Проф. Николай Жечев: Трагедията във "Витиня" беше неизбежна
Проф. Николай Жечев е инженер и експерт по подземни и геотехнически уреди и учител в Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски ". Проф. Жечев е и водещ архитект на ремонта на тунел " Витиня " на автомагистрала " Хемус ".
Още за историята на ремонта и положението на тунелите у нас
Какви градивни проблеми бяха открити при обследването на тунел " Витиня "?
- По принцип проектирането на нови уреди е по-лесно като развой от реконструкцията на към този момент съществуващи, тъй като при нея има доста незнайни. Така стана и с тунел " Витиня " на автомагистрала " Хемус " - градивните проблеми възникваха както в процеса на предварителната експертна оценка, по този начин и при самата работа. Поех тунела в спешно положение, към този момент бяха настъпили признаци за по-дълбоките проблеми - напукване, поддаване, дори една от секциите (на професионален език - кампада) беше изцяло аварирала и се чуваше звукът на автомагистралата над главите ни.
При ремонта на първата тръба също имахме проблеми, само че не бяха в подобен огромен мащаб. Там имаше опити за дълговременно инжектиране, което бе направило структурата на тунела много по-монолитна и нямаше такива очевидни признаци, които да застрашат преминаващите. Там, където е трябвало, сме усилили на местни места.
При втората тръба бях направил предварителна експертна оценка, която демонстрира, че би трябвало да се подходи по самостоятелен метод, тъй като се откри, че няма контакт сред двата пласта на облицовката, като и сред облицовката и скалния масив.
Тоест към тунела е било кухо?
- Кухо е. Ние сме инжектирали няколко хиляди тона цимент. Също по този начин главната вторична обшивка беше толкоз корозирала, че от 60 см по план бе останала към 20-25 см от нея. Първичната обшивка, в която са поставени краткотрайните железни профили, беше много корозирала и значително нейният потенциал се изчерпваше напълно скоро. Също по този начин се оказа, че във вторичната обшивка, която е носеща, няма армировка.
Още за историята на ремонта и положението на тунелите у нас
Какви градивни проблеми бяха открити при обследването на тунел " Витиня "?
- По принцип проектирането на нови уреди е по-лесно като развой от реконструкцията на към този момент съществуващи, тъй като при нея има доста незнайни. Така стана и с тунел " Витиня " на автомагистрала " Хемус " - градивните проблеми възникваха както в процеса на предварителната експертна оценка, по този начин и при самата работа. Поех тунела в спешно положение, към този момент бяха настъпили признаци за по-дълбоките проблеми - напукване, поддаване, дори една от секциите (на професионален език - кампада) беше изцяло аварирала и се чуваше звукът на автомагистралата над главите ни.
При ремонта на първата тръба също имахме проблеми, само че не бяха в подобен огромен мащаб. Там имаше опити за дълговременно инжектиране, което бе направило структурата на тунела много по-монолитна и нямаше такива очевидни признаци, които да застрашат преминаващите. Там, където е трябвало, сме усилили на местни места.
При втората тръба бях направил предварителна експертна оценка, която демонстрира, че би трябвало да се подходи по самостоятелен метод, тъй като се откри, че няма контакт сред двата пласта на облицовката, като и сред облицовката и скалния масив.
Тоест към тунела е било кухо?
- Кухо е. Ние сме инжектирали няколко хиляди тона цимент. Също по този начин главната вторична обшивка беше толкоз корозирала, че от 60 см по план бе останала към 20-25 см от нея. Първичната обшивка, в която са поставени краткотрайните железни профили, беше много корозирала и значително нейният потенциал се изчерпваше напълно скоро. Също по този начин се оказа, че във вторичната обшивка, която е носеща, няма армировка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ