Без хуманитарни предмети няма пълноценни специалисти
Проф. Никола Балабанов е роден през 1937 година в Пловдив. Завършва физика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Работи като преподавател в с. Голямо Конаре (сега гр. Съединение). След това печели конкурс в Софийския университет, а половин година по-късно се трансферира в Пловдив като първия назначен на щат помощник в тогавашния Висш педагогичен институт по природо-математически науки, който след това прераства в Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”. В продължение на 51 години преподава атомна физика в университета. Бил е ректор на висшето учебно заведение от 1989 до 1993 година
.................
- Проф. Балабанов, вие сте физик, а се застъпвате за филантропичните дисциплини. Защо са толкоз значими те?
- Аз от дълго време съм обект на внимание от хуманитаристите, филолозите, историците и така нататък Може би тъй като последните няколко години написах книги, отдадени на пловдивските книжовници, като се стартира от Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, а настрана доста пъти, най-често в нашия вестник на Пловдивския университет, съм писал за въпросите на образованието, в което би трябвало да бъдат включени и хуманитари, и представители на точните науки. Писал съм публикации и съм изнасял отчети за хуманитаризация на физиката и въобще съм последовател на това, че филантропичните науки би трябвало да имат водещо място в нашето общество. Това го споделих и на кръглата маса в филантропичната гимназия в Пловдив, където обърнах внимание на едно изявление на Айнщайн, което е и мое верую. Той споделя: " Достоевски ми дава повече от всеки различен мъдрец ". Много мощно изявление! Две-три десетилетия по-рано един различен популярен физик, един от създателите на статистическата физика, споделя: " Това, което съм, дължа на Шилер ". Виждате ли - голям физик, професор, споделя, че дължи всичко на Шилер. Всички тези неща аз съм се мъчил, ненапълно очевидно безрезултатно, тъй като не сме я докарали до дъно, да преподавам по същия метод и на моите студенти. Но идва откровението на учен Валерий Легасов. Той споделя, че днешните инженери и механически гении не стоят на раменете на Толстой и Достоевски, а на раменете на такива техничари, каквито са те. Тази дума " техничари " аз я вземам на въоръжение и споделям: " Не бива да пращаме техничари където и да е! ". В нито една област на стопанската система, нито в изкуството, нито в политиката, нито в образованието. Защото това е рисково.
- Напоследък имаше напрежение сред филантропичните и професионалните гимназии поради систематичното стимулиране на приема в професионални паралелки. Работещо ли е това опълчване сред дисциплините?
- Не, няма опълчване. Става дума за интегрален метод сред двата типа дисциплини. И нас ни разделят надали не стени. Един преподава физика, различен - химия, и сякаш всеки гледа своето здание, а в действителност би трябвало общо да го строим това здание. Аз не би трябвало от мое равнище да давам оценки, само че има едно безпокойство от филантропичната гимназия в Пловдив, че може да я закрият, че може да съкратят някои детайли от нейното образование, т.е. протяга ръка се на хуманитаристиката. Което обаче, без да знам конкретиката, съгласно мен ще бъде неверно.
Аз неслучайно цитирам и самия Менделеев, който е бил освен популярен академик, само че и занаятчия учител. Той споделя, че зданието на науката - а ние това вършим пред възпитаници и студенти - строим просвета, се нуждае освен от материал, само че и от естетика. Аз считам, че ние би трябвало да се грижим за това. Може би най-хубавият източник са точно филантропичните предмети. Те са тези, които ще внесат тази естетика посредством, да речем, въображението. Всички ние би трябвало да се грижим за това да развиваме въображението на учениците и студентите, тъй като, отново ще изтъквам Айнщайн, който споделя: " Въображението е по-важно от знанието ". А ние се грижим за знанието, само че би трябвало да прибавим към него и въображението, което ще ни разреши това познание да се прави освен от материали, а и да има и естетика в него. Въобще ние би трябвало да помислим за едно крепко и гъвкаво обучение, което да даде опция да възпитаваме в нашите студенти и възпитаници дарба да виждат, да усещат, да схващат, да реагират, да работят в този доста бързо разрастващ се, усъвършенстващ се и разширяващ се свят. Тях ги чакат компликации във всяко едно отношение и ние би трябвало да ги подготвим за това. Без филантропичните предмети няма да можем да създадем подобен пълностоен експерт, какъвто се изисква.
Не споделям, че едното би трябвало да става за сметка на другото. Преди време написах публикация: " Трябва ли филолозите да знаят физика и би трябвало ли физиците да познават Достоевски? " Смятам, че и едните, и другите би трябвало да имат основите на двете култури - и на точните науки, и на филантропичните. Защото другояче ще сътворяваме единствено и само техничари. За страдание такава полемика не се води при нас. Разбира се, хората не са длъжни да разискват моите хрумвания. Аз не насочвам обвиняване към никого за настоящето положение на образованието. По-скоро считам, че и самият аз не съм направил нищо за едно такова обединяване. Ами аз можех да предложа на нашите превъзходни филолози да четат курсове на физици. Но не го направих и като ректор, и като декан, и няма към кого да насочвам обвинявания.
- Това ли е рецептата? Съвместни стратегии и уроци сред хуманитаристи и преподаватели по точни науки?
- Да, има благоприятни условия. Има свободно избираеми дисциплини във всички факултети. Може да се предложат да вземем за пример на физическия факултет някакви дисциплини по класическа литература или обществени науки, а на филолозите да се предложат фундаменталните хрумвания на физиката. Защото те в действителност би трябвало да се знаят - че да вземем за пример в техниката не може да има перпетуум-мобиле, безконечни мотори, че има закони за опазване, актуалната просвета за градежа на веществото. Всичко това може да се съобщи в един известен и понятен жанр.
В учебно заведение от много време си има бариери сред всички дисциплини. Трябва да се постараем да бъдат махнати точно тези бариери. Защото от 200-300 година, откак има обучение, всеки си гледа своята дисциплинираност. Като се има поради, че още Максуел, един популярен физик, основател на електродинамиката, споделя, че в университетите доминират цеховите ползи. Т.е. всяка катедра си гледа своите ползи, своя материал. Ето това би трябвало да се отстрани. И в учебно заведение също цеховете би трябвало да се отстранен. Трябва да се сме един общ цех, който да приготвя експерти. А учителите безусловно да преподават интегрално. Това няма да стане внезапно. Някои учители, като изнасяха отчетите си на конференция в Търново, бяха запитани по какъв начин са се отнесли към тяхното интегрално преподаване шефовете. Защото не е въпрос единствено на самодейност, само че и на поддръжка от сътрудниците и управлението на учебното заведение.
- Смятате ли, че е добре профилът на образованието ни да се трансформира към по-тясна и ранна специализация? На какво би трябвало да учи учебното заведение през днешния ден - на тясна специализация, тъй като имаме потребност от тясно профилирани механически фрагменти, или на по-обща, необятна просвета? И има ли въобще консенсус в обществото по този въпрос?
- Аз съм за необятната просвета. Разбира се, че имаме задоволително учебни заведения, които дават професионално обучение и там ще готвим сходни експерти. Но считам, че и там тази необятна просвета би трябвало да бъде застъпена, тъй като другояче ще сътворяваме единствено техничари. Това не е предизвестие за някаква злина, която идва. Това е просто мое мнение, по което бих желал да има разискване. Не съм сигурен дали има консенсус по този въпрос, тъй като доста пъти съм го поставял и обсъждал пред обществото. Но би могло да се сложи начало на такова разискване. И несъмнено по-компетентни хора ще вземат отношение.
- Имат ли учредения опасенията, че със закриването на филантропични паралелки за сметка на механически децата се впрягат в електронна тирания?
- Според мен има такава заплаха, макар че такова мнение може да се пояснява едностранчиво. И то точно защото при нас имаме превъзходни експерти по осведомителни технологии, само че има и доста други, които, с цел да минат за съвременни учители, стартират да имитират такова едно електронно образование. Имитацията е огромна болест на всички места. За мен заплахата идва точно оттова. Ако всички са положителни експерти, технологиите са потребно средство. Но аз съм на мнение, че преподавателят, класическото преподаване в университетите, лекцията постоянно би трябвало да останат като водещи. Така мисля аз. Трябва да гледаме студентите в очите и да им приказваме, а не да им споделяме: " Гледайте към екрана, там всичко е написано ". Трябва да се внимава доста с осведомителните технологии. Помня една публикация от доктор, който споделя, че осведомителните технологии оказват помощ в медицината, само че не могат да изместят лекарите. Мисля, че това също се отнася и за преподавателите, те би трябвало да са фигура номер едно.
.................
- Проф. Балабанов, вие сте физик, а се застъпвате за филантропичните дисциплини. Защо са толкоз значими те?
- Аз от дълго време съм обект на внимание от хуманитаристите, филолозите, историците и така нататък Може би тъй като последните няколко години написах книги, отдадени на пловдивските книжовници, като се стартира от Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, а настрана доста пъти, най-често в нашия вестник на Пловдивския университет, съм писал за въпросите на образованието, в което би трябвало да бъдат включени и хуманитари, и представители на точните науки. Писал съм публикации и съм изнасял отчети за хуманитаризация на физиката и въобще съм последовател на това, че филантропичните науки би трябвало да имат водещо място в нашето общество. Това го споделих и на кръглата маса в филантропичната гимназия в Пловдив, където обърнах внимание на едно изявление на Айнщайн, което е и мое верую. Той споделя: " Достоевски ми дава повече от всеки различен мъдрец ". Много мощно изявление! Две-три десетилетия по-рано един различен популярен физик, един от създателите на статистическата физика, споделя: " Това, което съм, дължа на Шилер ". Виждате ли - голям физик, професор, споделя, че дължи всичко на Шилер. Всички тези неща аз съм се мъчил, ненапълно очевидно безрезултатно, тъй като не сме я докарали до дъно, да преподавам по същия метод и на моите студенти. Но идва откровението на учен Валерий Легасов. Той споделя, че днешните инженери и механически гении не стоят на раменете на Толстой и Достоевски, а на раменете на такива техничари, каквито са те. Тази дума " техничари " аз я вземам на въоръжение и споделям: " Не бива да пращаме техничари където и да е! ". В нито една област на стопанската система, нито в изкуството, нито в политиката, нито в образованието. Защото това е рисково.
- Напоследък имаше напрежение сред филантропичните и професионалните гимназии поради систематичното стимулиране на приема в професионални паралелки. Работещо ли е това опълчване сред дисциплините?
- Не, няма опълчване. Става дума за интегрален метод сред двата типа дисциплини. И нас ни разделят надали не стени. Един преподава физика, различен - химия, и сякаш всеки гледа своето здание, а в действителност би трябвало общо да го строим това здание. Аз не би трябвало от мое равнище да давам оценки, само че има едно безпокойство от филантропичната гимназия в Пловдив, че може да я закрият, че може да съкратят някои детайли от нейното образование, т.е. протяга ръка се на хуманитаристиката. Което обаче, без да знам конкретиката, съгласно мен ще бъде неверно.
Аз неслучайно цитирам и самия Менделеев, който е бил освен популярен академик, само че и занаятчия учител. Той споделя, че зданието на науката - а ние това вършим пред възпитаници и студенти - строим просвета, се нуждае освен от материал, само че и от естетика. Аз считам, че ние би трябвало да се грижим за това. Може би най-хубавият източник са точно филантропичните предмети. Те са тези, които ще внесат тази естетика посредством, да речем, въображението. Всички ние би трябвало да се грижим за това да развиваме въображението на учениците и студентите, тъй като, отново ще изтъквам Айнщайн, който споделя: " Въображението е по-важно от знанието ". А ние се грижим за знанието, само че би трябвало да прибавим към него и въображението, което ще ни разреши това познание да се прави освен от материали, а и да има и естетика в него. Въобще ние би трябвало да помислим за едно крепко и гъвкаво обучение, което да даде опция да възпитаваме в нашите студенти и възпитаници дарба да виждат, да усещат, да схващат, да реагират, да работят в този доста бързо разрастващ се, усъвършенстващ се и разширяващ се свят. Тях ги чакат компликации във всяко едно отношение и ние би трябвало да ги подготвим за това. Без филантропичните предмети няма да можем да създадем подобен пълностоен експерт, какъвто се изисква.
Не споделям, че едното би трябвало да става за сметка на другото. Преди време написах публикация: " Трябва ли филолозите да знаят физика и би трябвало ли физиците да познават Достоевски? " Смятам, че и едните, и другите би трябвало да имат основите на двете култури - и на точните науки, и на филантропичните. Защото другояче ще сътворяваме единствено и само техничари. За страдание такава полемика не се води при нас. Разбира се, хората не са длъжни да разискват моите хрумвания. Аз не насочвам обвиняване към никого за настоящето положение на образованието. По-скоро считам, че и самият аз не съм направил нищо за едно такова обединяване. Ами аз можех да предложа на нашите превъзходни филолози да четат курсове на физици. Но не го направих и като ректор, и като декан, и няма към кого да насочвам обвинявания.
- Това ли е рецептата? Съвместни стратегии и уроци сред хуманитаристи и преподаватели по точни науки?
- Да, има благоприятни условия. Има свободно избираеми дисциплини във всички факултети. Може да се предложат да вземем за пример на физическия факултет някакви дисциплини по класическа литература или обществени науки, а на филолозите да се предложат фундаменталните хрумвания на физиката. Защото те в действителност би трябвало да се знаят - че да вземем за пример в техниката не може да има перпетуум-мобиле, безконечни мотори, че има закони за опазване, актуалната просвета за градежа на веществото. Всичко това може да се съобщи в един известен и понятен жанр.
В учебно заведение от много време си има бариери сред всички дисциплини. Трябва да се постараем да бъдат махнати точно тези бариери. Защото от 200-300 година, откак има обучение, всеки си гледа своята дисциплинираност. Като се има поради, че още Максуел, един популярен физик, основател на електродинамиката, споделя, че в университетите доминират цеховите ползи. Т.е. всяка катедра си гледа своите ползи, своя материал. Ето това би трябвало да се отстрани. И в учебно заведение също цеховете би трябвало да се отстранен. Трябва да се сме един общ цех, който да приготвя експерти. А учителите безусловно да преподават интегрално. Това няма да стане внезапно. Някои учители, като изнасяха отчетите си на конференция в Търново, бяха запитани по какъв начин са се отнесли към тяхното интегрално преподаване шефовете. Защото не е въпрос единствено на самодейност, само че и на поддръжка от сътрудниците и управлението на учебното заведение.
- Смятате ли, че е добре профилът на образованието ни да се трансформира към по-тясна и ранна специализация? На какво би трябвало да учи учебното заведение през днешния ден - на тясна специализация, тъй като имаме потребност от тясно профилирани механически фрагменти, или на по-обща, необятна просвета? И има ли въобще консенсус в обществото по този въпрос?
- Аз съм за необятната просвета. Разбира се, че имаме задоволително учебни заведения, които дават професионално обучение и там ще готвим сходни експерти. Но считам, че и там тази необятна просвета би трябвало да бъде застъпена, тъй като другояче ще сътворяваме единствено техничари. Това не е предизвестие за някаква злина, която идва. Това е просто мое мнение, по което бих желал да има разискване. Не съм сигурен дали има консенсус по този въпрос, тъй като доста пъти съм го поставял и обсъждал пред обществото. Но би могло да се сложи начало на такова разискване. И несъмнено по-компетентни хора ще вземат отношение.
- Имат ли учредения опасенията, че със закриването на филантропични паралелки за сметка на механически децата се впрягат в електронна тирания?
- Според мен има такава заплаха, макар че такова мнение може да се пояснява едностранчиво. И то точно защото при нас имаме превъзходни експерти по осведомителни технологии, само че има и доста други, които, с цел да минат за съвременни учители, стартират да имитират такова едно електронно образование. Имитацията е огромна болест на всички места. За мен заплахата идва точно оттова. Ако всички са положителни експерти, технологиите са потребно средство. Но аз съм на мнение, че преподавателят, класическото преподаване в университетите, лекцията постоянно би трябвало да останат като водещи. Така мисля аз. Трябва да гледаме студентите в очите и да им приказваме, а не да им споделяме: " Гледайте към екрана, там всичко е написано ". Трябва да се внимава доста с осведомителните технологии. Помня една публикация от доктор, който споделя, че осведомителните технологии оказват помощ в медицината, само че не могат да изместят лекарите. Мисля, че това също се отнася и за преподавателите, те би трябвало да са фигура номер едно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ