Климатолог номер 1: Големият порой отмина, идва жегата
Проф. Георги Рачев е учител в Катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология ” на Геолого-географски факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на индивида и стопанската система. Като експерт в областите възобновими енергийни запаси и качество на атмосферния въздух следи от близко работата на 24-тата конференция на Организация на обединените нации за климата (COP24) в полския град Катовице. Автор е на десетки публикации и книги.
- Проф. Рачев, дъжд удави Тракия. Изненадаха ли Ви рекордните превалявания в Пловдив?
- Валежите са доста значителни, интензивни, само че не са рекордни. От петък до неделя вечерта в някои региони в Пловдивско е регистриран 200 мм дъжд - доста количество, добре че е било разтеглено във времето.
В първата стихия в Пловдив са паднали към 60 литра за час-час и нещо, т.е. интензитетът е бил литър в минута.
Явно канализацията на Пловдив не може да поеме такова съществено количество за толкоз малко време. Трябва да се построи този прославен Южен обходен колектор на Пловдив, който ще обира и канализира всички води в сходни случаи.
Впрочем сходни поройни превалявания при започване на юни - и в Пловдив, и в Пазарджик, се случват съвсем всяка година. През 2018 година и юни, и юли бяха дъждовни, а месечните правила на дъжда в Пловдив бяха превишени два пъти.
Сега дъждът беше много и в цялата Тракийска равнина. При толкоз вода, стекла се в Марица, реката най-вероятно ще усили равнището си. Слава богу, по високите върхове не валя доста.
- Има ли заплаха Марица да прелее?
- Засега няма сходна индикация. Трябва обаче службите да наблюдават деликатно реката, защото във водосбора й падна доста вода.
Дълго време се задържа снегът по високите върхове, само че топенето към този момент протича умерено, постепенно се оттичат огромните снежни маси. На височина над 2000 м това ще продължи до края на юни, само че в по-ниските елементи снежната завивка към този момент се е стопила и не чакам разливи в междинното и горното течение на реките.
Преди месец в Пловдив видях, че островите са много обрасли.
Речното легло на Марица би трябвало да се чисти постоянно
Това би трябвало да става наложително в края на май и началото на юни, времето на така наречен черешови води, когато топенето на снеговете съответствува с интензивни превалявания. При сходен изобилен дъжд дървета, попаднали в реката от горното течение, оформят бентове, може да провокират преливане при ниските мостове. Трябва да се следи дренажната и канализационната система да работят дейно.
Ако се подготвим, неприятностите от прииждаща водна маса ще са по-малки.
- Очакват ли ни нови превалявания?
- Предполагам, че в идващите три дни ще вали още, само че не по този начин щедро. Ще вали в следобедните и вечерните часове и в Пловдив, и в Пазарджик, само че надали ще се стигне до пороя и бурята от неделя.
От сряда стартира стопляне.
В петък, събота и неделя времето ще бъде доста по-топло,
с повече слънце и с оптимални температури в Пловдив и региона над 30 градуса в петък и събота. Пак ще превалява и прегърмява, в този момент му е времето -първата половина на юни. Това е типично най-валежният месец през цялата година и преваляванията са тъкмо летен вид - поройни, с гръмотевици и светкавици. Интензитетът на преваляванията от четвъртък ще понамалее и от петък до неделя напълно малко ще са местата, където ще вали.
След това се обрисува една типично лятна седмица с доста слънце, изключително преди обяд, с местни валежи и прегърмявания в следобедните часове. Така че още от май сме си навлезли в лятото, което у нас е много нескончаем сезон. Но няма да е единствено със слънце. Валежи ще има до края на юни, като в Западна България, а и в Пловдив ще са малко повече от естественото, до момента в който в Източна България, по Черноморието, дъждът ще е в нормата и даже малко под нея.
Това е по-добрият естествен вид - топло и влажно време е добре за реколтата, до момента в който топлото и изсъхнало е пагубно.
- Приключихме ли с гръмотевичните стихии и с градушките?
- До четвъртък чакам гръмотевични стихии. Над нас е относително по-хладно ядро на височина 5 км, което дава опция тези купесто-дъждовни облаци да се развиват доста интензивно. Така че градушките не са изключени, опцията до четвъртък е действителна. От четвъртък насетне местата с възможни градушки ще бъдат доста по-малко. Падат градушки даже откакто са сондирани облаците.
Друг е въпросът, че битката с ракети, която водим против градушките, е цялостно безумство. Никой не може да потвърди, че ракетите са ефикасни - от време на време трошат коли, покриви, една жена даже се събудила с ракета в леглото.
Явлението градушка е толкоз огромно, че да се сондират облаците с ракети със сребърен йодид -AgI, е все едно да ловуваш африкански слон с топлийка. Явно обаче има стопански ползи.
Не става и офанзивата на градоносни облаци със самолети - трябват ни 5-6 самолета, за което нямаме пари.
Разрешението на въпроса е застраховането. Дискусията обаче не се повдига. Земеделието е бизнес под намерено небе и хората би трябвало да бъдат оставени да избират метода, по който ще се пазят. В момента единствено една трета от посевната повърхност на България се пази. Т.е. за едни има държавна дотация, за други - не. Не е стопански заслужено.
- Какво лято ни чака? Кога да тръгваме за море?
Юли ще е добър за море
- топъл, по-дъждовен в западната половина на България, с малко превалявания по Черноморието. Август ще е топъл, относително по-сух. Това са дълготрайните сезонни прогнози на международните метеорологични центрове.
В момента температурата на водата твърдо доближи 19 градуса, по Южното Черноморие към този момент мина 20 градуса, след седмица ще бъде 22. Настава време за море, а и за планина - там заран времето през юни и юли ще е положително, ще превалява и прегърмява за малко и освежително следобяд.
- Загубихме ли към този момент четирите сезона?
- Категорично не. Сезоните на България не са изгубени, от март до момента видяхме всички преходни признаци на пролетта. Големият сезон в България е лятото, което настъпи в Пловдив още преди 15 май и ще продължи с високи температури до септември и средата на октомври. Преходните сезони са по-кратки и това основава усещане сякаш изчезват. Нищо сходно -пролетта и есента си съществуват, зимата, въпреки и мека, си съществува у нас. Просто става по-топло.
- Доколко обезпокоителен е процесът на стопляне?
- Тревожно е стопляне, което нормално продължава стотици години, да се вижда в границите на един човешки живот. И в предходни исторически и геологически времена го е имало, само че в този момент протича извънредно бързо, в границите на няколко десетки години.
Нищо не можем да създадем против световното стопляне - ние сме единствено 7 млн.
Докато популацията на Китай и Индия пораства, милиарди хора там употребяват от ден на ден сила.
Докато Западна Европа и Съединени американски щати се пробват да понижат нездравословните излъчвания, Югоизточна Азия ги усилва. Оказва се, че въглеродният диоксид в атмосферата става от ден на ден. Надминахме даже съотношението 410 елементи въглероден диоксид на 1 милион елементи въздух. Това не се е случвало в последните десетина милиона години. За това директно въздействие има индивидът.
Щеше да е смешно, в случай че не беше рисково - в Европа използваме по-малко фосилни горива, ползвайки слънчеви панели, създадени в Китай, където индустрията бълва въглероден диоксид и токсини. Т.е. преместваме замърсяването от едно място на друго, а става въпрос за въздуха, който няма национална територия, а е за всички поданици на планетата.
Песимист съм, че ще можем да предотвратим злополуката, тъй като в борбата би трябвало да се включат всички, без изключение.
Съединени американски щати понижиха производството на въглероден диоксид от 21 тона на човек годишно на 18 тона, за Европа цифрата е по 12 тона. Китай е със 7 тона на глава от популацията и желаят да догонят Запада, да използват повече сила. Дебатът е тежък, опира до колосални пари, до преустрояване на международната стопанска система.
У нас замърсяването идва от битовото отопление
и колите. Няма нито стопанска, нито обществена настройка да минем към по-екологично чисто гориво. През 2018 година у нас са импортирани 230 000 коли втора употреба, от тях 200 хиляди на възраст над 15 година Парното, най-екологичното отопление, е доста скъпо. Най-екологичното гориво, природният газ, също е скъпо.
Тук е другият огромен проблем - Европа на две скорости, на богатите и бедните. Екологичната политика на Европа е сбъркана, изключително на фона на безпределно скъпия ток и горива в Източна Европа. Това е действителността, а на карта е заложено бъдещето на планетата. Неслучайно лавина зелени партии влязоха в Европарламента. Дано те да са откровени и да не се окажат мимикрия за отбрана на нечисти стопански ползи.
- Проф. Рачев, дъжд удави Тракия. Изненадаха ли Ви рекордните превалявания в Пловдив?
- Валежите са доста значителни, интензивни, само че не са рекордни. От петък до неделя вечерта в някои региони в Пловдивско е регистриран 200 мм дъжд - доста количество, добре че е било разтеглено във времето.
В първата стихия в Пловдив са паднали към 60 литра за час-час и нещо, т.е. интензитетът е бил литър в минута.
Явно канализацията на Пловдив не може да поеме такова съществено количество за толкоз малко време. Трябва да се построи този прославен Южен обходен колектор на Пловдив, който ще обира и канализира всички води в сходни случаи.
Впрочем сходни поройни превалявания при започване на юни - и в Пловдив, и в Пазарджик, се случват съвсем всяка година. През 2018 година и юни, и юли бяха дъждовни, а месечните правила на дъжда в Пловдив бяха превишени два пъти.
Сега дъждът беше много и в цялата Тракийска равнина. При толкоз вода, стекла се в Марица, реката най-вероятно ще усили равнището си. Слава богу, по високите върхове не валя доста.
- Има ли заплаха Марица да прелее?
- Засега няма сходна индикация. Трябва обаче службите да наблюдават деликатно реката, защото във водосбора й падна доста вода.
Дълго време се задържа снегът по високите върхове, само че топенето към този момент протича умерено, постепенно се оттичат огромните снежни маси. На височина над 2000 м това ще продължи до края на юни, само че в по-ниските елементи снежната завивка към този момент се е стопила и не чакам разливи в междинното и горното течение на реките.
Преди месец в Пловдив видях, че островите са много обрасли.
Речното легло на Марица би трябвало да се чисти постоянно
Това би трябвало да става наложително в края на май и началото на юни, времето на така наречен черешови води, когато топенето на снеговете съответствува с интензивни превалявания. При сходен изобилен дъжд дървета, попаднали в реката от горното течение, оформят бентове, може да провокират преливане при ниските мостове. Трябва да се следи дренажната и канализационната система да работят дейно.
Ако се подготвим, неприятностите от прииждаща водна маса ще са по-малки.
- Очакват ли ни нови превалявания?
- Предполагам, че в идващите три дни ще вали още, само че не по този начин щедро. Ще вали в следобедните и вечерните часове и в Пловдив, и в Пазарджик, само че надали ще се стигне до пороя и бурята от неделя.
От сряда стартира стопляне.
В петък, събота и неделя времето ще бъде доста по-топло,
с повече слънце и с оптимални температури в Пловдив и региона над 30 градуса в петък и събота. Пак ще превалява и прегърмява, в този момент му е времето -първата половина на юни. Това е типично най-валежният месец през цялата година и преваляванията са тъкмо летен вид - поройни, с гръмотевици и светкавици. Интензитетът на преваляванията от четвъртък ще понамалее и от петък до неделя напълно малко ще са местата, където ще вали.
След това се обрисува една типично лятна седмица с доста слънце, изключително преди обяд, с местни валежи и прегърмявания в следобедните часове. Така че още от май сме си навлезли в лятото, което у нас е много нескончаем сезон. Но няма да е единствено със слънце. Валежи ще има до края на юни, като в Западна България, а и в Пловдив ще са малко повече от естественото, до момента в който в Източна България, по Черноморието, дъждът ще е в нормата и даже малко под нея.
Това е по-добрият естествен вид - топло и влажно време е добре за реколтата, до момента в който топлото и изсъхнало е пагубно.
- Приключихме ли с гръмотевичните стихии и с градушките?
- До четвъртък чакам гръмотевични стихии. Над нас е относително по-хладно ядро на височина 5 км, което дава опция тези купесто-дъждовни облаци да се развиват доста интензивно. Така че градушките не са изключени, опцията до четвъртък е действителна. От четвъртък насетне местата с възможни градушки ще бъдат доста по-малко. Падат градушки даже откакто са сондирани облаците.
Друг е въпросът, че битката с ракети, която водим против градушките, е цялостно безумство. Никой не може да потвърди, че ракетите са ефикасни - от време на време трошат коли, покриви, една жена даже се събудила с ракета в леглото.
Явлението градушка е толкоз огромно, че да се сондират облаците с ракети със сребърен йодид -AgI, е все едно да ловуваш африкански слон с топлийка. Явно обаче има стопански ползи.
Не става и офанзивата на градоносни облаци със самолети - трябват ни 5-6 самолета, за което нямаме пари.
Разрешението на въпроса е застраховането. Дискусията обаче не се повдига. Земеделието е бизнес под намерено небе и хората би трябвало да бъдат оставени да избират метода, по който ще се пазят. В момента единствено една трета от посевната повърхност на България се пази. Т.е. за едни има държавна дотация, за други - не. Не е стопански заслужено.
- Какво лято ни чака? Кога да тръгваме за море?
Юли ще е добър за море
- топъл, по-дъждовен в западната половина на България, с малко превалявания по Черноморието. Август ще е топъл, относително по-сух. Това са дълготрайните сезонни прогнози на международните метеорологични центрове.
В момента температурата на водата твърдо доближи 19 градуса, по Южното Черноморие към този момент мина 20 градуса, след седмица ще бъде 22. Настава време за море, а и за планина - там заран времето през юни и юли ще е положително, ще превалява и прегърмява за малко и освежително следобяд.
- Загубихме ли към този момент четирите сезона?
- Категорично не. Сезоните на България не са изгубени, от март до момента видяхме всички преходни признаци на пролетта. Големият сезон в България е лятото, което настъпи в Пловдив още преди 15 май и ще продължи с високи температури до септември и средата на октомври. Преходните сезони са по-кратки и това основава усещане сякаш изчезват. Нищо сходно -пролетта и есента си съществуват, зимата, въпреки и мека, си съществува у нас. Просто става по-топло.
- Доколко обезпокоителен е процесът на стопляне?
- Тревожно е стопляне, което нормално продължава стотици години, да се вижда в границите на един човешки живот. И в предходни исторически и геологически времена го е имало, само че в този момент протича извънредно бързо, в границите на няколко десетки години.
Нищо не можем да създадем против световното стопляне - ние сме единствено 7 млн.
Докато популацията на Китай и Индия пораства, милиарди хора там употребяват от ден на ден сила.
Докато Западна Европа и Съединени американски щати се пробват да понижат нездравословните излъчвания, Югоизточна Азия ги усилва. Оказва се, че въглеродният диоксид в атмосферата става от ден на ден. Надминахме даже съотношението 410 елементи въглероден диоксид на 1 милион елементи въздух. Това не се е случвало в последните десетина милиона години. За това директно въздействие има индивидът.
Щеше да е смешно, в случай че не беше рисково - в Европа използваме по-малко фосилни горива, ползвайки слънчеви панели, създадени в Китай, където индустрията бълва въглероден диоксид и токсини. Т.е. преместваме замърсяването от едно място на друго, а става въпрос за въздуха, който няма национална територия, а е за всички поданици на планетата.
Песимист съм, че ще можем да предотвратим злополуката, тъй като в борбата би трябвало да се включат всички, без изключение.
Съединени американски щати понижиха производството на въглероден диоксид от 21 тона на човек годишно на 18 тона, за Европа цифрата е по 12 тона. Китай е със 7 тона на глава от популацията и желаят да догонят Запада, да използват повече сила. Дебатът е тежък, опира до колосални пари, до преустрояване на международната стопанска система.
У нас замърсяването идва от битовото отопление
и колите. Няма нито стопанска, нито обществена настройка да минем към по-екологично чисто гориво. През 2018 година у нас са импортирани 230 000 коли втора употреба, от тях 200 хиляди на възраст над 15 година Парното, най-екологичното отопление, е доста скъпо. Най-екологичното гориво, природният газ, също е скъпо.
Тук е другият огромен проблем - Европа на две скорости, на богатите и бедните. Екологичната политика на Европа е сбъркана, изключително на фона на безпределно скъпия ток и горива в Източна Европа. Това е действителността, а на карта е заложено бъдещето на планетата. Неслучайно лавина зелени партии влязоха в Европарламента. Дано те да са откровени и да не се окажат мимикрия за отбрана на нечисти стопански ползи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ