Путин осъзна, че вече е печално късно за План Б., сега е важно неговото оцеляване
Проф. Николай Слатински
Най-напред Путин бе безусловно убеден, че посредством стремглав блицкриг той ще победи Украйна, ще я пречупи и ще пречупи нейния гръбнак.
Затова не му бе необходим План Б.
След това Путин бе безусловно убеден, че въпреки и блицкригът да не се състоя, все едно в тази война той ще победи Украйна, ще я пречупи и ще пречупи нейния гръбнак.
Затова и този път не му бе необходим План Б.
После, Путин бе безусловно убеден, че въпреки и успеха във войната да не се получи по никакъв метод и той по този начин и не можа да победи Украйна, не сполучи да я пречупи и се оказа некадърен да пречупи нейния гръбнак, без подозрение той ще може в един миг да съобщи, че задачите на тази война са реализирани, да откри своята власт в някоя и друга завоювани елементи от Украйна в Донбас и да усили по този метод, даже и напълно нищожно, територията на Русия.
Затова още веднъж и още веднъж не му бе необходим План Б.
Сетне пристигна прозрението на Путин, че към този момент надалеч по-важно от каквато и да е, даже безусловно минимална и под паника измислена победа в Украйна, е
неговото оцеляване
Путин осъзна, че към този момент е печално късно за План Б. Необходима му е с цената на всичко и непременно Exit sStrategy, Стратегия за излаз от обстановката – от тревожната и рискова обстановка, която поражда с все по-голяма мощ и се популяризира с все по-голяма скорост из Русия – неудържимото
проглеждане на руснаците
Ако до неотдавна с мощната агитация и промиването на мозъците Путин успяваше да поддържа чувството (при него то бе напряко убеждение), че неговите цели и задачите на съветското общество във войната са общи и се показват в цялостна победа, минала в един миг в частична победа, последователно свила се до най-малко някаква победа – въпреки и алегорична, то в този момент към този момент задачите на Путин и съветското общество стартират явно, а по-скоро очевадно да се разграничават и да се разминават.
За Путин основното е по какъв начин да излезе от обстановката, каква тактика на излаз от нея да измисли, единствено и единствено да оцелее, та да не се трансформира в мъртвец или в най-хубавия случай – в жив мъртвец.
За съветското общество основното е по какъв начин да се излезе от войната, по какъв начин да се постави завършек на тази противна и брутална насилствена случка, по какъв начин да се спасят десетки хиляди съветски бойци и офицери от неизбежна гибел или инвалидизиране, по какъв начин да се възвърне положителното име на страната и народа.
Колкото повече Путин не намира метод да реализира своята персонална цел, толкоз повече съветското общество ще дири метод да реализира своята обща цел.
Трагедията е, че в стратегическото прогнозиране и сценарийното обмисляне постоянно би трябвало да има повече от един проект – План А, План Б, План В... И при всеки сходен План наложително трябва
да се създава Стратегия за излаз – Exit Strategy
Путин не си направи труда, омаян от своята грандомания и със замъглено схващане от психическите му увреждания, нито да създаде преди началото на войната План Б, нито пък каквато и да било Exit Strategy при всеки обособен План.
Ето за какво е доста евентуално излизането от войната за съветското общество да бъде посредством паническо оттегляне и непрекъснати тежки загуби на бойното поле заради цялостната липса на мотивация на бойните подразделения (нищо чудно интернационалната общественост да призове украинците да не демонстрират прекомерна свирепост, избивайки де факто капитулиращите съветски военни части).
А за Путин е изцяло допустимо краят да бъде стремглав и изходът от персоналната му злополука да се окаже в случай че не съдбовен, то най-малко позорен...
Най-напред Путин бе безусловно убеден, че посредством стремглав блицкриг той ще победи Украйна, ще я пречупи и ще пречупи нейния гръбнак.
Затова не му бе необходим План Б.
След това Путин бе безусловно убеден, че въпреки и блицкригът да не се състоя, все едно в тази война той ще победи Украйна, ще я пречупи и ще пречупи нейния гръбнак.
Затова и този път не му бе необходим План Б.
После, Путин бе безусловно убеден, че въпреки и успеха във войната да не се получи по никакъв метод и той по този начин и не можа да победи Украйна, не сполучи да я пречупи и се оказа некадърен да пречупи нейния гръбнак, без подозрение той ще може в един миг да съобщи, че задачите на тази война са реализирани, да откри своята власт в някоя и друга завоювани елементи от Украйна в Донбас и да усили по този метод, даже и напълно нищожно, територията на Русия.
Затова още веднъж и още веднъж не му бе необходим План Б.
Сетне пристигна прозрението на Путин, че към този момент надалеч по-важно от каквато и да е, даже безусловно минимална и под паника измислена победа в Украйна, е
неговото оцеляване
Путин осъзна, че към този момент е печално късно за План Б. Необходима му е с цената на всичко и непременно Exit sStrategy, Стратегия за излаз от обстановката – от тревожната и рискова обстановка, която поражда с все по-голяма мощ и се популяризира с все по-голяма скорост из Русия – неудържимото
проглеждане на руснаците
Ако до неотдавна с мощната агитация и промиването на мозъците Путин успяваше да поддържа чувството (при него то бе напряко убеждение), че неговите цели и задачите на съветското общество във войната са общи и се показват в цялостна победа, минала в един миг в частична победа, последователно свила се до най-малко някаква победа – въпреки и алегорична, то в този момент към този момент задачите на Путин и съветското общество стартират явно, а по-скоро очевадно да се разграничават и да се разминават.
За Путин основното е по какъв начин да излезе от обстановката, каква тактика на излаз от нея да измисли, единствено и единствено да оцелее, та да не се трансформира в мъртвец или в най-хубавия случай – в жив мъртвец.
За съветското общество основното е по какъв начин да се излезе от войната, по какъв начин да се постави завършек на тази противна и брутална насилствена случка, по какъв начин да се спасят десетки хиляди съветски бойци и офицери от неизбежна гибел или инвалидизиране, по какъв начин да се възвърне положителното име на страната и народа.
Колкото повече Путин не намира метод да реализира своята персонална цел, толкоз повече съветското общество ще дири метод да реализира своята обща цел.
Трагедията е, че в стратегическото прогнозиране и сценарийното обмисляне постоянно би трябвало да има повече от един проект – План А, План Б, План В... И при всеки сходен План наложително трябва
да се създава Стратегия за излаз – Exit Strategy
Путин не си направи труда, омаян от своята грандомания и със замъглено схващане от психическите му увреждания, нито да създаде преди началото на войната План Б, нито пък каквато и да било Exit Strategy при всеки обособен План.
Ето за какво е доста евентуално излизането от войната за съветското общество да бъде посредством паническо оттегляне и непрекъснати тежки загуби на бойното поле заради цялостната липса на мотивация на бойните подразделения (нищо чудно интернационалната общественост да призове украинците да не демонстрират прекомерна свирепост, избивайки де факто капитулиращите съветски военни части).
А за Путин е изцяло допустимо краят да бъде стремглав и изходът от персоналната му злополука да се окаже в случай че не съдбовен, то най-малко позорен...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ