Проф. Александрър Маринов: Видимо е, че Бойко Борисов търси цаката на Цветанов! Цветанов прави същото
- Проф. Маринов, преди месец вие пръв развихте тезата, че министър председателят Бойко Борисов приготвя своето отдръпване. Какво направи времето – опроверга ли ви или в противен случай – удостовери това? Количествените натрупвания от застъпващи се във времето кавги от първия ден на третия кабинет на Борисов задоволителни ли са, с цел да преминат в ново качество?
- За да бъдем точни, лансирах и не преставам да подкрепям хипотезата, че Бойко Борисов приготвя следващото изплъзване от ръководството под от малко малко благовиден претекст – номер, който към този момент два пъти мина, въпреки и със спадащ триумф. Замисълът е явен – да се убеди обществото, че ГЕРБ желаят да изпълнят предизборните обещания и съответната управническа стратегия, само че това не става не по тяхна виновност. Моята прогноза е, че в случай че трикът се потрети, ще се осъществя националната сентенция „ трети път дамаджана за вода “ само че това е тематика на различен диалог. Има доста индикации по отношение на съществуването на подобен проект, само че най-видимата е цялостното равнодушие на премиера към изострящия се спор в съдружния сътрудник. Ясно е, че както са тръгнали нещата, "Обединените патриоти " са пред абсурден бракоразвод. А разпаднат ли се те, пада държавното управление - макар че има някакви аритметични благоприятни условия да се поддържа болшинството, те са политически неизгодни. Още по-сериозни ще бъдат електоралните последствия, затова още веднъж поражда въпросът кой е заинтересуван. Нещо повече, мъчно можем да приемем, че агресивното държание, да вземем за пример, на Волен Сидеров, не е в съгласие с премиера – въпреки всичко на офанзива е подложен вицепремиер. А Борисов не демонстрира никакво безпокойствие, в противен случай, като че ли е удовлетворен от грубите разпри при патриотите. Това ме кара да мисля, че „ корабът потъва по проект “. Що се отнася до свадите, колкото и мощни да са, те не могат да съборят едно българско държавно управление, в случай че не се задействат други фактори. Примери – колкото желаете, изключително в случай че отчитаме угодническите старания на медиите да замитат под килима действителните последствия от свадите. Ще забележим какво ще стане този път с аргументите за нещастието край Своге – тук се обрисува бездънен разлом измежду елитите и наподобява борбата ще е кой кого ще прецака. Ако приказваме обаче за по-широкия подтекст на последствията от свадите, те доста бързо изхабяват последните останки от толерантност към това ръководство. Реалната поразяваща мощ ще забележим, откакто паднат от власт – това евентуално ще е скоро.
- Ако Бойко Борисов, чиито гений да поддържа връзка с хората, е неповторим в българската политика, в действителност се отдръпна, кой ще го замести? Няма ли да станем очевидци на явлението „ на кого ни остави, бащице “? Така се случи не толкоз от дълго време - през 2013 – 2014 година
- Ако още веднъж си разреша да уточня, Борисов е неповторим със способността са си приписва персонално всички (реални и мними) достижения и да трансферира на другите неуспехите. Мисля, че формулировката „ в случай че се отдръпна “ е неоснователна – всеки политик рано или късно си отива, а Борисов е на власт към този момент 10 години и срокът му на валидност е изминал. Истински забавната тематика е по какъв начин ще наподобява българската политика след Борисов, а това значи и след ГЕРБ. Явлението, за което говорите, имаше два съществени субекта. Първият е клиентелата, а, както знаете, всяка клиентела, в това число гигантската клиентела на ГЕРБ бързо си намира нови настойници. Вторият бяха „ умните и красивите “, които изровиха земята Борисов да се върне на власт, само че самите бяха използвани и прецакани. Вероятно същата орис ще споходи и патриотите. Няма да има всенародна тъга по „ бащицата “, както нямаше по Симеон Сакскобургготски. С това не желая да слага знак за тъждество сред двамата. От политиците се чака да работят за богатството на хората – единствено такива политици печелят доверието и уважението на народа. Мисля, че е извънредно време и напълно не е невероятно подобен политик да застане отпред на ръководството на българската страна.
- Възможна ли е договореност Българска социалистическа партия – ГЕРБ при сходно отдръпване? Питам Ви, тъй като и при започване на прехода, и в края на 90-те бяхме очевидци на такива негласни сделки сред елитите. ГЕРБ е на власт съвсем 10 години, а това нормално провокира реваншизъм.
- Теоретично от българските елити може да се чака всякакво споразумение, само че в съответния случай – надали, изключително от страна на Българска социалистическа партия. Те нямат интерес от такава договорка – ГЕРБ по този начин или другояче вървят надолу и ще паднат, нужно е най-малко малко самообладание. Това е, в случай че приказваме за спечелването на властта като технология. Пред Българска социалистическа партия има обаче друго огромно тестване – да потвърдят, че желаят и могат да ръководят по-добре. Защото другояче може да дойдат на власт и да се повторят познати неща. Обсъждането и крайният тип на плана „ Визия за България “ ще дадат явен отговор на този въпрос. Всъщност, огромното предизвикателство в действителност е да се смени моделът, който с някакъв черен комизъм някои назовават народна власт. Никаква народна власт не е системата, по силата на която живеем ние българите. Това е клептокрация, власт в полза на едно незначително като бройка и качества малцинство. Но с цел да се смени моделът, са нужни революционни промени, за някои от които във въпросната Визия не се споделя нищо. Например, методът, по който се придобива, упражнява и регистрира властта, а отсам – партийно-политическата система. Ако в тази посока не бъдат изгорени туморите, не е допустимо да се промени към положително и методът на действие на страната. Права сте – реваншизъм по отношение на ГЕРБ ще има, нека да остане в границите на закона. С цялостно съображение – доста хора тормозиха и почерниха. Както се споделя, обаче, всичко неприятно се връща. За злоупотребите с власт би трябвало да се носи отговорност.
- Как се развиват връзките Борисов – Цветанов съгласно Вас? На изключителното съвещание на Народното събрание предишния вторник Борисов стана и излезе, без да изчака Цветанов да приключи заключителното си слово от парламентарната естрада от името на партия ГЕРБ. Няколко медии излъчваха непосредствено и който искаше, видя това.
- Цветанов от дълго време се е трансформирал във втори, успореден център на власт в ГЕРБ. Не един и два пъти в действителност е бламирал Борисов. Той в действителност кадрува по места и това е повода локалните управления на партията да се държат като разюздани феодали. Досега му се разминаваше, в това число благодарение на дежурните венцехвалебствия във връзка с Борисов. Нищо чудно да си показва, че когато Борисов към този момент го няма, той ще бъде „ новия Бойко “. Има обаче две условия, които допускам мощно нервират Борисов. Едното е, че протежетата на Цветанов по места основават от ден на ден проблеми и палят скандал след скандал, безусловно всеки ден. Същото се отнася и до някои от непрекъснато изявяващите се „ остриета “ на ГЕРБ в Народното събрание. Някой скоро ще би трябвало да понесе отговорност за това, а доколкото познаваме Борисов, той няма афинитет към такава неустрашимост. Второто събитие са опитите на Цветанов да се показа като „ ортодоксален евроатлантик “ и поддръжник на американците в контраст на заигравашия с Турция и Русия министър председател. С една дума, съгласно мен Борисов към този момент „ търси цаката “ на Цветанов. Вероятно и противоположното е правилно.
- Възможно ли е „ ново разпределяне на картите “ без предварителни парламентарни избори?
- Едва ли. Такова ново разпределяне е невероятно без ГЕРБ, а с тях към този момент никой няма да се хване. Дори и Движение за права и свободи. Идва времето да се пие горчивата чаша на отговорността.
- Имаме ли нова политическа обстановка в края на лятото и къде е мястото на президента Румен Радев в нея?
- В точния смисъл на понятието има струпване на предпоставки за образуване на нова политическа обстановка. Всеки нов, даже и дребен подтик може да инициира взривни политически процеси. Много се спекулира с данни (по-точно – с тълкования на данни) от проучвания, че множеството хора не желали нови избори, че нямало ясно обрисувана опция и така нататък На процедура нещата не се случват по този метод. Доверието към ръководещите и изобщо към институциите е сериозно ниско, за жалост изцяло основателно. Страната се ръководи към този момент доста години неприятно и последствията за това са убийствени, за злощастие – към този момент и в дословния смисъл на думата. Смятам, че у нас назряват съществени промени. Тези, които се уповават на „ робското самообладание “ и разделянето на българите, ще останат доста неприятно сюрпризирани. Ножът е към този момент опрял до кокъла. Ролята на президента Радев в тези промени ще бъде основна, в това число по чисто официални конституционни аргументи. Мисля, че надали повтори грешките при съставянето на първото си служебно държавно управление. По-съществена причина обаче е, че той се употребява с високо доверие и като цяло е в контрастност с множеството от останалите представители на политическата класа. Най-вече, тъй като демонстрира забравени качества като храброст, възприятие за чест и достолепие. Но каква действителна роля ще изиграе за бъдещето на страната, зависи от някои сложни решения, които ще би трябвало да вземе. Има и някои недостатъци, които към момента може да превъзмогне, макар че пропусна много време. Например – да се покаже, че може да бъде сплотяващ водач посредством стратегическо виждане за бъдещето на България. Ако би трябвало да бъда почтен, бих споделил, че чаках някакъв вид на „ Визия за България “ да пристигна откъм „ Дондуков “, а не откъм „ Позитано “. Но не би, и не мога да си обясня за какво, изключително като си напомням някои от посланията в предизборната му акция. Много скоро Радев ще чуе съдбовното „ Тук е Родос, тук скачай! “ Ще забележим какво ще се получи.
- В Европа се надига консервативна вълна, а изразителите й в България – Обединени патриоти са в насипно положение. Има ли бъдеще дребната ръководеща коалиция? Какво е бъдещето поотделно на всяка една от обединенията - „ Атака “, Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ? Кой завоюва и кой загуби от напрежението Сидеров – Симеонов?
- Тази коалиция е на практика на доизживяване и всеки миг може да се разпадне с гръм и тропот, няма значение какъв брой харесват пребиваването си във властта. Този процес обаче бе съдбоносен откакто влязоха в ръководството. Основният тласък да са дружно отпадна, евентуално тъй като никой от тях не си прави илюзии, че още веднъж дружно ще бъдат във властта. Въобще, имаме тъкмо пресъздаване на историята с децата на лейтенант Шмид от „ Златния телец “, единствено че в тази ситуация става дума за отрочетата на криворазбраната консервативна вълна. Разбира се, въпросът кой в България ще показва посочената от Вас европейска и международна наклонност, е доста сериозен. Време е за сериозен диалог за преобръщането на настройките на стотици милиони европейци, за навлизането на нови политически обединения, за належащите промени в политиките на общоевропейско и национално равнище. Само с клишета от рода на „ популисти “, „ националисти “ и други сходни няма по какъв начин да стане. Учудваща е неналичието на обикновена сензитивност към почналите тектонични световни промени, само че тази липса е изцяло обяснима, като отчитаме „ качеството “ на българските елити.
Красина Кръстева, "Епицентър "
- За да бъдем точни, лансирах и не преставам да подкрепям хипотезата, че Бойко Борисов приготвя следващото изплъзване от ръководството под от малко малко благовиден претекст – номер, който към този момент два пъти мина, въпреки и със спадащ триумф. Замисълът е явен – да се убеди обществото, че ГЕРБ желаят да изпълнят предизборните обещания и съответната управническа стратегия, само че това не става не по тяхна виновност. Моята прогноза е, че в случай че трикът се потрети, ще се осъществя националната сентенция „ трети път дамаджана за вода “ само че това е тематика на различен диалог. Има доста индикации по отношение на съществуването на подобен проект, само че най-видимата е цялостното равнодушие на премиера към изострящия се спор в съдружния сътрудник. Ясно е, че както са тръгнали нещата, "Обединените патриоти " са пред абсурден бракоразвод. А разпаднат ли се те, пада държавното управление - макар че има някакви аритметични благоприятни условия да се поддържа болшинството, те са политически неизгодни. Още по-сериозни ще бъдат електоралните последствия, затова още веднъж поражда въпросът кой е заинтересуван. Нещо повече, мъчно можем да приемем, че агресивното държание, да вземем за пример, на Волен Сидеров, не е в съгласие с премиера – въпреки всичко на офанзива е подложен вицепремиер. А Борисов не демонстрира никакво безпокойствие, в противен случай, като че ли е удовлетворен от грубите разпри при патриотите. Това ме кара да мисля, че „ корабът потъва по проект “. Що се отнася до свадите, колкото и мощни да са, те не могат да съборят едно българско държавно управление, в случай че не се задействат други фактори. Примери – колкото желаете, изключително в случай че отчитаме угодническите старания на медиите да замитат под килима действителните последствия от свадите. Ще забележим какво ще стане този път с аргументите за нещастието край Своге – тук се обрисува бездънен разлом измежду елитите и наподобява борбата ще е кой кого ще прецака. Ако приказваме обаче за по-широкия подтекст на последствията от свадите, те доста бързо изхабяват последните останки от толерантност към това ръководство. Реалната поразяваща мощ ще забележим, откакто паднат от власт – това евентуално ще е скоро.
- Ако Бойко Борисов, чиито гений да поддържа връзка с хората, е неповторим в българската политика, в действителност се отдръпна, кой ще го замести? Няма ли да станем очевидци на явлението „ на кого ни остави, бащице “? Така се случи не толкоз от дълго време - през 2013 – 2014 година
- Ако още веднъж си разреша да уточня, Борисов е неповторим със способността са си приписва персонално всички (реални и мними) достижения и да трансферира на другите неуспехите. Мисля, че формулировката „ в случай че се отдръпна “ е неоснователна – всеки политик рано или късно си отива, а Борисов е на власт към този момент 10 години и срокът му на валидност е изминал. Истински забавната тематика е по какъв начин ще наподобява българската политика след Борисов, а това значи и след ГЕРБ. Явлението, за което говорите, имаше два съществени субекта. Първият е клиентелата, а, както знаете, всяка клиентела, в това число гигантската клиентела на ГЕРБ бързо си намира нови настойници. Вторият бяха „ умните и красивите “, които изровиха земята Борисов да се върне на власт, само че самите бяха използвани и прецакани. Вероятно същата орис ще споходи и патриотите. Няма да има всенародна тъга по „ бащицата “, както нямаше по Симеон Сакскобургготски. С това не желая да слага знак за тъждество сред двамата. От политиците се чака да работят за богатството на хората – единствено такива политици печелят доверието и уважението на народа. Мисля, че е извънредно време и напълно не е невероятно подобен политик да застане отпред на ръководството на българската страна.
- Възможна ли е договореност Българска социалистическа партия – ГЕРБ при сходно отдръпване? Питам Ви, тъй като и при започване на прехода, и в края на 90-те бяхме очевидци на такива негласни сделки сред елитите. ГЕРБ е на власт съвсем 10 години, а това нормално провокира реваншизъм.
- Теоретично от българските елити може да се чака всякакво споразумение, само че в съответния случай – надали, изключително от страна на Българска социалистическа партия. Те нямат интерес от такава договорка – ГЕРБ по този начин или другояче вървят надолу и ще паднат, нужно е най-малко малко самообладание. Това е, в случай че приказваме за спечелването на властта като технология. Пред Българска социалистическа партия има обаче друго огромно тестване – да потвърдят, че желаят и могат да ръководят по-добре. Защото другояче може да дойдат на власт и да се повторят познати неща. Обсъждането и крайният тип на плана „ Визия за България “ ще дадат явен отговор на този въпрос. Всъщност, огромното предизвикателство в действителност е да се смени моделът, който с някакъв черен комизъм някои назовават народна власт. Никаква народна власт не е системата, по силата на която живеем ние българите. Това е клептокрация, власт в полза на едно незначително като бройка и качества малцинство. Но с цел да се смени моделът, са нужни революционни промени, за някои от които във въпросната Визия не се споделя нищо. Например, методът, по който се придобива, упражнява и регистрира властта, а отсам – партийно-политическата система. Ако в тази посока не бъдат изгорени туморите, не е допустимо да се промени към положително и методът на действие на страната. Права сте – реваншизъм по отношение на ГЕРБ ще има, нека да остане в границите на закона. С цялостно съображение – доста хора тормозиха и почерниха. Както се споделя, обаче, всичко неприятно се връща. За злоупотребите с власт би трябвало да се носи отговорност.
- Как се развиват връзките Борисов – Цветанов съгласно Вас? На изключителното съвещание на Народното събрание предишния вторник Борисов стана и излезе, без да изчака Цветанов да приключи заключителното си слово от парламентарната естрада от името на партия ГЕРБ. Няколко медии излъчваха непосредствено и който искаше, видя това.
- Цветанов от дълго време се е трансформирал във втори, успореден център на власт в ГЕРБ. Не един и два пъти в действителност е бламирал Борисов. Той в действителност кадрува по места и това е повода локалните управления на партията да се държат като разюздани феодали. Досега му се разминаваше, в това число благодарение на дежурните венцехвалебствия във връзка с Борисов. Нищо чудно да си показва, че когато Борисов към този момент го няма, той ще бъде „ новия Бойко “. Има обаче две условия, които допускам мощно нервират Борисов. Едното е, че протежетата на Цветанов по места основават от ден на ден проблеми и палят скандал след скандал, безусловно всеки ден. Същото се отнася и до някои от непрекъснато изявяващите се „ остриета “ на ГЕРБ в Народното събрание. Някой скоро ще би трябвало да понесе отговорност за това, а доколкото познаваме Борисов, той няма афинитет към такава неустрашимост. Второто събитие са опитите на Цветанов да се показа като „ ортодоксален евроатлантик “ и поддръжник на американците в контраст на заигравашия с Турция и Русия министър председател. С една дума, съгласно мен Борисов към този момент „ търси цаката “ на Цветанов. Вероятно и противоположното е правилно.
- Възможно ли е „ ново разпределяне на картите “ без предварителни парламентарни избори?
- Едва ли. Такова ново разпределяне е невероятно без ГЕРБ, а с тях към този момент никой няма да се хване. Дори и Движение за права и свободи. Идва времето да се пие горчивата чаша на отговорността.
- Имаме ли нова политическа обстановка в края на лятото и къде е мястото на президента Румен Радев в нея?
- В точния смисъл на понятието има струпване на предпоставки за образуване на нова политическа обстановка. Всеки нов, даже и дребен подтик може да инициира взривни политически процеси. Много се спекулира с данни (по-точно – с тълкования на данни) от проучвания, че множеството хора не желали нови избори, че нямало ясно обрисувана опция и така нататък На процедура нещата не се случват по този метод. Доверието към ръководещите и изобщо към институциите е сериозно ниско, за жалост изцяло основателно. Страната се ръководи към този момент доста години неприятно и последствията за това са убийствени, за злощастие – към този момент и в дословния смисъл на думата. Смятам, че у нас назряват съществени промени. Тези, които се уповават на „ робското самообладание “ и разделянето на българите, ще останат доста неприятно сюрпризирани. Ножът е към този момент опрял до кокъла. Ролята на президента Радев в тези промени ще бъде основна, в това число по чисто официални конституционни аргументи. Мисля, че надали повтори грешките при съставянето на първото си служебно държавно управление. По-съществена причина обаче е, че той се употребява с високо доверие и като цяло е в контрастност с множеството от останалите представители на политическата класа. Най-вече, тъй като демонстрира забравени качества като храброст, възприятие за чест и достолепие. Но каква действителна роля ще изиграе за бъдещето на страната, зависи от някои сложни решения, които ще би трябвало да вземе. Има и някои недостатъци, които към момента може да превъзмогне, макар че пропусна много време. Например – да се покаже, че може да бъде сплотяващ водач посредством стратегическо виждане за бъдещето на България. Ако би трябвало да бъда почтен, бих споделил, че чаках някакъв вид на „ Визия за България “ да пристигна откъм „ Дондуков “, а не откъм „ Позитано “. Но не би, и не мога да си обясня за какво, изключително като си напомням някои от посланията в предизборната му акция. Много скоро Радев ще чуе съдбовното „ Тук е Родос, тук скачай! “ Ще забележим какво ще се получи.
- В Европа се надига консервативна вълна, а изразителите й в България – Обединени патриоти са в насипно положение. Има ли бъдеще дребната ръководеща коалиция? Какво е бъдещето поотделно на всяка една от обединенията - „ Атака “, Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ? Кой завоюва и кой загуби от напрежението Сидеров – Симеонов?
- Тази коалиция е на практика на доизживяване и всеки миг може да се разпадне с гръм и тропот, няма значение какъв брой харесват пребиваването си във властта. Този процес обаче бе съдбоносен откакто влязоха в ръководството. Основният тласък да са дружно отпадна, евентуално тъй като никой от тях не си прави илюзии, че още веднъж дружно ще бъдат във властта. Въобще, имаме тъкмо пресъздаване на историята с децата на лейтенант Шмид от „ Златния телец “, единствено че в тази ситуация става дума за отрочетата на криворазбраната консервативна вълна. Разбира се, въпросът кой в България ще показва посочената от Вас европейска и международна наклонност, е доста сериозен. Време е за сериозен диалог за преобръщането на настройките на стотици милиони европейци, за навлизането на нови политически обединения, за належащите промени в политиките на общоевропейско и национално равнище. Само с клишета от рода на „ популисти “, „ националисти “ и други сходни няма по какъв начин да стане. Учудваща е неналичието на обикновена сензитивност към почналите тектонични световни промени, само че тази липса е изцяло обяснима, като отчитаме „ качеството “ на българските елити.
Красина Кръстева, "Епицентър "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ