Възмъжаване или просто скъсване на пъпната връв
Проф. Никола Алтънков,
И в двата случая печелим: в първия се изправяме гордо на двата си крайници и поглеждаме решително към себе си (нали това е „ възмъжаването ”), във втория – навлизаме в детската фаза на живота си, тоест преставаме да бъдем кърмачета и да се хилим подмазвачески на родителите си колчем ни вдигнат на ръце,
а ние: гу-гу-гу.
И всичко това поради една елементарна, глупава и безусловно ненужна никому война. И по тази причина, може би, предстоящ монумент на Владимир Путин може да украси гърба на Руския монумент. На който написа не нам, не нам, а имени твоему. Пропуснахме да вдигнем сходен паметник на Милошевич, който ни сервира на тепсия разпадането на сръбска Югославия (то още не е завършено) и премахването най-малко на тази опасност от границите ни.
А на Путин и войната му изискуем доста повече.
Да почнем подред
Путиновска Русия ни освобождава (дано завинаги) от славянщината, която се сипе върху нас към този момент 260 години – когато един полу-грамотен, само че неосъществим и до през днешния ден български монах-националист („ родолюбец ” и „ патриот ”, за тия които се гнусят от термина) ни разсъни за Възраждане, само че неправилно ни дефинира
И като славяни. Направил го е от положително и за положително, само че оттова се провлачи „ Дядо Иван ”, та чак до „ …въздуха и слънцето… ”. И до през днешния ден, лято 2022ро, заблудени носталгици още въздишат по русо-славянщината. Па и влизат в Парламента, Бог да ги елементарни!
Пълно е със „ славяни ” на тоя свят и множеството бяхме дружно по времето на болшевизма, само че, несъмнено под крилото, закрилата и калашниците на Русия. А в науката към момента не е конкретизирано какви по-точно са поляци, руснаци, украинци, чехи и словаци, сърби, хървати и словенци, македонци, църногорци…
та ги хвърлят в един общ кюп – а и нас там, дето нямаме нищичко общо с тях, с изключение на езиците, дето си наподобяват.
А някой да вкарва анголци, мозамбикци, бразилци и португалци в общ кюп?
Или испанци, мексиканци, аржентинци, чилийци, перуанци и така нататък и тъй наречените? Ами шотландци, канадци, американци, либерийци и австралийци? Погрижете се да попрочетете и да разберете от кое място сме пристигнали ние, българите, по кое време и за какво, или пък сме автохтонни, за какво се назоваваме българи, а не въргари, да вземем за пример, от кой момент е нашето царство и господарство на Балканите, какви са тия наши братя или братовчеди в Казан и Украина, етническата ни принадлежност, а в случай че не беше към този момент неразрешено можехте да потърсите информация и в антропологията. Така ще се забъркате, че дори ще ме напсувате и няма да желаете към този момент нищо да прочетете от мен. А това, несъмнено, доста ще ме наскърби, по тази причина си взимам думите назад и не ви поучавам да се ровичкате много-много. Путиновска Русия ни лекува – и ще успее – и от „ православието ”. Не от християнската ни религия, нея никой не можа да ни отнеме и няма да може и в бъдеще, само че от тая пуста взаимозависимост от съветската православна черква. Не се отнася единствено до Светия ни Синод, въпреки че основно за него става дума. С триста зора се откачихме от фанариотите и от Вселенския патриарх преди 150 години, с цел да хлътнем в съветското лоно. И католици, и униати трябваше да ставаме, и какво ли не, само че се сдобихме с наша си, национална българска черква и администрация още преди Освобождението. Докато ни яхнаха съветските болшевики през 1944 и ни накараха да се откажем от националните си въжделения. Зер какво беше анулацията на схизмата в разгара на кланетата и Народния съд? Както и преместването на седалището на Екзархията от Цариград в София? Както и самото избиране на Екзарх – без някой изобщо да се запита за какво и по какъв начин царете ни (Фердинанд и Борис) и ВСИЧКИ предходни български държавни управления, след кончината на Екзарх Йосиф в 1915, не желаеха и не посмяха да посегнат върху църквата като единствения останал знак на Целокупна и обединена България. Мимоходом – ще спрат и глупавите и ненужни разногласия дали сме дали на руснаците черква и език, а са им били изсипани от дядо Боже или от чичо им Рюрих Викингски. И няма повече да им се сърдим, че желаят да ни вземат и Кирил и Методий.
Те да дават отговор пред чуваши, дагестанци и тия, които назовават татари в Казан, кой кум, кой сват. А и кой на булката брат!
Самият Ленин, а и Керенски и те оттова
И да благодарим на Путиновска Русия, че ни отвори до пукване очите, с цел да ни стане изцяло ясно къде принадлежим и къде ни е ориста. Не Азия, а Европа, не Москва, а Брюксел, не Съвет за икономическа взаимопомощ, а Европейският Съюз, не Варшавския контракт, а НАТО. Неотменните европейски, християнски и всемирен полезности, които ни караха да забравим, с цел да се откажем по-лесно от тях. И да сме признателни, че ни връщат към предишното ни от което ни караха да се срамим. Да, да, тъкмо от това, „ фашисткото ”!
Руснаците да си стоят в древността, в архаичното, да се гордеят с примитивния си архетип и да обожават своята уникалност и самоинициатива, с чисто сърце ги освобождаваме
от това тяхно обвързване безусловно да ни поучават, да ни демонстрират правия път и като кривнем малко встрани да ни пошляпват, па и да ни режат главите ако… Не им щем към този момент ни меда, ни жилото, още по-малко съветската им необятна душа, опознали сме ги доста добре и по тази причина сме съгласни с Тютчев,
че Русия с разум не ще прозреш, не ще я вместиш в обща мяра. Умът ни може да е повреден, само че и самичък поетът ни твърди, че Русия с цел да схванеш, само е нужна религия. А Русия ни накара да загубим дори сходство на вярата в нея.
Дано и окончателно
Какво можем да създадем по въпроса – ние, а и светът – когато виждаме, че Русия се изхрачи върху признатите от всички и даже считани за свещени и неотменими всемирен полезности на цивилен права, приемливост, почитание към по-слабия, ценене на разликите и взаимна помощ и взаимност: полезности залегнали и регламентирани в интернационалните документи и съглашения. Правата на дамите и децата, грижите за по-добър свят, по-чист и по-приятелски надъхан по отношение на природата, уважението към националните, етнически и обществени малцинства останаха непознати и неразбрани за руснаците. Сегашните им управници са враждебни към всичко, което се основава от чужденци и което не може да бъде употребявано с цел да сее гибел и съсипия. Хората към Путин са ксенофоби, претендират, че защищават главните полезности на християнството, само че преследват инакомислието като проява на сатанизъм, дори посредством основаване на ново законодателство.
Русия – и не приказваме към този момент единствено за Путин – очевидно избира да живее към момента в ХVIII век, подцени модерността и прокълна нововъведенията на ХХ век (освен в областта на оръжията), с което навреди на личните си жители, до момента в който нейното занемаряване от света (беше във втория) към този момент я трансформира в страна от третия свят. Тя не е в положение да създава компютри, умни телефони, роботика, и е с десетки години обратно от високотехнологичните международни достижения.
Кому вреди с това?
Вреди на личните си жители, които безмълвно и покорно следят нахлуването на актуалната технология и изкуственият разсъдък във всекидневния живот
на модерното общество освен в Европа, само че и в Азия.
Русия от дълго време не може да се мери с Тайван, Китай, Сингапур, Южна Корея и Япония, тя е към този момент задмината от Индонезия, Малайзия и Иран (който я доставя с оръжие).
С дейностите си през последните 20 години Русия накара всички свои съседи, включително и страни, които преди влизаха в състава на Съюз на съветските социалистически републики, да се усещат застрашени, да се опасяват за своята сигурност и да са принудени да се въоръжават пред закани от набези.
Постиженията на до-революционна Русия в литературата, музиката, живописта, науката и културата са замъглени от отвратителните черти на автократизъм, отнемане от персонална
и академична независимост на нейните лични жители, изключително когато е очевидно, че сегашният им застой по отношение на върховете на международното знание, е резултат от безумното и безконтролно държане на сегашните им управници.
Русия е към този момент изключена от фамилията на свободните и демократични нации
и страни и е единствено въпрос на малко време преди да бъде и официално отстранена от огромните интернационалните финансови, стопански, търговски, здравни, спортни и културни съюзи и асоциации. Тя е към този момент парий в очите на културния свят, надигат се гласове срещу съветската класическа музика и литературни творби, а съветските спортисти са нежелани и не се канят на интернационалните прояви и надпревари.
Светът наблюдаваше с потреса дейностите на Съюз на съветските социалистически републики, който модерна Русия заобикна още веднъж и се гордее с времената
на Студената война, привикна с интернационалния тероризъм, подпомаган нерядко от Съюз на съветските социалистически републики и настояща Русия, като чели не помни и за активността на Коминтерна, болшевизма и напрежението подхранвано от Русия в интернационалните връзки до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година.
Въпреки неприятните мемоари от предишното и отвратителното добро име на болшевишкото владичество над редица европейски страни, което светът се мъчеше да не помни, с дейностите си през последните 15 години Русия сподели доста ясно, че е непоправима и е решила да живее съгласно личните си показа.
С тези си дейности тя е наказана да живее самотно и не е
в положение да притегля симпатизанти нито другари, още по-малко може да разчита на съдружници при положение на потребност.
Но прерязването на пъпната шнур се отразява доста позитивно върху насоките на българската политика
на интернационално равнище, което към този момент се вижда, само че ще се усети изключително след уреждането на настоящия спор сред Русия и Украина. Повече от евентуално е, че сегашните връзки на България със Запада, НАТО и Европейски Съюз ше бъдат засилени и усъвършенствани
и страната ни ще има опция за първи път, след съвсем 80 години, да заживее като фактически самостоятелна и свободна страна.
Един от значимите проблеми, който към този момент е в развой на споразумяване
е енергийният. Зависимостта ни от Русия във връзка с доставките от нефт и газ е на път за изчезне или най-малко да бъде понижена до санитарния най-малко с намирането на нови, по-подходящи снабдители.
Не изключително огромните ни потребности от газ – в съпоставяне със Западна Европа – ще бъдат задоволени: след подписаните контракти с Азърбейджан газ идва през новия интерконектор с Гърция. Петрол се закупува на интернационалните петролни тържища от разнообразни снабдители на подобаващи и умерени цени. Произвеждаме доста повече електрическа сила в сравнение с използваме и приходите от износът ѝ отиват в държавния бюджет.
Това е единствено началото на отхвърлянето на енергийната владичество на Русия върху българската икономчика и финанси през последните 78 години. Имаме опция и за изследвания както в Добруджа, по този начин и в Черно море за залежи на газ и нефт, които е повече от евентуално да бъдат оползотворени.
Урежда се удобно за нас и казусът с атомните ни централи. Възможно е удължаването на периодите за употреба на блоковете на атомната централа Козлодуй
и това е гаранция, че планът Белене няма да се състои защото не е нужен.
Трябва да се работи съществено за премахването на неприятните и непристойни знаци на съветско владичество и наличие в България от всички обществени места. Паметникът на руската войска в центъра на столицата и Альоша в Пловдив, както и всички други монументи, знаци и знаци на руско наличие би трябвало да бъдат премахнати/преместени на подобаващи места, допустимо и посредством съгласуваност с съветското посолство. Руската страна може да изяви предпочитание да ги запази и прибере, в противоположен случай те могат да бъдат непокътнати в музеи или складове най-малко краткотрайно, до момента в който се реши крайната им орис.
Същото се отнася и до премахването на всички белези от комунистическото минало на публични места. Именатана Благоевград, Димитровград и други сходни, както и на села като Пелово, Дамяново и прочие би трябвало да бъдат заменени. Бузлуджа и оборудванията, които са в развой на възстановяване към този момент би трябвало да се трансфорат в монументи на Хаджи Димитър и Стефан Караджа които са починали точно по тия места в Балкана. Улици, площади и имена на комунистически терористи от предишното по всички публични места и постройки, би трябвало да бъдат сменени. Комуннзмът би трябвало да бъде третиран, изучаван в учебните заведения и обсъден по подобаващ метод, с достолепие и с респект към неговите жертви. Необходимо е да се изискат отвлечените архиви от руските органи в България и до които ни е отхвърлен достъп с обяснението, че това било военна плячка. Може да се пристъпи към правосъдни дейности в интернационалните съдилища за изясняване на казуса и допустимо решение в наша изгода, а в случай че това не е допустимо да желаяме оторизирани копия от тези документи, които да бъдат доставени и съхранени в България и сложени разполагаем на български откриватели.
Българска социалистическа партия би трябвало обществено и категорично да се откаже от комунистическото си минало и в случай че държи да се показва
за последовател и правоприемник на комунистическата партия отпреди 1944 година, да поеме и виновността и отговорността за стотиците хиляди жертви, които комунистите нанесоха върху народа си. В противоположен случай тя би трябвало да бъде изличена от листата на политическите партии в България.
И в двата случая печелим: в първия се изправяме гордо на двата си крайници и поглеждаме решително към себе си (нали това е „ възмъжаването ”), във втория – навлизаме в детската фаза на живота си, тоест преставаме да бъдем кърмачета и да се хилим подмазвачески на родителите си колчем ни вдигнат на ръце,
а ние: гу-гу-гу.
И всичко това поради една елементарна, глупава и безусловно ненужна никому война. И по тази причина, може би, предстоящ монумент на Владимир Путин може да украси гърба на Руския монумент. На който написа не нам, не нам, а имени твоему. Пропуснахме да вдигнем сходен паметник на Милошевич, който ни сервира на тепсия разпадането на сръбска Югославия (то още не е завършено) и премахването най-малко на тази опасност от границите ни.
А на Путин и войната му изискуем доста повече.
Да почнем подред
Путиновска Русия ни освобождава (дано завинаги) от славянщината, която се сипе върху нас към този момент 260 години – когато един полу-грамотен, само че неосъществим и до през днешния ден български монах-националист („ родолюбец ” и „ патриот ”, за тия които се гнусят от термина) ни разсъни за Възраждане, само че неправилно ни дефинира
И като славяни. Направил го е от положително и за положително, само че оттова се провлачи „ Дядо Иван ”, та чак до „ …въздуха и слънцето… ”. И до през днешния ден, лято 2022ро, заблудени носталгици още въздишат по русо-славянщината. Па и влизат в Парламента, Бог да ги елементарни!
Пълно е със „ славяни ” на тоя свят и множеството бяхме дружно по времето на болшевизма, само че, несъмнено под крилото, закрилата и калашниците на Русия. А в науката към момента не е конкретизирано какви по-точно са поляци, руснаци, украинци, чехи и словаци, сърби, хървати и словенци, македонци, църногорци…
та ги хвърлят в един общ кюп – а и нас там, дето нямаме нищичко общо с тях, с изключение на езиците, дето си наподобяват.
А някой да вкарва анголци, мозамбикци, бразилци и португалци в общ кюп?
Или испанци, мексиканци, аржентинци, чилийци, перуанци и така нататък и тъй наречените? Ами шотландци, канадци, американци, либерийци и австралийци? Погрижете се да попрочетете и да разберете от кое място сме пристигнали ние, българите, по кое време и за какво, или пък сме автохтонни, за какво се назоваваме българи, а не въргари, да вземем за пример, от кой момент е нашето царство и господарство на Балканите, какви са тия наши братя или братовчеди в Казан и Украина, етническата ни принадлежност, а в случай че не беше към този момент неразрешено можехте да потърсите информация и в антропологията. Така ще се забъркате, че дори ще ме напсувате и няма да желаете към този момент нищо да прочетете от мен. А това, несъмнено, доста ще ме наскърби, по тази причина си взимам думите назад и не ви поучавам да се ровичкате много-много. Путиновска Русия ни лекува – и ще успее – и от „ православието ”. Не от християнската ни религия, нея никой не можа да ни отнеме и няма да може и в бъдеще, само че от тая пуста взаимозависимост от съветската православна черква. Не се отнася единствено до Светия ни Синод, въпреки че основно за него става дума. С триста зора се откачихме от фанариотите и от Вселенския патриарх преди 150 години, с цел да хлътнем в съветското лоно. И католици, и униати трябваше да ставаме, и какво ли не, само че се сдобихме с наша си, национална българска черква и администрация още преди Освобождението. Докато ни яхнаха съветските болшевики през 1944 и ни накараха да се откажем от националните си въжделения. Зер какво беше анулацията на схизмата в разгара на кланетата и Народния съд? Както и преместването на седалището на Екзархията от Цариград в София? Както и самото избиране на Екзарх – без някой изобщо да се запита за какво и по какъв начин царете ни (Фердинанд и Борис) и ВСИЧКИ предходни български държавни управления, след кончината на Екзарх Йосиф в 1915, не желаеха и не посмяха да посегнат върху църквата като единствения останал знак на Целокупна и обединена България. Мимоходом – ще спрат и глупавите и ненужни разногласия дали сме дали на руснаците черква и език, а са им били изсипани от дядо Боже или от чичо им Рюрих Викингски. И няма повече да им се сърдим, че желаят да ни вземат и Кирил и Методий.
Те да дават отговор пред чуваши, дагестанци и тия, които назовават татари в Казан, кой кум, кой сват. А и кой на булката брат!
Самият Ленин, а и Керенски и те оттова
И да благодарим на Путиновска Русия, че ни отвори до пукване очите, с цел да ни стане изцяло ясно къде принадлежим и къде ни е ориста. Не Азия, а Европа, не Москва, а Брюксел, не Съвет за икономическа взаимопомощ, а Европейският Съюз, не Варшавския контракт, а НАТО. Неотменните европейски, християнски и всемирен полезности, които ни караха да забравим, с цел да се откажем по-лесно от тях. И да сме признателни, че ни връщат към предишното ни от което ни караха да се срамим. Да, да, тъкмо от това, „ фашисткото ”!
Руснаците да си стоят в древността, в архаичното, да се гордеят с примитивния си архетип и да обожават своята уникалност и самоинициатива, с чисто сърце ги освобождаваме
от това тяхно обвързване безусловно да ни поучават, да ни демонстрират правия път и като кривнем малко встрани да ни пошляпват, па и да ни режат главите ако… Не им щем към този момент ни меда, ни жилото, още по-малко съветската им необятна душа, опознали сме ги доста добре и по тази причина сме съгласни с Тютчев,
че Русия с разум не ще прозреш, не ще я вместиш в обща мяра. Умът ни може да е повреден, само че и самичък поетът ни твърди, че Русия с цел да схванеш, само е нужна религия. А Русия ни накара да загубим дори сходство на вярата в нея.
Дано и окончателно
Какво можем да създадем по въпроса – ние, а и светът – когато виждаме, че Русия се изхрачи върху признатите от всички и даже считани за свещени и неотменими всемирен полезности на цивилен права, приемливост, почитание към по-слабия, ценене на разликите и взаимна помощ и взаимност: полезности залегнали и регламентирани в интернационалните документи и съглашения. Правата на дамите и децата, грижите за по-добър свят, по-чист и по-приятелски надъхан по отношение на природата, уважението към националните, етнически и обществени малцинства останаха непознати и неразбрани за руснаците. Сегашните им управници са враждебни към всичко, което се основава от чужденци и което не може да бъде употребявано с цел да сее гибел и съсипия. Хората към Путин са ксенофоби, претендират, че защищават главните полезности на християнството, само че преследват инакомислието като проява на сатанизъм, дори посредством основаване на ново законодателство.
Русия – и не приказваме към този момент единствено за Путин – очевидно избира да живее към момента в ХVIII век, подцени модерността и прокълна нововъведенията на ХХ век (освен в областта на оръжията), с което навреди на личните си жители, до момента в който нейното занемаряване от света (беше във втория) към този момент я трансформира в страна от третия свят. Тя не е в положение да създава компютри, умни телефони, роботика, и е с десетки години обратно от високотехнологичните международни достижения.
Кому вреди с това?
Вреди на личните си жители, които безмълвно и покорно следят нахлуването на актуалната технология и изкуственият разсъдък във всекидневния живот
на модерното общество освен в Европа, само че и в Азия.
Русия от дълго време не може да се мери с Тайван, Китай, Сингапур, Южна Корея и Япония, тя е към този момент задмината от Индонезия, Малайзия и Иран (който я доставя с оръжие).
С дейностите си през последните 20 години Русия накара всички свои съседи, включително и страни, които преди влизаха в състава на Съюз на съветските социалистически републики, да се усещат застрашени, да се опасяват за своята сигурност и да са принудени да се въоръжават пред закани от набези.
Постиженията на до-революционна Русия в литературата, музиката, живописта, науката и културата са замъглени от отвратителните черти на автократизъм, отнемане от персонална
и академична независимост на нейните лични жители, изключително когато е очевидно, че сегашният им застой по отношение на върховете на международното знание, е резултат от безумното и безконтролно държане на сегашните им управници.
Русия е към този момент изключена от фамилията на свободните и демократични нации
и страни и е единствено въпрос на малко време преди да бъде и официално отстранена от огромните интернационалните финансови, стопански, търговски, здравни, спортни и културни съюзи и асоциации. Тя е към този момент парий в очите на културния свят, надигат се гласове срещу съветската класическа музика и литературни творби, а съветските спортисти са нежелани и не се канят на интернационалните прояви и надпревари.
Светът наблюдаваше с потреса дейностите на Съюз на съветските социалистически републики, който модерна Русия заобикна още веднъж и се гордее с времената
на Студената война, привикна с интернационалния тероризъм, подпомаган нерядко от Съюз на съветските социалистически републики и настояща Русия, като чели не помни и за активността на Коминтерна, болшевизма и напрежението подхранвано от Русия в интернационалните връзки до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година.
Въпреки неприятните мемоари от предишното и отвратителното добро име на болшевишкото владичество над редица европейски страни, което светът се мъчеше да не помни, с дейностите си през последните 15 години Русия сподели доста ясно, че е непоправима и е решила да живее съгласно личните си показа.
С тези си дейности тя е наказана да живее самотно и не е
в положение да притегля симпатизанти нито другари, още по-малко може да разчита на съдружници при положение на потребност.
Но прерязването на пъпната шнур се отразява доста позитивно върху насоките на българската политика
на интернационално равнище, което към този момент се вижда, само че ще се усети изключително след уреждането на настоящия спор сред Русия и Украина. Повече от евентуално е, че сегашните връзки на България със Запада, НАТО и Европейски Съюз ше бъдат засилени и усъвършенствани
и страната ни ще има опция за първи път, след съвсем 80 години, да заживее като фактически самостоятелна и свободна страна.
Един от значимите проблеми, който към този момент е в развой на споразумяване
е енергийният. Зависимостта ни от Русия във връзка с доставките от нефт и газ е на път за изчезне или най-малко да бъде понижена до санитарния най-малко с намирането на нови, по-подходящи снабдители.
Не изключително огромните ни потребности от газ – в съпоставяне със Западна Европа – ще бъдат задоволени: след подписаните контракти с Азърбейджан газ идва през новия интерконектор с Гърция. Петрол се закупува на интернационалните петролни тържища от разнообразни снабдители на подобаващи и умерени цени. Произвеждаме доста повече електрическа сила в сравнение с използваме и приходите от износът ѝ отиват в държавния бюджет.
Това е единствено началото на отхвърлянето на енергийната владичество на Русия върху българската икономчика и финанси през последните 78 години. Имаме опция и за изследвания както в Добруджа, по този начин и в Черно море за залежи на газ и нефт, които е повече от евентуално да бъдат оползотворени.
Урежда се удобно за нас и казусът с атомните ни централи. Възможно е удължаването на периодите за употреба на блоковете на атомната централа Козлодуй
и това е гаранция, че планът Белене няма да се състои защото не е нужен.
Трябва да се работи съществено за премахването на неприятните и непристойни знаци на съветско владичество и наличие в България от всички обществени места. Паметникът на руската войска в центъра на столицата и Альоша в Пловдив, както и всички други монументи, знаци и знаци на руско наличие би трябвало да бъдат премахнати/преместени на подобаващи места, допустимо и посредством съгласуваност с съветското посолство. Руската страна може да изяви предпочитание да ги запази и прибере, в противоположен случай те могат да бъдат непокътнати в музеи или складове най-малко краткотрайно, до момента в който се реши крайната им орис.
Същото се отнася и до премахването на всички белези от комунистическото минало на публични места. Именатана Благоевград, Димитровград и други сходни, както и на села като Пелово, Дамяново и прочие би трябвало да бъдат заменени. Бузлуджа и оборудванията, които са в развой на възстановяване към този момент би трябвало да се трансфорат в монументи на Хаджи Димитър и Стефан Караджа които са починали точно по тия места в Балкана. Улици, площади и имена на комунистически терористи от предишното по всички публични места и постройки, би трябвало да бъдат сменени. Комуннзмът би трябвало да бъде третиран, изучаван в учебните заведения и обсъден по подобаващ метод, с достолепие и с респект към неговите жертви. Необходимо е да се изискат отвлечените архиви от руските органи в България и до които ни е отхвърлен достъп с обяснението, че това било военна плячка. Може да се пристъпи към правосъдни дейности в интернационалните съдилища за изясняване на казуса и допустимо решение в наша изгода, а в случай че това не е допустимо да желаяме оторизирани копия от тези документи, които да бъдат доставени и съхранени в България и сложени разполагаем на български откриватели.
Българска социалистическа партия би трябвало обществено и категорично да се откаже от комунистическото си минало и в случай че държи да се показва
за последовател и правоприемник на комунистическата партия отпреди 1944 година, да поеме и виновността и отговорността за стотиците хиляди жертви, които комунистите нанесоха върху народа си. В противоположен случай тя би трябвало да бъде изличена от листата на политическите партии в България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ