В превода или в реалността се изгубиха участниците в 28-ата конференция по изменение на климата
Проф. Георги Касчиев
В началото на декември тази година в Дубай с присъединяване на близо 200 страни се организира 28-ата конференция на Организация на обединените нации по изменение на климата (COP28). На нея е оповестена тъй наречените
Декларация за тройно увеличение на нуклеарната сила
сред 2020 и 2050 година (Declaration to triple nuclear energy). Тя е издигната от общо 22 страни, сред които Съединени американски щати, Франция, Канада, Япония и Южна Корея. 14 от страните с настоящи АЕЦ, сред които Китай и Русия обаче не са се присъединили. В листата липсват и страни, които построяват първите си АЕЦ като Турция, Египет и Бангладеш. Има и екзотични запалянковци като Гана, Мароко, Молдова и Монголия. По време на конференцията към декларацията се причисляват единствено Армения и Хърватия.
На 29 ноември т.г. на съвещание на Министерския съвет е разисквано и признато решение България да се причисли към Декларация за тройно увеличение на каузи на нуклеарната сила, каквато декларация в действителност никой не е предложил.
Какво значи да се доближи тази цел? Делът на създадената от АЕЦ електрическа енергия в света през 2022 година е 9,2% и към 9,9% през 2020 година Общо нето създадената електрическа енергия от АЕЦ е 2 500 – 2 650 TWh от общо към 27 500 TWh. Предполага се, че към 2050 година общата генерация ще нарасне двукратно и ще доближи към 55 000 TWh. При троент растеж на каузи на нуклеарната електрическа енергия от 9,5% в този момент до 28,5%, през 2050 година, АЕЦ би трябвало да произведат над 15 500 TWh, т.е. близо 6 пъти над настоящето произвеждане. Това би могло да стане от близо 2000 реактора, всеки с нето ел. мощ 1000 MW, работещи със средногодишно натоварване 90%. Такава цел е толкоз нереалистична, че даже няма смисъл да се разисква. Не е ясно дали министрите са се изгубили в превода или в действителността. Съдейки по някои изказвания, по-скоро второто.
Колко нуклеарни мощности са нужни към 2050 година
с цел да се реализира трикратно увеличение на нуклеарната сила? Съгласно PRIS - МААЕ към края на 2020 година чистата мощ на АЕЦ в света е била 375 GW и те са изпратили в мрежата 2 553 TWh нето. Грубо казано за трикратно повишаване на генерацията към 2050 година, конфигурираната мощ на АЕЦ би трябвало да се усили до към 1125 GW.
Може ли да има работещи нуклеарни мощности 1125 GW през 2050 година?
Ако всички работещи в този момент реактори (общо 370 GW) и краткотрайно спрените за рационализация (21 GW) продължат да работят към 2050 година, дотогава ще би трябвало да се пуснат нови АЕЦ с обща мощ към 734 GW нето. Това значи, че още от идната 2024 година годишно би трябвало да се пускат над 28 нови реактори, всеки с мощ 1 GW (или еквивалент).
Трябва обаче да се регистрира, че към края на т.г. 165 от сегашните реактори са на 39 години и повече (общо 141 GW). Към 2050 година те биха навършили 65 и повече години и евентуално по-голямата част от тях ще са спрени. Ако до тогава се спрат единствено навършилите 70 години (общо 88 GW), оптимистично към 2050 година общата нето мощ на новите реактора би трябвало да е около/над 822 GW. Това значи, че от 2024 година годишно би трябвало да се пускат над 31 нови реактори, всеки с мощ 1 GW (или еквивалент).
Освен стареенето, обаче би трябвало да се има поради и други фактори, включително:
-Влиянието на климатичните промени. Например в случай че се осъществя предстоящото покачване на равнището на океаните, по-голямата част от разположените над 90 реактора покрай морския бряг ще би трябвало да бъдат спрени много години преди това;
-Военните дейности в страни с работещи АЕЦ и/или нова тежка повреда в АЕЦ могат да доведат до коренна смяна в настройките на популацията и бизнеса към нуклеарната енергетика;
-Нерешаването на проблемите с погребването на отработеното гориво също може да докара до смяна на публичните настройки. Това явно не важи за България, където задълбочаващите се проблеми се посрещат с равнодушие, а доста скъпите и комплицирани механически решения с лекост се трансферират на идващите генерации.
Реалистично ли е да се пускат годишно 30 или повече нови реактори?
Краткият отговор е - надали. Единствено през далечната 1985 година в работа са въведени 30 хилядамегаватови реактора. Оттогава броят на годишно пусканите нови енергоблокове понижава, като през последните 20 години са пуснати общо 100 реактора (средно по 5 на година). Единствено през 2015 и 2016 година са пуснати по 10 реактора, 2/3 от тях в Китай. Няма смяна и през последните 5 години – пуснати единствено 28 реактора, приблизително под 6 на година. В същото време са дефинитивно спрени доста от старите реактори – общо 39 през последните 5 години. Поради това в този момент конфигурираната мощ на АЕЦ и генерацията на електрическа енергия са на равнище от преди 2006 година
Със сигурност през идващите 8-9 години ще се пуснат 58-те реактора (общо 60 GW), които в този момент са в градеж. Вероятно и множеството от спрените в този момент за реорганизация 25 реактора (21 GW). Възможно е и стартирането на първи мостри на модулни реактори.
Съгласно обществено наличната информация за проектите в нуклеарната сфера може да се чака, че към 2050 година множеството от 111-те реактора, които в този момент са в друга фаза на обмисляне (108 GW) ще бъдат построени.
В разнообразни документи има информация за планове за допустимо създаване в дълготраен проект на към 355 GW от нови реактори.
Обобщавайки, към 2050 година хипотетично е допустимо създаване на към 545 GW от нови АЕЦ. Ако тогава работят към 280 GW от днешните, оптимистично в работа ще са към 825 GW.
Вероятно нуклеарните мощности ще са по-малко, защото не е ясно от кое място ще дойдат трилионите долари за построяването им, както и за увеличение на потенциала на заводите за произвеждане на съставни елементи за реакторите, за преработка и обогатяване на урана, за обезпечаване на човешките и техническите запаси за строителство, както и на експерти за обезпечаване на безвредната употреба на централите. Проблем е и обезпечаването на задоволително уран, който е изкопаемо гориво и чийто относително евтини запаси са лимитирани. Отговорното ръководство на внезапно повишените количества отработено нуклеарно гориво, включително погребването му също изисква големи запаси и политическа воля.
Всъщност нито една от водещите страни в Декларацията не планува троент растеж на създаваната от нея нуклеарна сила. Франция има 61,3 GW нуклеарни мощности и възнамерява създаване на 14 реактора (22,8 GW), като към 2050 година 4-те реактора пуснати преди 1980 година (3,7 GW) евентуално ще бъдат спрени. Канада даже няма проекти да стартира създаване на нови реактори през идващото десетилетие. Съединени американски щати предвиждат понижение както на каузи, по този начин и на генерираната в страната електрическа енергия от нуклеарен генезис.
Как в действителност се стига до формулиране на задачата за трикратно увеличение на нуклеарната сила към 2050 година и оповестяването й на климатична конференция? Оказва се, че тя в действителност е
основана на рекомендации на климатолози?!?
от Междуправителствения панел по изменение на климата, които надали са наясно с всички провокации.
Поради това е добре да се имат поради оценките да вземем за пример на МААЕ. Съгласно прогнозите от септември т.г., към 2050 година в работа ще са сред 458 GW (нисък сценарий) и 890 GW (висок сценарий). Прогнозите на МААЕ се разгласяват от десетилетия и до момента действителните резултати постоянно са били по-близо до предвижданите в ниския сюжет. Вероятно затова в изявлението си на срещата в Дубай Генералният секретар на МААЕ господин Гроси внимателно съобщи, че към 2050 година е допустимо да се реализира най-малко двукратно покачване на генерираната електрическа енергия от АЕЦ.
Така или другояче е по-добре упованията да се базират на професионалните оценки, които са доста по-ниски от декларираните 1125 GW в декларацията на 24-те страни.
След договаряния до последния миг участниците в COP28 реализираха единодушие за финалния документ и формулираха текст за ускорение използването на ниско-емисионни енергийни технологии, включително нуклеарната енергетика, без обаче да се показват съответни цели. Включването на нуклеарната енергетика в ниско емисионните технологии се прави оценка от специалистите като пробив, само че занапред ще стане ясно по какъв начин и дали ще се решат проблемите, свързани с огромното й повишаване. Трикратно нарастване на нуклеарната сила към 2050 година надали ще се реализира и климатолозите би трябвало да измислят други способи да спасят света.
В началото на декември тази година в Дубай с присъединяване на близо 200 страни се организира 28-ата конференция на Организация на обединените нации по изменение на климата (COP28). На нея е оповестена тъй наречените
Декларация за тройно увеличение на нуклеарната сила
сред 2020 и 2050 година (Declaration to triple nuclear energy). Тя е издигната от общо 22 страни, сред които Съединени американски щати, Франция, Канада, Япония и Южна Корея. 14 от страните с настоящи АЕЦ, сред които Китай и Русия обаче не са се присъединили. В листата липсват и страни, които построяват първите си АЕЦ като Турция, Египет и Бангладеш. Има и екзотични запалянковци като Гана, Мароко, Молдова и Монголия. По време на конференцията към декларацията се причисляват единствено Армения и Хърватия.
На 29 ноември т.г. на съвещание на Министерския съвет е разисквано и признато решение България да се причисли към Декларация за тройно увеличение на каузи на нуклеарната сила, каквато декларация в действителност никой не е предложил.
Какво значи да се доближи тази цел? Делът на създадената от АЕЦ електрическа енергия в света през 2022 година е 9,2% и към 9,9% през 2020 година Общо нето създадената електрическа енергия от АЕЦ е 2 500 – 2 650 TWh от общо към 27 500 TWh. Предполага се, че към 2050 година общата генерация ще нарасне двукратно и ще доближи към 55 000 TWh. При троент растеж на каузи на нуклеарната електрическа енергия от 9,5% в този момент до 28,5%, през 2050 година, АЕЦ би трябвало да произведат над 15 500 TWh, т.е. близо 6 пъти над настоящето произвеждане. Това би могло да стане от близо 2000 реактора, всеки с нето ел. мощ 1000 MW, работещи със средногодишно натоварване 90%. Такава цел е толкоз нереалистична, че даже няма смисъл да се разисква. Не е ясно дали министрите са се изгубили в превода или в действителността. Съдейки по някои изказвания, по-скоро второто.
Колко нуклеарни мощности са нужни към 2050 година
с цел да се реализира трикратно увеличение на нуклеарната сила? Съгласно PRIS - МААЕ към края на 2020 година чистата мощ на АЕЦ в света е била 375 GW и те са изпратили в мрежата 2 553 TWh нето. Грубо казано за трикратно повишаване на генерацията към 2050 година, конфигурираната мощ на АЕЦ би трябвало да се усили до към 1125 GW.
Може ли да има работещи нуклеарни мощности 1125 GW през 2050 година?
Ако всички работещи в този момент реактори (общо 370 GW) и краткотрайно спрените за рационализация (21 GW) продължат да работят към 2050 година, дотогава ще би трябвало да се пуснат нови АЕЦ с обща мощ към 734 GW нето. Това значи, че още от идната 2024 година годишно би трябвало да се пускат над 28 нови реактори, всеки с мощ 1 GW (или еквивалент).
Трябва обаче да се регистрира, че към края на т.г. 165 от сегашните реактори са на 39 години и повече (общо 141 GW). Към 2050 година те биха навършили 65 и повече години и евентуално по-голямата част от тях ще са спрени. Ако до тогава се спрат единствено навършилите 70 години (общо 88 GW), оптимистично към 2050 година общата нето мощ на новите реактора би трябвало да е около/над 822 GW. Това значи, че от 2024 година годишно би трябвало да се пускат над 31 нови реактори, всеки с мощ 1 GW (или еквивалент).
Освен стареенето, обаче би трябвало да се има поради и други фактори, включително:
-Влиянието на климатичните промени. Например в случай че се осъществя предстоящото покачване на равнището на океаните, по-голямата част от разположените над 90 реактора покрай морския бряг ще би трябвало да бъдат спрени много години преди това;
-Военните дейности в страни с работещи АЕЦ и/или нова тежка повреда в АЕЦ могат да доведат до коренна смяна в настройките на популацията и бизнеса към нуклеарната енергетика;
-Нерешаването на проблемите с погребването на отработеното гориво също може да докара до смяна на публичните настройки. Това явно не важи за България, където задълбочаващите се проблеми се посрещат с равнодушие, а доста скъпите и комплицирани механически решения с лекост се трансферират на идващите генерации.
Реалистично ли е да се пускат годишно 30 или повече нови реактори?
Краткият отговор е - надали. Единствено през далечната 1985 година в работа са въведени 30 хилядамегаватови реактора. Оттогава броят на годишно пусканите нови енергоблокове понижава, като през последните 20 години са пуснати общо 100 реактора (средно по 5 на година). Единствено през 2015 и 2016 година са пуснати по 10 реактора, 2/3 от тях в Китай. Няма смяна и през последните 5 години – пуснати единствено 28 реактора, приблизително под 6 на година. В същото време са дефинитивно спрени доста от старите реактори – общо 39 през последните 5 години. Поради това в този момент конфигурираната мощ на АЕЦ и генерацията на електрическа енергия са на равнище от преди 2006 година
Със сигурност през идващите 8-9 години ще се пуснат 58-те реактора (общо 60 GW), които в този момент са в градеж. Вероятно и множеството от спрените в този момент за реорганизация 25 реактора (21 GW). Възможно е и стартирането на първи мостри на модулни реактори.
Съгласно обществено наличната информация за проектите в нуклеарната сфера може да се чака, че към 2050 година множеството от 111-те реактора, които в този момент са в друга фаза на обмисляне (108 GW) ще бъдат построени.
В разнообразни документи има информация за планове за допустимо създаване в дълготраен проект на към 355 GW от нови реактори.
Обобщавайки, към 2050 година хипотетично е допустимо създаване на към 545 GW от нови АЕЦ. Ако тогава работят към 280 GW от днешните, оптимистично в работа ще са към 825 GW.
Вероятно нуклеарните мощности ще са по-малко, защото не е ясно от кое място ще дойдат трилионите долари за построяването им, както и за увеличение на потенциала на заводите за произвеждане на съставни елементи за реакторите, за преработка и обогатяване на урана, за обезпечаване на човешките и техническите запаси за строителство, както и на експерти за обезпечаване на безвредната употреба на централите. Проблем е и обезпечаването на задоволително уран, който е изкопаемо гориво и чийто относително евтини запаси са лимитирани. Отговорното ръководство на внезапно повишените количества отработено нуклеарно гориво, включително погребването му също изисква големи запаси и политическа воля.
Всъщност нито една от водещите страни в Декларацията не планува троент растеж на създаваната от нея нуклеарна сила. Франция има 61,3 GW нуклеарни мощности и възнамерява създаване на 14 реактора (22,8 GW), като към 2050 година 4-те реактора пуснати преди 1980 година (3,7 GW) евентуално ще бъдат спрени. Канада даже няма проекти да стартира създаване на нови реактори през идващото десетилетие. Съединени американски щати предвиждат понижение както на каузи, по този начин и на генерираната в страната електрическа енергия от нуклеарен генезис.
Как в действителност се стига до формулиране на задачата за трикратно увеличение на нуклеарната сила към 2050 година и оповестяването й на климатична конференция? Оказва се, че тя в действителност е
основана на рекомендации на климатолози?!?
от Междуправителствения панел по изменение на климата, които надали са наясно с всички провокации.
Поради това е добре да се имат поради оценките да вземем за пример на МААЕ. Съгласно прогнозите от септември т.г., към 2050 година в работа ще са сред 458 GW (нисък сценарий) и 890 GW (висок сценарий). Прогнозите на МААЕ се разгласяват от десетилетия и до момента действителните резултати постоянно са били по-близо до предвижданите в ниския сюжет. Вероятно затова в изявлението си на срещата в Дубай Генералният секретар на МААЕ господин Гроси внимателно съобщи, че към 2050 година е допустимо да се реализира най-малко двукратно покачване на генерираната електрическа енергия от АЕЦ.
Така или другояче е по-добре упованията да се базират на професионалните оценки, които са доста по-ниски от декларираните 1125 GW в декларацията на 24-те страни.
След договаряния до последния миг участниците в COP28 реализираха единодушие за финалния документ и формулираха текст за ускорение използването на ниско-емисионни енергийни технологии, включително нуклеарната енергетика, без обаче да се показват съответни цели. Включването на нуклеарната енергетика в ниско емисионните технологии се прави оценка от специалистите като пробив, само че занапред ще стане ясно по какъв начин и дали ще се решат проблемите, свързани с огромното й повишаване. Трикратно нарастване на нуклеарната сила към 2050 година надали ще се реализира и климатолозите би трябвало да измислят други способи да спасят света.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ