Четири уточнения по въпроса за наследниците на ДС
Проф. Николай Слатински
Опитах се тези дни в коментар към един статус, да си кажа мнението за наследниците на висши фрагменти от Държавна сигурност. И несъзнателно попаднах
в окото на вулкана
Аз желаех да приказвам по принцип, а в действителност разногласието беше съответен – за избран човек, претендент за кмет на София.
Качествата на претендента за кмет няма да разисквам – не съм осведомен с тях.
Също по този начин ще кажа, че в персоналния си живот съм проявявал откровено и персонално усърдие да не осъждам за индивида по това бил ли е в Държавна сигурност.
Имам другари, които са били в Държавна сигурност (вярно, че единствено по няколко години – поради възрастта им). Това не ме смущаваше, в случай че преценявах за почтени за почитание техните човешки качества. Е, малко ме смути в последно време това, че множеството от тях са за Русия във варварската ѝ война против Украйна...
Но както при първото остро поляризиране (1980-1990), по този начин и при второто остро поляризиране (2022-2023), не съм бил в никакъв случай аз този, който е прекъсвал връзките си с даден човек, единствено тъй като той е бил в миналото за Българска социалистическа партия (к) или в този момент за Рашистката Фашизация. Обикновено съм гледал да сведа общуването с него до най-малко, с цел да не си развалим изгражданите с години и даже десетилетия връзки.
И още нещо ще прибавя. Никога не съм бил обвързван с Държавна сигурност, проверяван съм, пък и приказвам намерено за това, тъй като знам, че в никакъв случай не съм бил обвързван с Държавна сигурност. Може би тъй като съм
правоприемник на врагове на народа,
може би тъй като моята скромна персона не е представлявала интерес за Държавна сигурност. Ето за какво не съм парадирал с това, че не съм бил обвързван с Държавна сигурност – то не е моя заслуга. Виж, в случай че ме бяха притиснали и аз бях показал храброст да им откажа, тогава – да, щях да се похваля със мощен темперамент и с човешка и гражданска храброст.
Сега за тези, които са директни наследници на хора с позиции в Държавна сигурност.
Веднага би трябвало да кажа, че страната ни – бизнес, финанси, политика, съд, прокуратура, администрация, просвета и така нататък е покрита от мрежа (мрежи) на хора, чиито родители и по-общо предшественици са били свързани с Държавна сигурност и-или висшата номенклатура на Българска комунистическа партия. Тези хора, с помощта на своя генезис, взаимна поддръжка, роднински връзки и мрежови консолидации постоянно след 1989 година са имали голямо
конкурентно преимущество
пред останалите, пред простосмъртните жители. Зад триумфите в кариерата на най-малко 70-80% от тях стоят несполучилите в развиването си ориси на други, не облагодетелствани с ДС- и БКП- генезис хора.
Няма какво да се лъжем. Докато простосмъртният младеж се блъска с труд и пот, с безсънни нощи и персонални финансови опасности, с ущърб за здравето и във щета на фамилните си връзки да реализира нещо в живота, наследниците на висшите етажи на Държавна сигурност и на висшата номенклатура като предписание имаха и не престават да имат летящ старт в живота. За тях е надалеч по-лесно всичко – и защита, и отбрана на докторска дисертация, и неотложно споразумяване на високоплатена или влиятелна работа, и дипломатическа кариера, и място (и то не какво да е) в държавната и общинската администрация, и чудесна позиция в някоя европейска конструкция, полагаща се (позицията) на България.
След 1989 година имаме
трайно и самовъзпроизвеждащо се разделяне
сред наследниците на висшите пластове в Държавна сигурност и номенклатурата от една страна, и останалите българи – въпреки това.
Това разделяне е незаслужено, то води до неестествен асортимент и укрепва упоменатите мрежи, изплита неразкъсваеми връзки, уродливо изкривява истината за това кой е сполучлив в България и за какво е сполучлив.
Веднъж питах добър прочут в политиката от Българска социалистическа партия не са ли странни някои основни думи, жестове, мимики и езици на тялото сред демократи и социалисти – те персонално мен ме смущават. Той ми сподели – Кольо, на напред във времето, за пред света, са борби в политиката, на назад във времето са зависимости и обвързаности от годините на дълбокия соц. Те дружно са месили проблематичното тесто, били са с общи ползи и в този момент си оказват помощ, подават си сигнали, надмигват си. Ти виждаш по какъв начин огромен шеф става на крайници пред редови чиновник или просто човек, само че това е тъй като при тях си има друга, ДС-йерархия - и вербуваният става на крайници пред вербувалия го...
Ето това е едно от изходните ми изказвания. Най-много от Прехода завоюваха точно висшите фрагменти на Държавна сигурност и номенклатурата, само че в случай че политиците въпреки всичко се явяваха на избори и изпити пред народа и бяха забележими за обществото, бяха подложени на критика, остракирани и заклеймявани от време на време, то фрагментите на Държавна сигурност бяха и са в сянка, те плетяха мрежите си, държаха с информация за гушите или за други мъчителни места другите хора и реализираха своето без особени старания.
Държавна сигурност е ракова тъкан,
която даже през днешния ден дава метастази в нашето общество.
Тогава какво да вършим с техните наследници? Да ги жигосваме ли групово и категорично, да ги натоварваме ли с греховете на бащите, дядовците им, вуйчовците им и лелинчовците им?
Тежък въпрос. Принципният отговор е Не, несъмнено!
Не, естествено! Но имам четири разяснения.
Първото
мое конкретизиране е – а дали някои наследници на висшата каста брутални персони в Държавна сигурност не не престават да вършат същото, което са правили предците им, само че в новите условия – в псевдопазарна, фейкдемократична, фасаднонормална и фалшивоправна България?
Дали при мнозина от тях вредността, арогантността, безскрупулността, наглостта не се е предала, както споделяше един безсрамник, по сексуален път?
Ако децата не престават да пакостят, да корумпират, да издевателстват, да дерибействат по същия метод, както техните ДС-предци (но в новите условия и по нов начин), то те би трябвало да бъдат удряни през ръцете за дейностите си, без наложително да се акцентира всякога тяхното роднинство с Държавна сигурност. Това би трябвало да се реализира строго и сурово (но въобще не се случва – те са с имунитет) за това, което те вършат, поради тяхното персонално мърсуване и хищничество, поради това, че те разрушават човешки ориси и провалят с безпардонността си голям брой кариери.
Второто
мое конкретизиране е безапелационното условие към наследниците на висшия определен кръг от Държавна сигурност – да дадат на обществото да разбере по какъв начин те се отнасят към активността и безобразията на своите предшественици точно като висши фрагменти на Държавна сигурност. Не като Павлик Морозовци да се отхвърлят от своите татковци и дядовци, не да излизат на площада и да си късат ризите, хулейки бащите и дядовците си от върхушката на Държавна сигурност. А с елементарни думи и от демократични позиции да дадат ясна и безапелационна оценка за всичките беди, които върхушката на Държавна сигурност, към която са принадлежали техните близки родственици, е донесла на България и на стотици хиляди българи – репресирани от тях, с разрушени житейски тактики поради тях, с почернени фамилии поради тях, с унищожени до корен упоритости поради тях.
Аз въобще не съм за лов на ДС-вещици (33 години след 10 ноември!), само че въпреки всичко – по какъв начин пък никой от децата и внуците на висшата кохорта в Държавна сигурност най-малко един път, най-малко с известна сдържаност, най-малко с две-три думи, най-малко от сърце, не жигосах системата Държавна сигурност и мерзостите, които тя носеше за България? Нито един! С нито една дума. Иначе мнозина от тях са сладкодумни, могат да нанижат прелестни продемократични слова. Но нищо повече от това. Всичкото, което получиха от предците си в Държавна сигурност те използваха за своя полза, само че нищо от делата на Държавна сигурност не отхвърлиха, камо ли пък да осъдиха.
Третото
мое конкретизиране е, че въобще не става дума към наследниците на Държавна сигурност да се ползват ограничения за орязване на правата. Абсурд. Не, не и не. Става дума за напълно друго – за ИЗРАВНЯВАНЕ НА ПРАВАТА на тези наследници с правата на редовите българи. Защото както споделих, в България към този момент 33-34 години всички са равни, а децата и внуците на Държавна сигурност са по-равни.
Трябва да се намерят демократични механизми, които да раздерат мрежите на Държавна сигурност, оплели и задушаващи България. Най-малкото тъй като тези мрежи се възпроизвеждат най-силно в системата за национална сигурност на България. Те са завладели и не пропущат либерален О2 на първо място в службите за сигурност, там главно влизат хора, за които най-малкото има някой обвързван с Държавна сигурност директно или роднински, който да каже добра дума. Всички останали млади българи нямат никакъв късмет да припарят до тези служби или в случай че някак попаднат там, са лишени от съществени шансове за кариерно развиване в тях.
Четвъртото
мое конкретизиране е прекомерно идеалистично. То опира точно до децата и внуците на висшите фрагменти на Държавна сигурност. Добре, дано тези деца и внуци се радват на високи позиции и високи достижения, не на последно, в случай че не и преди всичко поради своя ДС-произход. Безспорно е, че те са се потвърдили като персони, че имат редица триумфи – и с помощта на „ ве нулево “ – на началната ДС-скорост.
Моят доверчив зов към тези хора е – драги сполучливи ДС-наследници, ние признаваме вашите триумфи, съумелият – съумял, битият – обичай... И въпреки всичко, драги сполучливи ДС-наследници, помислете още един път, даже да е законно вашето право да желаете още власт, още самопризнание, още видимост, още триумфи – а дали то е морално?! Дали в действителност е морално да се навирате в очите на ошашавеното и живеещо с остро възприятие за неправда наше общество, като желаете още, още, още и още избраност, високопоставеност, пълномощия, значителност? Не ви ли съзнателно пред обществото, че то при равни с вашите благоприятни условия няма същите високи позиции, от които да щурмува политическите върхове в страната? Не ви ли е притеснително
с капитала на произхода си да разделяте и противопоставяте демократичния електорат
и половината от него да гълта жаби поради възприятието, че огромна част от България е прецакана, превърната в машинки за гласоподаване все за един и същи вид хора, чиито предшественици са живеели прелестно и преди 10 ноември и след 10 ноември;
а другата половина настава гърлото на личната си ария и преко сили отстоява своите демократичин позиции като ви поддържат единствено тъй като считат, че демократът при всички случаи би трябвало да постъпва демократично. А по този начин, за жал, те малко изпадат в ролята на Гюро Михайлов или най-малко трансформират някак необичайно скъпите си демократични позиции, включително скъпите МИ демократични позиции в безусловно дейно средство за победа на недемократични практики и неразбираемо дали демократични персони?
Накратко, четвъртото ми изискване е наивно размишление, обърнато към наследниците на Държавна сигурност – помислете младежи, благи младежи, дали си коства вашите управнически упоритости
освен да внасят раздори измежду демократите в България, които са прекомерно малко спрямо нужната за демократично освестяване на България сериозна маса; само че и да вървят по оголените нерви на стотици хиляди естествени българи, които не могат да одобряват за обикновено, че в действителност и преди, и в този момент, висшата прослойка на Държавна сигурност действително държи контролния пакет от властта в България на всички места – в политиката, в стопанската система, във финансите, в правосъдната система, в системата за сигурност, в науката, в културата, в екологията, в спорта и изобщо, и въобще...
Опитах се тези дни в коментар към един статус, да си кажа мнението за наследниците на висши фрагменти от Държавна сигурност. И несъзнателно попаднах
в окото на вулкана
Аз желаех да приказвам по принцип, а в действителност разногласието беше съответен – за избран човек, претендент за кмет на София.
Качествата на претендента за кмет няма да разисквам – не съм осведомен с тях.
Също по този начин ще кажа, че в персоналния си живот съм проявявал откровено и персонално усърдие да не осъждам за индивида по това бил ли е в Държавна сигурност.
Имам другари, които са били в Държавна сигурност (вярно, че единствено по няколко години – поради възрастта им). Това не ме смущаваше, в случай че преценявах за почтени за почитание техните човешки качества. Е, малко ме смути в последно време това, че множеството от тях са за Русия във варварската ѝ война против Украйна...
Но както при първото остро поляризиране (1980-1990), по този начин и при второто остро поляризиране (2022-2023), не съм бил в никакъв случай аз този, който е прекъсвал връзките си с даден човек, единствено тъй като той е бил в миналото за Българска социалистическа партия (к) или в този момент за Рашистката Фашизация. Обикновено съм гледал да сведа общуването с него до най-малко, с цел да не си развалим изгражданите с години и даже десетилетия връзки.
И още нещо ще прибавя. Никога не съм бил обвързван с Държавна сигурност, проверяван съм, пък и приказвам намерено за това, тъй като знам, че в никакъв случай не съм бил обвързван с Държавна сигурност. Може би тъй като съм
правоприемник на врагове на народа,
може би тъй като моята скромна персона не е представлявала интерес за Държавна сигурност. Ето за какво не съм парадирал с това, че не съм бил обвързван с Държавна сигурност – то не е моя заслуга. Виж, в случай че ме бяха притиснали и аз бях показал храброст да им откажа, тогава – да, щях да се похваля със мощен темперамент и с човешка и гражданска храброст.
Сега за тези, които са директни наследници на хора с позиции в Държавна сигурност.
Веднага би трябвало да кажа, че страната ни – бизнес, финанси, политика, съд, прокуратура, администрация, просвета и така нататък е покрита от мрежа (мрежи) на хора, чиито родители и по-общо предшественици са били свързани с Държавна сигурност и-или висшата номенклатура на Българска комунистическа партия. Тези хора, с помощта на своя генезис, взаимна поддръжка, роднински връзки и мрежови консолидации постоянно след 1989 година са имали голямо
конкурентно преимущество
пред останалите, пред простосмъртните жители. Зад триумфите в кариерата на най-малко 70-80% от тях стоят несполучилите в развиването си ориси на други, не облагодетелствани с ДС- и БКП- генезис хора.
Няма какво да се лъжем. Докато простосмъртният младеж се блъска с труд и пот, с безсънни нощи и персонални финансови опасности, с ущърб за здравето и във щета на фамилните си връзки да реализира нещо в живота, наследниците на висшите етажи на Държавна сигурност и на висшата номенклатура като предписание имаха и не престават да имат летящ старт в живота. За тях е надалеч по-лесно всичко – и защита, и отбрана на докторска дисертация, и неотложно споразумяване на високоплатена или влиятелна работа, и дипломатическа кариера, и място (и то не какво да е) в държавната и общинската администрация, и чудесна позиция в някоя европейска конструкция, полагаща се (позицията) на България.
След 1989 година имаме
трайно и самовъзпроизвеждащо се разделяне
сред наследниците на висшите пластове в Държавна сигурност и номенклатурата от една страна, и останалите българи – въпреки това.
Това разделяне е незаслужено, то води до неестествен асортимент и укрепва упоменатите мрежи, изплита неразкъсваеми връзки, уродливо изкривява истината за това кой е сполучлив в България и за какво е сполучлив.
Веднъж питах добър прочут в политиката от Българска социалистическа партия не са ли странни някои основни думи, жестове, мимики и езици на тялото сред демократи и социалисти – те персонално мен ме смущават. Той ми сподели – Кольо, на напред във времето, за пред света, са борби в политиката, на назад във времето са зависимости и обвързаности от годините на дълбокия соц. Те дружно са месили проблематичното тесто, били са с общи ползи и в този момент си оказват помощ, подават си сигнали, надмигват си. Ти виждаш по какъв начин огромен шеф става на крайници пред редови чиновник или просто човек, само че това е тъй като при тях си има друга, ДС-йерархия - и вербуваният става на крайници пред вербувалия го...
Ето това е едно от изходните ми изказвания. Най-много от Прехода завоюваха точно висшите фрагменти на Държавна сигурност и номенклатурата, само че в случай че политиците въпреки всичко се явяваха на избори и изпити пред народа и бяха забележими за обществото, бяха подложени на критика, остракирани и заклеймявани от време на време, то фрагментите на Държавна сигурност бяха и са в сянка, те плетяха мрежите си, държаха с информация за гушите или за други мъчителни места другите хора и реализираха своето без особени старания.
Държавна сигурност е ракова тъкан,
която даже през днешния ден дава метастази в нашето общество.
Тогава какво да вършим с техните наследници? Да ги жигосваме ли групово и категорично, да ги натоварваме ли с греховете на бащите, дядовците им, вуйчовците им и лелинчовците им?
Тежък въпрос. Принципният отговор е Не, несъмнено!
Не, естествено! Но имам четири разяснения.
Първото
мое конкретизиране е – а дали някои наследници на висшата каста брутални персони в Държавна сигурност не не престават да вършат същото, което са правили предците им, само че в новите условия – в псевдопазарна, фейкдемократична, фасаднонормална и фалшивоправна България?
Дали при мнозина от тях вредността, арогантността, безскрупулността, наглостта не се е предала, както споделяше един безсрамник, по сексуален път?
Ако децата не престават да пакостят, да корумпират, да издевателстват, да дерибействат по същия метод, както техните ДС-предци (но в новите условия и по нов начин), то те би трябвало да бъдат удряни през ръцете за дейностите си, без наложително да се акцентира всякога тяхното роднинство с Държавна сигурност. Това би трябвало да се реализира строго и сурово (но въобще не се случва – те са с имунитет) за това, което те вършат, поради тяхното персонално мърсуване и хищничество, поради това, че те разрушават човешки ориси и провалят с безпардонността си голям брой кариери.
Второто
мое конкретизиране е безапелационното условие към наследниците на висшия определен кръг от Държавна сигурност – да дадат на обществото да разбере по какъв начин те се отнасят към активността и безобразията на своите предшественици точно като висши фрагменти на Държавна сигурност. Не като Павлик Морозовци да се отхвърлят от своите татковци и дядовци, не да излизат на площада и да си късат ризите, хулейки бащите и дядовците си от върхушката на Държавна сигурност. А с елементарни думи и от демократични позиции да дадат ясна и безапелационна оценка за всичките беди, които върхушката на Държавна сигурност, към която са принадлежали техните близки родственици, е донесла на България и на стотици хиляди българи – репресирани от тях, с разрушени житейски тактики поради тях, с почернени фамилии поради тях, с унищожени до корен упоритости поради тях.
Аз въобще не съм за лов на ДС-вещици (33 години след 10 ноември!), само че въпреки всичко – по какъв начин пък никой от децата и внуците на висшата кохорта в Държавна сигурност най-малко един път, най-малко с известна сдържаност, най-малко с две-три думи, най-малко от сърце, не жигосах системата Държавна сигурност и мерзостите, които тя носеше за България? Нито един! С нито една дума. Иначе мнозина от тях са сладкодумни, могат да нанижат прелестни продемократични слова. Но нищо повече от това. Всичкото, което получиха от предците си в Държавна сигурност те използваха за своя полза, само че нищо от делата на Държавна сигурност не отхвърлиха, камо ли пък да осъдиха.
Третото
мое конкретизиране е, че въобще не става дума към наследниците на Държавна сигурност да се ползват ограничения за орязване на правата. Абсурд. Не, не и не. Става дума за напълно друго – за ИЗРАВНЯВАНЕ НА ПРАВАТА на тези наследници с правата на редовите българи. Защото както споделих, в България към този момент 33-34 години всички са равни, а децата и внуците на Държавна сигурност са по-равни.
Трябва да се намерят демократични механизми, които да раздерат мрежите на Държавна сигурност, оплели и задушаващи България. Най-малкото тъй като тези мрежи се възпроизвеждат най-силно в системата за национална сигурност на България. Те са завладели и не пропущат либерален О2 на първо място в службите за сигурност, там главно влизат хора, за които най-малкото има някой обвързван с Държавна сигурност директно или роднински, който да каже добра дума. Всички останали млади българи нямат никакъв късмет да припарят до тези служби или в случай че някак попаднат там, са лишени от съществени шансове за кариерно развиване в тях.
Четвъртото
мое конкретизиране е прекомерно идеалистично. То опира точно до децата и внуците на висшите фрагменти на Държавна сигурност. Добре, дано тези деца и внуци се радват на високи позиции и високи достижения, не на последно, в случай че не и преди всичко поради своя ДС-произход. Безспорно е, че те са се потвърдили като персони, че имат редица триумфи – и с помощта на „ ве нулево “ – на началната ДС-скорост.
Моят доверчив зов към тези хора е – драги сполучливи ДС-наследници, ние признаваме вашите триумфи, съумелият – съумял, битият – обичай... И въпреки всичко, драги сполучливи ДС-наследници, помислете още един път, даже да е законно вашето право да желаете още власт, още самопризнание, още видимост, още триумфи – а дали то е морално?! Дали в действителност е морално да се навирате в очите на ошашавеното и живеещо с остро възприятие за неправда наше общество, като желаете още, още, още и още избраност, високопоставеност, пълномощия, значителност? Не ви ли съзнателно пред обществото, че то при равни с вашите благоприятни условия няма същите високи позиции, от които да щурмува политическите върхове в страната? Не ви ли е притеснително
с капитала на произхода си да разделяте и противопоставяте демократичния електорат
и половината от него да гълта жаби поради възприятието, че огромна част от България е прецакана, превърната в машинки за гласоподаване все за един и същи вид хора, чиито предшественици са живеели прелестно и преди 10 ноември и след 10 ноември;
а другата половина настава гърлото на личната си ария и преко сили отстоява своите демократичин позиции като ви поддържат единствено тъй като считат, че демократът при всички случаи би трябвало да постъпва демократично. А по този начин, за жал, те малко изпадат в ролята на Гюро Михайлов или най-малко трансформират някак необичайно скъпите си демократични позиции, включително скъпите МИ демократични позиции в безусловно дейно средство за победа на недемократични практики и неразбираемо дали демократични персони?
Накратко, четвъртото ми изискване е наивно размишление, обърнато към наследниците на Държавна сигурност – помислете младежи, благи младежи, дали си коства вашите управнически упоритости
освен да внасят раздори измежду демократите в България, които са прекомерно малко спрямо нужната за демократично освестяване на България сериозна маса; само че и да вървят по оголените нерви на стотици хиляди естествени българи, които не могат да одобряват за обикновено, че в действителност и преди, и в този момент, висшата прослойка на Държавна сигурност действително държи контролния пакет от властта в България на всички места – в политиката, в стопанската система, във финансите, в правосъдната система, в системата за сигурност, в науката, в културата, в екологията, в спорта и изобщо, и въобще...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ