Бюджет`23: Аритметика срещу икономика
Проф. Гарабед Минасян
1. Постановка
Натворихме самобитен връх - приемане на Държавен бюджет (Консолидиран държавен бюджет - КДБ) във втората половина на настоящата година, освен това след 15-годишно участие в Европейски Съюз. За рекордно къс период (един месец) планът на новия преформатиран КДБ беше квалифициран и показан в Народното събрание. Той ще бъде разискван и след козметични промени евентуално ще бъде признат за осъществяване.
Не му е било елементарно на новия екип в Министерството на финансите (МФ) да се оправи с колосалната административна тежест. Той съумя да се оправи с административните условия и заслужава самопризнание.
Очакванията не са малко и не са дребни. Трябва да се задоволяват значими искания, на първо място от социално-финансов темперамент и в същото време (поне) официално да се удовлетворят разнообразни по темперамент критерии, които къде заслужено - къде незаслужено, къде императивно - къде съгласно сътворени лични настроения, витаят във въздуха.
Настоящите размишления и разсъждения нямат за цел да трансформират (още повече съществено) някои заложени в проекто-бюджета структури и съотношения. В съответния сручай показаният план е повече мотив и основа за дискутиране на основни за КДБ положения и постановки.
Проектът е изпълнен... майсторски. Използват се красиви изречения, прекомерно постоянно без наличие. Старателно се заобикаля поемането на съответни отговорности, които биха били измерими като осъществяване след приключването на бюджетната година. Преобладават пожелателните оценки, както и форми на обещания, че екипът ще направи всичко допустимо за пълноценно осъществяване на плана.> 2. Прескачане на трудности > Старателно се заобикалят основни въпроси на социално-икономическото ни развиване.
2.1 Отчетен е средногодишен ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт за 2021-22 година от 5,5% при средногодишен негативен ритъм на приръст на Бруто формиране на главен капитал (БООК, инвестиции) от 6,3%! Как се стига до подобен висок ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт при също толкоз висок спад на вложения? Каква е тази стопанска система, която бележи сходна висока успеваемост?
За 2023 година се планува значително по-нисък ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт (1,8%) при доста по-висок положителен ритъм на приръст на вложения (6,3%). Основният мотив за обрата е (образно казано), че по този начин е в света, по този начин ще бъде и у нас. Остава открит главен научен въпрос за съотношението сред ендогенни и екзогенни фактори на стопански напредък и по-точно: Дали и до каква степен ендогенните фактори могат да противодействат на екзогенни въздействия?
2.2 Не се дискутира степента на обществено разслоение в обществото, а то у нас е най-високото в Европейски Съюз. Остава непокътнат въпросът дали и до каква степен КДБ има отношение към регулирането на общественото разслоение, както и няма стихотворец ангажимент за постигане на измеримо ниво на социално-разслоение (примерно посредством коефициента на Джини).
2.3 Българска народна банка стопанисва Брутните валутни запаси (БВР) на страната, които се правят оценка на към 35 милиарда евро (при БООК за 2022 година от 13 милиарда евро). Законът изисква Българска народна банка да внася част от облагата от стопанисването на БВР в приходната част на КДБ. В последните 5 години обаче доходността от вложенията на Българска народна банка е негативна и вноски в КДБ не са правени. Държавата в лицето на МФ е безучастна, като че ли БВР не са национални пари.
2.4 Средногодишната инфлация (Хармонизиран показател на потребителските цени - ХИПЦ) у нас за 2021-2022 година е оценена от Eurostat на 7,8% при подобен индикатор в еврозоната от 5,5%. МФ залага ХИПЦ у нас за 2023 година от 8,7%, до момента в който в еврозоната се планува съответният показател да е 5,8%.
Тези цифри и упования се привеждат, без да се влиза в оценка по същина. Проблемът е: Защо ХИПЦ у нас надвишава тази в еврозоната? > Нормално ли е това превишение, > както и до по кое време ще продължава?
2.5 Регулярно се привеждат цифри за предстоящи директни задгранични вложения у нас. Същевременно деликатно се подминава информацията за общия експорт на български капитали в чужбина. Общо през 2021-22 година чисто 18,7 милиарда евро български капитали са изнесени в чужбина. Същевременно чистият приток на задгранични капитали у нас за същия интервал е 11 милиарда евро.
Това е финансовият абсурд на България - най-бедната страна в Европейски Съюз е чист експортьор на капитали за развитите стопански системи. Какъв е характерът на изнесените капитали, за какво те не се влагат у нас и има ли КДБ отношение към този болен за локалните вложения проблем?
2.6 Публичните и частните вложения вървят ръка за ръка. Публичните вложения би трябвало да обезпечават модерно ниво на разнообразни по темперамент публични инфраструктури - пътна, здравна, просветителна, културна, спортна, военна. Развитата инфраструктурна система е причина и изискване за разрастване на частни капиталови планове. Във въвеждащата част на показаната Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 г.(Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.), която всъщност обобщи възприетите и материализирани в проекто-бюджета акценти, не се загатва и дума за предвиждани обществени вложения. Толкова повече, че една основна част от заложените финансови разноски (повече от половината) са предопределени за главен ремонт, а не за ново строителство. Остава мистерия дали и до каква степен частните вложители биха се засилили при неразбираемата вероятност за положението на инфраструктурните планове?
2.7 Витае във въздуха онзи > див блян по еврозоната, > по едрите звезди над ЕЦБ, за включване в еврозоната непременно. Преценката е нереалистична, меракът е неудържим, зле обмислен и недобре обмислен, а опциите са оскъдни. Нашата лична история през последния повече от век демонстрира изрично, че нищо в стопанската система не може да се случи принудително.
Опитите за изкривяване на одобрената истина обаче не престават. Не ни се преглъщат учтивите и внимателно дефинирани отводи на публични европейски институции и продължаваме да нападаме с главата си непробиваеми стени. Включително и в сегашния проекто-бюджет.
2.8 Никъде в проекто-бюджета не може да се откри каквото и да е съпоставяне или параленост с други сравними с нас страни. Те са измежду тези, с които членувахме в Съвет за икономическа взаимопомощ преди 90-те години на предишния век и по-късно се включихме в Европейски Съюз. България не е уединен бегач по собствен личен кулоар, а се движи в компания от страни-членки на Европейски Съюз. Респективно, оценката на социално-икономическия напредък не се рее независимо в пространството, а е в подтекста на средата от съюзни страни. В сравнителния проект може да се дефинира до каква степен е изпреварващо или изоставащо съответното ни проектирано развиване, т.е. до каква степен то е задоволително или недопустимо.> 3. Заключение > Фискалната политика е мощен инструмент за ръководство на социално-икономическите процеси. Толкова повече, когато опциите за осъществяване на парична политика са мощно лимитирани или отстранени. Недопустимо и късогледо е КДБ да се употребява най-вече за облекчаване на краткосрочни преразпределителни цели.
Аналитичните оценки очевидно не са силата на МФ. Макроикономическата политика не може да е сполучлива без явен взор и разчленяване на действието на разнообразни по темперамент фактори. Бюджетните проекции следва да бъдат захранвани от ясно обрисувани и поети количествени и качествени задължения, които в цялото си разнообразие да бъдат безпроблемно измерими. Измеримостта на поетите отговорности е гаранция за успеха/неуспеха на провежданата фискална политика.
Аритметиката е наложителна при образуването на бюджетните проекции, само че не би трябвало да господства над икономическата обосновка.
Все още времето не е задоволително за израстването ни като самоотговорен и сполучливо разрастващ се в социално-икономически проект народ.>
Икономически живот
1. Постановка
Натворихме самобитен връх - приемане на Държавен бюджет (Консолидиран държавен бюджет - КДБ) във втората половина на настоящата година, освен това след 15-годишно участие в Европейски Съюз. За рекордно къс период (един месец) планът на новия преформатиран КДБ беше квалифициран и показан в Народното събрание. Той ще бъде разискван и след козметични промени евентуално ще бъде признат за осъществяване.
Не му е било елементарно на новия екип в Министерството на финансите (МФ) да се оправи с колосалната административна тежест. Той съумя да се оправи с административните условия и заслужава самопризнание.
Очакванията не са малко и не са дребни. Трябва да се задоволяват значими искания, на първо място от социално-финансов темперамент и в същото време (поне) официално да се удовлетворят разнообразни по темперамент критерии, които къде заслужено - къде незаслужено, къде императивно - къде съгласно сътворени лични настроения, витаят във въздуха.
Настоящите размишления и разсъждения нямат за цел да трансформират (още повече съществено) някои заложени в проекто-бюджета структури и съотношения. В съответния сручай показаният план е повече мотив и основа за дискутиране на основни за КДБ положения и постановки.
Проектът е изпълнен... майсторски. Използват се красиви изречения, прекомерно постоянно без наличие. Старателно се заобикаля поемането на съответни отговорности, които биха били измерими като осъществяване след приключването на бюджетната година. Преобладават пожелателните оценки, както и форми на обещания, че екипът ще направи всичко допустимо за пълноценно осъществяване на плана.> 2. Прескачане на трудности > Старателно се заобикалят основни въпроси на социално-икономическото ни развиване.
2.1 Отчетен е средногодишен ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт за 2021-22 година от 5,5% при средногодишен негативен ритъм на приръст на Бруто формиране на главен капитал (БООК, инвестиции) от 6,3%! Как се стига до подобен висок ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт при също толкоз висок спад на вложения? Каква е тази стопанска система, която бележи сходна висока успеваемост?
За 2023 година се планува значително по-нисък ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт (1,8%) при доста по-висок положителен ритъм на приръст на вложения (6,3%). Основният мотив за обрата е (образно казано), че по този начин е в света, по този начин ще бъде и у нас. Остава открит главен научен въпрос за съотношението сред ендогенни и екзогенни фактори на стопански напредък и по-точно: Дали и до каква степен ендогенните фактори могат да противодействат на екзогенни въздействия?
2.2 Не се дискутира степента на обществено разслоение в обществото, а то у нас е най-високото в Европейски Съюз. Остава непокътнат въпросът дали и до каква степен КДБ има отношение към регулирането на общественото разслоение, както и няма стихотворец ангажимент за постигане на измеримо ниво на социално-разслоение (примерно посредством коефициента на Джини).
2.3 Българска народна банка стопанисва Брутните валутни запаси (БВР) на страната, които се правят оценка на към 35 милиарда евро (при БООК за 2022 година от 13 милиарда евро). Законът изисква Българска народна банка да внася част от облагата от стопанисването на БВР в приходната част на КДБ. В последните 5 години обаче доходността от вложенията на Българска народна банка е негативна и вноски в КДБ не са правени. Държавата в лицето на МФ е безучастна, като че ли БВР не са национални пари.
2.4 Средногодишната инфлация (Хармонизиран показател на потребителските цени - ХИПЦ) у нас за 2021-2022 година е оценена от Eurostat на 7,8% при подобен индикатор в еврозоната от 5,5%. МФ залага ХИПЦ у нас за 2023 година от 8,7%, до момента в който в еврозоната се планува съответният показател да е 5,8%.
Тези цифри и упования се привеждат, без да се влиза в оценка по същина. Проблемът е: Защо ХИПЦ у нас надвишава тази в еврозоната? > Нормално ли е това превишение, > както и до по кое време ще продължава?
2.5 Регулярно се привеждат цифри за предстоящи директни задгранични вложения у нас. Същевременно деликатно се подминава информацията за общия експорт на български капитали в чужбина. Общо през 2021-22 година чисто 18,7 милиарда евро български капитали са изнесени в чужбина. Същевременно чистият приток на задгранични капитали у нас за същия интервал е 11 милиарда евро.
Това е финансовият абсурд на България - най-бедната страна в Европейски Съюз е чист експортьор на капитали за развитите стопански системи. Какъв е характерът на изнесените капитали, за какво те не се влагат у нас и има ли КДБ отношение към този болен за локалните вложения проблем?
2.6 Публичните и частните вложения вървят ръка за ръка. Публичните вложения би трябвало да обезпечават модерно ниво на разнообразни по темперамент публични инфраструктури - пътна, здравна, просветителна, културна, спортна, военна. Развитата инфраструктурна система е причина и изискване за разрастване на частни капиталови планове. Във въвеждащата част на показаната Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 г.(Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.), която всъщност обобщи възприетите и материализирани в проекто-бюджета акценти, не се загатва и дума за предвиждани обществени вложения. Толкова повече, че една основна част от заложените финансови разноски (повече от половината) са предопределени за главен ремонт, а не за ново строителство. Остава мистерия дали и до каква степен частните вложители биха се засилили при неразбираемата вероятност за положението на инфраструктурните планове?
2.7 Витае във въздуха онзи > див блян по еврозоната, > по едрите звезди над ЕЦБ, за включване в еврозоната непременно. Преценката е нереалистична, меракът е неудържим, зле обмислен и недобре обмислен, а опциите са оскъдни. Нашата лична история през последния повече от век демонстрира изрично, че нищо в стопанската система не може да се случи принудително.
Опитите за изкривяване на одобрената истина обаче не престават. Не ни се преглъщат учтивите и внимателно дефинирани отводи на публични европейски институции и продължаваме да нападаме с главата си непробиваеми стени. Включително и в сегашния проекто-бюджет.
2.8 Никъде в проекто-бюджета не може да се откри каквото и да е съпоставяне или параленост с други сравними с нас страни. Те са измежду тези, с които членувахме в Съвет за икономическа взаимопомощ преди 90-те години на предишния век и по-късно се включихме в Европейски Съюз. България не е уединен бегач по собствен личен кулоар, а се движи в компания от страни-членки на Европейски Съюз. Респективно, оценката на социално-икономическия напредък не се рее независимо в пространството, а е в подтекста на средата от съюзни страни. В сравнителния проект може да се дефинира до каква степен е изпреварващо или изоставащо съответното ни проектирано развиване, т.е. до каква степен то е задоволително или недопустимо.> 3. Заключение > Фискалната политика е мощен инструмент за ръководство на социално-икономическите процеси. Толкова повече, когато опциите за осъществяване на парична политика са мощно лимитирани или отстранени. Недопустимо и късогледо е КДБ да се употребява най-вече за облекчаване на краткосрочни преразпределителни цели.
Аналитичните оценки очевидно не са силата на МФ. Макроикономическата политика не може да е сполучлива без явен взор и разчленяване на действието на разнообразни по темперамент фактори. Бюджетните проекции следва да бъдат захранвани от ясно обрисувани и поети количествени и качествени задължения, които в цялото си разнообразие да бъдат безпроблемно измерими. Измеримостта на поетите отговорности е гаранция за успеха/неуспеха на провежданата фискална политика.
Аритметиката е наложителна при образуването на бюджетните проекции, само че не би трябвало да господства над икономическата обосновка.
Все още времето не е задоволително за израстването ни като самоотговорен и сполучливо разрастващ се в социално-икономически проект народ.>
Икономически живот
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ