здравна физика и пътят му стартира от града под тепетата, във ВМИ - Пловдив. Завършва здравна и нуклеарна електроника в Техническия университет (ВМЕИ) през 1978 година Тук той конфигурира първия компютърен томограф в града, а през 1984-та - първия дигитален рентгенов уред в България. Директор е на три магистърски стратегии към Кралския лицей в Лондон, съветник по здравна физика към Университетската болница на Кралския лицей.
Пловдивчанинът има забавни проучвания в региона на българската история. В навечерието на Великден той изпрати в редакцията на в. „ Марица “ последната си разработка, която разплита загадката: къде се намира същинската Голгота. Къде е в този момент Пътят на страданието (VIA DOLOROSA), по който мина синът на Бога – Исус Христос преди две хилядолетия?
Автор: Проф. Славик Табаков
Всяка година милиони поклонници от целия свят се стичат в Йерусалим. Разбира се всеки идва най-вече, с цел да премине по Пътят на Страданието (Via Dolorosa) и да отиде в църквата на Божи Гроб.
Някои от тези хора даже наемат огромни дървени кръстове, които да носят по тясната каменна улица Via Dolorosa – пътя, по който минава Христос, носейки Своя Кръст към Голгота.
Повечето поклонници обаче не знаят, че това не е същинската Via Dolorosa, по която е минал Спасителя преди две хилядолетия. През този голям интервал от време за човешката история градът Йерусалим е бил неведнъж разрушаван и опожаряван. Руините на античния град са били трамбовани и върху тях са се изграждали новите постройки. Този нееднократен развой е довел до това, че настоящето равнище на улиците на града е няколко метра над равнището на улиците на Йерусалим по времето на Христос. Обаче съгласно археолозите новите улици са били правени съвсем върху старите. Така че, същинската Via Dolorosa от Римско време, осветена с кръвта и потта на Спасителя се намира редом на сегашната улица Via Dolorosa, само че на няколко метра подземен.
В първата половина на 20 век разкопки разкриват тази свята улица и в този момент е допустимо тя да се посети в серия от подземни тунели. Входът към тази реликва е единствено от едно място, което преднамерено не се популяризира. Това е по основание за сигурност, тъй като мястото е малко и тясно и в случай че там тръгнат тълпи от поклонници, неизбежно би имало здравен риск, най-малкото от стъпкани хора. Аз също няма да загатна къде е входа към тази реликва и ще оставя на тези, които в действителност милеят, да го открият сами.
Снимка: Част от подземната Via Dolorosa
Както знаем, Пътят на Страданието на Христос приключва на възвишението Голгота, където Той е бил разпънат на Кръста. На арамайски език „ голгота “ значи „ череп “. По тази причина в голям брой езици, основани на латинската писменост, името на това нагорнище е Calvary (от латински: Calvaria – череп). Calvariae locus, означаващо „ Мястото на черепа “ е наречено по този начин от Св. Йероним, който прави каноничния превода на Библията на латински, прочут като Вулгата.
Според богослова Ориген от Александрия (185-254 г.) това място е било наречено по този начин, тъй като има легенда, че на тoзи рид е бил заровен Адам (а също и Ева). По тази причина на доста икони и картини с Разпятието в подножието на хълма, на който е Кръста с Христос, има изобразен череп.
Снимка: Средната част от обкова на Крупнишкото евангелие, 16 век, Рилски манастир
Малкото скалисто нагорнище Голгота, където е бил разпънат Христос, е станало обект на уважение незабавно след Възкресението. За да предотврати това, римския император Адриан построява храм на Юпитер/Венера тъкмо върху възвишението. През 4-ти век Константин Велики е наредил този храм да се унищожи и даже останките да се извозят встрани.
Там е била издигната истинската базилика „ Възкресение Христово “ (Sancti Sepulchri), която е осветена на 13 септември 335 година В нейния двор на почетно място е бил върхът на Голгота. Поради войни и пожари, през вековете по-късно следват няколко опустошения и пре-построявания на този най-свят храм. Сегашната сграда на църквата „ Възкресение Христово “ (Божи Гроб) е от времето на кръстоносците, 12 век. Тя е тъкмо върху Голгота (скалата се вижда под стъкло). Към църквата са добавяни през вековете спомагателни параклиси. През 19 век пожар унищожава главния купол над Кувуклията (Aedicule) вътре в храма, в която е самият Божи Гроб и където слиза Благодатният Огън на Възкресение. Сегашният стоманен купол над Кувуклията е изработен през 1868 година
Снимка : Долната част от Разпятието на Джото, 13 век, Флоренция, Santa Maria Novella
Както е известно, още от Първото Българско Царство е имало Български параклис вътре в църквата „ Възкресение Христово “ (от задната страна на Божия Гроб (Кувуклията, евентуално където в този момент има дребен Коптски параклис). Това е упоменато в няколко източници, а Трифон Коробейников (пратеник на цар Иван Грозни, 16 в.) написа, че там горели непрестанно 15 златни кандила. България изгубва наличието си на това най-свято място евентуално през 18-19 век.
Статията е по материали и проучвания от книгата „ Символи в Християнските Мозайки “ на проф. Славик Табаков
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ