Нищо не може да заличи последствията от смъртта на едно дете
Проф. Коста Костов е експерт по белодробни заболявания, съветник в столичната болница " Св. Анна ". Ръководил е клиниката по белодробни заболявания във Военномедицинска академия. Основател и основен редактор на списание за респираторна медицина и ентусиазъм " INSPIRO ". Председател е на управителния съвет на фондация " INSPIRO ", съветник на медицински център " INSPIRO ". Текстът му е оповестен в lexmedicanews.com.
Всяка детска гибел е мотив за размисъл за смисъла на живот, в който не можем да опазим децата си. Какво си претърпял, в случай че най-малко един път не си видял неподправената и безметежна житейска наслада в очите на едно дете?
Българите сме мазохистичен народ. Благи домашни животни сме. Преживяме и мучим удоволствено, до момента в който дерат кожата на близък. Крещим единствено като ни свидлив мъчително за вимето или топките. Иначе се оставяме да ни доят перфидно и редовно, по всички способи и до последната капка, без да ни е еня за млякото в държавния гюм, в случай че имаме обор и сено в яслата. Животът си е наш и ще го живеем по този начин, както каже господарят.
Почивните дни минават в разисквания кой е отговорен и какви са аргументите за гибелта на 3-годишното дете. Развихри се такава стихия, че вълненията към избора на Гешев ми се сториха като лек и топъл есенен лъх. Преглеждам осведомителния поток в телефона си –
водопад от мнения, множеството в категорията " разпни ги ".
Включвам отдалеченото на тв приемника и превъртам каналите. Спирам при Жени Марчева, която в съботната заран е дала опция на здравия разсъдък да влезе в студиото. Ето една от последните изречения на юрист доктор Мария Петрова (специалист по здравно право), посетител в предаването:
" Реакцията на премиера Борисов опонира на главните правила на правовата страна методът, по който се разпредели болница, която да направи експертиза, раздадоха се присъди, опонира, с решителност, на всички правила Излезе по този начин, че вместо презумпцията да бъде " почтен до доказване на противното, с влезнала в действие неоправдателна присъда ", за лекарите стана " отговорен досега, в който министър председателят споделя ". "
Нека прибавя, че болничното заведение, която беше посочена от премиера да прави инспекцията по случая, не има педиатрично поделение, т.е. специалисти по педиатрия, а ще дава експертна оценка за аргументите към гибелта на дете. Кой да го знае?
По-важното е, че обществото полегна предостатъчно на хълбок. Виновниците са посочени с безапелационен жест и присъдата е издадена преди процеса. Да ги линчуваме!
Новинарските редактори единствено това чакат, с цел да ни залеят с непремерени мнения. Да се случи нещо такова и да прозведат скандал, да плиснат натрупалата се мръсотия върху някой безсилен злощастник и да отклонят вниманието от значителното – управническия безпорядък, политическите операции, изборните битаци, минимизираната народна власт и всеобщото съмнение към институциите. Новинарските излъчвания зинаха с беззъбите си уста като глутница недохранени улични псета, биещи се за оглозган кокал.
Когато би трябвало да захапят някоя властна политическа мутра, множеството водещи са доста внимателни
и приказват единствено от трето лице, с цел да не проличи безвкусно положения им грим, само че в случай че в челюстта им попадне някой безсилен доктор, замесен по нужда в системата на управническото безхаберие, политическото слабоволие и публичния кретенизъм, тогава челюстите на хищната публицистика дрънчат като кастанети. Същественият въпрос е: за какво на публичния ешафод вместо същинските виновници и аргументи за тази фамилна покруса, се слагат достойнството и публичният престиж на една благочестива специалност, нужна на всички?
За равнището на зрялост на едно общество се съди и по отношението му към медиците и учителите. Необразованите болшинства изливат гнева си върху образованите малцинства. Завишеният предел на обичайните морални рефлекси в едно незряло общество допуска неговата безнравственост. Когато са деморализирани върховете, няма по какъв начин да падне светлина в подножията и низините. Тогава се задействат тъмните сили на общесвената страст, направлявана от политическия популизъм в определени ударни точки, преди правораздаването да ги е разпознало.
Безправните лекари, участници в тази фамилна драма, към този момент получиха своите присъди
от разпалените общестени пристрастености, преди правораздаването и законът да се произнесат. Един ленински жест на премиера, изправен на високия властови фундамент с протегната високо ръка в посока на революционната разпра, и гилотината падна, жертвите са посечени. Нека в този момент опитам да предвидя следствията.
Отстранените шефове (най-малко двама от тях) по всяка възможност ще се върнат на постовете си след привършване на инспекцията по случая, само че всеки с друг дял от виновността. Като имам поради кой ще прави инспекцията имам и своите догатки за разпределението на виновността. Ще оставя на вас да се досетите. Задкулисните игри са непредвидими. Довчеращни врагове се впиват в буйна прегръдка в името на взаимния интерес. Мисля, че и този път ще танцуват салса. Има кой да дирижира оркестъра, кой да извършва солата. Слугите на повикване са задоволително и на всички равнища. Отстраняването на тримата шефове, без директна виновност за случая, има за цел краткотрайно погасяване на следствията, усмиряване на публичното напрежение и отклонение на погледа от проблемите в системата, основали предпоставки за нещастието. Никой шеф не е в положение да се защищити от рисковете на общия безпорядък, който е опасност за всички ни.
Директорите няма да бъдат стигматизирани от проведеното неодобрение,
тъй като не носят тежестта на директни участници в нещастието. Тяхната връзка със случая бързо ще бъде забравена. Единствената им виновност е, че са част от управителния състав, обслужващ системата, само че по едно и също време с това са приели непринудено риска да бъдат и евентуални нейни жертви. Те са нужните бушони на публичното напрежение, което не трябва да провокира токов удар във върховете на управническата стълба. Те са приели непринудено тази орис и си носят следствията. Привилегиите на високия пост не могат да компенсира негативите, които заплашват името, което стои зад него. Въпросът опира до персоналните цели и персоналния морал. Водачите с морал и геройство са същинските водачи. Такива са дефицит в системата. Non ducor, duco.
Не се трежова за шефовете, а за армията подчинени. Няма някогашни шефове, а войска от някогашни подчинени. За първите все ще се откри нова работа. Да му мислят редовите армейци.
Нещастието, сполетяло 3-годишното дете, е общо злощастие, тъй като на следващия ден ще сполети друго семейство, вдругиден ще пристигна по-близо до нас, ще застигне наши близки или нас самите, до момента в който чакаме на анонимната опашка пред някой незабавен кабинет. Няма въртолети за всички, самолетите също не стигат. Затова
моралната тежест на протичащото се всякога ще пада върху медицинските екипи, директно въвлечени
по веригата, а всички останали ще стоят пред екраните на тв приемника и ще ги сочат с пръст. Като показалеца, ориентиран към доктор Елена Георгиева.
Виновните викат " дръжте отговорните ". За ругателите е междинният ми пръст. Взех го назаем от Кошлуков. За обруганите е моята професионална и персонална емпатия. В България системата съществува като обърната пирамида – най-голямата тежест пада върху една точка, а не върху основата, която се е вирнала нагоре и се е освободила от тежестта. Всички последици на организационния безпорядък, бездушието на страната и обществото ще продължат да се стоварват върху професионалната чест на редовите медици, които в друга степен, сходно пациентите, са жертва на системата, прехвърляща комфортно виновността за личната си неприспособимост върху гърба на здравното съсловие. Всички ние, медиците, въвлечени от неотменимия си дълг, понасяме следствията на публичното клеймо, стигмата на манипулираното общество, на което не доближават морални стожери и функциониращи морални рефлекси. Реакциите след гибелта на това почтено дете е показателна за публичната дисторция, за тихото непринудено единодушие на всички нас, които живеем в неустановеност и съмнение във всичко и всички, в условия на институционална безнаказаност, евентуални пострадали от деформираната до неразбираемост здравна система.
Истинските виновници за нещастието са:
1. Безконтролната система на опазване на здравето, която работи на ишлеме и с официални стандарти и управнически безпорядък.
2. Архаичната система на специализация, която отблъсква младите лекари, трансформира ги в черноработници, която ги заробва, само че не ги образова добре, а ги взема за еничари, заряд на кадрови дупки.
3. Липсата на държавническа отговорност и споделена политическа воля опазването на здравето да бъде припознато като система в злополучие, с цел да се стане нeизбежен и незабавен приоритет на страната.
4. Инертното българско общество, което се залавя за всяка медийна провокация и се нахвърля върху здравното съсловие, само че нехае за проблемите в здравната система, които вижда едвам когато обиден някого персонално.
5. Всички медици, които непринудено сътрудничим на тази грохнала от вътрешни несъгласия система и продължаваме да работим за нея заради неизбежната грижа за насъщния с присъщата ни заробваща обвързаност към специалността и неотменимия, само че необгрижен от страната дълг към обществото.
Огромното болшинство редови български медици (лекари, медицински сестри, лаборанти и фармаколози), са спонсори на страната и го настоявам от позицията на моя 40-годишен опит по всички равнища на българската медицина, от доктор в малко периферно градче, през градска и регионална болница, до началник на клиника, с цялата отговорност на професионалната си чест и морал.
Всяка детска гибел е мотив за размисъл за смисъла на живот, в който не можем да опазим децата си. Какво си претърпял, в случай че най-малко един път не си видял неподправената и безметежна житейска наслада в очите на едно дете?
Българите сме мазохистичен народ. Благи домашни животни сме. Преживяме и мучим удоволствено, до момента в който дерат кожата на близък. Крещим единствено като ни свидлив мъчително за вимето или топките. Иначе се оставяме да ни доят перфидно и редовно, по всички способи и до последната капка, без да ни е еня за млякото в държавния гюм, в случай че имаме обор и сено в яслата. Животът си е наш и ще го живеем по този начин, както каже господарят.
Почивните дни минават в разисквания кой е отговорен и какви са аргументите за гибелта на 3-годишното дете. Развихри се такава стихия, че вълненията към избора на Гешев ми се сториха като лек и топъл есенен лъх. Преглеждам осведомителния поток в телефона си –
водопад от мнения, множеството в категорията " разпни ги ".
Включвам отдалеченото на тв приемника и превъртам каналите. Спирам при Жени Марчева, която в съботната заран е дала опция на здравия разсъдък да влезе в студиото. Ето една от последните изречения на юрист доктор Мария Петрова (специалист по здравно право), посетител в предаването:
" Реакцията на премиера Борисов опонира на главните правила на правовата страна методът, по който се разпредели болница, която да направи експертиза, раздадоха се присъди, опонира, с решителност, на всички правила Излезе по този начин, че вместо презумпцията да бъде " почтен до доказване на противното, с влезнала в действие неоправдателна присъда ", за лекарите стана " отговорен досега, в който министър председателят споделя ". "
Нека прибавя, че болничното заведение, която беше посочена от премиера да прави инспекцията по случая, не има педиатрично поделение, т.е. специалисти по педиатрия, а ще дава експертна оценка за аргументите към гибелта на дете. Кой да го знае?
По-важното е, че обществото полегна предостатъчно на хълбок. Виновниците са посочени с безапелационен жест и присъдата е издадена преди процеса. Да ги линчуваме!
Новинарските редактори единствено това чакат, с цел да ни залеят с непремерени мнения. Да се случи нещо такова и да прозведат скандал, да плиснат натрупалата се мръсотия върху някой безсилен злощастник и да отклонят вниманието от значителното – управническия безпорядък, политическите операции, изборните битаци, минимизираната народна власт и всеобщото съмнение към институциите. Новинарските излъчвания зинаха с беззъбите си уста като глутница недохранени улични псета, биещи се за оглозган кокал.
Когато би трябвало да захапят някоя властна политическа мутра, множеството водещи са доста внимателни
и приказват единствено от трето лице, с цел да не проличи безвкусно положения им грим, само че в случай че в челюстта им попадне някой безсилен доктор, замесен по нужда в системата на управническото безхаберие, политическото слабоволие и публичния кретенизъм, тогава челюстите на хищната публицистика дрънчат като кастанети. Същественият въпрос е: за какво на публичния ешафод вместо същинските виновници и аргументи за тази фамилна покруса, се слагат достойнството и публичният престиж на една благочестива специалност, нужна на всички?
За равнището на зрялост на едно общество се съди и по отношението му към медиците и учителите. Необразованите болшинства изливат гнева си върху образованите малцинства. Завишеният предел на обичайните морални рефлекси в едно незряло общество допуска неговата безнравственост. Когато са деморализирани върховете, няма по какъв начин да падне светлина в подножията и низините. Тогава се задействат тъмните сили на общесвената страст, направлявана от политическия популизъм в определени ударни точки, преди правораздаването да ги е разпознало.
Безправните лекари, участници в тази фамилна драма, към този момент получиха своите присъди
от разпалените общестени пристрастености, преди правораздаването и законът да се произнесат. Един ленински жест на премиера, изправен на високия властови фундамент с протегната високо ръка в посока на революционната разпра, и гилотината падна, жертвите са посечени. Нека в този момент опитам да предвидя следствията.
Отстранените шефове (най-малко двама от тях) по всяка възможност ще се върнат на постовете си след привършване на инспекцията по случая, само че всеки с друг дял от виновността. Като имам поради кой ще прави инспекцията имам и своите догатки за разпределението на виновността. Ще оставя на вас да се досетите. Задкулисните игри са непредвидими. Довчеращни врагове се впиват в буйна прегръдка в името на взаимния интерес. Мисля, че и този път ще танцуват салса. Има кой да дирижира оркестъра, кой да извършва солата. Слугите на повикване са задоволително и на всички равнища. Отстраняването на тримата шефове, без директна виновност за случая, има за цел краткотрайно погасяване на следствията, усмиряване на публичното напрежение и отклонение на погледа от проблемите в системата, основали предпоставки за нещастието. Никой шеф не е в положение да се защищити от рисковете на общия безпорядък, който е опасност за всички ни.
Директорите няма да бъдат стигматизирани от проведеното неодобрение,
тъй като не носят тежестта на директни участници в нещастието. Тяхната връзка със случая бързо ще бъде забравена. Единствената им виновност е, че са част от управителния състав, обслужващ системата, само че по едно и също време с това са приели непринудено риска да бъдат и евентуални нейни жертви. Те са нужните бушони на публичното напрежение, което не трябва да провокира токов удар във върховете на управническата стълба. Те са приели непринудено тази орис и си носят следствията. Привилегиите на високия пост не могат да компенсира негативите, които заплашват името, което стои зад него. Въпросът опира до персоналните цели и персоналния морал. Водачите с морал и геройство са същинските водачи. Такива са дефицит в системата. Non ducor, duco.
Не се трежова за шефовете, а за армията подчинени. Няма някогашни шефове, а войска от някогашни подчинени. За първите все ще се откри нова работа. Да му мислят редовите армейци.
Нещастието, сполетяло 3-годишното дете, е общо злощастие, тъй като на следващия ден ще сполети друго семейство, вдругиден ще пристигна по-близо до нас, ще застигне наши близки или нас самите, до момента в който чакаме на анонимната опашка пред някой незабавен кабинет. Няма въртолети за всички, самолетите също не стигат. Затова
моралната тежест на протичащото се всякога ще пада върху медицинските екипи, директно въвлечени
по веригата, а всички останали ще стоят пред екраните на тв приемника и ще ги сочат с пръст. Като показалеца, ориентиран към доктор Елена Георгиева.
Виновните викат " дръжте отговорните ". За ругателите е междинният ми пръст. Взех го назаем от Кошлуков. За обруганите е моята професионална и персонална емпатия. В България системата съществува като обърната пирамида – най-голямата тежест пада върху една точка, а не върху основата, която се е вирнала нагоре и се е освободила от тежестта. Всички последици на организационния безпорядък, бездушието на страната и обществото ще продължат да се стоварват върху професионалната чест на редовите медици, които в друга степен, сходно пациентите, са жертва на системата, прехвърляща комфортно виновността за личната си неприспособимост върху гърба на здравното съсловие. Всички ние, медиците, въвлечени от неотменимия си дълг, понасяме следствията на публичното клеймо, стигмата на манипулираното общество, на което не доближават морални стожери и функциониращи морални рефлекси. Реакциите след гибелта на това почтено дете е показателна за публичната дисторция, за тихото непринудено единодушие на всички нас, които живеем в неустановеност и съмнение във всичко и всички, в условия на институционална безнаказаност, евентуални пострадали от деформираната до неразбираемост здравна система.
Истинските виновници за нещастието са:
1. Безконтролната система на опазване на здравето, която работи на ишлеме и с официални стандарти и управнически безпорядък.
2. Архаичната система на специализация, която отблъсква младите лекари, трансформира ги в черноработници, която ги заробва, само че не ги образова добре, а ги взема за еничари, заряд на кадрови дупки.
3. Липсата на държавническа отговорност и споделена политическа воля опазването на здравето да бъде припознато като система в злополучие, с цел да се стане нeизбежен и незабавен приоритет на страната.
4. Инертното българско общество, което се залавя за всяка медийна провокация и се нахвърля върху здравното съсловие, само че нехае за проблемите в здравната система, които вижда едвам когато обиден някого персонално.
5. Всички медици, които непринудено сътрудничим на тази грохнала от вътрешни несъгласия система и продължаваме да работим за нея заради неизбежната грижа за насъщния с присъщата ни заробваща обвързаност към специалността и неотменимия, само че необгрижен от страната дълг към обществото.
Огромното болшинство редови български медици (лекари, медицински сестри, лаборанти и фармаколози), са спонсори на страната и го настоявам от позицията на моя 40-годишен опит по всички равнища на българската медицина, от доктор в малко периферно градче, през градска и регионална болница, до началник на клиника, с цялата отговорност на професионалната си чест и морал.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ