Историкът от ВТУ проф. Петко Ст. Петков: По-ярко и директно признание за външна зависимост на тези, които са лансирали този пропаганден гаф – изборът на патриарх като "нов 3 март" – трудно може да се измисли!
Проф. Петко Ст. Петков, ВТУ
Facebook
Екзалтацията на самообявилите се за " спечелили " в патриаршеския избор политикани е най-категорично проявяване на тяхната нецърковност (виж първия и втория коментар). По-съобразителните " удовлетворени " през днешния ден най-малко се пробваха да не намесват външни фактори и политически зависимости и да ни заблуждават, че нямало никаква политика в случилото се. Но не всички са съобразителни, някои ще си излязат от кожата от доволство, че бил пристигнал, видите ли, " вторият Трети март ". Вече няколко часа върви блестящо и очевидно броене на външнополитическите ориентации и зависимости с мерилото " избор на патриарх ". В това чуждофилско-чуждофобско тресавище същински вярващите, църковният народ няма по какъв начин да се чуе, той неслучайно не присъстваше и на помпозното, по всемирски фасон проведено " празненство " в храма единствено за определени и поканени. Ами в случай че в действителност желаеме да повярваме на внушението на малцината умерени оптимисти, че новият патриарх ще би трябвало и ще съумее да бъде " нравствен отец " на всички православни българи, което значи не просто едно от " децата " със свои " играчки " и " прищявки ", а същински угрижен нравствен татко на цялото българско православно семейство. И по какъв начин това ще стане, като въпреки нехомогенната чуждофилска третомартенска група незабавно го постави в единия полюс и го разпознава със личните си зависимости.
Проф. Петко Ст. Петков Източник: FacebookПреподавател от огромен университет, фамозен с чуждофилството си, написал тук в профила си след избора, а услужливи медии незабавно го споделили, че " Днес е вторият Трети март, без пресилване. Исторически ден за България, за нашата Българска Православна Църква и за Православието ". За третомартенците този временен контракт от 19 февруари/ 3 март 1878 е завършек на " турското иго ", пита се ние до момента под какво иго бяхме, та през днешния ден е настъпил новият трети март?... Третомартенците не признават, само че от дълго време е известно, че санстефанският прелиминарен контракт не е първото руско-турско съглашение в края на войната 1877-78, което планува основаването на огромна и независима българска страна. Първото такова – Основите на мира от 19/31 януари 1878 – непосредствено удостоверява задачата на Русия във войната, за която тя се е договорила с другите сили – да наложи със мощ решенията на всички велики сили от Цариградската конференция. Но Основите на мира, въпреки да са огромно достижение на съветската дипломация, някак не акцентират уверено и изрично ролята на Русия като единствен " избавител ", там ориентир са решенията на всички велики сили от края на 1876 в Цариград. Затова в деня на възкачването на престола на император Александър Втори 19 февруари 1878 (след 1916 – 3 март) правилният му чиновник ген. Н. Игнатиев подписва контракт, който нито ще бъде осъществен, нито ще бъде приет, само че ще бъде запомнен и цялостен един народ десетилетия наред ще бъде зомбиран с тази геополитическа теория, та чак до 30 юни 2024, когато, видите ли, се появил " нов трети март ".По-ярко и непосредствено самопризнание за външна взаимозависимост на тези, които са стартирали този агитационен гаф – днешният избор на патриарх като " нов трети март " – мъчно може да се измисли. Ами елементарният български църковен народ, който чака от архиереите си, включително и от новия патриарх, същински овчарски образец, пример на християнско държание и благочестие, ние какво да вършим, откакто новият патриарх е по този начин уверено " приватизиран " външнополитически и псевдоцърковно от тези, които наскоро определяха българския цивилизационен принос, символизиран от 24 май, като " американска политика " и съвсем си направиха партия " Трети март " … Трети март е политика и единствено политика, а налагането на Трети март за народен празник на 27 февруари 1990 от свалилите Тодор Живков имитатори на народна власт също е политика, изцяло отговаряща на главната им цел – да се заблуди обществото, че почват съществени промени, а в действителност да се резервира една половинвековна външнополитическа взаимозависимост и да се предвари Великото национално заседание, което, изцяло допустимо беше, можеше да реши 24 май или 22 септември да са новият народен празник. А там я няма едната единствена " освободителка ". За тях лично българско няма – или си с едните външни господари, или с другите. Затова и по този начин почитат Левски – на 19 февруари, в неверния ден, а може би не в неверния, а в санстефанския императорски ден. Левски им пречи на тях. Знам, че постът ми няма да се хареса на третомартенците, само че те го предизвикаха, въобще не мислех да вземам отношение по злободневния въпрос с днешния избор. Може да ме считат за елементарен добряк, само че следващият гаф те го направиха. Без да ги питат, разпитват и принуждават сами признават обществено, че за тях изборът на патриарх е просто и единствено политика, и то такава, която води към взаимозависимост (външната военна окупация на България по третомартенския санстефански контракт е минимум две години). Да не отваряме дума за внушението за църковен ерес, което ни се натрапваше няколко месеца от същите хора, за претенциозното и недоказуемо изказване, че една североизточна църковна столица е новият Рим, безпогрешният православен център и единствен страж на православните догми. Че техният високомерен и крив национализъм минава през чужбина, както и вярата им, е известно. Но не е наложително за останалите. Затова не премълчах, евентуално освен аз. Ако в действителност имате нещо общо с Църквата и Православието, дайте късмет на новоизбрания предстоятел на БПЦ да покаже достолепията си в новата си роля. Здравият разсъдък и същинската религия не ни лишават от въпреки наивната към този момент вяра, че някои крайни изказвания от митрополитското му минало може и там да си останат, в случай че той в действителност желае да бъде " нравствен отец " на всички православни българи. Не ни би трябвало нов " трети март ", а същинско единство към нов общобългарски блян и воля да го следваме, без да се бием между тях, обслужвайки многочислените заинтригувани от българското разцепление непознати сили.
Екзалтацията на самообявилите се за " спечелили " в патриаршеския избор политикани е най-категорично проявяване на тяхната нецърковност (виж първия и втория коментар). По-съобразителните " удовлетворени " през днешния ден най-малко се пробваха да не намесват външни фактори и политически зависимости и да ни заблуждават, че нямало никаква политика в случилото се. Но не всички са съобразителни, някои ще си излязат от кожата от доволство, че бил пристигнал, видите ли, " вторият Трети март ". Вече няколко часа върви блестящо и очевидно броене на външнополитическите ориентации и зависимости с мерилото " избор на патриарх ". В това чуждофилско-чуждофобско тресавище същински вярващите, църковният народ няма по какъв начин да се чуе, той неслучайно не присъстваше и на помпозното, по всемирски фасон проведено " празненство " в храма единствено за определени и поканени. Ами в случай че в действителност желаеме да повярваме на внушението на малцината умерени оптимисти, че новият патриарх ще би трябвало и ще съумее да бъде " нравствен отец " на всички православни българи, което значи не просто едно от " децата " със свои " играчки " и " прищявки ", а същински угрижен нравствен татко на цялото българско православно семейство. И по какъв начин това ще стане, като въпреки нехомогенната чуждофилска третомартенска група незабавно го постави в единия полюс и го разпознава със личните си зависимости.
Проф. Петко Ст. Петков Източник: FacebookПреподавател от огромен университет, фамозен с чуждофилството си, написал тук в профила си след избора, а услужливи медии незабавно го споделили, че " Днес е вторият Трети март, без пресилване. Исторически ден за България, за нашата Българска Православна Църква и за Православието ". За третомартенците този временен контракт от 19 февруари/ 3 март 1878 е завършек на " турското иго ", пита се ние до момента под какво иго бяхме, та през днешния ден е настъпил новият трети март?... Третомартенците не признават, само че от дълго време е известно, че санстефанският прелиминарен контракт не е първото руско-турско съглашение в края на войната 1877-78, което планува основаването на огромна и независима българска страна. Първото такова – Основите на мира от 19/31 януари 1878 – непосредствено удостоверява задачата на Русия във войната, за която тя се е договорила с другите сили – да наложи със мощ решенията на всички велики сили от Цариградската конференция. Но Основите на мира, въпреки да са огромно достижение на съветската дипломация, някак не акцентират уверено и изрично ролята на Русия като единствен " избавител ", там ориентир са решенията на всички велики сили от края на 1876 в Цариград. Затова в деня на възкачването на престола на император Александър Втори 19 февруари 1878 (след 1916 – 3 март) правилният му чиновник ген. Н. Игнатиев подписва контракт, който нито ще бъде осъществен, нито ще бъде приет, само че ще бъде запомнен и цялостен един народ десетилетия наред ще бъде зомбиран с тази геополитическа теория, та чак до 30 юни 2024, когато, видите ли, се появил " нов трети март ".По-ярко и непосредствено самопризнание за външна взаимозависимост на тези, които са стартирали този агитационен гаф – днешният избор на патриарх като " нов трети март " – мъчно може да се измисли. Ами елементарният български църковен народ, който чака от архиереите си, включително и от новия патриарх, същински овчарски образец, пример на християнско държание и благочестие, ние какво да вършим, откакто новият патриарх е по този начин уверено " приватизиран " външнополитически и псевдоцърковно от тези, които наскоро определяха българския цивилизационен принос, символизиран от 24 май, като " американска политика " и съвсем си направиха партия " Трети март " … Трети март е политика и единствено политика, а налагането на Трети март за народен празник на 27 февруари 1990 от свалилите Тодор Живков имитатори на народна власт също е политика, изцяло отговаряща на главната им цел – да се заблуди обществото, че почват съществени промени, а в действителност да се резервира една половинвековна външнополитическа взаимозависимост и да се предвари Великото национално заседание, което, изцяло допустимо беше, можеше да реши 24 май или 22 септември да са новият народен празник. А там я няма едната единствена " освободителка ". За тях лично българско няма – или си с едните външни господари, или с другите. Затова и по този начин почитат Левски – на 19 февруари, в неверния ден, а може би не в неверния, а в санстефанския императорски ден. Левски им пречи на тях. Знам, че постът ми няма да се хареса на третомартенците, само че те го предизвикаха, въобще не мислех да вземам отношение по злободневния въпрос с днешния избор. Може да ме считат за елементарен добряк, само че следващият гаф те го направиха. Без да ги питат, разпитват и принуждават сами признават обществено, че за тях изборът на патриарх е просто и единствено политика, и то такава, която води към взаимозависимост (външната военна окупация на България по третомартенския санстефански контракт е минимум две години). Да не отваряме дума за внушението за църковен ерес, което ни се натрапваше няколко месеца от същите хора, за претенциозното и недоказуемо изказване, че една североизточна църковна столица е новият Рим, безпогрешният православен център и единствен страж на православните догми. Че техният високомерен и крив национализъм минава през чужбина, както и вярата им, е известно. Но не е наложително за останалите. Затова не премълчах, евентуално освен аз. Ако в действителност имате нещо общо с Църквата и Православието, дайте късмет на новоизбрания предстоятел на БПЦ да покаже достолепията си в новата си роля. Здравият разсъдък и същинската религия не ни лишават от въпреки наивната към този момент вяра, че някои крайни изказвания от митрополитското му минало може и там да си останат, в случай че той в действителност желае да бъде " нравствен отец " на всички православни българи. Не ни би трябвало нов " трети март ", а същинско единство към нов общобългарски блян и воля да го следваме, без да се бием между тях, обслужвайки многочислените заинтригувани от българското разцепление непознати сили. Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ