Проф. Русанка Ковачева е сред най-добрите български специалисти в областта

Проф. Русанка Ковачева е измежду най-хубавите български експерти в региона на рака на щитовидната жлеза. Тя е главен уредник на научния симпозиум „ Тиреоиден карцином – новости в диагнозата, лекуването и следенето “, който ще се организира на 16 и 17 март в столичния хотел „ Сенс “. Разговаряме с нея за това какво съставлява карцинома на щитовидната жлеза и има ли място за боязън, когато чуем тази диагноза.
Проф. Русанка Ковачева е шеф Клиника по тиреоидни болести и заболявания на минералния костен продан, УСБАЛЕ „ Акад. Ив. Пенчев” – София.



- Проф. Ковачева, има ли увеличена заболеваемост от рак на щитовидната жлеза?

Щитовидната жлеза се свързва освен с проблемите на йодния недостиг, само че също по този начин и с обстоятелството, че доста постоянно в нея се образуват възли, наричани известно „ гуша “. Честотата на възлестата гуша е доста по-висока, в сравнение с разпространяването на йодния недостиг и

на болесттите вследствие на нарушена тиреоидна функционалност. Тя е 24% измежду българското население. При някои случаи на възлеста гуша е допустимо съществуване и на рак на щитовидната жлеза, т.е. някой от възлите да бъде недоброкачествен.



- Кои са факторите за появяването на ракови кафези в щитовидната жлеза?

Облъчването на щитовидната жлеза (в началото на 20 век, да вземем за пример, се е правело рентгеново облъчване на сливиците на децата като противовъзпалително лечение), или струпване в жлезата на радиоактивен йод, водят до разнообразни генетични разновидности. Някои от тях, на собствен ред, довеждат до образуването на злокачествени възли. Факторите от околната среда не са толкоз доста, само че измежду тях са повредите в Чернобил и Фукушима. Ракови формирания могат да се получат, когато има лъчево влияние, под въздействието на разнообразни други мутагенни фактори, т.е. пренареждане на гените, или вследствие на към момента неустановени аргументи.



- Възможно ли е незлокачествен възел на щитовидната жлеза да се трансформира в недоброкачествен?

Това може да се случи извънредно рядко. Обикновено, злокачественият възел стартира като подобен, развива се последователно, постепенно и дълготрайно, до момента в който не настъпи клиничната му изява.



- Колко време може човек да носи подобен недоброкачествен възел преди нещо да го подсети да отиде на доктор?

Клетките на щитовидната жлеза се разделят най-бързо в детската и младата възраст. След това този развой е доста муден. Необходимо е по-дълго време. Една такава разновидност може да настъпи в най-ранна възраст, да стои в щитовидната жлеза, без да се изявява и човек може да си отиде от този свят без никаква демонстрация на рак. Преди години, когато се правеха наложително аутопсии, се установяваше, че хора, умряли от някакво друго заболяване имат дребни ракови кафези формирания в щитовидната жлеза, които не са се показали. Всичко това протича безсимптомно.

Тази Щитовидната жлеза има физиологични механизми, посредством които цялото количество йод, което попада в организма, да отива в нея, тъй като той й е необходим. Този механизъм е направен в еволюцията на живия свят, като при бозайниците е най-силно развъртян. Една молекула йод да има в организма, тя ще отиде в щитовидната жлеза, тъй като този орган образува хормоните си посредством включването на молекули йод. Така, когато йодът е радиоактивен, той се натрупва в щитовидната жлеза и със своето излъчване облъчва поврежда ядрото на клетките, където се намират хромозомите и ДНК. Това води до синтезата на неправилно ДНК и до съответната пролиферация на недоброкачествен израстък.



- Независимо, че Националният раков указател не поддържа данни постоянно и най-актуалните са от 2013 година, какво демонстрират наблюденията на лекарите, има ли завишеност на рака на щитовидната жлеза в последните години?

Според Националния раков указател тази заболеваемост е към 1% от популацията. Ние, ендокринолозите следим, че от оперираните пациенти в нашата болница, а тя е като Национален център, от всички оперирани заболели, случаите на рак са към 4 – 4,5 на 100. Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният ендокринен карцином, защото и нейните болести са най-честите от всички ендокринни. Той обаче има едно удобно качество.

Свързани публикации.. Бременност и щитовидна жлеза 0 Бременност и щитовидна жлеза - кои признаци постановат консултация? 0



- Карцином с удобно качество? Звучи необичайно.

Да, звучи необичайно, само че е реалност. В над 90% той е високо диференциран и неговото държание не е толкоз злокачествено, за разлика от карцинома на гърдата или на стомаха, да вземем за пример. Смъртността от рак на щитовидната жлеза е доста ниска – под 1 %. Това е един релативно безвредно протичащ израстък, който може да бъде диагностициран и лекуван задоволително рано и задоволително добре, с цел да не заплашва живота на индивида и по никакъв метод да не понижава преживяемостта.



- Как се лекува ракът на щитовидната жлеза?

Лечението му е сложно, само че има особености според от стадия, в който той е открит. Това може да стане хирургично, допустимо е да се наложи използването на радиойодтерапия, от време на време се постанова повторна интервенция, само че във всички случаи, преживяемостта е доста добра. Съществено в лекуването му е, че той има податливост да рецидивира, а това постанова доживотно набюдение на тези пациенти.

Характерно за рака на щитовидната жлеза е, че може да се изяви в доста ранна, млада възраст. Той е необичайност при децата, само че не е необичаен във възрастта сред 20 и 40 години. Другият му пик е сред 40 и 60 години.



- Възможно ли е жена, диагностицирана с рак на щитовидната жлеза, да забременее, износи и роди крепко дете?

При оперативна интервенция, щитовидната жлеза се отстранява и нейната функционалност се замества с таблетки. Качеството на живот не се утежнява по никакъв метод, не се понижават опциите за репродукция. Тези пациентки могат умерено да забременеят, да износят, да родят и да отгледат здрави деца.



- Заболяванията на щитовидната жлеза, нормално, се свързват с женския пол. Страдат ли от тях обаче и мъжете?

Действително, те са доста по-чести при дамите, в сравнение с при мъжете, само че мощният пол също не е застрахован. Тази периодичност, до известна степен, е обвързвана и с обстоятелството, че дамите доста по-често посещават доктор, по-често се съветват и вършат профилактични прегледи, в сравнение с мъжете. При епидемиологични проучвания се открива четири – пет пъти по-голяма периодичност при дамите, в сравнение с при мъжете.

В последните години японски учени изнесоха забавни обстоятелства, свързани с така наречен микрокарцином, т.е. когато образуването е по-малко от 1 см. Те следили огромни групи от пациенти с микрокарцином, при които не е подхванато хирургично лекуване, т.е. туморът е открит, само че е имало единствено интензивно наблюдаване – с ехография и различен проучвания. Те откриват, че при доста малко от тези пациенти се следи повишаване и метастази, и в извънредно редки случаи се постанова намеса. Изводът им бил, че в избрани случаи ракът на щитовидната жлеза е толкоз ниско нападателен, че може да не се пристъпи към интервенция. Това значи хората да бъдат спокойни и да не изпадат в суматоха, когато чуят за тази диагноза.