Плоският данък не изпълни нито едно от очакванията
Проф. Гарабед Минасян е роден през 1944 година Доктор е на икономическите науки. Специализирал е в Австрия и Съединени американски щати. В интервала 1992-1995 година е шеф на Икономическия институт към Българска академия на науките. Два мандата е член на управителния съвет на Българска народна банка - от 1997 година до 2006 година Автор е на голям брой монографии, научни студии и научни публикации у нас и в чужбина. Понастоящем работи в Икономическия институт на Българска академия на науките.
"България като "дисциплинирана " страна в Европейски Съюз заплаща част от сметките на "недисциплинираните " в еврозоната "
"Движението по пътищата ни е съвсем африканско, приходите - азиатски, само че претенциите ни са мощно европейски "
- Проф. Минасян, беше регистриран голям срив на директните непознати вложения в страната. Какви са главните аргументи непознатите инвестиции да заобикалят България и от страната да "изтичат " непознати капитали?
- Вярно е, че има голям срив на директните задгранични вложения (ПЧИ) в България. Той се следи в съвсем цяла Централна и Източна Европа, само че мащабите са разнообразни. Таблица 1 показва размерите на срутва.
Преки задгранични вложения (поток, нето)
(проценти от БВП)
2008 2017 Спад
Унгария 47,6 -9,3 -56,9
България 17,9 3,8 -14,1
Хърватия 7,6 3,6 -4,0
Румъния 6,3 2,8 -3,5
Естония 8,0 5,9 -2,1
Литва 4,0 2,4 -1,6
Полша 2,7 2,0 -0,7
Латвия 3,7 3,8 0,1
Словения 2,0 2,2 0,2
Чехия 3,7 4,3 0,6
Словакия 4,9 6,3 1,4
Изт.: "Eвростат "
България е в челото на подреждането, и то с внезапно открояваща се отдалеченост. Катастрофалният спад в Унгария може да се изясни със смущаващи вътрешни промени, които се правят оценка като неприемливи от позициите на Европейски Съюз. У нас обаче няма подобен феномен. Единственото допустимо пояснение е в неподходящите капиталови условия, които съществуват и трайно се утвърждават в България. Всичко, което се открива и потвърждава в публични и неофициални аналитични материали и разбори за несъразмерно огромната големина на корупцията, партийно подвластната правосъдна система, несигурността и безредно изменящото се законодателство, непрозрачността и непредвидимостта на макроикономическата политика, некадърността на админите на основни управнически позиции и още, и още - оказва влияние върху решенията на вложителите. Изброените аргументи не могат да се компенсират с промени в обособени параметри, свързани с капиталовата активност. Показателно е, че корпоративният налог у нас е най-ниският в Европейски Съюз и все пак вложителите не демонстрират предпочитание да се ангажират в страната.
Неблагоприятна е и видовата конструкция на ПЧИ. За 2010-2017 година две трети от ПЧИ са във тип на дялов капитал, малко повече от 31% са във тип на дългови принадлежности (заеми, държавни скъпи бумаги, акции) и под два % е реинвестираната облага. Чуждестранните вложители и вложения, които към този момент действат в страната, не възнамеряват разширение на активността си, а избират да репатрират осъществените облаги. Наивно е вложителите да се приравняват към бездушни изчислителни машини, които се занимават единствено и само с изчисление на облаги и хукват незабавно натам, където се дава обещание малко по-голяма облага. Инвестиционните решения, изключително по-мащабните, са разследване от оценка на целия комплекс от съществуващи социално-икономически условия, в този момент и в вероятност, доколкото капиталовият ангажимент е дълготраен. В редица несигурни райони по света се оферират данъчни ваканции, нерядко от по десетки години, и все пак капиталовият интерес там е незабележим.
- Възможно ли е намаляващият размер и качеството на ПЧИ да се компенсират от локални вътрешни капиталови източници?
- ПЧИ не са просто пари във тип на обикновен капиталов запас. Те са носители на модерни софтуерни, както и на мениджърски нововъведения. Рязкото стесняване и оттегляне на ПЧИ следва да ни тревожи, защото то корелира с избрана форма на декапитализация в актуален подтекст, най-много и изключително в страна като нашата, която се нуждае от главно софтуерно преоборудване. Повсеместната международна процедура демонстрира, че националните вложения не са в положение да заменят като качество редуциращия се поток от ПЧИ. Проблемът се съпътства от неприятни количествени измерения. В последните години у нас стартира да се утвърждава ясно обрисувана наклонност на бягство на локални капитали (Таблица 2). Мащабът е впечатляващ, изключително в случай че се съпостави с Брутният вътрешен продукт! Това е и повода, заради която действителната стойност на брутните вложения в страната към 2017 година изостава с близо една трета от тази в предкризисната 2008 година! Показателно е, че доходността на изнесения в чужбина български капитал е алегорична - към един % средногодишно. Където и да се влага в България, тя ще е доста по-висока. Доходността на личния капитал на комерсиалните банки в България да вземем за пример е към една десета. Видимо българският капитал не напуща страната в търсене на по-изгодни и доходоносни условия, а по-други аргументи.
Нетно приключване на български резидентни капитали в чужбина
(млрд.EUR)
2016 2017 2010-2017
Общо 3,4 3,1 13,1
Дял от брутни вложения (%) 38,0 33,9 18,4
Преки вложения в чужбина 0,8 0,8 3,7
Портфейлни вложения 0,8 1,8 5,3
Други вложения 1,8 0,7 4,0
Валута и депозити 1,2 0,7 1,9
- А какви могат да бъдат тези аргументи?
- Една немалка част от тези капитали не са легални. Постоянно сме очевидци на скандални разкрития за горист бизнес, при който колосални суми се отклоняват от данъчни отговорности. Голяма част от тези капитали търсят тихи пристанища в чужбина във тип на вложения в недвижимости или просто като банкови депозити. Една друга част (примерно половината) са портфейлни вложения, т.е. вложения в безрискови държавни скъпи бумаги, нормално в развити страни от Европейски Съюз. Така България финансира развитите стопански системи в света. Причините, заради които това се случва, са в недалновидната политика на държавното управление.
- Но какво може да направи държавното управление при изискване, че е регламентирано свободното презгранично придвижване на капитали?
- Всичко, което се случва в една стопанска система, е в последна сметка разследване от ендогенни аргументи, от ендогенни решения и факторни въздействия. Безусловно администрирането на презграничното придвижване на капитали не е и не може да бъде решение. Правителството обаче е отговорно за натрупването и съществуването на големи по своите мащаби незаконни и нерегламентирано акумулирани капитали. Те се основават у нас, натрупват се у нас и бягат в чужбина. Един незадълбочен взор върху оповестените документи, свързани с разпада на КТБ, демонстрира изненадващо огромен брой частни лица с депозити от по десетки милиони. Анонимната депозитна статистика на Българска народна банка разкрива многочислени милионери в най-бедната страна в Европейски Съюз. Човек би трябвало да е прекомерно доверчив да повярва, че тези милиони са насъбрани по почтен път. Щом като има пушек, наложително има и огън, без значение от това какво споделя правосъдната институция.
- Дали е единствено това?
- Далеч не е единствено това. Правителството у нас се придържа твърдо към неолиберална политика, при която капиталовата функционалност на страната се минимизира и потиска. България натрупва бюджетни остатъци тогава, когато преобладаващото голям брой от страни на Европейски Съюз се придържат към "недисциплинирано " дефицитно бюджетно държание.
В един паричен съюз, какъвто е еврозоната, резултатите се преливат. "Дисциплинираните " страни заплащат сметките на "недисциплинираните " страни. Нашата съседка Гърция беше изпаднала в извънредно тежко финансово и икономическо положение, само че даже и на смешка не изиска да се отдръпна от Европейски Съюз и от еврозоната. Ние като "дисциплинирана " страна в Европейски Съюз плащаме част от сметките на "недисциплинираните " страни в еврозоната.
- Как става това?
- Инфраструктурата в България е в окаяно положение. Непрекъснато сме очевидци на строителните недомислици и пакости по пътищата ни. Образованието и опазването на здравето ни са обичайни европейски опашкари. Образованието бълва хора с дипломи, само че не и кадърни експерти. Всичко изисква значително вложения, освен това наложително - кадърно ръководени държавни вложения. Криворазбраната неолиберална идеология на актуалното ръководство предлага икономисване на подобен вид вложения. Резултатът рефлектира в недобра инфраструктурна и капиталова среда, която потиска частната капиталова интензивност. Как ще пристигна сериозен вложител в България, където пътищата не са европейски, образованието е небрежно скърпено, опазването на здравето е надали не на полеви начала? Това тласка и съществени локални вложители да се въздържат от капиталова интензивност вътре в страната.
- Трябва евентуално да се прибави и държанието на разнообразни по темперамент локални портфейлни вложители.
- Категорично! Съществуват избран вид финансови предприятия - застрахователни сдружения, пенсионни фондове и други сходни, които са задължени да поддържат забележителна част от своя капитал в нискорискови финансови принадлежности, главно в държавни скъпи бумаги. Търговските банки да вземем за пример също са длъжни да диверсифицират своите портфейли. Българското Министерство на финансите обаче не емитира държавни скъпи бумаги, най-малкото не в задоволителен размер, и вътрешните капиталисти от този тип са принудени да търсят реализация в чужбина. Образно казано, българското Министерство на финансите споделя на тези капиталисти, че не се интересува от техните пари, те да се грижат сами за себе си и че министерството си следи само тесноведомствените ползи и осъществяването на непосредствените си предписани официални бюджетни отговорности. Развитите страни в Европейски Съюз обаче - най-много "недисциплинираните ", са с необятно отворени прегръдки за всеки, който има пари за вложение в нискорискови финансови принадлежности. Така капиталът, който е направен в България, подкрепя развитите европейски стопански системи, а ние се потим измежду недоинвестирана обществена инфраструктура.
- А системата на данъчното ни облагане - не противодейства ли тя на тези отрицателни трендове?
- Видимо визирате така наречен плосък налог. По-специално, дано да уточня наложително, ниската ставка на настоящия у нас плосък налог. На доктрина - би следвало. Практиката обаче е безапелационна - плоският налог не извърши нито едно от упованията, с които ставката бе натоварена при нейното въвеждане. В неотдавна извършената от КНСБ конференция, отдадена на тази тематика, бяха детайлно дискутирани всички особености от действието на плоския налог и се стигна до безапелационното умозаключение за нейната неприспособимост. Въпросната конференция беше почетена и от министъра на финансите Владислав Горанов (в нейната заключителна част), който съвсем без предпочитание призна, че прилаганият у нас плосък налог води до избрани деформации, само че категорично акцентира, че понастоящем въпросът за неговата замяна не стои на дневен ред. Това е нещо, което ми е мъчно да схвана. Фактите показват ясно изразена наклонност на повишаване на общественото разслоение и неравенствата у нас, които към 2017 година са най-високите в Европейски Съюз. По тези индикатори (оценявани от "Евростат ") България гравитира към страни от Латинска Америка. Мога да прибавя, че придвижването по пътищата ни е съвсем африканско, приходите - азиатски, само че претенциите ни са мощно европейски. Своя значителен принос за повишаване на общественото разслоение и неравенствата внесе и плоският налог. Богатите забогатяха с преимущество за сметка на по-бедното съсловие. Лошото е, че насъбраното благосъстояние не получи и не получава вътрешна капиталова реализация.
"България като "дисциплинирана " страна в Европейски Съюз заплаща част от сметките на "недисциплинираните " в еврозоната "
"Движението по пътищата ни е съвсем африканско, приходите - азиатски, само че претенциите ни са мощно европейски "
- Проф. Минасян, беше регистриран голям срив на директните непознати вложения в страната. Какви са главните аргументи непознатите инвестиции да заобикалят България и от страната да "изтичат " непознати капитали?
- Вярно е, че има голям срив на директните задгранични вложения (ПЧИ) в България. Той се следи в съвсем цяла Централна и Източна Европа, само че мащабите са разнообразни. Таблица 1 показва размерите на срутва.
Преки задгранични вложения (поток, нето)
(проценти от БВП)
2008 2017 Спад
Унгария 47,6 -9,3 -56,9
България 17,9 3,8 -14,1
Хърватия 7,6 3,6 -4,0
Румъния 6,3 2,8 -3,5
Естония 8,0 5,9 -2,1
Литва 4,0 2,4 -1,6
Полша 2,7 2,0 -0,7
Латвия 3,7 3,8 0,1
Словения 2,0 2,2 0,2
Чехия 3,7 4,3 0,6
Словакия 4,9 6,3 1,4
Изт.: "Eвростат "
България е в челото на подреждането, и то с внезапно открояваща се отдалеченост. Катастрофалният спад в Унгария може да се изясни със смущаващи вътрешни промени, които се правят оценка като неприемливи от позициите на Европейски Съюз. У нас обаче няма подобен феномен. Единственото допустимо пояснение е в неподходящите капиталови условия, които съществуват и трайно се утвърждават в България. Всичко, което се открива и потвърждава в публични и неофициални аналитични материали и разбори за несъразмерно огромната големина на корупцията, партийно подвластната правосъдна система, несигурността и безредно изменящото се законодателство, непрозрачността и непредвидимостта на макроикономическата политика, некадърността на админите на основни управнически позиции и още, и още - оказва влияние върху решенията на вложителите. Изброените аргументи не могат да се компенсират с промени в обособени параметри, свързани с капиталовата активност. Показателно е, че корпоративният налог у нас е най-ниският в Европейски Съюз и все пак вложителите не демонстрират предпочитание да се ангажират в страната.
Неблагоприятна е и видовата конструкция на ПЧИ. За 2010-2017 година две трети от ПЧИ са във тип на дялов капитал, малко повече от 31% са във тип на дългови принадлежности (заеми, държавни скъпи бумаги, акции) и под два % е реинвестираната облага. Чуждестранните вложители и вложения, които към този момент действат в страната, не възнамеряват разширение на активността си, а избират да репатрират осъществените облаги. Наивно е вложителите да се приравняват към бездушни изчислителни машини, които се занимават единствено и само с изчисление на облаги и хукват незабавно натам, където се дава обещание малко по-голяма облага. Инвестиционните решения, изключително по-мащабните, са разследване от оценка на целия комплекс от съществуващи социално-икономически условия, в този момент и в вероятност, доколкото капиталовият ангажимент е дълготраен. В редица несигурни райони по света се оферират данъчни ваканции, нерядко от по десетки години, и все пак капиталовият интерес там е незабележим.
- Възможно ли е намаляващият размер и качеството на ПЧИ да се компенсират от локални вътрешни капиталови източници?
- ПЧИ не са просто пари във тип на обикновен капиталов запас. Те са носители на модерни софтуерни, както и на мениджърски нововъведения. Рязкото стесняване и оттегляне на ПЧИ следва да ни тревожи, защото то корелира с избрана форма на декапитализация в актуален подтекст, най-много и изключително в страна като нашата, която се нуждае от главно софтуерно преоборудване. Повсеместната международна процедура демонстрира, че националните вложения не са в положение да заменят като качество редуциращия се поток от ПЧИ. Проблемът се съпътства от неприятни количествени измерения. В последните години у нас стартира да се утвърждава ясно обрисувана наклонност на бягство на локални капитали (Таблица 2). Мащабът е впечатляващ, изключително в случай че се съпостави с Брутният вътрешен продукт! Това е и повода, заради която действителната стойност на брутните вложения в страната към 2017 година изостава с близо една трета от тази в предкризисната 2008 година! Показателно е, че доходността на изнесения в чужбина български капитал е алегорична - към един % средногодишно. Където и да се влага в България, тя ще е доста по-висока. Доходността на личния капитал на комерсиалните банки в България да вземем за пример е към една десета. Видимо българският капитал не напуща страната в търсене на по-изгодни и доходоносни условия, а по-други аргументи.
Нетно приключване на български резидентни капитали в чужбина
(млрд.EUR)
2016 2017 2010-2017
Общо 3,4 3,1 13,1
Дял от брутни вложения (%) 38,0 33,9 18,4
Преки вложения в чужбина 0,8 0,8 3,7
Портфейлни вложения 0,8 1,8 5,3
Други вложения 1,8 0,7 4,0
Валута и депозити 1,2 0,7 1,9
- А какви могат да бъдат тези аргументи?
- Една немалка част от тези капитали не са легални. Постоянно сме очевидци на скандални разкрития за горист бизнес, при който колосални суми се отклоняват от данъчни отговорности. Голяма част от тези капитали търсят тихи пристанища в чужбина във тип на вложения в недвижимости или просто като банкови депозити. Една друга част (примерно половината) са портфейлни вложения, т.е. вложения в безрискови държавни скъпи бумаги, нормално в развити страни от Европейски Съюз. Така България финансира развитите стопански системи в света. Причините, заради които това се случва, са в недалновидната политика на държавното управление.
- Но какво може да направи държавното управление при изискване, че е регламентирано свободното презгранично придвижване на капитали?
- Всичко, което се случва в една стопанска система, е в последна сметка разследване от ендогенни аргументи, от ендогенни решения и факторни въздействия. Безусловно администрирането на презграничното придвижване на капитали не е и не може да бъде решение. Правителството обаче е отговорно за натрупването и съществуването на големи по своите мащаби незаконни и нерегламентирано акумулирани капитали. Те се основават у нас, натрупват се у нас и бягат в чужбина. Един незадълбочен взор върху оповестените документи, свързани с разпада на КТБ, демонстрира изненадващо огромен брой частни лица с депозити от по десетки милиони. Анонимната депозитна статистика на Българска народна банка разкрива многочислени милионери в най-бедната страна в Европейски Съюз. Човек би трябвало да е прекомерно доверчив да повярва, че тези милиони са насъбрани по почтен път. Щом като има пушек, наложително има и огън, без значение от това какво споделя правосъдната институция.
- Дали е единствено това?
- Далеч не е единствено това. Правителството у нас се придържа твърдо към неолиберална политика, при която капиталовата функционалност на страната се минимизира и потиска. България натрупва бюджетни остатъци тогава, когато преобладаващото голям брой от страни на Европейски Съюз се придържат към "недисциплинирано " дефицитно бюджетно държание.
В един паричен съюз, какъвто е еврозоната, резултатите се преливат. "Дисциплинираните " страни заплащат сметките на "недисциплинираните " страни. Нашата съседка Гърция беше изпаднала в извънредно тежко финансово и икономическо положение, само че даже и на смешка не изиска да се отдръпна от Европейски Съюз и от еврозоната. Ние като "дисциплинирана " страна в Европейски Съюз плащаме част от сметките на "недисциплинираните " страни в еврозоната.
- Как става това?
- Инфраструктурата в България е в окаяно положение. Непрекъснато сме очевидци на строителните недомислици и пакости по пътищата ни. Образованието и опазването на здравето ни са обичайни европейски опашкари. Образованието бълва хора с дипломи, само че не и кадърни експерти. Всичко изисква значително вложения, освен това наложително - кадърно ръководени държавни вложения. Криворазбраната неолиберална идеология на актуалното ръководство предлага икономисване на подобен вид вложения. Резултатът рефлектира в недобра инфраструктурна и капиталова среда, която потиска частната капиталова интензивност. Как ще пристигна сериозен вложител в България, където пътищата не са европейски, образованието е небрежно скърпено, опазването на здравето е надали не на полеви начала? Това тласка и съществени локални вложители да се въздържат от капиталова интензивност вътре в страната.
- Трябва евентуално да се прибави и държанието на разнообразни по темперамент локални портфейлни вложители.
- Категорично! Съществуват избран вид финансови предприятия - застрахователни сдружения, пенсионни фондове и други сходни, които са задължени да поддържат забележителна част от своя капитал в нискорискови финансови принадлежности, главно в държавни скъпи бумаги. Търговските банки да вземем за пример също са длъжни да диверсифицират своите портфейли. Българското Министерство на финансите обаче не емитира държавни скъпи бумаги, най-малкото не в задоволителен размер, и вътрешните капиталисти от този тип са принудени да търсят реализация в чужбина. Образно казано, българското Министерство на финансите споделя на тези капиталисти, че не се интересува от техните пари, те да се грижат сами за себе си и че министерството си следи само тесноведомствените ползи и осъществяването на непосредствените си предписани официални бюджетни отговорности. Развитите страни в Европейски Съюз обаче - най-много "недисциплинираните ", са с необятно отворени прегръдки за всеки, който има пари за вложение в нискорискови финансови принадлежности. Така капиталът, който е направен в България, подкрепя развитите европейски стопански системи, а ние се потим измежду недоинвестирана обществена инфраструктура.
- А системата на данъчното ни облагане - не противодейства ли тя на тези отрицателни трендове?
- Видимо визирате така наречен плосък налог. По-специално, дано да уточня наложително, ниската ставка на настоящия у нас плосък налог. На доктрина - би следвало. Практиката обаче е безапелационна - плоският налог не извърши нито едно от упованията, с които ставката бе натоварена при нейното въвеждане. В неотдавна извършената от КНСБ конференция, отдадена на тази тематика, бяха детайлно дискутирани всички особености от действието на плоския налог и се стигна до безапелационното умозаключение за нейната неприспособимост. Въпросната конференция беше почетена и от министъра на финансите Владислав Горанов (в нейната заключителна част), който съвсем без предпочитание призна, че прилаганият у нас плосък налог води до избрани деформации, само че категорично акцентира, че понастоящем въпросът за неговата замяна не стои на дневен ред. Това е нещо, което ми е мъчно да схвана. Фактите показват ясно изразена наклонност на повишаване на общественото разслоение и неравенствата у нас, които към 2017 година са най-високите в Европейски Съюз. По тези индикатори (оценявани от "Евростат ") България гравитира към страни от Латинска Америка. Мога да прибавя, че придвижването по пътищата ни е съвсем африканско, приходите - азиатски, само че претенциите ни са мощно европейски. Своя значителен принос за повишаване на общественото разслоение и неравенствата внесе и плоският налог. Богатите забогатяха с преимущество за сметка на по-бедното съсловие. Лошото е, че насъбраното благосъстояние не получи и не получава вътрешна капиталова реализация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ