Проф. Пламен Киров: Конституцията не забранява служебен каби...
- Проф. Киров, би трябвало ли да имаме опасения и от конституционна рецесия след политическата?
- Конституционна рецесия не може да има, защото конституцията е планувала по какъв начин се постъпва в случаите, когато не може да се излъчи парламентарно държавно управление.
Има политическа рецесия, тъй като след два избора за Народно заседание сякаш сме напът още веднъж Народното събрание да не е в положение да излъчи парламентарно държавно управление, което е естествената догадка, планувана в конституцията.
Правителство ще има - или служебно, или парламентарно. Но естествената догадка е Народното събрание да излъчи държавно управление въз основата на парламентарно болшинство и да сработи механизмът за разделяне на управляващите, какъвто е заложен в конституцията на страната.
Дали ще има държавно управление, излъчено от новоизбраното Народно заседание, следва да забележим - това ще стане ясно в границите на две седмици. Все ми се желае да имам вяра, че разсъдъкът ще надделее, въпреки че когато приказваме за разсъдък във връзка с политически водачи, политически управления, това е доста условно. Там
надвиват частно-партийните ползи,
в някои случаи чисто персонални ползи, апетити на политици, на тези, които стоят зад тях. Така че картината е доста по-сложна от това, което следим и се опитваме да проучваме.
- Ако и 46-ият парламент не успее да сформира кабинет, какво следва?
- Отиваме на нови избори. В Израел вършиха пет вота, до момента в който най-после излъчиха държавно управление. В Испания обстановката беше сходна. Това не са изключителни феномени, които ни спохождат единствено в България. И в други страни има такова нещо. Но поради това, че ние не сме кой знае какъв брой постоянна страна - нито в икономическо, нито в политическо, нито в здравно отношение, би било добре да се стабилизира ръководството с едно държавно управление, излъчено от политическите партии в Народното събрание, да има болшинство, което да поеме отговорността за по-нататъшното ръководство на страната.
- Може ли да гласуваме още веднъж за парламент през септември?
- Ако изборите ще са през септември, това значи, че 46-ото Народно събрание би трябвало да бъде необуздано безусловно след седмица. Изборният развой е 60 дни. Не можем през днешния ден да вземем решение за предварителни избори и да ги насрочим за след 30 дни.
Ако погледнете периодите в Изборния кодекс, те стартират от 60 дни преди изборния ден и по-късно понижават към изборния ден. Т.е. нужни са 60 дни, с цел да може ЦИК да провежда и да организира изборите. Следователно не можем да насрочваме изборите от през днешния ден за на следващия ден - би трябвало да има най-малко 60 дни от деня, в който се взема решението за избори и датата на гласоподаване.
Така че, в случай че до края на юли месец няма държавно управление, изборите би трябвало да се проведат в първите дни на октомври, в случай че има нови предварителни избори.
- Ако в най-лошия вид и по-следващият - 47-ият, парламент още веднъж не излъчи кабинет, а наближават президентски избори, до каква степен евентуална е хипотезата избори две в едно?
- Възелът в действителност се стяга, само че парламентарните и президентските избори са самостоятелни едни от други. Да, има догадка за избори две в едно, само че тя не е мечтана нито от политическите партии, нито от настоящия президент, тъй като той ще бъде претендент в идващите президентски избори.
Във разновидността избори две в едно няма нищо обезпокоително
Деликатното е, че при метода, по който гласуваме към този момент - с машини, би трябвало да се реши дали би трябвало да има по две машини в секция с по една бюлетина - едната за президент, другата за парламент, или на една машина ще излизат две бюлетини. И тогава към този момент гласоподавателите ще се позатруднят много. Ще има евентуално чисто софтуерни проблеми при гласуването - това е казусът.
- Позволява ли обаче конституцията длъжностен кабинет, назначен от президента, да провежда избори, в които той е претендент?
- Конституцията не го не разрешава, това може да се случи в последна сметка. Но дано да уточним, че Министерският съвет - било парламентарен, било длъжностен, не провежда и не организира избори. Те се провеждат и организират от Централната изборна комисия. Друг е въпросът, че Министерски съвет подкрепя ЦИК при провеждането на изборите - в логистиката, чисто материално, финансово, организационно.
Така че няма спънка президентските избори да се проведат при длъжностен кабинет, само че тогава ще се сложи сянка на подозрение до каква степен държавно управление, назначено от президента, ще работи неутрално. Дотолкова, доколкото президентът, както казахме, ще се кандидатира. Г-н Радев съобщи това обществено. Ако това беше втори мандат на президента Радев и той нямаше право на трети мандат, нямаше да има никакъв проблем в това, че ще назначи служебно държавно управление.
Тогава единствено при положение, че негов родственик беше претендент за президент, можеха да зародят
опасения, че изборният развой не би бил политически безпристрастен.
В случая обаче деликатното е, че президентът ще взе участие в идващите президентски избори и когато са две в едно, тогава към този момент нещата са по-сложни. Но казусът би бил по-скоро честен.
- Би ли основал проблем фактът, че след 19 октомври президентът не може да разпуска Народното събрание, поради непредвидимата и динамична конюнктура, на която сме очевидци?
- Мога ли да Ви поправя? Връщате три месеца обратно от 19 януари, само че това е датата на полагане на клетва. Правилната дата за встъпване в служба на президента е 22 януари - това идва от 1992 година, когато на тази дата първият демократично определен президент Желю Желев встъпи в мандат. Така мандатът стартира на 22 януари и завършва 4 години след тази дата, т.е. на 21 януари в 0 часа. Затова всеки новоизбран президент встъпва в служба в 0 часа на 22 януари. А президентът поставя клетва, преди да е встъпил в мандат. В случая - два дни преди този момент.
Но не може след полагането на клетва от президента да кажем, че има двама президенти - на единия не му е изминал мандатът, а другият към този момент е положил клетва и е в мандат. Винаги е 22 януари.
И по този начин -
след 22 октомври президентът не може да разпуска Народното събрание,
само че може да насрочи предварителни избори и може да назначи служебно държавно управление. Само не може да разпусне Народното събрание, което не е съумяло да образува кабинет. Това е текстът на конституцията. Т.е. Народното събрание ще работи със длъжностен, а не с постоянен кабинет. Това е единствената догадка, при която имаме общуване сред служебно държавно управление и парламент, който не може да бъде разхлабен, само че в това време не е съставил държавно управление.
- А разрешава ли конституцията удължение на мандата на президента при некадърност да бъде формирано постоянно държавно управление?
- Конституцията не планува такава опция. Единственият орган, на който може да бъде удължаван мандатът отвън конституционно планувания, това е Народното събрание - при положение на положение на война, военно или друго изключително състояние. Ако откакто е изминал мандатът или преди приключването на мандата на Народното събрание се разгласи такова състояние, мандатът автоматизирано се продължава до отпадане на основанието.
- Т.е., макар комплицираната политическа обстановка нещата са под надзор?
- Чисто конституционно няма драма и няма конституционна рецесия. Има политическа рецесия - политици, които не са в положение да създадат коалиция, да се схванат за цели на ръководството и да излъчат държавно управление. Но дано да не тичаме пред вятъра - може пък и да сформират държавно управление.
Проф. доктор Пламен Киров е началник на Катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Бил е учител в Нов български университет, УНСС, ЮЗУ „ Неофит Рилски”. Проф. Киров е бил парламентарен арбитър и представител на България в Европейската комисия за народна власт посредством право на Съвета на Европа (Венецианска комисия).
- Конституционна рецесия не може да има, защото конституцията е планувала по какъв начин се постъпва в случаите, когато не може да се излъчи парламентарно държавно управление.
Има политическа рецесия, тъй като след два избора за Народно заседание сякаш сме напът още веднъж Народното събрание да не е в положение да излъчи парламентарно държавно управление, което е естествената догадка, планувана в конституцията.
Правителство ще има - или служебно, или парламентарно. Но естествената догадка е Народното събрание да излъчи държавно управление въз основата на парламентарно болшинство и да сработи механизмът за разделяне на управляващите, какъвто е заложен в конституцията на страната.
Дали ще има държавно управление, излъчено от новоизбраното Народно заседание, следва да забележим - това ще стане ясно в границите на две седмици. Все ми се желае да имам вяра, че разсъдъкът ще надделее, въпреки че когато приказваме за разсъдък във връзка с политически водачи, политически управления, това е доста условно. Там
надвиват частно-партийните ползи,
в някои случаи чисто персонални ползи, апетити на политици, на тези, които стоят зад тях. Така че картината е доста по-сложна от това, което следим и се опитваме да проучваме.
- Ако и 46-ият парламент не успее да сформира кабинет, какво следва?
- Отиваме на нови избори. В Израел вършиха пет вота, до момента в който най-после излъчиха държавно управление. В Испания обстановката беше сходна. Това не са изключителни феномени, които ни спохождат единствено в България. И в други страни има такова нещо. Но поради това, че ние не сме кой знае какъв брой постоянна страна - нито в икономическо, нито в политическо, нито в здравно отношение, би било добре да се стабилизира ръководството с едно държавно управление, излъчено от политическите партии в Народното събрание, да има болшинство, което да поеме отговорността за по-нататъшното ръководство на страната.
- Може ли да гласуваме още веднъж за парламент през септември?
- Ако изборите ще са през септември, това значи, че 46-ото Народно събрание би трябвало да бъде необуздано безусловно след седмица. Изборният развой е 60 дни. Не можем през днешния ден да вземем решение за предварителни избори и да ги насрочим за след 30 дни.
Ако погледнете периодите в Изборния кодекс, те стартират от 60 дни преди изборния ден и по-късно понижават към изборния ден. Т.е. нужни са 60 дни, с цел да може ЦИК да провежда и да организира изборите. Следователно не можем да насрочваме изборите от през днешния ден за на следващия ден - би трябвало да има най-малко 60 дни от деня, в който се взема решението за избори и датата на гласоподаване.
Така че, в случай че до края на юли месец няма държавно управление, изборите би трябвало да се проведат в първите дни на октомври, в случай че има нови предварителни избори.
- Ако в най-лошия вид и по-следващият - 47-ият, парламент още веднъж не излъчи кабинет, а наближават президентски избори, до каква степен евентуална е хипотезата избори две в едно?
- Възелът в действителност се стяга, само че парламентарните и президентските избори са самостоятелни едни от други. Да, има догадка за избори две в едно, само че тя не е мечтана нито от политическите партии, нито от настоящия президент, тъй като той ще бъде претендент в идващите президентски избори.
Във разновидността избори две в едно няма нищо обезпокоително
Деликатното е, че при метода, по който гласуваме към този момент - с машини, би трябвало да се реши дали би трябвало да има по две машини в секция с по една бюлетина - едната за президент, другата за парламент, или на една машина ще излизат две бюлетини. И тогава към този момент гласоподавателите ще се позатруднят много. Ще има евентуално чисто софтуерни проблеми при гласуването - това е казусът.
- Позволява ли обаче конституцията длъжностен кабинет, назначен от президента, да провежда избори, в които той е претендент?
- Конституцията не го не разрешава, това може да се случи в последна сметка. Но дано да уточним, че Министерският съвет - било парламентарен, било длъжностен, не провежда и не организира избори. Те се провеждат и организират от Централната изборна комисия. Друг е въпросът, че Министерски съвет подкрепя ЦИК при провеждането на изборите - в логистиката, чисто материално, финансово, организационно.
Така че няма спънка президентските избори да се проведат при длъжностен кабинет, само че тогава ще се сложи сянка на подозрение до каква степен държавно управление, назначено от президента, ще работи неутрално. Дотолкова, доколкото президентът, както казахме, ще се кандидатира. Г-н Радев съобщи това обществено. Ако това беше втори мандат на президента Радев и той нямаше право на трети мандат, нямаше да има никакъв проблем в това, че ще назначи служебно държавно управление.
Тогава единствено при положение, че негов родственик беше претендент за президент, можеха да зародят
опасения, че изборният развой не би бил политически безпристрастен.
В случая обаче деликатното е, че президентът ще взе участие в идващите президентски избори и когато са две в едно, тогава към този момент нещата са по-сложни. Но казусът би бил по-скоро честен.
- Би ли основал проблем фактът, че след 19 октомври президентът не може да разпуска Народното събрание, поради непредвидимата и динамична конюнктура, на която сме очевидци?
- Мога ли да Ви поправя? Връщате три месеца обратно от 19 януари, само че това е датата на полагане на клетва. Правилната дата за встъпване в служба на президента е 22 януари - това идва от 1992 година, когато на тази дата първият демократично определен президент Желю Желев встъпи в мандат. Така мандатът стартира на 22 януари и завършва 4 години след тази дата, т.е. на 21 януари в 0 часа. Затова всеки новоизбран президент встъпва в служба в 0 часа на 22 януари. А президентът поставя клетва, преди да е встъпил в мандат. В случая - два дни преди този момент.
Но не може след полагането на клетва от президента да кажем, че има двама президенти - на единия не му е изминал мандатът, а другият към този момент е положил клетва и е в мандат. Винаги е 22 януари.
И по този начин -
след 22 октомври президентът не може да разпуска Народното събрание,
само че може да насрочи предварителни избори и може да назначи служебно държавно управление. Само не може да разпусне Народното събрание, което не е съумяло да образува кабинет. Това е текстът на конституцията. Т.е. Народното събрание ще работи със длъжностен, а не с постоянен кабинет. Това е единствената догадка, при която имаме общуване сред служебно държавно управление и парламент, който не може да бъде разхлабен, само че в това време не е съставил държавно управление.
- А разрешава ли конституцията удължение на мандата на президента при некадърност да бъде формирано постоянно държавно управление?
- Конституцията не планува такава опция. Единственият орган, на който може да бъде удължаван мандатът отвън конституционно планувания, това е Народното събрание - при положение на положение на война, военно или друго изключително състояние. Ако откакто е изминал мандатът или преди приключването на мандата на Народното събрание се разгласи такова състояние, мандатът автоматизирано се продължава до отпадане на основанието.
- Т.е., макар комплицираната политическа обстановка нещата са под надзор?
- Чисто конституционно няма драма и няма конституционна рецесия. Има политическа рецесия - политици, които не са в положение да създадат коалиция, да се схванат за цели на ръководството и да излъчат държавно управление. Но дано да не тичаме пред вятъра - може пък и да сформират държавно управление.
Проф. доктор Пламен Киров е началник на Катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Бил е учител в Нов български университет, УНСС, ЮЗУ „ Неофит Рилски”. Проф. Киров е бил парламентарен арбитър и представител на България в Европейската комисия за народна власт посредством право на Съвета на Европа (Венецианска комисия).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ