Проф. Клаус Рот от мюнхенския университет Лудвиг Максимилиан дълго време

...
Проф. Клаус Рот от мюнхенския университет Лудвиг Максимилиан дълго време
Коментари Харесай

Фаталните последици от реституцията на земи в България

Проф. Клаус Рот от мюнхенския университет " Лудвиг Максимилиан " дълго време изследва социално-икономическите промени в селските региони на България в съпоставяне със протичащото се във фермерските краища на някогашната Германска демократична република. В изявление за Дъждовни води откривателят показва главните аргументи за обезлюдяването на българските села и за проблемите в аграрния бранш на страната.

Дъждовни води: Проф. Рот, по време на полемика в София, отдадена на измененията в Източна Европа след рухването на Берлинската стена, Вие определихте разпускането на Трудово-кооперативно земеделско стопанство със закон и връщането на земеделските земи в действителни граници като една от трагичните неточности на българския преход. Защо мислите по този начин?

Клаус Рот: С поддръжката на баварска фондация за научни проучвания през 1990-те години дружно с сътрудници от Българска академия на науките организирах теренни изследвания в няколко селски региона в България, измежду които беше и план за проучване на живота на хората в село Радуил край Самоков - преди и след измененията през 1989. Резултатите бяха съпоставени с проучвания за бита и манталитета на фермерите в някогашната Германска демократична република преди и след разпадането на тамошните ТКЗС-та. Не единствено аз, само че и българските ми сътрудници се убедиха до какви тежки последствия е довел методът за връщане на земята в действителни граници, общопризнат в България след рухването на диктатурата. По това време към 90% от притежателите и наследниците на нивите и горите от дълго време се бяха преселили в градовете, а вековната връзка сред земята и хората, които я обработват, беше брутално прекратена след извършената и в Народна република България, и в Германска демократична република " колективизация " по сталински пример. Големият проблем в България: хора, които от десетилетия живееха в градовете, трябваше да получат и стопанисват дребни и разпръснати части земя.

Първоначално измежду останалите да живеят на село ентусиазмът от реституцията на земята беше огромен. Хората получиха и добитък, само че нямаше какво да го вършат, с изключение на да го заколят. Без селскостопанска техника селяните бяха принудени да извадят остарялото рало отдолу под сайванта и да обработват земята по първичен метод. Така дребните ферми, които обичайно доминират в България, още при прохождането си получиха доста тежък удар. От него се възползва някогашната селска номенклатура на Българска комунистическа партия в лицето на ръководителите на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и Административнопроцесуален кодекс, на локалните партийни секретари и на хората с властови позиции в селските региони. Те се трансфораха в едри арендатори и богаташи, които заплащат на притежателите мизерни ренти или им изкупуват земите по цени надалеч под пазарната стойност в Европа.

В цялостен размер тази злополука се развихри в Добруджа, само че и в доста други плодородни региони, като да вземем за пример покрайнините на Пловдив. Хората, които с възторг се бяха захванали с дребно земеделие, остаряха, починаха или се реалокираха в градовете. Селата се обезлюдиха и останаха без работна ръка и експерти. Така България от огромен експортьор на плодове и зеленчуци се трансформира във вносител. Земеделието върви в посока към подсилване на превъзходството на огромните арендатори и агрофирми, които в доста случаи съответстват с някогашната селска номенклатура на Българска комунистическа партия. А дребните ферми едвам оцеляват и непрекъснато понижават под напора на изкривената конкурентна среда.

Дъждовни води: А какъв избор имаха селяните в някогашната Германска демократична република след рухването на Стената?

Клаус Рот: За разлика от България, на някогашните член-кооператори в източногерманските ТКЗС-та бяха препоръчани три варианти: да им бъде върната земята, да бъдат насърчени като акционери в процеса на непринудено развиване на тогавашните ТКЗС-та като естествени кооперативни сдружения или пък източногерманската приватизационна организация финансово да ги възмезди за отнетите им при комунизма земи и инвентар. Много селяни избраха да развият кооперациите и по този начин не се стигна до накъсване на земята. В България обаче точно голямата раздробеност на земята и неналичието на премислени политики и други възможности способстваха за злополуката на българското село през 1990-те. И през днешния ден пътувам до доста отдалечени региони на България - от Северозапада до Родопите. Изоставените села в тези региони са покъртителна панорама, с чиято трагичност по този начин и не съумях да привикна.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР