Проф. Иван Ангелов Член-кор. на БАНТези дни нашите политици се

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на Българска академия на науките

Тези дни нашите политици се чудят по какъв начин да балансират приходите и разноските на страната, тъй като служебното държавно управление внесе проекто-бюджет с висок недостиг от 12-13 милиарда лв.. Този недостиг е 6,4% от Брутният вътрешен продукт, при позволен 3,0%. За реализиране на тази цел би трябвало да увеличим приходите или да понижим разноските. За нарастване на държавните доходи въобще не се приказва. Тревожи ме, че съкращенията за които най-вече се приказва, са обществените разноски: заплати, пенсии, помощи, детски, майчински и други сходни. А сме в разгара на страшна демографска рецесия, която заплашва бъдещето на България.

Най-сигурно трайно балансиране на бюджета се реализира посредством висок стопански напредък. Това обаче е по-сложно и изисква повече време. А ние се нуждаем от по-бързо понижение на бюджетния недостиг до 3,0% от Брутният вътрешен продукт, още през тази година. И то без да се протяга ръка на обществените разноски и на вложенията. А през идващите години би трябвало да се стремим към балансиране на бюджета.

Има два метода за бързо нарастване на приходите и понижение на бюджетния недостиг:

Първо. Емитиране на нов държавен дълг. Нашият обществен дълг не е доста висок, като % от Брутният вътрешен продукт, само че стопанската система ни е в тежко положение и изгледите за близкото бъдеще не са положителни. Освен това, общественият дълг беше насъбран през последните години отчасти по външни аргументи, изключително заради безразборното налагане на наказания против Русия и провокираното от това повишаване на енергоносителите и доста други значими артикули. Това облагодетелства и съответните компании, които се възползваха от хаоса и натрупаха астрономически свръх облаги. А изплащането му ще се прави от цялото общество, в това число и от най-бедните, които не са отговорни за натрупването на дълга.

Трябва също да се има поради, че бъдещото обслужване на обществения дълг ще става все по-трудно, тъй като следва покачване на лихвените проценти по дълга. Ръководството на Българска народна банка заяви на 30 Април, че следва покачване на лихвите.

Така лихвеното натоварване на бъдещите бюджети ще пораства, за сметка на разноските за социално-икономическо развиване

Второ. Провеждане на данъчна промяна. България е най-бедната страна в Европейския съюз (ЕС), само че от 2007-2008 година активизира минимален % от приходите на физическите лица и от облагата на бизнеса за облекчаване на значими публични потребности. Това става посредством използване на най-ниските директни налози в общността. При равни други условия, това значи и най-ниски държавни доходи за финансиране на социално-икономическото развиване. Ако в Европейски Съюз междинните налози върху приходите на физическите лица и върху облагата са към 30-35%, в България са 10%. При това, тези налози са пропорционални или както е признато да се назовават „ плоски “. Може да получавате 100 лева и 100 млн. лв., само че ще плащате все 10% налог. В първия случай ви остават 90 лева след изплащането на налога, а във втория – 90 милиона лева Това е типично антисоциално и антиикономическо данъчно облагане.

Ниското облагане се оправдава публично с оставянето на по-голяма част от новите запаси на бизнеса, с цел да ги влага в нови производства и нови технологии у нас. Бизнесът обаче не оправдава тези очаквания. Ние сме последни в Европа по нови производства и по конкурентоспособност на стопанската система. Нашият бизнес влага оставените му по-големи запаси в екстравагантни резиденции и офиси, в скъпи бумаги и в други сходни инициативи по света на хиляди километри от България, които нямат нищо общо с разширението на производството, новите технологии и заетостта у нас.

Това, на собствен ред подтиква и голямата емиграция на експерти и служащи от България, тъй като не виждат вероятности за намиране на подобаваща работа и професионално израстване у нас.

Няма цивилизована страна в света, която да ползва „ плоски “ директни налози. Нима това е инцидентно! Те всички употребяват умерено или стръмно прогресивни директни налози.

Като член на Европейски Съюз непрекъснато ни се внушава, че би трябвало да управляваме стопанската система си и всички други сфери на нашата страна, както вършат в Европейски Съюз. Но не ползват този принцип по отношение на налозите. Може би тъй като в централните управления на ръководещите у нас партии има доста милионери. А те не обичат прогресивните налози по понятни аргументи. С това се изяснява и цялостното безмълвие по налозите на съвсем всички наши партии в предизборните им платформи. Повечето от тях, в това число и левите партии акцентират, че са срещу всякакво покачване на налозите.

Най-успешно финансово балансиране на нашата стопанска система може
да се реализира посредством данъчната система. Но не със сегашната ни допотопна данъчна система. От 2007 година упорствам в мои изявления за използване на по-модерна данъчна система, която разпределя по-справедливо данъчното задължение. С други думи, за европейска данъчна система. Но срещам цялостно безмълвие от управниците.

Всичко това ме кара да не предлагам издаване на нов държавен дълг, а обективна данъчна промяна.

Препоръчвам следната данъчна промяна:

1. От 1. юли 2023 година ”плоският ” налог върху приходите на физическите лица да се преобразува в умерено напредничав налог с необлагаем най-малко за месечен приход, примерно до 1000 лева и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% според от размера на прихода. Конкретните данъчни етажи подлежат на уточняване. Може да се мисли и за понижаване броя на данъчните етажи. Необходимо е въвеждане на необлагаем най-малко, примерно до 900-1000 лева, колкото е минималната заплата. Важното е да се остави задоволителен необлагаем най-малко. Следващите приходи, примерно до 2500 лева месечно (което би могло да е всеобщият случай) да се таксуват с 10%; превишението от 2500 до 4000 лева с 15%; горницата до към 6000 лева с 20% и над 7000 лева месечно с 25%. Тези цифри са примерни. Те могат да се трансформират според от откритите нива на заплатите. Това е умерена градация като се има поради, че в Европейски Съюз доминират оптимални данъчни ставки сред 35% и 55%. То би било значима стъпка към доближаване с облагането на приходите в Европейски Съюз, което неизбежно ще стане през околните години като един от детайлите на интеграционния развой.

Предлагам на вниманието на управленците таблица 1.:

Таблица 1. Максимален налог върху приходите на физическите лица в страните от Европейски Съюз

Страна