Проф. д-р Манол Соколов: Над 50% от случайте на рак на дебелото черво у нас се откриват едва в 3 и 4 стадии
Проф. Манол Соколов, хирург в Александровска болница, шеф-екип и член на Европейския ръб по колопроктология, с над 20 години опит в лекуването на колоректалния карцином, в интдрвю за " Здравето на фокус " на Радио ФОКУС .
Домашните тестванията за рак на дебелото черво насочват за ранното му разкриване
На 4 февруари означаваме Световния ден за битка с рака. Ден, който ни припомня, че навременната диагноза и вярното лекуване могат да трансформират ориста на хиляди хора. Днес ще приказваме за рака на дебелото черво през погледа на хирурга – експертът, който постоянно взима най-ключовото решение в лекуването.
Проф. Соколов, какъв брой значимо е болестта рак на дебелото черво от позиция на неговото периодичност и разпространяване у нас и по света?
Колоректалният карцином е вкупом разбиране на рака на дебелото и на правото черво, т.е. ректума. Това заболяване усилва своята периодичност в международен и европейски мащаб, включително и в България.
Все повече придобива чертите на обществено значимо заболяване, защото визира през последните години все по-млада възраст. Таргетната възраст за болестта е нормално сред 50, 75 години и нагоре, само че в последните години, в това число и в нашата клиника, сме очевидци на пациенти към 40-годишна възраст.
Заболяването в България е на второ място при мъжете, след рака на простатата, при дамите след рака на гърдата, а за жалост по смъртност, измежду всички останали онкологични болесттите, то заема второ място.
Заболяването фрапантно нарушава метода и качеството на живот на пациентите и на техните близки, тъй че е сериозен проблем. Още повече, че неговото лекуване, следене и последици, свързани с качеството на живот, лишава сериозен запас - и финансов, и човешки.
Предвид тази значителност има ли национална здравна политика за профилактика?
За страдание, в България изоставаме от тази европейска и международна процедура, макар че преди 5 години започва Национален антираков проект, който цели да обхване повече от 2 милиона души със характерни проучвания за ранно разкриване на този тип рак и понижаване на смъртността с към 30%. Такива са задачите до 2030 година.
Много положителна беше една национална скринингова акция през 2024-та и 2025-та година, проведена от неправителствена организация. Идеята беше да се разпространят в аптеки, в кабинети на персонални лекари и в лаборатории гратис за пациентите характерни проби, които откриват прикрито съществуване на кръв във фекални проби.
Т.нар. хемокулт тест се употребява от дълго време, още в края на предишния век в редица страни от Западна и Средна Европа с много положителни резултати. Доброто на тази акция беше, че бяха обхванати над 90 000 души, а резултатите демонстрираха малко над 14% позитивни проби от всички изследвани лица. Всички те бяха ориентирани за следващо високо профилирано проучване - специфични ендоскопски проучвания и фиброколоноскопия за разкриване на ранен карцином на дебелото или правото черво или пък за предракови положение, което е извънредно положително от цялата тази акция.
Идеята е да се премине от такива епизодични акции към по-мащабна скринингова стратегия, за което обаче се изискват и повече запаси от Министерството на здравеопазването.
Тези проби могат ли свободно да се купят в аптеките, в случай че човек самичък реши да се изследва?
Могат, да. Достъпни са и са насочващи за диагнозата. Изключително значимо е, хората, изключително над 45-годишна възраст, да се снабдят и да създадат този тип проучване.
Много хора свързват лекуването на рака с химио- и лъчетерапия, само че хирургията постоянно е решаваща. В кой случаи хирургичното лекуване е главният, решаващият детайл при рака на дебелото черво?
Както всяко онкологично заболяване, по този начин и колоректалния рак предстои на мултидисциплинарно сложно държание в неговата диагностика и лекуване. Хирургията е водещият способ. Както всички други онкологични болести при определяне на такава диагноза, пациентите наложително биват обсъждани в детайли на профилирани онкологични комисии. Във всички огромни академични лечебни заведения съществуват такива, в Александровска болница също имаме такава комисия. Те се състоят от хирурзи, патоанатоми, образни диагностици, лъчетерапевти и химиотерапевти и при потребност се ангажират и други експерти. Там се взимат всички решения за лечебното държание при тези пациенти, за метода на следене.
Но хирургията е водещият способ за лекуване, който обезпечава добра прогноза.
Интересното при този тип карцином, изключително при ректалния карцином, рака на правото черво, изключително когато е локализиран в междинните или долната трета на червото, наложително се стартира по международни гайдлайни с предоперативната така наречен неоадювантна радиотерапия - лъчелечение, доста постоянно в комбинации и с химиотерапия. След избран очаквателен интервал за реализиране на избран радиобиологичен резултат се пристъпва и към радикалното хирургично лекуване. Но хирургията, спазвайки правилата на онкологичната радикалност, е методът, който би могъл да в профил тумора дружно с прилежащите му лимфни възли и да подсигурява добра прогноза за пациентите.
Има ли стадии на болестта, при които интервенцията може да се избегне, и все пак пациентът да бъде оздравял?
Да, в напълно началните стадии при колоректалния карцином. По всички международни класификационни схеми съществуват четири клинични стадия. В напълно начални стадии, когато има съществуване на така наречен предраково заболяване, т.е. полипи по лигавицата на стената на дебелото черво, при осъществяване на диагностиката с фиброколоноскопия и разкриване на такива полипи, на един стадий те могат да бъдат отстранени, което е предварителна защита против еволюцията на тези полипи в развиването на рак. Като пациентите наложително подлежат на следващо наблюдаване. Съществуват и разнообразни други методики и способи на деяние при избрани ректални карциноми, когато комбинирана лъчехимиотерапия разрешава в началните стадии на тези болести един тип стапяне на тумора. Тези пациенти наложително подлежат на следващо прецизно наблюдаване, в избран % е допустимо да се избегне потребността от интервенция.
Какви са главните промени в хирургичното лекуване на колоректалния карцином през последните години?
Тенденцията е за прекосяване от стандартна, отворена хирургия към така наречен минимално инвазивна хирургия, която от 20 години се наложи като златен стандарт, по този начин наречената лапароскопска хирургия. Гражданственост е добило понятието " безкръвна оперативна намеса ".
През последните няколко години роботизираната хирургия при колоректалния карцином, както и при доста други, навлезе необятно. Така че концепцията е за прекосяване от травматична, отворена хирургия, към минимална инвазивна, щадяща оперативна намеса, която обаче никога не е за сметка на онкологичната прогноза при тези пациенти. Напротив, голям брой изследвания през годините от целия свят са посочили, че минимално инвазивните оперативни интервенции имат същите онкологични резултати, както отворената хирургия. В доста връзки те и я превъзхождат. Но отново позитивите от минимално инвазивните оперативни интервенции са извънредно бързото възобновяване на пациента, по-малката оперативна контузия, по-добрия козметичен резултат при пациентите, което не е маловажно, а и в най-голяма степен, което има значение и за нас, понижават риска от следоперативни инфекции, от хернии на предната коремна стена.
Една от най-големите паники за пациентите е по какъв начин ще наподобява животът им след интервенцията. Как хирургът балансира сред онкологичната радикалност и качеството на живота след самата интервенция на пациента?
Изключително значима е връзката с пациентите. Хирургът нормално е първият, който се среща с пациентите след определяне на диагнозата.Той изяснява в елементи положението, нуждата от избран тип оперативна намеса, риска и заплахите от затруднения и отрицателни последствия, метода на смяна на живота на пациентите след интервенцията. Всичко това е отговорност на лекуващия доктор, който дружно осведомено единодушие на пациента за избран лековит метод, взима решение.
Какъв е действителният оздравителен интервал след хирургичното лекуване или той е строго самостоятелно при другите пациенти?
На първо място е радикалността и битката за живота на пациентите. Разбира се, би трябвало да се подчертава доста и върху неподходящите последствия след оперативна намеса, съществуването на така наречен чревна стома след оперативната намеса, с която пациентите би трябвало да бъдат подготвени, да свикнат и да водят естествен живот.
Така че положителната връзка и наблюдението след оперативния интервал, препоръките, които целият лековит екип дава на тези пациенти, са извънредно значими за възстановяване на тяхното качество на живот.
За страдание, в България в този мултитим не попада клиничен психолог, както в западните страни, което е минус и в бъдеще би трябвало да се намерения съществено и по този въпрос. Така че радикалността, постигането на положителни онкологични резултати и обвързваните с това промени в метода на живот на пациентите да бъдат уравновесени и с най-хубав резултат за живота на тези хора.
Казахте, че при премахване на полипи от дебелото черво е належащо следене, на какъв интервал от време?
Зависи от хистологичният резултат. Всеки полип, отхвърлен по време на оперативна намеса, се изпраща наложително в клиника по патологична анатомия. Там по специфичен метод се изследва този материал и се излиза със мнение по отношение на диференцировката на тумора, точния хистологичен резултат, съществуване или не на лимфни възли при отхвърлен рак, а при полипите какъв е типът. Различните типове полипи имат друг капацитет и това точно строго самостоятелно дефинира и интервала, през който пациентите би трябвало да бъдат проследени, дали ще бъде на 3-6 месеца или на по-дълъг интервал. Въпросът е да не се губи връзка сред пациента и идващия доктор, с цел да могат да бъдат открити възможни ракови образования в ранен стадий. Това е основното, пациентите да бъдат диагностицирани още в първи, втори клиничен стадии. За страдание, в България над 50% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти клиничен стадии и заради това смъртността в България е много по-висока. Единствено България и Кипър са двете европейски страни с повишаваща се смъртност от колоректален карцином през последните години.
Защо толкоз късно се открива болестта у нас, за какво не в първи и втори стадий, а едвам в трети и четвърти?
Това е обвързвано от една страна както със здравната просвета на българската популация, по този начин и с неналичието на скринингови стратегии както е в останалите високоразвити страни по света. Там застрахователните институции не възобновяват полиците, в случай че пациентът не премине през тези наложителни проучвания, което има положителен обществен резултат посредством понижаване и на разноските. Трябва да продължим да се учим. Ние това вършим в нашата извънболнична процедура, когато приглеждаме пациенти, при най-малките алармиращи признаци привличаме тези пациенти за колоноскопско проучване, още веднъж с концепцията да бъде открит възможен проблем в неговия най-ранен стадий, което е причина за добра прогноза на 5-годишна преживяемост.
Това значи ли, че в ранните стадии няма признаци и пациентът не подозира нищо?
Така е. При доста от онкологичните болести началото е подло, без признаци или със признаци, които се припокриват с много други положения. Така или другояче съществуването на алармиращи признаци, като нарушаване в ритъма на дефекация, смес на кръв или слуз в изпражненията, без значение от това дали пациентът има или е страдал от хемороиди, е сигнал да потърси лекарска помощ. А лекарите, в това число и общопрактикуващите, наложително би трябвало да ги насочат към профилирано заведение, в което би могло да се извърши това високоспециализирано проучване, точно фиброколоноскопия за определяне на предракови или ракови положения. Особено съществуването на болнав синдром, т.е. ниско равнище на хемоглобина при пациенти над 45-годишна възраст, даже при съществуване на хемороиди и кървене от тях, наложително би трябвало да изискват ендоскопски проучвания за отменяне на диагнозата рак, изключително на дясната част на дебелото черво, а и фиброколоноскопия за отменяне на рак на стомаха. Така че са нужни целенасочени и обширни проучвания за отменяне на раковата диагноза за тези пациенти. След това лечение на хемороиди или други положения, които предизвикват казуса.
Храната ли стои в основата на този тип рак?
Стилът на живот и методът на хранене. За страдание, в обичайна българска кухня се употребяват доста модифицирани меса, пушени меса, консервирани храни, бедна на фибри храна. Бързото хранене е извънредно нездравословно, застоялият метод на живот, затлъстяването, в което ние сме една от водещите страни в Европа, както и ниска физическа интензивност. Промяната на всичко това в метода на живот е методът да сме в вярната профилактика на това положение. Разбира се и наложителна фиброколоноскопия даже без съществуване на никакви признаци във възрастта след 45, най-много след 50-годишна възраст. Това е наложително.
Веднъж годишно допускам?
Първата колоноскопия би трябвало да бъде след 45-50-годишна възраст. Ако не са открити никакви патологични промени, идната колоноскопия се прави чак след 5 години. Ако има обаче съществуване на полипи, т.е. на предракови положения, тогава към този момент този период е много по-скъсен, точно за попречване на късните стадии на диагноза на рака на дебелото черво и правото черво.
Световният ден за битката с рака ни припомня, че здравето е на първо място в нашите ръце и би трябвало да бъдем виновни към него. Благодаря Ви.
Аз ви благодаря.
Домашните тестванията за рак на дебелото черво насочват за ранното му разкриване
На 4 февруари означаваме Световния ден за битка с рака. Ден, който ни припомня, че навременната диагноза и вярното лекуване могат да трансформират ориста на хиляди хора. Днес ще приказваме за рака на дебелото черво през погледа на хирурга – експертът, който постоянно взима най-ключовото решение в лекуването.
Проф. Соколов, какъв брой значимо е болестта рак на дебелото черво от позиция на неговото периодичност и разпространяване у нас и по света?
Колоректалният карцином е вкупом разбиране на рака на дебелото и на правото черво, т.е. ректума. Това заболяване усилва своята периодичност в международен и европейски мащаб, включително и в България.
Все повече придобива чертите на обществено значимо заболяване, защото визира през последните години все по-млада възраст. Таргетната възраст за болестта е нормално сред 50, 75 години и нагоре, само че в последните години, в това число и в нашата клиника, сме очевидци на пациенти към 40-годишна възраст.
Заболяването в България е на второ място при мъжете, след рака на простатата, при дамите след рака на гърдата, а за жалост по смъртност, измежду всички останали онкологични болесттите, то заема второ място.
Заболяването фрапантно нарушава метода и качеството на живот на пациентите и на техните близки, тъй че е сериозен проблем. Още повече, че неговото лекуване, следене и последици, свързани с качеството на живот, лишава сериозен запас - и финансов, и човешки.
Предвид тази значителност има ли национална здравна политика за профилактика?
За страдание, в България изоставаме от тази европейска и международна процедура, макар че преди 5 години започва Национален антираков проект, който цели да обхване повече от 2 милиона души със характерни проучвания за ранно разкриване на този тип рак и понижаване на смъртността с към 30%. Такива са задачите до 2030 година.
Много положителна беше една национална скринингова акция през 2024-та и 2025-та година, проведена от неправителствена организация. Идеята беше да се разпространят в аптеки, в кабинети на персонални лекари и в лаборатории гратис за пациентите характерни проби, които откриват прикрито съществуване на кръв във фекални проби.
Т.нар. хемокулт тест се употребява от дълго време, още в края на предишния век в редица страни от Западна и Средна Европа с много положителни резултати. Доброто на тази акция беше, че бяха обхванати над 90 000 души, а резултатите демонстрираха малко над 14% позитивни проби от всички изследвани лица. Всички те бяха ориентирани за следващо високо профилирано проучване - специфични ендоскопски проучвания и фиброколоноскопия за разкриване на ранен карцином на дебелото или правото черво или пък за предракови положение, което е извънредно положително от цялата тази акция.
Идеята е да се премине от такива епизодични акции към по-мащабна скринингова стратегия, за което обаче се изискват и повече запаси от Министерството на здравеопазването.
Тези проби могат ли свободно да се купят в аптеките, в случай че човек самичък реши да се изследва?
Могат, да. Достъпни са и са насочващи за диагнозата. Изключително значимо е, хората, изключително над 45-годишна възраст, да се снабдят и да създадат този тип проучване.
Много хора свързват лекуването на рака с химио- и лъчетерапия, само че хирургията постоянно е решаваща. В кой случаи хирургичното лекуване е главният, решаващият детайл при рака на дебелото черво?
Както всяко онкологично заболяване, по този начин и колоректалния рак предстои на мултидисциплинарно сложно държание в неговата диагностика и лекуване. Хирургията е водещият способ. Както всички други онкологични болести при определяне на такава диагноза, пациентите наложително биват обсъждани в детайли на профилирани онкологични комисии. Във всички огромни академични лечебни заведения съществуват такива, в Александровска болница също имаме такава комисия. Те се състоят от хирурзи, патоанатоми, образни диагностици, лъчетерапевти и химиотерапевти и при потребност се ангажират и други експерти. Там се взимат всички решения за лечебното държание при тези пациенти, за метода на следене.
Но хирургията е водещият способ за лекуване, който обезпечава добра прогноза.
Интересното при този тип карцином, изключително при ректалния карцином, рака на правото черво, изключително когато е локализиран в междинните или долната трета на червото, наложително се стартира по международни гайдлайни с предоперативната така наречен неоадювантна радиотерапия - лъчелечение, доста постоянно в комбинации и с химиотерапия. След избран очаквателен интервал за реализиране на избран радиобиологичен резултат се пристъпва и към радикалното хирургично лекуване. Но хирургията, спазвайки правилата на онкологичната радикалност, е методът, който би могъл да в профил тумора дружно с прилежащите му лимфни възли и да подсигурява добра прогноза за пациентите.
Има ли стадии на болестта, при които интервенцията може да се избегне, и все пак пациентът да бъде оздравял?
Да, в напълно началните стадии при колоректалния карцином. По всички международни класификационни схеми съществуват четири клинични стадия. В напълно начални стадии, когато има съществуване на така наречен предраково заболяване, т.е. полипи по лигавицата на стената на дебелото черво, при осъществяване на диагностиката с фиброколоноскопия и разкриване на такива полипи, на един стадий те могат да бъдат отстранени, което е предварителна защита против еволюцията на тези полипи в развиването на рак. Като пациентите наложително подлежат на следващо наблюдаване. Съществуват и разнообразни други методики и способи на деяние при избрани ректални карциноми, когато комбинирана лъчехимиотерапия разрешава в началните стадии на тези болести един тип стапяне на тумора. Тези пациенти наложително подлежат на следващо прецизно наблюдаване, в избран % е допустимо да се избегне потребността от интервенция.
Какви са главните промени в хирургичното лекуване на колоректалния карцином през последните години?
Тенденцията е за прекосяване от стандартна, отворена хирургия към така наречен минимално инвазивна хирургия, която от 20 години се наложи като златен стандарт, по този начин наречената лапароскопска хирургия. Гражданственост е добило понятието " безкръвна оперативна намеса ".
През последните няколко години роботизираната хирургия при колоректалния карцином, както и при доста други, навлезе необятно. Така че концепцията е за прекосяване от травматична, отворена хирургия, към минимална инвазивна, щадяща оперативна намеса, която обаче никога не е за сметка на онкологичната прогноза при тези пациенти. Напротив, голям брой изследвания през годините от целия свят са посочили, че минимално инвазивните оперативни интервенции имат същите онкологични резултати, както отворената хирургия. В доста връзки те и я превъзхождат. Но отново позитивите от минимално инвазивните оперативни интервенции са извънредно бързото възобновяване на пациента, по-малката оперативна контузия, по-добрия козметичен резултат при пациентите, което не е маловажно, а и в най-голяма степен, което има значение и за нас, понижават риска от следоперативни инфекции, от хернии на предната коремна стена.
Една от най-големите паники за пациентите е по какъв начин ще наподобява животът им след интервенцията. Как хирургът балансира сред онкологичната радикалност и качеството на живота след самата интервенция на пациента?
Изключително значима е връзката с пациентите. Хирургът нормално е първият, който се среща с пациентите след определяне на диагнозата.Той изяснява в елементи положението, нуждата от избран тип оперативна намеса, риска и заплахите от затруднения и отрицателни последствия, метода на смяна на живота на пациентите след интервенцията. Всичко това е отговорност на лекуващия доктор, който дружно осведомено единодушие на пациента за избран лековит метод, взима решение.
Какъв е действителният оздравителен интервал след хирургичното лекуване или той е строго самостоятелно при другите пациенти?
На първо място е радикалността и битката за живота на пациентите. Разбира се, би трябвало да се подчертава доста и върху неподходящите последствия след оперативна намеса, съществуването на така наречен чревна стома след оперативната намеса, с която пациентите би трябвало да бъдат подготвени, да свикнат и да водят естествен живот.
Така че положителната връзка и наблюдението след оперативния интервал, препоръките, които целият лековит екип дава на тези пациенти, са извънредно значими за възстановяване на тяхното качество на живот.
За страдание, в България в този мултитим не попада клиничен психолог, както в западните страни, което е минус и в бъдеще би трябвало да се намерения съществено и по този въпрос. Така че радикалността, постигането на положителни онкологични резултати и обвързваните с това промени в метода на живот на пациентите да бъдат уравновесени и с най-хубав резултат за живота на тези хора.
Казахте, че при премахване на полипи от дебелото черво е належащо следене, на какъв интервал от време?
Зависи от хистологичният резултат. Всеки полип, отхвърлен по време на оперативна намеса, се изпраща наложително в клиника по патологична анатомия. Там по специфичен метод се изследва този материал и се излиза със мнение по отношение на диференцировката на тумора, точния хистологичен резултат, съществуване или не на лимфни възли при отхвърлен рак, а при полипите какъв е типът. Различните типове полипи имат друг капацитет и това точно строго самостоятелно дефинира и интервала, през който пациентите би трябвало да бъдат проследени, дали ще бъде на 3-6 месеца или на по-дълъг интервал. Въпросът е да не се губи връзка сред пациента и идващия доктор, с цел да могат да бъдат открити възможни ракови образования в ранен стадий. Това е основното, пациентите да бъдат диагностицирани още в първи, втори клиничен стадии. За страдание, в България над 50% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти клиничен стадии и заради това смъртността в България е много по-висока. Единствено България и Кипър са двете европейски страни с повишаваща се смъртност от колоректален карцином през последните години.
Защо толкоз късно се открива болестта у нас, за какво не в първи и втори стадий, а едвам в трети и четвърти?
Това е обвързвано от една страна както със здравната просвета на българската популация, по този начин и с неналичието на скринингови стратегии както е в останалите високоразвити страни по света. Там застрахователните институции не възобновяват полиците, в случай че пациентът не премине през тези наложителни проучвания, което има положителен обществен резултат посредством понижаване и на разноските. Трябва да продължим да се учим. Ние това вършим в нашата извънболнична процедура, когато приглеждаме пациенти, при най-малките алармиращи признаци привличаме тези пациенти за колоноскопско проучване, още веднъж с концепцията да бъде открит възможен проблем в неговия най-ранен стадий, което е причина за добра прогноза на 5-годишна преживяемост.
Това значи ли, че в ранните стадии няма признаци и пациентът не подозира нищо?
Така е. При доста от онкологичните болести началото е подло, без признаци или със признаци, които се припокриват с много други положения. Така или другояче съществуването на алармиращи признаци, като нарушаване в ритъма на дефекация, смес на кръв или слуз в изпражненията, без значение от това дали пациентът има или е страдал от хемороиди, е сигнал да потърси лекарска помощ. А лекарите, в това число и общопрактикуващите, наложително би трябвало да ги насочат към профилирано заведение, в което би могло да се извърши това високоспециализирано проучване, точно фиброколоноскопия за определяне на предракови или ракови положения. Особено съществуването на болнав синдром, т.е. ниско равнище на хемоглобина при пациенти над 45-годишна възраст, даже при съществуване на хемороиди и кървене от тях, наложително би трябвало да изискват ендоскопски проучвания за отменяне на диагнозата рак, изключително на дясната част на дебелото черво, а и фиброколоноскопия за отменяне на рак на стомаха. Така че са нужни целенасочени и обширни проучвания за отменяне на раковата диагноза за тези пациенти. След това лечение на хемороиди или други положения, които предизвикват казуса.
Храната ли стои в основата на този тип рак?
Стилът на живот и методът на хранене. За страдание, в обичайна българска кухня се употребяват доста модифицирани меса, пушени меса, консервирани храни, бедна на фибри храна. Бързото хранене е извънредно нездравословно, застоялият метод на живот, затлъстяването, в което ние сме една от водещите страни в Европа, както и ниска физическа интензивност. Промяната на всичко това в метода на живот е методът да сме в вярната профилактика на това положение. Разбира се и наложителна фиброколоноскопия даже без съществуване на никакви признаци във възрастта след 45, най-много след 50-годишна възраст. Това е наложително.
Веднъж годишно допускам?
Първата колоноскопия би трябвало да бъде след 45-50-годишна възраст. Ако не са открити никакви патологични промени, идната колоноскопия се прави чак след 5 години. Ако има обаче съществуване на полипи, т.е. на предракови положения, тогава към този момент този период е много по-скъсен, точно за попречване на късните стадии на диагноза на рака на дебелото черво и правото черво.
Световният ден за битката с рака ни припомня, че здравето е на първо място в нашите ръце и би трябвало да бъдем виновни към него. Благодаря Ви.
Аз ви благодаря.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ