Проф. Румен Кънчев: Луганск и Донецк няма да са последната спирка. Следващата "спирка" е Киев. Начинът, по който е планирана и се провежда операцията, показва, че целта не са Луганск и Донецк
Проф. Румен Кънчев особено за ZONANWES, изявление на Живка Кехайова
Проф. Кънчев, какво се случва в действителност, какво следим през днешния ден в Украйна?
На този въпрос още не е допустимо да се отговори. Това е военна интервенция. Параметрите й към момента не се оповестяват, а без техническите параметри на интервенцията, не може да се разяснява на този стадий. Важен е обаче политическият факт - Русия подхваща инвазия против демократична страна, която по никакъв метод не е провокирала нуждата от инвазия.
В продължение на два месеца и половина, западните свободни демокрации - Западният свят, НАТО, Европейски Съюз, предлагаха на президента Путин разнообразни мирни подходи за решение на обстановката, които той не одобри. Очевидно каквото и да му бе препоръчано, той щеше да постъпи по същия метод.
Смятам също по този начин, че това не е случайно, взето през вчерашния ден, преди дни, преди седмица, два месеца решение, или година, решение. Това е дълготрайна тактика на Кремъл, в центъра на който стоят обстоятелства като този, който е пред очите ни през днешния ден.
Сигурен съм, че това няма да бъде последният от поредицата обстоятелства, почнала през 2008 година с нашествието против Грузия и отцепването на две дребни територии от нея. Продължила с нашествието в Крим 2014 година и в този момент имаме нов стадий. Русия дълготрайно се готви и организира интервенции от този вид, без значение от мощно сериозното отношение на международната общественост.
Както знаете, нелигитимното анексиране на Крим от Русия е подкрепено от 9 от 202 страни, членки на Организация на обединените нации. Според мен тази интервенция няма да бъде подкрепена към този момент от никого, с изключение на от Беларус, тъй като даже Китай са обезпокоени сега. Китайците не биха желали да работят с подобен вид сътрудник, колкото и мощно съветското политическо управление да демонстрира, че е близо до Пекин.
Не е ли отговорна и същата тази международна общественост, тъй като войната с Грузия беше безусловно неглижирана. Инвазията в Крим беше " позаметена " с едни наказания, които явно не са кой знае какъв брой мъчителни и ефикасни. Сега, при този нов стадий можем ли да чакаме, че демократичният свят си е научил урока и ще бъде подготвен за един сериозен стопански отпор на Руската експанзия?
Това е доста съответстващ въпрос и съм склонен с Вашата оценка, че международната общественост не взе под внимание съществено нито рецесията от 2008 година, нито анексирането на Крим през 2014 година И като приказваме за международната общественост, дано стесним периметъра - имам поради Европейския съюз и НАТО. Защото през целия този интервал от 2008 година насам Съединени американски щати организираха две интервенции, които лишиха доста сила, дипломатически старания и военни старания.
Това са интервенциите в Ирак и в Афганистан. Ирак им лиши 14 години без никакъв смисъл, тъй като Садам Хюсеин беше хванат, единствено за 2 години иракската войска бе разгромена изцяло, секретните служби бяха разпуснати, беше основано ново държавно управление.
Същото се случи и с интервенцията в Афганистан. Шефът на " Алкайда " бе хванат и аз не мога да си обясня за какво НАТО-вските елементи трябваше да стоят там 17 години.
През цялото това време Русия и съветското политическо управление явно е следило доста деликатно Запада. Много деликатно е предписание своите разбори освен за военната, а и за военно-политическата подготвеност на НАТО да реагира в такива спорове. Нещо повече, от време на време са тествали Европейски Съюз и НАТО - подобен тест беше нашествието и анексирането на Крим.
Следователно НАТО и Европейският съюз нямат безусловно никакво опрощение, че пропиляха възможностите да бъде обяснено по някакъв метод на военно-пилитическия екип на Кремъл, че не може да работи по този метод в третото десетилетие на 21 век.
Вероятно по тази причина се появиха съмнения, че Русия, НАТО и Европейски Съюз подмолно са се споразумели Кремъл да си вземе Луганск и Донецк.
Луганск и Донецк няма да са последната спирка в тази интервенция. Следващата " спирка " е Киев. Начинът, по който е планувана интервенцията и сега се организира, демонстрира, че задачата не са Луганск и Донецк.
Луганск и Донецк бяха взети поради пасивността на НАТО и Европейски Съюз без да гръмне един изстрел. Трябваше най-малко да се даде някакъв отпор на подготвителната част на тази интервенция. Тя трябваше да бъде калкулирана в напъните на НАТО и Европейски Съюз, тъй като не се прави ей по този начин, или за наслаждение - да анексираш към 40 000 кв. км повърхност. Аз не видях съществени старания това да се предотврати.
Дори петък, събота и неделя на срещата по сигурността на 43-тата Конференция в Мюнхен имаше едни високопарни приказки, едни високопарни изказвания, а вместо да ги дават всичките тези министри и високопаставени военно-политически лица, оказа се е трябвало да наблюдават обстановката, развиването й. Трябвало е да мислят по какъв начин да прекратят по-нататъчна инвазия, а не да си приказват взаимно окуражително.
Всичко това не е ли просто разследване от зависимостта на избрани западни елити от Кремъл, от Русия?
Да, това също има значение. Икономическите наказания, налагани до момента, не работят. Символични са. Русия ги отразява посредством кредитните линии, които са й отворени от Китайската национална банка, Китайската национална банка може да дава заем 1000 години напред на Москва в подмяна на снабдяването на този водопровод, който сега Русия прекарва през цяла Централна Азия, с цел да доставя Китай.
Отдавна трябваше да бъде направена оценката, че икономическите наказания не са изключително ефикасни. Разбира се, има резултат от тях. Преди интервенцията в Грузия Русия имаше Брутният вътрешен продукт 2,2 трилиона. Сега има 1,5-1,6 трилиона, само че това е за цели 9 години. Оценката трябваше да се направи от дълго време и трябваше да бъде създадена специфична тактика - в някои свои публикации съм го писал - тактика за работа с страна като Русия под управлението на това военно-политическо управление в Кремъл.
За страдание сте права и за зависимостта. Едуард Люкас написа преди няколко години " Новата студена война " и той проучва тъкмо тези въпроси, които задавате. Един различен откривател на Запада Тимоти Артън Аш, създател на: " Свободният свят-Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада ", показва един от главните негативи в стратегическото другарство на демократичните демокрации и в частност на Съединени американски щати с режими като в Русия с Путин.
Негативът е обвързван с алчността на Запада. С гигантската лакомия на Запада. Тя може би им е донесла доста пари и финанси, само че тя деморализира и удари ценностно западната цивилизация. При такива тежки рецесии като започващата сега, деморализацията мощно се отразява.
Професор Румен Кънчев е специалист по интернационална сигурност и геополитика. Защитил е два доктората: " лекар по философия " и " лекар на науките " по национална сигурност. Автор е на 8 монографии, сред които " Политиката: метаморфози на властта " ; " Защо Русия не следва западния модел народна власт. Геополитическите упоритости на Кремъл при започване на 21 век " ; " Стратегическата непоклатимост ", " The Paradox of Russian Democracy ", " Стратегическото съревнование при започване на 21 век " и други Работил е като шеф ръководство " Център за стратегически разбори и стратегическо обмисляне " (МО), основен консултант в Народно събрание, зам. министър на защитата, гл. консултант в Съвет по сигурността (МС). Той е зам.-председател на Националния комитет за интеграция на Р България в НАТО (1997-1999) и член на Съвета по сигурността при министър-председателя (1997-2000). Проф. Кънчев е специализирал " Глобална сигурност и геостратегия " (програма " Фулбрайт " ) в известния вашингтонски мозъчен концерн (think-thank) Център за стратегически и интернационалните проучвания, а по този начин също в редица водещи международни проучвателен центрове като Обединения кралски институт за проучване на сигурността (Лондон), Колежа на НАТО по защитата (Рим), Центъра за европейски стратегически проучвания (Гармишпартенкирхен, Германия), където през 2000 година е номиниран за професор по Европейски стратегически проучвания и други Чел е лекции и е показал презентации в редица водещи американски и европейски университети и аналитични центрове като: Военна Академия на Съединени американски щати West Point (Ню Йорк), Атлантически съвет на Съединени американски щати (Вашингтон), Център Удроу Уйлсън (Вашингтон), Обединен кралски институт за проучване сигурността (Лондон), Център за стратегически и интернационалните проучвания (Вашингтон), Институт за външна политика (Копенхаген), Mount St. Mary College (Newburgh,) Richard Bland College (Petersberg, Съединени американски щати ) и други
Проф. Кънчев, какво се случва в действителност, какво следим през днешния ден в Украйна?
На този въпрос още не е допустимо да се отговори. Това е военна интервенция. Параметрите й към момента не се оповестяват, а без техническите параметри на интервенцията, не може да се разяснява на този стадий. Важен е обаче политическият факт - Русия подхваща инвазия против демократична страна, която по никакъв метод не е провокирала нуждата от инвазия.
В продължение на два месеца и половина, западните свободни демокрации - Западният свят, НАТО, Европейски Съюз, предлагаха на президента Путин разнообразни мирни подходи за решение на обстановката, които той не одобри. Очевидно каквото и да му бе препоръчано, той щеше да постъпи по същия метод.
Смятам също по този начин, че това не е случайно, взето през вчерашния ден, преди дни, преди седмица, два месеца решение, или година, решение. Това е дълготрайна тактика на Кремъл, в центъра на който стоят обстоятелства като този, който е пред очите ни през днешния ден.
Сигурен съм, че това няма да бъде последният от поредицата обстоятелства, почнала през 2008 година с нашествието против Грузия и отцепването на две дребни територии от нея. Продължила с нашествието в Крим 2014 година и в този момент имаме нов стадий. Русия дълготрайно се готви и организира интервенции от този вид, без значение от мощно сериозното отношение на международната общественост.
Както знаете, нелигитимното анексиране на Крим от Русия е подкрепено от 9 от 202 страни, членки на Организация на обединените нации. Според мен тази интервенция няма да бъде подкрепена към този момент от никого, с изключение на от Беларус, тъй като даже Китай са обезпокоени сега. Китайците не биха желали да работят с подобен вид сътрудник, колкото и мощно съветското политическо управление да демонстрира, че е близо до Пекин.
Не е ли отговорна и същата тази международна общественост, тъй като войната с Грузия беше безусловно неглижирана. Инвазията в Крим беше " позаметена " с едни наказания, които явно не са кой знае какъв брой мъчителни и ефикасни. Сега, при този нов стадий можем ли да чакаме, че демократичният свят си е научил урока и ще бъде подготвен за един сериозен стопански отпор на Руската експанзия?
Това е доста съответстващ въпрос и съм склонен с Вашата оценка, че международната общественост не взе под внимание съществено нито рецесията от 2008 година, нито анексирането на Крим през 2014 година И като приказваме за международната общественост, дано стесним периметъра - имам поради Европейския съюз и НАТО. Защото през целия този интервал от 2008 година насам Съединени американски щати организираха две интервенции, които лишиха доста сила, дипломатически старания и военни старания.
Това са интервенциите в Ирак и в Афганистан. Ирак им лиши 14 години без никакъв смисъл, тъй като Садам Хюсеин беше хванат, единствено за 2 години иракската войска бе разгромена изцяло, секретните служби бяха разпуснати, беше основано ново държавно управление.
Същото се случи и с интервенцията в Афганистан. Шефът на " Алкайда " бе хванат и аз не мога да си обясня за какво НАТО-вските елементи трябваше да стоят там 17 години.
През цялото това време Русия и съветското политическо управление явно е следило доста деликатно Запада. Много деликатно е предписание своите разбори освен за военната, а и за военно-политическата подготвеност на НАТО да реагира в такива спорове. Нещо повече, от време на време са тествали Европейски Съюз и НАТО - подобен тест беше нашествието и анексирането на Крим.
Следователно НАТО и Европейският съюз нямат безусловно никакво опрощение, че пропиляха възможностите да бъде обяснено по някакъв метод на военно-пилитическия екип на Кремъл, че не може да работи по този метод в третото десетилетие на 21 век.
Вероятно по тази причина се появиха съмнения, че Русия, НАТО и Европейски Съюз подмолно са се споразумели Кремъл да си вземе Луганск и Донецк.
Луганск и Донецк няма да са последната спирка в тази интервенция. Следващата " спирка " е Киев. Начинът, по който е планувана интервенцията и сега се организира, демонстрира, че задачата не са Луганск и Донецк.
Луганск и Донецк бяха взети поради пасивността на НАТО и Европейски Съюз без да гръмне един изстрел. Трябваше най-малко да се даде някакъв отпор на подготвителната част на тази интервенция. Тя трябваше да бъде калкулирана в напъните на НАТО и Европейски Съюз, тъй като не се прави ей по този начин, или за наслаждение - да анексираш към 40 000 кв. км повърхност. Аз не видях съществени старания това да се предотврати.
Дори петък, събота и неделя на срещата по сигурността на 43-тата Конференция в Мюнхен имаше едни високопарни приказки, едни високопарни изказвания, а вместо да ги дават всичките тези министри и високопаставени военно-политически лица, оказа се е трябвало да наблюдават обстановката, развиването й. Трябвало е да мислят по какъв начин да прекратят по-нататъчна инвазия, а не да си приказват взаимно окуражително.
Всичко това не е ли просто разследване от зависимостта на избрани западни елити от Кремъл, от Русия?
Да, това също има значение. Икономическите наказания, налагани до момента, не работят. Символични са. Русия ги отразява посредством кредитните линии, които са й отворени от Китайската национална банка, Китайската национална банка може да дава заем 1000 години напред на Москва в подмяна на снабдяването на този водопровод, който сега Русия прекарва през цяла Централна Азия, с цел да доставя Китай.
Отдавна трябваше да бъде направена оценката, че икономическите наказания не са изключително ефикасни. Разбира се, има резултат от тях. Преди интервенцията в Грузия Русия имаше Брутният вътрешен продукт 2,2 трилиона. Сега има 1,5-1,6 трилиона, само че това е за цели 9 години. Оценката трябваше да се направи от дълго време и трябваше да бъде създадена специфична тактика - в някои свои публикации съм го писал - тактика за работа с страна като Русия под управлението на това военно-политическо управление в Кремъл.
За страдание сте права и за зависимостта. Едуард Люкас написа преди няколко години " Новата студена война " и той проучва тъкмо тези въпроси, които задавате. Един различен откривател на Запада Тимоти Артън Аш, създател на: " Свободният свят-Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада ", показва един от главните негативи в стратегическото другарство на демократичните демокрации и в частност на Съединени американски щати с режими като в Русия с Путин.
Негативът е обвързван с алчността на Запада. С гигантската лакомия на Запада. Тя може би им е донесла доста пари и финанси, само че тя деморализира и удари ценностно западната цивилизация. При такива тежки рецесии като започващата сега, деморализацията мощно се отразява.
Професор Румен Кънчев е специалист по интернационална сигурност и геополитика. Защитил е два доктората: " лекар по философия " и " лекар на науките " по национална сигурност. Автор е на 8 монографии, сред които " Политиката: метаморфози на властта " ; " Защо Русия не следва западния модел народна власт. Геополитическите упоритости на Кремъл при започване на 21 век " ; " Стратегическата непоклатимост ", " The Paradox of Russian Democracy ", " Стратегическото съревнование при започване на 21 век " и други Работил е като шеф ръководство " Център за стратегически разбори и стратегическо обмисляне " (МО), основен консултант в Народно събрание, зам. министър на защитата, гл. консултант в Съвет по сигурността (МС). Той е зам.-председател на Националния комитет за интеграция на Р България в НАТО (1997-1999) и член на Съвета по сигурността при министър-председателя (1997-2000). Проф. Кънчев е специализирал " Глобална сигурност и геостратегия " (програма " Фулбрайт " ) в известния вашингтонски мозъчен концерн (think-thank) Център за стратегически и интернационалните проучвания, а по този начин също в редица водещи международни проучвателен центрове като Обединения кралски институт за проучване на сигурността (Лондон), Колежа на НАТО по защитата (Рим), Центъра за европейски стратегически проучвания (Гармишпартенкирхен, Германия), където през 2000 година е номиниран за професор по Европейски стратегически проучвания и други Чел е лекции и е показал презентации в редица водещи американски и европейски университети и аналитични центрове като: Военна Академия на Съединени американски щати West Point (Ню Йорк), Атлантически съвет на Съединени американски щати (Вашингтон), Център Удроу Уйлсън (Вашингтон), Обединен кралски институт за проучване сигурността (Лондон), Център за стратегически и интернационалните проучвания (Вашингтон), Институт за външна политика (Копенхаген), Mount St. Mary College (Newburgh,) Richard Bland College (Petersberg, Съединени американски щати ) и други
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ