Кой и за какво използва празниците?
проф. Ивайло Дичев,
Празниците били изгубили смисъла си и българинът знаел единствено да яде и пие. Но чакайте, дали пък не бъркаме? Дълго време църквата не е била наясно по кое време се е родило детето Исус, пуританите са забранявали честването на Рождество, да не приказваме за историците, които се съмняват дали е съществувал подобен земен персонаж. Още по-сложно е ситуацията с Новата година, която зависи от конвенцията за мерене на времето и да вземем за пример за китайците стартира с второто новолуние след зимното слънцестоене. Смисълът на празника е в припомнянето на полезностите, които крепят общностите, в които участваме. Трябва да споделим нещо хубаво с околните си. И тъй като това от дълго време не е просто тлъстото месо, празнуването през днешния ден от ден на ден се измества към извършването на покупки. За наслада на търговците, които прочее по това време ни обсипват с рекламни поздравления-подкани. Не забравяме и туризма, който предлага на по-заможните всевъзможни екзотични дестинации по Коледа, които нямат доста общо с евангелския роман.
Новите родствени връзки предефинират логистиката. Детето ще кара Бъдни вечер при майката, след това на Коледа ще го заведат при разведения татко, след това ще спорят при кои дядо и баба да иде вечерта, та да си получи подаръците и най-после кой ще го пази на Нова година. В случай на втори и трети развод/женитба, математиката става още по-сложна.
Шанс за рестарт и ново начало
Център на модерното ни шопинг-празнуване е персонажът на дядо Коледа, именуван настойчиво дядо Мраз от съветската православна черква, тъй като е нехристиянски, след това отново по този начин от комунистите, тъй като е прекомерно християнски. Но каквото и да мислят теолозите, положителният дядо, нарисуван от Томас Наст през 19-и век с доволната усмивка, бялата брада и щастливия стомах е доста по-подходящ за шерване на насладата от празника в фамилията в сравнение с изтерзания Исус, който умира на кръста. Пак е великодушен, отново мисли за нас, само че не ни натоварва с мъчителна виновност. Според едно безсмъртно меме човек минава през четири стадия в живота си: 1) има вяра в Дядо Коледа, 2) не има вяра в дядо Коледа, 3) прави се на дядо Коледа, 4) замязва на дядо Коледа. Новата година носи групов дух - веселим се на площада, най-малко във времето на демокрацията. Може роля да е изиграло и световното стопляне. Т.е. отново хубави преживявания, само че всеобщи, със мощна музика, танци с непознати и доста алкохол.
Ако се замислите, това е напълно безразсъден празник - една цифра се сменя с друга, а ние крещим, пеем химна, играем дунавско хоро. Тайната е в античната визия, че началото постоянно демонстрира какво ще пристигна нататък. Че кракът, с който ще станеш от леглото, предопределя дали ще ти върви този ден. Че по разположението на звездите в мига на раждането ти можем да съдим за живота ти. Така и Новата година: в случай че сме щастливи, в случай че забравим неприятното има късмет за рестарт и ново начало. Затова и се играят хазартни игри - допуска се, че който завоюва, ще му е на пари. За другите сме измислили успокоение: ще им върви в любовта.
Хайде благодат и хаир!
Мистерия за мен остават наложителните поздравления от страна на политиците. Вероятно през днешния ден светската власт си е присвоила ролята на жреците и свещенослужителите, които са правели това преди. Вероятно роля за това играят медиите и по-точно фейсбук, който принуждава освен президенти или министър председатели, само че и редовите партийни водачи да измислят тържествени полит-поздравления. Казвам принуждават, тъй като тази машина умее да извлича от нас известия, даже когато нямаме какво да кажем. Просто другояче няма да съществуваме в цифровия свят.
Пожеланията наложително не са доста истински, с цел да не подразнят някого. Политиците търсят най-консенсусните пожелания, малко като във фолклора от едно време - хайде благодат и хаир! По-интересна е интимността, която обществените мрежи разрешават да ни се внуши с образни средства. Кирил Петков да вземем за пример качи фотография на многолюдното си симпатично семейство към коледната маса. Корнелия Нинова пък се изобрази самотна с чаша вино, несъмнено отново на трапезата с питка, която от предни видеа знаем, че сама меси. И една такава непосредственост, аха да си отчупиш.
Забележителното е, че през днешния ден всеки интернет консуматор работи като политик: обръща се към народа с тържествено приветствие, от време на време съпроводено със фотография пред икона, внуче, пуйка или друго (сякаш ни се регистрира, че чества, а не е закъсал нещо). Потребителят, значи, не поздравява съответни свои другари, а се обръща към съвкупния цифров народ, така както се усеща задължен да прави политическият водач. Мрежата се изпълва с честитки освен на Коледа или на националния празник, а и за имените дни на всички Ивановци или Марии. Няма неприятно, изключително в случай че не забравяме персонално да се обадим на съответните Иван и Мария.
Употребите на празника не се лимитират с поздравления. Основната длъжностна характерност на политика е да притегля вниманието, а празничният ден е съсредоточие на погледи, в което той/тя има интерес да се намести. Понякога сцената може да роди доста мощни послания. Мюсюлманинът Карадайъ да вземем за пример поздрави християните за Рождество. В същия миг Кирил Петков отиде на Тюркян чешма с венец да уважи жертвите на " възродителния развой ". Двамата водачи си стиснаха ръцете. Дали пък това не е новото начало, което чакаме от празника?
Да си напомним смисъла на празника
Още по-мощен беше президентът Зеленски. В предколедната си тирада в американския Конгрес той накара депутатите да стават безчет пъти на крайници и да го прекъсват с ръкопляскане. Не беше пристигнал да проси оръжие: говореше за това, че американците са извоювали свободата си с кръв, а в този момент е пристигнало ред украинците да го създадат и сами да извоюват своята. Речта му в Киев след следващото съветско ликвидиране на цивилни беше още по-силна: той прикани съгражданите си да имат " търпение и религия ", макар че през днешния ден към празничната им софра има празни столове.
Защо всичко това се разиграва към нашата Коледа в случай, че православните там живеят по остарял жанр? Защото една от двете украински църкви позволи на вярващите да честват на 25-и, с което направи сериозна стъпка за разграничение от съветската, която чества съгласно юлианския календар на седми януари. Жестът може би не наподобява изключително значим, само че е детайл от символичното уединяване на Русия във от ден на ден сфери.
Самото следване на архаичния юлиански календар там е чудноват анахронизъм: пресмятат, че в края на века Рождество ще би трябвало да честват към този момент на осми поради натрупването на спомагателни секунди. По някакво знамение нашата черква се е реформирала (макар чак през 1968-а), евентуално не без подканване от страна на комунистите-модернизатори. Сред претекстовете тогава се показва, че в случай че Коледа се празнува след Нова година, ще има заплаха да се нарушава постът. Е, не че постът не се нарушава по коледните базари, осеяли европейските градове, само че най-малко публично няма да се окуражава. Стъпката, която прави Православната черква на Украйна е по-ясна: въпреки със комплицираните си канонични принадлежности, тя пробва да застане на страната на народа си.
Зеленски, Петков и Карадайъ, Манол Пейков с генераторите, които праща на Украйна, участниците в българската Коледа и толкоз доста други - те ни напомнят смисъла на празника: от двуликия Янус, дал име на месец януари, да изберем това лице, което гледа напред.
Празниците били изгубили смисъла си и българинът знаел единствено да яде и пие. Но чакайте, дали пък не бъркаме? Дълго време църквата не е била наясно по кое време се е родило детето Исус, пуританите са забранявали честването на Рождество, да не приказваме за историците, които се съмняват дали е съществувал подобен земен персонаж. Още по-сложно е ситуацията с Новата година, която зависи от конвенцията за мерене на времето и да вземем за пример за китайците стартира с второто новолуние след зимното слънцестоене. Смисълът на празника е в припомнянето на полезностите, които крепят общностите, в които участваме. Трябва да споделим нещо хубаво с околните си. И тъй като това от дълго време не е просто тлъстото месо, празнуването през днешния ден от ден на ден се измества към извършването на покупки. За наслада на търговците, които прочее по това време ни обсипват с рекламни поздравления-подкани. Не забравяме и туризма, който предлага на по-заможните всевъзможни екзотични дестинации по Коледа, които нямат доста общо с евангелския роман.
Новите родствени връзки предефинират логистиката. Детето ще кара Бъдни вечер при майката, след това на Коледа ще го заведат при разведения татко, след това ще спорят при кои дядо и баба да иде вечерта, та да си получи подаръците и най-после кой ще го пази на Нова година. В случай на втори и трети развод/женитба, математиката става още по-сложна.
Шанс за рестарт и ново начало
Център на модерното ни шопинг-празнуване е персонажът на дядо Коледа, именуван настойчиво дядо Мраз от съветската православна черква, тъй като е нехристиянски, след това отново по този начин от комунистите, тъй като е прекомерно християнски. Но каквото и да мислят теолозите, положителният дядо, нарисуван от Томас Наст през 19-и век с доволната усмивка, бялата брада и щастливия стомах е доста по-подходящ за шерване на насладата от празника в фамилията в сравнение с изтерзания Исус, който умира на кръста. Пак е великодушен, отново мисли за нас, само че не ни натоварва с мъчителна виновност. Според едно безсмъртно меме човек минава през четири стадия в живота си: 1) има вяра в Дядо Коледа, 2) не има вяра в дядо Коледа, 3) прави се на дядо Коледа, 4) замязва на дядо Коледа. Новата година носи групов дух - веселим се на площада, най-малко във времето на демокрацията. Може роля да е изиграло и световното стопляне. Т.е. отново хубави преживявания, само че всеобщи, със мощна музика, танци с непознати и доста алкохол.
Ако се замислите, това е напълно безразсъден празник - една цифра се сменя с друга, а ние крещим, пеем химна, играем дунавско хоро. Тайната е в античната визия, че началото постоянно демонстрира какво ще пристигна нататък. Че кракът, с който ще станеш от леглото, предопределя дали ще ти върви този ден. Че по разположението на звездите в мига на раждането ти можем да съдим за живота ти. Така и Новата година: в случай че сме щастливи, в случай че забравим неприятното има късмет за рестарт и ново начало. Затова и се играят хазартни игри - допуска се, че който завоюва, ще му е на пари. За другите сме измислили успокоение: ще им върви в любовта.
Хайде благодат и хаир!
Мистерия за мен остават наложителните поздравления от страна на политиците. Вероятно през днешния ден светската власт си е присвоила ролята на жреците и свещенослужителите, които са правели това преди. Вероятно роля за това играят медиите и по-точно фейсбук, който принуждава освен президенти или министър председатели, само че и редовите партийни водачи да измислят тържествени полит-поздравления. Казвам принуждават, тъй като тази машина умее да извлича от нас известия, даже когато нямаме какво да кажем. Просто другояче няма да съществуваме в цифровия свят.
Пожеланията наложително не са доста истински, с цел да не подразнят някого. Политиците търсят най-консенсусните пожелания, малко като във фолклора от едно време - хайде благодат и хаир! По-интересна е интимността, която обществените мрежи разрешават да ни се внуши с образни средства. Кирил Петков да вземем за пример качи фотография на многолюдното си симпатично семейство към коледната маса. Корнелия Нинова пък се изобрази самотна с чаша вино, несъмнено отново на трапезата с питка, която от предни видеа знаем, че сама меси. И една такава непосредственост, аха да си отчупиш.
Забележителното е, че през днешния ден всеки интернет консуматор работи като политик: обръща се към народа с тържествено приветствие, от време на време съпроводено със фотография пред икона, внуче, пуйка или друго (сякаш ни се регистрира, че чества, а не е закъсал нещо). Потребителят, значи, не поздравява съответни свои другари, а се обръща към съвкупния цифров народ, така както се усеща задължен да прави политическият водач. Мрежата се изпълва с честитки освен на Коледа или на националния празник, а и за имените дни на всички Ивановци или Марии. Няма неприятно, изключително в случай че не забравяме персонално да се обадим на съответните Иван и Мария.
Употребите на празника не се лимитират с поздравления. Основната длъжностна характерност на политика е да притегля вниманието, а празничният ден е съсредоточие на погледи, в което той/тя има интерес да се намести. Понякога сцената може да роди доста мощни послания. Мюсюлманинът Карадайъ да вземем за пример поздрави християните за Рождество. В същия миг Кирил Петков отиде на Тюркян чешма с венец да уважи жертвите на " възродителния развой ". Двамата водачи си стиснаха ръцете. Дали пък това не е новото начало, което чакаме от празника?
Да си напомним смисъла на празника
Още по-мощен беше президентът Зеленски. В предколедната си тирада в американския Конгрес той накара депутатите да стават безчет пъти на крайници и да го прекъсват с ръкопляскане. Не беше пристигнал да проси оръжие: говореше за това, че американците са извоювали свободата си с кръв, а в този момент е пристигнало ред украинците да го създадат и сами да извоюват своята. Речта му в Киев след следващото съветско ликвидиране на цивилни беше още по-силна: той прикани съгражданите си да имат " търпение и религия ", макар че през днешния ден към празничната им софра има празни столове.
Защо всичко това се разиграва към нашата Коледа в случай, че православните там живеят по остарял жанр? Защото една от двете украински църкви позволи на вярващите да честват на 25-и, с което направи сериозна стъпка за разграничение от съветската, която чества съгласно юлианския календар на седми януари. Жестът може би не наподобява изключително значим, само че е детайл от символичното уединяване на Русия във от ден на ден сфери.
Самото следване на архаичния юлиански календар там е чудноват анахронизъм: пресмятат, че в края на века Рождество ще би трябвало да честват към този момент на осми поради натрупването на спомагателни секунди. По някакво знамение нашата черква се е реформирала (макар чак през 1968-а), евентуално не без подканване от страна на комунистите-модернизатори. Сред претекстовете тогава се показва, че в случай че Коледа се празнува след Нова година, ще има заплаха да се нарушава постът. Е, не че постът не се нарушава по коледните базари, осеяли европейските градове, само че най-малко публично няма да се окуражава. Стъпката, която прави Православната черква на Украйна е по-ясна: въпреки със комплицираните си канонични принадлежности, тя пробва да застане на страната на народа си.
Зеленски, Петков и Карадайъ, Манол Пейков с генераторите, които праща на Украйна, участниците в българската Коледа и толкоз доста други - те ни напомнят смисъла на празника: от двуликия Янус, дал име на месец януари, да изберем това лице, което гледа напред.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ