Проф. Пламен Киров в интервю за Калина Андролова и Гласове.

Проф. Пламен Киров в изявление за Калина Андролова и " Гласове ". Акценти: 

Всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи, са единни в преценката си, че законопроектът страда от доста съществени дефицити; Има решение на Конституционния съд, какво съставлява формата на държавно ръководство. Промени във формата на държавно ръководство са в компетентността на Велико Народно събрание; Предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Нещо повече. Отказва се правото на прокуратурата да взе участие в административни каузи. Тя няма да може да нападна незаконосъобразни административни актове; Орязва се и пълномощието на основния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако е нарушен Изборния кодекс и са позволени нарушавания, кой ще сезира Конституционния съд с рекламация, че има незаконност на изборите? Внася се корекция в член 65 алинея 1 от Конституцията и хора с двойно поданство ще могат да бъдат избирани за национални представители; Като превърнем основния прокурор в един елементарен административен началник на Върховна прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали. Тъй като никой не може да реализира надзор върху тях; Висш съдебен съвет отпада и се основават три независими органа на администрация в правосъдната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и Инспекторат. Компетентен ли е този парламент да извърши делене на Висш съдебен съвет?!

За да се променя Конституцията, би трябвало да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който променя Конституцията. А легитимността на този парламент е много крехка; От пет промени на Конституцията до момента, четири са отдадени на правосъдната власт. И, в случай че мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя ситуацията, то се утежнява. Тази ще е шестата поправка; С препоръчаните текстове се обезпечава цялостно съдийско самоуправление. А посредством преобладаващата в Прокурорския съвет социална квота основният прокурор косвено се избира от парламента; Проектът планува президентът да бъде стеснен в назначението на министър-председателя. Ще избира всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд и шефа на БНБ; Правото на президента да издава декрет за назначението на тримата огромни в правосъдната система е планувано да отпадне. Съдиите и прокурорите не са съгласни, те споделят: не, не отнемайте тези пълномощия на президента на републиката, той като държавен глава би трябвало да може да изрази отношение.

Следвайте " Гласове " в Телеграм

- Проф. Киров, законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията е импортиран за разглеждане. Всяка смяна в Конституцията сега е доста рискова, най-малкото тъй като се прави на коляно, при хаотизирана обстановка, преждевременно, поради обсесията на Христо Иванов за правосъдна промяна. Компетентно ли е това Народно заседание да одобри тези промени в Конституцията?

- По мотив конституционните промени, помните ли, когато президентът разтягаше като дъвка процедурата за образуване на държавно управление и някъде към пет месеца правеше съвещания?! Тогава аз и други сътрудници се опитахме да кажем на президентската администрация, че в правото има принцип на рационалния период. И че таман поради сходни обстановки, в последна сметка ще се появи едно болшинство, което ще желае да промени Конституцията, периодите, пълномощията на служебния кабинет, на президента и прочие Но тогава Сашо Маринов се отнесе много надменно към моите предизвестия.

Опасността за всяка конституционна проверка се състои в това, че тя не би трябвало да се прави преждевременно. Първо, би трябвало да се държи сметка на легитимността на институцията, която подхваща конституционните промени. Нашата Конституция от 1991 година планува две благоприятни условия за конституционни проверки. По-тежката процедура е посредством Велико национално заседание. Конституцията резервира част от измененията единствено в компетентността на Великото национално заседание. Останалите промени могат да се вършат от нормално Народно заседание. Но тази двойнственост в учредителната власт, която Конституцията залага за своята смяна, слага изначалния въпрос: кои промени могат да се вършат от Велико национално заседание, с един по-голям състав, с по-тромава процедура, с други субекти на самодейност и така нататък, и кои промени могат да се вършат от нормално Народно заседание?! Следователно преди да се тръгне към конституционни промени, би трябвало да бъде решен този въпрос. Дали нормално Народно заседание е умело да извърши конституционните промени, които се целят. В случая има спор. Доколко Висшия правосъден съвет (ВСС), който е висш орган в правосъдната власт, който е институционална гаранция за нейната самостоятелност във връзка с изпълнителната и законодателната власт, може да бъде разграничен на два независими органа без това да попада в компетентността на Велико Народно заседание. И това не е формалистичен спор. Защото, в случай че бъдат преприети промени, които са от компетентността на Великото национално заседание, ще се намерят 48 народни представители от опозицията, които ще изпратят конституционните промени в Конституционния съд. Затова въпросът дали този парламент е способен да извърши това делене на Висш съдебен съвет е главен. Въпросните промени включват това, че Висш съдебен съвет отпада и се основават три независими органа на администрация в правосъдната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и се предлага Инспекторатът към Висш съдебен съвет да бъде към този момент независим орган. Следователно, в случай че не се почисти изначално въпросът кой е способният орган, който може да извърши тази смяна, ще остане сянка на подозрение, че този парламент ще навлезе в компетентността на Великото Народно заседание.

- Как да се ориентираме кои промени са в пълномощията на Велико Народно заседание? И кои Политическа партия и Демократична България може да си ги натворят като реактивна политика на възмездие по отношение на прокурора, президента и прочие?

- Това е разказано в глава девета на Конституцията. Освен това има едно решение на Конституционния съд, Решение номер 3 от 2003 година, когато имаше спор къде да бъде Прокуратурата. Тогава Конституционният съд излезе с едно тълкувателно решение, с цел да дефинира какво съставлява формата на държавно ръководство, защото промени във формата на държавно ръководство са в компетентността на Велико Народно заседание. Така че все още отправната точка, от която ние се ориентираме, това е въпросното Решение номер 3. Разбира се има още две решения на Конституционния съд, които не трансформират обаче наличието на Решение номер 3. И би следвало да се одобри, че в случай че се повдигне спор пред него Конституционният съд, той ще се ориентира по това какво гласи Решение номер 3. Проблемът е, че ние сега прескачаме това дали законопроектът с измененията е от компетенцията на Велико Народно заседание и разчитаме, че никой няма да го вкара в Конституционния съд.

На последващо място, имаме един парламент, който реализира законодателната власт, само че се употребява с доста ниска политическа легитимност. Той е излъчен с присъединяване единствено на 40% от хората, които имат право на глас. И помислете, едно болшинство от две трети в този парламент има ли тази демократична легитимност да променя главния закон?!! Конституционните промени би трябвало да бъдат законни. Защото Конституцията има господство в правната система на всяка страна от континенталния кръг правни системи. Следователно, с цел да се променя Конституцията, би трябвало да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който променя Конституцията. А легитимността на този парламент е много нежна, в случай че мога да се изразя дипломатично.

Когато имаме проблем с легитимността, то би следвало планът да се сложи на едно необятно разискване. Да има задоволително време. Не единствено специалистите да се произнесат. Защото аз мога да се ориентирам къде са проблематичните моменти в препоръчаните промени. Но Конституцията не се прави за двайсет експерти в областта на конституционното право. Тя се прави и за политическите субекти, които вземат участие в политическата система на страната, прави се за цялото общество, за жителите, за всички. И в случай че няма един открит публичен спор, в който да бъде уверено обществото за нуждата и смисъла на конституционните промени, те увисват като кабинетно създание на едни хора, затворени сред четири стени.

- Но това не ги прави в действителност нелегитимни.

- Да, само че когато няма задоволителна демократична легитимност, то би трябвало това да се компенсира с един необятно открит и сериозен спор в обществото. Тоест не би трябвало да се бърза, а противоположното, да се чуят всички отзиви – професионални среди, неправителствен бранш и прочие

- Навремето при промени на Конституцията е имало образуване на работни групи, професори, специалисти, месеци наред разискване и прочие Атанас Славов и Надежда Йорданова написаха този законопроект. И в този момент ПП/ДБ споделят: гласувайте го, тъй като другояче държавното управление пада!

- Всъщност планът беше импортиран през юли с неразбираеми създатели. И до момента не знаем кой какво е правил. Да, Надежда Йорданова и Атанас Славов, само че и други хора са се намесили. Най-вече по отношение на мандата на Народното събрание, със служебното държавно управление и рестриктивните мерки на президента. Но този план беше импортиран без да са разисквани въобще концепциите и задачите на смяната. Да, правосъдна промяна. Но задачата е да се реформира една част от правосъдната власт, най-много прокуратурата – да има отчетност в активността на прокуратурата. Да бъде обществена активността и да не се злоупотребява с прекалено съсредоточената власт на основния прокурор. Приемаме, че това е законна цел. Винаги е имало рецензии за корист с прокурорската власт като се изключи едни седем години, когато основен прокурор беше Борис Велчев. Като стартираме от Иван Татарчев и свършим с Гешев, чийто мандат беше преустановен, постоянно е имало искания, че има корист. Добре, да приемем, че задачата е да се основат салда в правосъдната власт, само че без да се вкарва политически надзор, защото това е неприемливо съгласно правилото за разделяне на управляващите. Целта е добре дефинирана, само че като се стигне до средствата, може да се окаже, че препоръчаните средства не кореспондират с задачата.

- За първи път съдиите, прокурорите, следователите и специалистите са на едно мнение, че тази правосъдна промяна не трябва да се прави. Абсолютно всички са срещу Христо Иванов. Защо?!

- Аз присъствах на тази конференция със Съюза на съдиите, присъстваше и една друга, отново съдийска организация, плюс организациите на прокурорите, на следователите, плюс Съюза на юристите в България, плюс хората от теорията, които бяха поканени, и уредниците от Български институт за правни начинания. Разбирате ли, всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи бяха единни в преценката си, че законопроектът страда от доста съществени дефицити. И той няма да реализира тази цел, която е зложена в политическото говорене на тези среди, които стартираха следващата промяна в правосъдната власт. Защото от пет промени на Конституцията до момента, четири са отдадени на правосъдната власт. И в случай че мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя ситуацията, то се утежнява. Тази ще е шестата корекция. Единствената корекция, която не е отдадена на правосъдната власт, е тази, обвързвана с участието на България в Европейски Съюз, 2006 година

- Основното основание против законопроекта е разделянето на Висш съдебен съвет на два обособени съвета – Висш правосъден съвет и Прокурорски съвет.

- Точно по този начин. Като се чуха гласове на някои сътрудници от средите на теорията, а и на магистратската общественост, че тук се излиза отвън наличието на Решение номер 3 на Конституционния съд. Тоест слага се въпросът, че би трябвало да се свика Велико национално заседание, с цел да се разделя Висш съдебен съвет. Магистратите много задълбочено, обосновано и без страсти, което ми направи положително усещане, изрекоха своето мнение. Обикновено ние сме привикнали съдии, прокурори и следователи да се опълчват едни на други, гилдията да не е единна. Но в тази ситуация те сложиха въпроса, че без обединен орган, който да се занимава с бюджета, със стопанисването на здания на правосъдната власт, не може. Съдебните покои във всички регионални центрове приютяват освен съда, само че и прокурорите, те споделят едно и също пространство. Висш съдебен съвет има бюджетни функционалности и функционалности, свързани с образованието на магистратите, с професионалната подготовка. Например учебното заведение за магистрати къде ще отиде? То в този момент е към Висш съдебен съвет и приготвя младшите магистрати. На последващо място, Висш съдебен съвет има чисто организационна функционалност. Как ще се дефинират границите на правосъдните региони? За окръжните съдилища те са ясни. Що се отнася до районните съдилища и районните прокуратури, те не са ясни. Сега ги дефинира Висш съдебен съвет. След промяната съдът ще си дефинира едни граници, прокуратурата  - други. Предложен е текст, който предопределя структурата на прокуратурата да бъде обвързана със съдилищата, които гледат наказателни каузи, единствено че прокурорите не вземат участие единствено в наказателни каузи, само че и в други каузи. Така че в районирането се получава огромен безпорядък. Защото в рамките на един областен съд влизат няколко общини. Понякога е единствено една, от време на време са повече. Това райониране не следва административното разделяне на страната. И то не е без значение за реализиране функционалностите на съда и на прокуратурата. Районните съдилища са доста значими, те са низовото звено в правосъдната система, най-близо до жителите.

- Твърди се, че разделянето на Висш съдебен съвет на два обособени съвета е противоконституционно. Че това е неприятна интервенция в държавното устройство. Конституцията планува правосъдната власт да е с обединен централен орган. Това е пиедестал на държавното устройство.

- Фактически в тези самостоятели препоръки се вкарва кадровата функционалност, съдии да си назначават съдии, прокурори да си назначават прокурори. С препоръчаните текстове се обезпечава цялостно съдийско самоуправление. Квотите за Съдебния съвет са 10 съдии към избор едвам на 5 от Народното събрание. Кадровата функционалност е резервирана единствено за съдиите и то за магистратите. Тъй като извънпрофесионалната квота, да не я назовавам политическа, въпреки че тя се излъчва от Народното събрание, е доста по-малка спрямо професионалната квота на съдиите. И постоянно съдиите могат да тушират едни или други опити за въздействие от тази социална квота при реализирането на кадровата и дисциплинарната функционалност. Например при налагането на някакви дисциплинарни санкции, пренасяне, намаление и така нататък Тоест публичната квота няма значение. Тя е за гласност, а не за ефикасен надзор. А когато една система я пандизите, ентропията в нея се ускорява и тя в един миг стартира да не действа добре. Ще стане по този начин, че при самоуправление тази затворена система вместо да вкарва проблемите извън, ще стартира да ги продуцира от вътрешната страна, от самата общественост на съдиите. В същото време за прокурорите се предлага тъкмо противоположното – шест се избират от Народното събрание с болшинство от две трети, а от останалите четирима – единият е основния прокурор, двама се избират от прокурорите, един от следователите. И този Прокурорски съвет ще избира основния пркурор. Както Съдебният съвет избира ръководителят на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Какво се получава? Получава се по този начин, че посредством преобладаващата в Прокурорския съвет социална квота основният прокурор косвено се избира от Народното събрание.

Президентът е изключен от определянето на тримата огромни, както ги назовават. В законопроекта с измененията президентът към този момент няма да издава декрет. Президентът на практика има доста малко пълномощия, които се отнасят към правосъдната власт. И едно от тези пълномощия до момента беше да назначава с декрет по предложение на Висш съдебен съвет ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор. Президентът може да откаже назначението. Но в случай че Висш съдебен съвет още веднъж предложи същото лице, президентът е задължен да издаде декрет. И президентът Радев в двата си мандата два пъти върна на Висш съдебен съвет предлагането за ръководител на Върховен административен съд, както и за основен прокурор. Но тъй като Висш съдебен съвет предложи повторно същите лица, президентът издаде декрет за назначение. Тоест президентът не може да предотврати назначението на препоръчаните лица за тези позиции. Но той може като институция с непосредствена легитимност да изкаже възраженията си. Дали те ще бъдат възприети от Висш съдебен съвет или не, е различен въпрос. Това право на президента сега е планувано да отпадне. И най-интересното е, че съдиите и прокурорите не са съгласни, те споделят: не, не отнемайте тези пълномощия на президента на републиката, той като държавен глава би трябвало да може да изрази отношение.

- Това делене на отговорността не е толкоз неприятно.

- Да де, само че в случай че питате народните представители, всички ще ви кажат, че Народното събрание е висш орган в страната, че сме парламентарна република. Обаче не може да има висш орган в страна, чиято конструкция се основава на правилото на разделянето на управляващите. И когато някои ви кажат, че Народното събрание като висш орган може да работи и че никой не е в положение да се опълчи на волята му, то да знаете, че в ушите на тези хора към момента звучат залповете на крайцера „ Аврора “. Давам ви образец, президентът на италианската република е ръководител и на Висшия съвет на магистратурата. В далечната 1991 година, когато имаше хрумвания да се копира този текст от италианската Конституция, се изрекоха съществени възражения, че при нас опълчването било доста мощно и в случай че се дадат пълномощия на президента, той политически ще може да въздейства. Както в действителност виждахме през годините – нашите президенти показват намерено своите политически пристрастия. И по тази причина не беше възприето това решение. Но пък остана опцията тримата огромни да се назначават с декрет на президента. Като приказваме за публичните квоти, ето и по какъв начин са го решили в италианската Конституция. Като социална квота във Висшия съвет на магистратурата се избират настоящи професори от юридическите факултети и юристи с доста огромен стаж. За нашия Съдебен съвет се предлага да не могат да се избират настоящи съдии, прокурори и следователи, юристи може. По отношение на Прокурорския съвет се споделя, че не може настоящи прокурори и следователи, което значи, че би могло настоящи съдии да бъдат избирани в публичната квота. Което буди едно неразбиране. Защото има един принцип за правната симетричност. След като във връзка с Съдебния съвет си наложил едни критерии за недопускане в публичната квота, би трябвало същите да са и за Прокурорския съвет. Но тук има разграничение.

- Промените целят основният прокурор да е оптимално стеснен. Тоест да разписва единствено отпуските във Върховна касационна прокуратура!

- Да, това е доста съществено орязване на пълномощията. Изричен текст на законопроекта гласи, че основният прокурор е административен  началник на Върховна прокуратура, което значи, че предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Значи прокурори към Върховен административен съд няма да има. Нещо повече. Отказва се правото на прокуратурата да взе участие в административни каузи. Сега тя може да нападна незаконосъобразни административни актове. А предлагането е това пълномощие да отпадне. Което какво значи? Ако да вземем за пример Столичният общински съвет одобри една разпоредба, нормативен акт, с който се засягат права и ползи на жители или юридически лица, прокурорът не може да нападна пред Върховен административен съд или пред Софийския административен съд този незаконосъобразен акт. А прокурорът е юрист на страната. И като подобен той би трябвало да работи в обществен интерес. Отделният жител или обособеното юридическо лице не може да нападна един подобен незаконосъобразен акт, тъй като би трябвало да потвърди неспоредствен юридически интерес.

- Казвате, че след измененията ще излезе по този начин, че няма кой да нападна пред съд незаконосъобразни актове. Защо се предлага това?

- Защото до момента прокуратурата злоупотребяваше. Защото когато желае да блокира действието на един административен акт, прокуратурата го стачкува пред съд, като претендира, че е незаконосъобразен. Да де, обаче, в този момент ние махаме цялото пълномощие! И с това оголваме отбраната на обществото против незаконосъобразни административни актове. По-добре да бъде планувано, че прокуратурата може да нападна незаконосъобразни административни актове в случаите планувани със закон. И към този момент законодателят ще реши кои актове могат и кои не могат да се нападат. За да се контролира този проблем. Защото в този момент, с цел да унищожаваме бълхата, горим юргана. Добре, основният прокурор ще стане административен началник и ще дава отговор за 70-80 прокурори във Върховна прокуратура. Защото, казахме, че като остане единствено Върховна касационна прокуратура, тя се трансформира във Върховна прокуратура. Главният прокурор няма да може да реализира методическо управление и контрол за правда. Като махнем като функционалност методическото управление във връзка с останалите прокурори, това значи, че един и същи закон  ще бъде тълкуван по друг метод и ще се упражняват пълномощията на прокуратурата по друг метод да вземем за пример в Районната прокуратура на Силистра или пък в тази на Благоевград. Кой ще уеднакви практиката?! По отношение на съда имаме тълкувателните решения на висшите съдилища. А във връзка с прокуратурата? Като превърнем основния прокурор в един елементарен административен началник на Върховна прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали. Тъй като никой не може да реализира надзор върху тях. Все отново практиката на тези прокуратури по пояснение и използване на законите би трябвало да бъде уеднаквена. А това е функционалността на методическото управление. Това обаче в този момент го махаме, оставяме го на вниманието на Прокурорския съвет. Ама без да се споделя по какъв начин ще се упражнява тази функционалност, а без нея не може.    

- Тези хора унищожават институцията основен прокурор. Реформа от персонална позиция. Но след Гешев ще има и други прокурори. Има ли кой да отбрани публичния интерес при злоупотреби в изборния развой?!

- Да, по-същия метод желаят да орежат и пълномощията на Радев. След Радев ще има и различен президент. На първо четене ще одобряват законопроекта и сред първо и второ четене ще се види какво може да се направи. Но ето ви едно несъгласие. Вие свеждата основния прокурор до административен началник на Върховна прокуратура. Ами тогава що ще в пълномощията на Народното събрание да изслушва годишни отчети от основния прокурор за активността на прокуратурата като система. Главният прокурор ще може да дава отговор и да регистрира активността единствено на Върховна прокуратура. Как може да регистрира на активността на Районна прокуратура – Силистра?! Това пълномощие е записано в главата за Народното събрание, само че те изобщо не го поглеждат. А като се пипне на едно място, то влиза в несъгласие с различен текст на Конституцията. И когато решаваш един проблем, би трябвало да си даваш сметка какъв различен пораждаш. Ние вършим всичко без да мислим за последствията. Бързат до Нова година да приключат с конституционната промяна, тъй като вътре в некоалицията по този начин са се разбрали. И в този момент за оня значим подробност: орязва се и пълномощието на основния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако минат препоръчаните промени, основният прокурор ще може да сезира Конституционния съд единствено като претендира противоконституционност на закони, които засягат съществени права на жителите. Тоест свива се неговата подготвеност да праща каузи в Конституционния съд. Такива пълномощия имат омбудсманът на републиката и Висшият адвокатски съвет. Тоест ние свеждаме функционалността на основния прокурор да сезира Конституционния съд до бранител на главните права и свободи на жителите. А това не е функционалността на прокуратурата и на основния прокурор. Конституционният съд се занимава със законосъобразността на изборния резултат. Ако е нарушен Изборния кодекс и са позволени нарушавания, които въздействат върху изборния резултат, кой ще сезира Конституционния съд с рекламация, че има незаконност на изборите за народни представители, за президент и вицепрезидент, за европарламента?! Досега единствено в три случая основните прокурори са атакували изборния резултат. И в този момент ще се окаже, че няма да има кой да сезира Конституционния съд и да каже, че при осъществяване на избори са позволени престъпления. Другият орган, който може да сезира Конституционния съд, е президентът. Ама по какъв начин президентът ще тръгне да нападна законосъобразността на изборите, това би трябвало да го прави основният прокурор.

- В този законопроект се показва, че президентът може да избира за длъжностен министър-председател всред трима – ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд и шефа на Българска народна банка. Тук всички конституционалисти са срещу.

- Имаме блян да бъдат прекроени институциите поради отношението към избрани хора. Само че ние не си даваме сметка, че в случай че има проблеми с упражняването на едни или други господарски позиции, това не значи, че са отговорни институциите. Хората в институциите се сменят, само че институциите остават. И би трябвало да си дадем сметка до какво ще докара това. Проектът планува президентът да бъде стеснен в назначението на министър-председателя. Ако президентът назначи за министър председател ръководителя на Конституционния съд, неговият мандат като магистрат автоматизирано би трябвало да се приключи заради несъответственост. Тъй като във връзка с конституционните съдии Конституцията борави с най-строгата несъответственост на мандата. Включително конституционният арбитър не може да бъде учител в университет, т.е. може да бъде, само че не може да получава заплащане. Същото е и за ръководителя на Българска народна банка. Остава ръководителят на Народното събрание. Как да стане длъжностен министър председател, в случай че желае да взе участие в избори?! Обикновено ръководителят на Народното събрание е от най-голямата парламентарна група. Това е политик от високите равнища, ще го създадем длъжностен министър-председател и ще го лишим от опцията да влезе в идващия парламент. Той е политическо лице от съответна партия, а президентът ще би трябвало да го назначи за длъжностен министър председател на кабинет, който ще провежда изборите. Не това е концепцията за служебно държавно управление. Нали поначало желаеме то да е оптимално политически неутрално, тъй като работи сред изборите.

- Въведена е и непрекъсваемост на законодателната власт. Депутатите смятат, че през последните години казусът на България идва точно от прекъсваемостта на законодателната власт, тъй като Народното събрание не може да управлява служебните кабинети.

- Хубаво го оферират това. Но съществуват хипотези, при които ние ще имаме два Народното събрание, които да бъдат в мандат, а може да имаме и два министър-председателя, които да са в мандат. Защото, когато се назначи длъжностен министър-председател всред тези трима, които са посочени като вероятни, в едноседмичен период президентът би трябвало да назначи служебно държавно управление по предложение на премиера, който е назначил. Ама, в случай че президентът не го назначи, тогава Народното събрание ще го назначи. Но следователно служебното държавно управление се трансформира в парламентарно държавно управление. А по какъв начин ще го назначи Народното събрание откакто в три поредни опита преди назначението на служебно държавно управление Народното събрание в действителност не е съумял да избере парламентарно държавно управление. И ето, че стигаме до политически парадокс! Този текст не може да се приложи на процедура.

- Разбрах, че 240 депутати са съгласни с това да има непрекъсваемост.

- Нищо не желая да кажа за тези 240 народни представители. Чудят се какво да създадат, с цел да не се злоупотребява от президента. Но в действителност в Конституцията на Гърция, от която е заимствана фигурата на служебното държавно управление, и в Конституцията на Турция до 1983 година, когато беше парламентарна република, замисълът е това да е краткотрайно държавно управление. И не е казусът да се лимитират лицата, които ще ръководят такова краткотрайно държавно управление, а въпросът е да се лимитират пълномощията, да се уточни какво не може да прави служебното държавно управление. Там трябваше да бъдат ориентирани напъните. Служебният кабинет да не може да взема радикални решения. Например служебният кабинет на Софиянски взе решение за участието на България в НАТО. Служебният кабинет на Гълъб Донев подписа 13-годишен контракт с БОТАШ. Това работа ли е на длъжностен кабинет?! Така че не става дума за лицата, а за пълномощията. И друго: с цел да реализира Народното събрание надзор върху служебното държавно управление, по тази причина би трябвало да продължим мандата на Народното събрание до безспир?! А какво ще стане, когато имаме парламент, само че министрите от служебното държавно управление не се явяват в Народното събрание да дават отговор на въпросите на народните представители?!

- Е, би трябвало да се явяват.

- Е, то по същата логичност и Народното събрание трябваше да избере двама конституционни съдии още преди две години. Като не се явят служебните министри да дават отговор, какво може да направи Народното събрание?! Ще гласоподава избор на съмнение на служебното държавно управление ли?! Не може.

- Този законопроект се оказва значим и за равновесието на българската страна. Внася се корекция в член 65 алинея 1 от Конституцията, където до момента присъстваше изискването, че с цел да бъдеш определен за депутат, не би трябвало да имаш двойно поданство.Сега това се трансформира и хора с двойно поданство ще могат да бъдат избирани за народни представители. Вие одобрявате ли този ход?

- Според мен изискването за народните представители да нямат двойно поданство би трябвало да се резервира по този начин, както е сега. Достатъчно е човек да огледа няколко европейски конституции, с цел да види какви са рестриктивните мерки на пасивното изборно право и в частност условията за назначението на държавно управление. Но желая да ви кажа, че ние не можем дейно да направляваме спазването на съответното ограничаване. Да напомним случая с двойното поданство на Кирил Петков. То излезе като казус, просто тъй като имаше информация и можеше да се ревизира кое лице е жител на Канада. Но има страни, които не дават тази информация. И ние по никакъв метод не можем да потвърдим, че едно лице не може да взе участие в избори за депутат, тъй като има двойно поданство. Ето какво стана с Кирил Петков, той подава една декларация пред президента и президентът споделя: „ Добре. Щом е подал декларация, значи има единствено българско поданство. “ И го назначава за длъжностен министър. Впоследствие се оказа, че лицето е подписало декларация с погрешно наличие. Даже и наказателна отговорност не можем да му търсим. Както се разбра по-нататък от обясненията на прокуратурата. Така написа в Наказателния кодекс. Трябва категорично в Изборния кодекс да бъде посочено, че в случай че едно лице заявява, че има единствено българско поданство, а в действителност има повече от едно поданство, носи наказателна отговорност.

- Обикновено национално заседание може да променя Конституцията с три четвъри болшинство, това са 180 гласа. Но, в случай че не се реализира това, Конституцията планува падащ кворум. Можем ли да разбираем механизма, по който ще бъдат признати тези конституционни промени.

- Изисква се три четвърти от народните представители да гласоподават „ за “, с цел да се одобри. Ако за това предложение гласоподават по-малко от 180 депутати, само че „ за “ са дали своят вот повече от две трети, тогава се отива на една по-разтегната във времето процедура. Законопроектът може да се преглежда не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. И тогава, когато се вкара повторно за гласоподаване, може да се одобри със 160 гласа. ГЕРБ, ПП/ДБ и Движение за права и свободи сигурно имат над 160 гласа. На първо четене този законопроект ще бъде гласуван както се гласоподават законите по принцип. Ако се отклони на първо четене, по-нататък не се занимават, не го разискват, не се гласоподава. Ако премине обаче, ще върви по тази мудна процедура. И тогава сред първо и второ четене могат да бъдат правени оферти за обособени текстове. Но тук има едно ограничаване. Тези оферти не могат да излизат отвън рамките на в началото заложения законопроект. Не могат да бъдат предлагани текстове, които трансформират смисъла на това, което към този момент е вкарано вътре в законопроекта. Но могат да бъдат правени оферти избрани текстове да отпаднат. Така че предложенията на Соломон Паси и Елена Поптодорова да се впишат Европейски Съюз и НАТО в Конституцията не са годни.

- Това не беше ли смешка от тяхна страна?

- Не, съществено приказват. Но единствено в медиите. Идеята им е принадлежността на България към Европейски Съюз и НАТО да не може да се подлага на народен референдум. То мигар ние нещо въобще ще решаваме в миналото на народен референдум, както е тръгнало! Никога няма да се случи. Ето, в този момент за еврото, стига се до Конституционния съд и имам тъжни интуиции за това, което ще става. Аз съм единственият, който смятам, че може да се организира референдум по този въпрос. Останалите сътрудници не мислят по този метод, да не приказваме за депутатите.

- Пеевски е мотор на конституционните промени.В момента имаме договорка за Конституцията – поддръжка на Движение за права и свободи за правосъдната промяна против въвеждане на двойното поданство! Как човек, против който има няколко всеобщи митинга през годините, законно дирижира публичните процеси и всички му се подчиняват?

- Според мен тази интензивност и правосъдната промяна са артикул на разбирателството сред трите политически сили – ГЕРБ, Движение за права и свободи и ПП/ДБ. Тези планувани конституционни промени крепят сглобката. Тя другояче ще се разпадне. Аз даже мисля, че сега тези конституционни промени се преекспонират, тъй като точно това е залогът за сглобката. Колкото до дирижирането, това не е проблем на индивида, това е проблем на другите, които стачкуваха през годините. Те би трябвало да се оправят с мотивацията си за дейностите и държанието си. Те да изясняват политическите си еквилибристики. Делян Пеевски не е нито най-черният, нито през днешния ден е по-различен от това, което е бил преди, нито в миналото ще бъде. Той си е подобен, какъвто е. Обаче отношението на другите се трансформира и това не е проблем на Пеевски. Вижте, когато им е подредено на едни партии и хора да се обичат, няма по какъв начин да не се обичат.

- Конституционна промяна, правосъдна промяна, в този момент и промяна в службите. Могат ли тези от партия Политическа партия, чийто абсурден запис за съглашателство с непознати посолства изтече в медиите, да вършат каквато и да е промяна, откакто всяка тяхна стъпка провокира грамаден скандал и нанася вреди?!

- Могат. Те провокират грамаден скандал, да, а също и безпорядък в страната! Но на ГЕРБ и Движение за права и свободи им се постанова да ги търпят, тъй като по този начин им е казано. Не знам дали единствено войната в Украйна е хоризонтът на това държавно управление. То може да продължи и след войната, като се имат поради ползите на избрана международна мощ във връзка с Югоизточна Европа. Колкото до записа, можеше да се чака, че подобен запис ще изтече. Защото става въпрос за доста пишман политици, които не знаят къде, в каква среда и пред каква публика какво да приказват. Когато приказват тук, в България, можем да го преглътнем в някаква степен. Защото ние чакаме те да си приказват тъкмо по този метод. Но представяте ли си, че те по този начин си приказват и на открито, в непозната среда. Просто даже не желая да обмислям в тази посока. На какво изглеждаме ние пред „ началниците “. На последващо място, те предвид на това да крепят сглобката, са в положение да извърнат страната с хастара на открито. Сега споделят, службите не работели добре. И за това са отговорни ръководителите на службите, главно тъй като не са назначени от тях, а от някой различен. Всъщност службите работят толкоз колкото могат, колкото им е потенциалът и в каквато степен им е заложена задачата. Това, че началниците им се назначават от президента по рекомендация на държавното управление, е издържано! За да няма доминация на една съответна власт. Макар че изпълнителната власт прави предлагането. И какви са претенциите към ръководителите на службите? Че те не са предани на министър-председателя, тъй като ги бил назначил президентът!

- Служебният кабинет ги е предложил, а Радев надлежно самичък си ги е одобрил. Което не е добър вид. Но това не значи, че би трябвало да сме съгласни с измененията, които се оферират от Атанас Атанасов и Политическа партия.

- Така се е случило. Едва ли ще се случи още веднъж. Но цялата реторика на учения, който е министър-председател, е, че той би трябвало да има персонално доверие към шефовете на службите. Лично! Ама, те не са негови джобни подчинени, с цел да слага изискването за доверие в тях. Защото, в случай че ти имаш цялостно доверие в тях, значи те в никакъв случай не биха могли да стартират следствие против теб, да вземем за пример за корупция, за шпионство, за вредителство и други