Проф. Ивайло ГРУЕВ, преподавател по политология в Университета в Отава,

Проф. Ивайло ГРУЕВ, учител по политология в Университета в Отава, Канада

Проектът Политическа партия недвусмислено носи белега на поизтъркан политически инженеринг, роден с благословията на Държавния департамент. Това никога не е политическа фойерверка, родила се непринудено от изблика на националния яд от лятото и есента на 2020 година Нейният произход не е достоверен, той е различен. Казано на главния език на изкуството на политическия инженеринг, той е " top bottom ", или преведено по нашенски " снесен от горната страна ".

Но тук се сблъскваме с казуса за неговата легитимност. Именно по тази причина реториката му е заимствана и се базира на посланията на митингите от 2020-а - честност, битка с корупцията, " изчегъртване " на " метастазите " на срасналата се с държавните структури партия ГЕРБ. Или казано по-кратко, задачата на Политическа партия е да почисти Авгиевите обори от предходните държавни управления на Бойко Борисов. В тази намерено търсена митологична стилистика двуликото лице на господ Янус е сменено с друга доста по-харизматична митологична фигура - тази на Прометей, само че този път с двойно лице с облиците на тандема Петков-Василев, обещаващ спасението на човешкия, в съответния случай, българския жанр. В това обръщение, да си признаем, има много прагматизъм, защото в дословния смисъл с малко повече топлота народът би бил избавен при задаващите се зимни месеци поради стряскащите цени на тока.

Проблемът обаче е, че

сходен политически инженеринг е прост

да не кажем безпределно прочут, макар младежкия лик и възторг на следващия " избавител " на нацията, познатата ни изразителност остава същата. Както добре е известно, поръчката за " смяна " е христоматийна предизборна пиар технология, прилагана по всички континенти, без значение от географска широчина, просвета и еднаквост. Едва ли мастилото би стигнало да се опишат сходни образци, само че въпреки всичко бих желал да загатна един. " Промяна " бе главното обръщение на президента Барак Обама, трансформирало се в хипнотична мантра, повлияло на груповата душeвност на американците до степен, отъждествяваща Обама с идването на новия Месия, който още веднъж ще трансформира Америка в същото плодородно място след осемте опустошителни години от ръководството на президента Джордж Буш.

По време на предизборната акция Обама даде обещание да отстрани корупцията по високите етажи на властта (по негови думи - да " пресуши блатото във Вашингтон " ), да " изчегърта " гнилите ябълки на " Уолстрийт ", да прекрати приключването на трилиони долари вследствие на войните в Близкия изток, да води умерена, неагресивна външна политика. За които приказки бе заплатен с Нобелова премия за мир девет месеца след встъпването му в служба.

По-интересно е да си напомним по какъв начин тази " смяна " бе осъществена.

Знакови имена от икономическата върхушка на " Уолстрийт ", от които Обама обществено съобщи, че ще потърси наказателна отговорност, бяха назначени на основни позиции в неговата администрация. Парадоксалното е, че точно при Обама техните бонуси продължиха да порастват, като единствено месеци преди стъпването му в служба тъкмо те провокираха международната финансова рецесия, струваща 22 трилиона $ и оставила след себе си 35 милиона безработни...

Най-показателният миг от предизборния девиз " смяна " бе твърдото заричане да бъдат прекъснати нападателните войни в Близкия изток. Администрацията на Обама, ръководена от тогавашния държавен секретар Хилари Клинтън, освен не извърши лозунга, само че стартира две нови войни. С две думи, можем да използваме влезлия в приложимост политкоректен диалект - " замяна на режима ". Така през 2011 година страната с най-голям витален стандарт съгласно Организация на обединените нации (United Nation human development Index) на африканския континент - Либия, бе разрушена, а властническият режим на Кадафи бе сменен с " народна власт " в стилистиката на терористичната формация " Ислямска страна ". Но " смяната " не завърши с Либия. Три години по-късно, през 2014 година, светският режим на Башар Ел Асад бе също упрекнат в нарушение на човешките права. " Демократичните " сили на " Ислямска страна ", както и доста други (между които и " умерени " ) терористични групировки, се биха против режима на Асад, къде непосредствено, къде подпомагани от Съединени американски щати. Заявката за неагресивна външна политика бе още веднъж забравена, откакто президентът Обама разшири програмата за използуването на военни дронове в Сомалия, Йемен, Пакистан, Афганистан, увеличавайки броя на въздушните удари... 10 пъти - от 57 до 563 - нещо, което даже и най-изявените " ястреби " от администрацията на Джордж Буш не биха си показали. Толкова за " смяната ", както и за легитимността на Нобеловата премия за мир.

Да напомним главното предизборно заричане - битката с корупцията по високите етажи. Вместо прекършване на Гаргантюановия вкус за замогване на " Уолстрийт ", финансовият капитал победи по ослепителен метод, оставяйки Съединени американски щати с два пъти по-висок дълг, който набъбна от 9 до астрономическите 20 трилиона $, равнявайки се на 104% от брутния народен артикул на Съединени американски щати!

Но да се върнем към

българския вид

на " смяната ". Наред с познатата изразителност за битка против корупцията, както и против престъпното източване на милиарди, " изчегъртване " на ГЕРБ и така нататък (все добре работещи пиар похвати), политическата групировка Политическа партия и техните съдружни сътрудници ще имат за задача да решат няколко съществени въпроса, които неслучайно не влязоха в предизборния им лексикон.

Да напомним думите на президента Румен Радев, който сподели, че българската страна би трябвало да синхронизира ползите си с ползите на стратегическия сътрудник Съединени американски щати, употребявайки неособено известния у нас термин " синерджи ". Няма подозрение, че съгласно Държавния департамент " продължаването на смяната " и тази " синергия ", преведени на елементарен български език, значат следното:

1) Изтегляне на ветото по отношение на приемането на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Това несъмнено е алена клиния за Държавния департамент, защото, един път член на Европейски Съюз, Северна Македония ще бъде под диктата на Брюксел. Освен това - блокиране на стратегически значимия за Китай Belt and Road Initiative (BRI), значим детайл от който е транспортната линия Пирея-Белград-Будапеща-Виена. В подтекста на този геополитически проект историята и идентичността на България не са фактор.

2) Приемане на Истанбулската спогодба, което ще ерозира обичайното българско семейство като съществена социално-икономическа единица и ще способства за ускореното фрагментиране и атомизиране на българското общество, намиращо се в интервал на невиждан демографски срив.

3) Отдаване на бъдещи военноморски бази по Черноморието на Съединени американски щати, като базата в Атия, без значение от непосредственото ѝ разположение до един от главните туристически центрове - Созопол, както и командно-координационен център във Варна. Това на процедура значи превръщането на България във фронтова страна в възможен спор с Русия.

Разбира се, тези планове не са нови, в този момент просто наподобява им е пристигнало времето да бъдат изпълнени.

Без подозрение, приказките за битка с корупцията са хубави обещания... Но, както се споделя в Библията: по делата ще ги познаете.