Сеизмологът проф. Емил Ботев: Засега няма опасност от силен трус у нас
Проф. Емил Ботев е роден през 1954 година През 1979 година приключва физика в Софийския университет „ Свети Климент Охридски ". Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при Българска академия на науките. Ръководител е на департамента " Сеизмология " в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките. Интервюто на проф. Емил Ботев е за предаването „ Добър ден, България “ на Радио „ Фокус “.
- Проф. Ботев, имате ли пояснение за какво зачестиха земните земетресения?
- Защото доста дълго време ни бяха оставили на мира, що касае територията на България. А като споделяме, че в този момент са зачестили, става дума за доста слаби трусове с магнитуд към 3. И незабавно би трябвало да споменем датата преди към десетина дни – 16 януари, когато през нощта хората в Перник, някои по-чувствителни хора бяха усетили едно земетресение с магнитуд 3. В 3.42 часа през нощта ги е разбудило това доста едва земетресение с магнитуд 3. Само че денем в 13.30 часа жестоко, 13.32 часа май беше, стана едно друго земетресение, което в Перник беше усетено задоволително мощно, след него имаше още една поредност, тъй че хората, доста хора от Перник ни се обаждаха да питат за обстановката.
А в действителност по обедно време на същата дата се разви един развой в Халкидики с най-силно земетресение, ситуирано южно от Атон, от този ръкав на Халкидикския полуостров, с магнитуд към 5,5 – 5,6 оптималното определение. А тогава поредност от няколко следтруса с магнитуд 4,7-4,5 също бяха усетени едва-едва в региона на Перник, като провокираха и това безпокойствие. Като че ли това са поредност от пернишки трусове. Но в действителност, както споменахме, тук става дума за насърчаване на един развой по Северноегейския разлом, който развой доста по-силно влияе върху нашата южна външна страна и в региона на Петрич и Сандански тези земетресения на 16 по обяд бяха усетени доста по-силно. Бяха усетени и в Пловдив, и в Хасково, и в Кърджали от доста по-висока степен на сътресяемост.
- Трябва ли да ни тормози това активизиране?
- Ами, какво да ви кажа. Значи дайте да приказваме още един път, че земетресението беше с магнитуд приблизително към 5,5, с това влияние, като нямаше такива последици, да кажем някакви съществени повреди в региона на Халкидики и надлежно съществено ранени хора и такива, които са потърпевши то земетресението. Но дано да си напомним едно земетресение по този, както ние го назоваваме, Северноегейски линеамент или трап, който идва от Мраморно море и се спуска към Халкидики и завива към Атина надолу. Това е контактът сред да го назовем Рило-Родопския огромен континентален масив на север, в Северно Егейско море и Егейската зона на юг. По този контакт единствено 2014 година навръх 24 май, на празника стана едно земетресение с магнитуд с към 7 – 6,9 бяха оптималните избрания.
Това значи, спрямо 5,5, че е няколкостотин пъти по-силно по сила земетресението. И тогава Кърджали, Хасково хората бяха излезли на улицата, тъй като имаше задоволително съществени повреди по доста от постройките. Десетки здания бяха с изпочупени стъкла – приказвам за Хасково и Кърджали тогава. Т.е. един магнитуд с няколкостотин пъти по-голяма сила преди години не докара до съществени да кажем въздействия върху здравето, да не приказваме за живота на хората в България. В Северноегейската зона няма такива благоприятни условия за магнитуд да кажем 8, който би се отразил доста по-сериозно на територията на нашата страна.
- А този трус, който оня ден почувстваха жителите на Сатовча, отново в Родопите.
- Той е релативно изолиран в така наречен Родопска зона, която се характеризира с голям брой такива слаби трусове. Нека да кажем, че категорията от 3 до 4 в европейската подредба се назовават доста слаби трусове, от 4 до 5 – още веднъж слаби трусове. Едва от 5 се появява думичката „ мощни “, като се споделя умерено мощно – от 5 до 6, което приказва фактически, че няма сериозна заплаха за такива трусове, както това, което беше в Халкидики.
Нека да напомним, че имаше едно и във Флорина на 9 януари, в случай че помните, до Битоля – хайде, в случай че Флорина не приказва нищо на българските слушатели, само че Битоля приказва. Във Флорина на 9 и на 10 януари хората не се прибраха, тъй като земетресението беше отново с 5 и 6, само че там доста рядко има трусове и къщите не са пригодени, не са устойчиви и бяха с доста повреди. Хората бяха доста изплашени в гръцкия град, също и в Битоля не са спали тази нощ, 9-и против 10-и. Други трусове доста мощни станаха примерно на 5 януари имаше в Кипър, на 29 декември, месец обратно приказваме, имаше близо 6 на остров Крит. Също в Албания имаше едно земетресение на 14 януари. Действително вие сте права, че що касае целия да го назовем Балкански полуостров, имаше една активизация, която почти се развива към средата на месец януари.
- И тя продължава.
- Тя продължава особено в остров Халкидики, където това земетресение с магнитуд 5,5, защото то е незадълбочено по този разлом, то ще продължава още известно време, ще има задоволително доста следтрусове или афтършоци, както ги назоваваме. Ето тази заран имаше едно такова микроземетресение да го назовем, тъй като беше с магнитуд към 2,5, сутринта в 4.00 часа българско време. Но даже и там надали хората са го усетили.
- Вие споменахте, че са ви се обаждали от Перник хора разтревожени, и то точно тъй като всички си спомняме едно земетресение в Перник отпреди 10 години.
- 2012 година, да, още веднъж, май месец. Точно същият като в този момент в Халкидики, във Флорина, към 5,5. 5,6 бяха междинните стойности по някои сеизмични талази, избрани от разнообразни центрове, стигаха до 5,8, само че се приема, че 5,6 е междинната стойност за това земетресение, сходно на всички останали. Трябва да си напомним, че единствено на 20 км се намираше да го назовем епицентърът от необятна София, от Княжево, а пък нямаше в региона на Княжево съществени повреди.
В Пернишко имаше главно по селата, несъмнено, и някои здания и уреди, както беше кулата на „ Топлофикация “ там тази, на ТЕЦ-а в Перник. Но тя е била напукана преди този момент и са я чакали да тръгне. А пък бяха развалени доста, в селата Мещица имаше здания, тъй като там болшинството селски къщи са строени без проект, без одобрен авансово план и вторите етажи нормално са дори и без колони, без железобетонни колони, че и прекомерно постоянно и първите етажи. Т.е. свободното строителство, изключително по селата, не е съобразено с условията на Правилника за строителство в сеизмични зони, а се знае, че…
- То като казахме свободно строителство, и в София го има доста това свободно строителство. Наричаме го безсистемно.
- Ами, не би трябвало да го има, тъй като към този момент контролът е много по-сериозен и след съответното картиране след 2014 година имаме и хармонизация с европейските стандарти и правила, съответните условия към този момент се съблюдават от съответния център. Би трябвало да има надзор задоволително сериозен, само че постоянно има изключения в съответните проценти, както в доста действия други публични на територията на нашата страна.
- Така е, несъмнено. Не дай си боже такова нещо да се случи.
- Моето мнение е много изрично бих го нарекъл – че ние сега, особено за територията на България, откъдето биха могли фактически да произтекат по-сериозни последици, в съпоставяне със земетресенията, които ни заобикалят от прилежащите страни, към този момент нямаме такива данни за придвижвания на повърхността, които да приказват за вътрешноземни процеси за доста близко земетресение по време.
- До нас. Когато се подготвях за изявлението с вас, прочетох едно ваше мнение от 2020 година, където казвате, е ние би трябвало да се плашим, в случай че още веднъж се засилват процесите във Вранча. Защо бихме ги усетили толкоз мощно?
- Да, това е обвързвано с обстоятелството, че тези трусове са с доста по-висока повторяемост, пагубните, разрушителните трусове. Това са трусове, които са минимум с магнитуд 7, с доста по-висока повторяемост, в съпоставяне със земетресенията в нашите сеизмични зони. Отделните сеизмични зони на територията на страната при нас не са изследвани напълно детайлно, само че две от тях имаме доста съществени проучвания за развиване в далечното минало и почти имаме данни, че при нас повторяемостта на такива трусове с магнитуд 7 и по-голям, каквито сме имали цели шест при започване на предишния век.
От 1901 до 1928 година, стават такива шест трусове с магнитуд към 7 и по-голям – стигаме даже до 8 – 7,8 1904 година под Симитли, там така наречен Крупнишки или Кресненски разлом го назовават доста хора, макар че не са идентични, двата са дори перпендикулярни. Но става дума, че вранчанските трусове са с интервал на повторяемост към 30-40 години с магнитуд от 7 приблизително. Това не значи, че наложително се случват сред 30-40. Напротив, прекомерно постоянно стават през 5-10 години,пък след това ги няма 70-80, само че приблизително за интервал от 200 години минимум, когато са добре изследвани техните енергийни характерности, на тези трусове, се получава, че са доста повече на брой единствено за това огнище и затова…
- От по кое време е било последното земетресение във Вранча съществено, с цел да можем да сметнем 30-40 години?
- Да, че много време не е имало. То беше 1996 година с магнитуд към 7 – то беше 6,9 примерно. Значи въпреки всичко са минали близо 30 години. Това са междинни стойности, статистика. То се случва тогава… Разбира се, точното време на предсказание би трябвало незабавно да подчертаем, че е съвсем невероятно, тъй като сполучливите прогнози са до 5% в международен мащаб, и то фактически единствено за такива трусове, които са доста мощни и които се приготвят на огромна повърхност. И незабавно желая да кажа за последното мощно усетено в България земетресение – с магнитуд 7,4 беше на 4 март 1977 година, когато беше разлюляна София тотално и всички бяха на улицата до сутринта, дето се споделя, в една неделя вечер. Такова доста мощно земетресение се приготвя в доста огромен регион, да кажем 700-800 км в близост.
Например аз тогава бях студент трети курс и участвах в един план, дори там водех някакви неща, свързани със събиране на източници на радон на територията на Софийското поле и бяхме уверени във Физически факултет, че се приготвя дълго чаканото софийско земетресение, каквото е имало през 1858 година, 1818 година И си мислехме, че това е софийско земетресение. Оказа се, че високото израстване на аномалиите, на еманациите на радона в минералните извори, които изобилстват в Софийското поле, е обвързвано с Вранча, тъй като незабавно след 4 март мигновено спаднаха тези високи концентрации на радон в тези източници.
- Да. Знаем, че вие, сеизмолозите, обичате да казвате, че не можем да предвиждаме земетресението. Защо земните земетресения не могат да се предвиждат, за разлика да вземем за пример от вулканите, от метеорологичната конюнктура?
- Да, тъй като в множеството случаи те стават ненадейно, а не както при вулканите, с дълговременни такива микротресения, които съпътстват подготовката. Освен това вулканите се знаят точните им локации. В този смисъл е доста по-лесно, като приказваме за вулкани, да се предвижда една бъдеща ерупция на тези вулкани. Но за земетресенията казусът е, че всяко едно огнище в действителност може да се приготвя от планетарни, т.е. световни някакви придвижвания, които са факт, или даже от въздействия и от галактически темперамент, да го назовем, само че съответно тъкмо къде ще се случи и тъкмо по какво време зависи от съответния разломен линеамент, който ще бъде задействан за в бъдеще.
Аз отново споделям – има сполучливи, и то значително, за по-силните трусове, да кажем десетки на брой сполучливи трусове. Те са планувани, само че в съпоставяне със стотиците протичащи се трусове с магнитуд 7 годишно, това е незабележим %, както споменахме, надалеч под 5%. Така че да приказваме за една прогноза, а по-точно за оперативно обявяване на бъдещо земетресение сме доста надалеч към момента, макар че ето, работим. Аз завършвам с един подобен план, с който имаме много сполучливи няколко изявления в доста висок импактфакторни списания, с доста необятен отзив, само че това са единични случаи, които не могат да бъдат въведени в систематични такива оперативни наблюдения.
- Можете да ни успокоите на този стадий, че не се правят процеси.
- Да, това желая да кажа, че нещата и наблюденията, които водим в България в действителност, реагираха на всички тези по-силни трусове. Не знам дали помните, имаше едно в Лариса предходната година с магнитуд над 6 – 6,3, и нашата система тук за наблюдаване на атмосферно-йоносферни аномалии, свързани със трусове, сработи. Дадох ви образец със земетресението 1977 година с Румъния, когато радоновите проучвания демонстрираха връзка с над 400 км подготовка на земетресение. Ето в този момент тук говорим… Така че времето, точното време отсега нататък доста мъчно и самото местонахождение ще бъде предсказвано с над 50% възможност приказваме. Това е доста мъчно да го доведем до там, че да приличаме най-малко малко на метеорологичните прогнози, да познаваме по кое време ще се случат сеизмичните произшествия.
Автор: Евелина Бранимирова
- Проф. Ботев, имате ли пояснение за какво зачестиха земните земетресения?
- Защото доста дълго време ни бяха оставили на мира, що касае територията на България. А като споделяме, че в този момент са зачестили, става дума за доста слаби трусове с магнитуд към 3. И незабавно би трябвало да споменем датата преди към десетина дни – 16 януари, когато през нощта хората в Перник, някои по-чувствителни хора бяха усетили едно земетресение с магнитуд 3. В 3.42 часа през нощта ги е разбудило това доста едва земетресение с магнитуд 3. Само че денем в 13.30 часа жестоко, 13.32 часа май беше, стана едно друго земетресение, което в Перник беше усетено задоволително мощно, след него имаше още една поредност, тъй че хората, доста хора от Перник ни се обаждаха да питат за обстановката.
А в действителност по обедно време на същата дата се разви един развой в Халкидики с най-силно земетресение, ситуирано южно от Атон, от този ръкав на Халкидикския полуостров, с магнитуд към 5,5 – 5,6 оптималното определение. А тогава поредност от няколко следтруса с магнитуд 4,7-4,5 също бяха усетени едва-едва в региона на Перник, като провокираха и това безпокойствие. Като че ли това са поредност от пернишки трусове. Но в действителност, както споменахме, тук става дума за насърчаване на един развой по Северноегейския разлом, който развой доста по-силно влияе върху нашата южна външна страна и в региона на Петрич и Сандански тези земетресения на 16 по обяд бяха усетени доста по-силно. Бяха усетени и в Пловдив, и в Хасково, и в Кърджали от доста по-висока степен на сътресяемост.
- Трябва ли да ни тормози това активизиране?
- Ами, какво да ви кажа. Значи дайте да приказваме още един път, че земетресението беше с магнитуд приблизително към 5,5, с това влияние, като нямаше такива последици, да кажем някакви съществени повреди в региона на Халкидики и надлежно съществено ранени хора и такива, които са потърпевши то земетресението. Но дано да си напомним едно земетресение по този, както ние го назоваваме, Северноегейски линеамент или трап, който идва от Мраморно море и се спуска към Халкидики и завива към Атина надолу. Това е контактът сред да го назовем Рило-Родопския огромен континентален масив на север, в Северно Егейско море и Егейската зона на юг. По този контакт единствено 2014 година навръх 24 май, на празника стана едно земетресение с магнитуд с към 7 – 6,9 бяха оптималните избрания.
Това значи, спрямо 5,5, че е няколкостотин пъти по-силно по сила земетресението. И тогава Кърджали, Хасково хората бяха излезли на улицата, тъй като имаше задоволително съществени повреди по доста от постройките. Десетки здания бяха с изпочупени стъкла – приказвам за Хасково и Кърджали тогава. Т.е. един магнитуд с няколкостотин пъти по-голяма сила преди години не докара до съществени да кажем въздействия върху здравето, да не приказваме за живота на хората в България. В Северноегейската зона няма такива благоприятни условия за магнитуд да кажем 8, който би се отразил доста по-сериозно на територията на нашата страна.
- А този трус, който оня ден почувстваха жителите на Сатовча, отново в Родопите.
- Той е релативно изолиран в така наречен Родопска зона, която се характеризира с голям брой такива слаби трусове. Нека да кажем, че категорията от 3 до 4 в европейската подредба се назовават доста слаби трусове, от 4 до 5 – още веднъж слаби трусове. Едва от 5 се появява думичката „ мощни “, като се споделя умерено мощно – от 5 до 6, което приказва фактически, че няма сериозна заплаха за такива трусове, както това, което беше в Халкидики.
Нека да напомним, че имаше едно и във Флорина на 9 януари, в случай че помните, до Битоля – хайде, в случай че Флорина не приказва нищо на българските слушатели, само че Битоля приказва. Във Флорина на 9 и на 10 януари хората не се прибраха, тъй като земетресението беше отново с 5 и 6, само че там доста рядко има трусове и къщите не са пригодени, не са устойчиви и бяха с доста повреди. Хората бяха доста изплашени в гръцкия град, също и в Битоля не са спали тази нощ, 9-и против 10-и. Други трусове доста мощни станаха примерно на 5 януари имаше в Кипър, на 29 декември, месец обратно приказваме, имаше близо 6 на остров Крит. Също в Албания имаше едно земетресение на 14 януари. Действително вие сте права, че що касае целия да го назовем Балкански полуостров, имаше една активизация, която почти се развива към средата на месец януари.
- И тя продължава.
- Тя продължава особено в остров Халкидики, където това земетресение с магнитуд 5,5, защото то е незадълбочено по този разлом, то ще продължава още известно време, ще има задоволително доста следтрусове или афтършоци, както ги назоваваме. Ето тази заран имаше едно такова микроземетресение да го назовем, тъй като беше с магнитуд към 2,5, сутринта в 4.00 часа българско време. Но даже и там надали хората са го усетили.
- Вие споменахте, че са ви се обаждали от Перник хора разтревожени, и то точно тъй като всички си спомняме едно земетресение в Перник отпреди 10 години.
- 2012 година, да, още веднъж, май месец. Точно същият като в този момент в Халкидики, във Флорина, към 5,5. 5,6 бяха междинните стойности по някои сеизмични талази, избрани от разнообразни центрове, стигаха до 5,8, само че се приема, че 5,6 е междинната стойност за това земетресение, сходно на всички останали. Трябва да си напомним, че единствено на 20 км се намираше да го назовем епицентърът от необятна София, от Княжево, а пък нямаше в региона на Княжево съществени повреди.
В Пернишко имаше главно по селата, несъмнено, и някои здания и уреди, както беше кулата на „ Топлофикация “ там тази, на ТЕЦ-а в Перник. Но тя е била напукана преди този момент и са я чакали да тръгне. А пък бяха развалени доста, в селата Мещица имаше здания, тъй като там болшинството селски къщи са строени без проект, без одобрен авансово план и вторите етажи нормално са дори и без колони, без железобетонни колони, че и прекомерно постоянно и първите етажи. Т.е. свободното строителство, изключително по селата, не е съобразено с условията на Правилника за строителство в сеизмични зони, а се знае, че…
- То като казахме свободно строителство, и в София го има доста това свободно строителство. Наричаме го безсистемно.
- Ами, не би трябвало да го има, тъй като към този момент контролът е много по-сериозен и след съответното картиране след 2014 година имаме и хармонизация с европейските стандарти и правила, съответните условия към този момент се съблюдават от съответния център. Би трябвало да има надзор задоволително сериозен, само че постоянно има изключения в съответните проценти, както в доста действия други публични на територията на нашата страна.
- Така е, несъмнено. Не дай си боже такова нещо да се случи.
- Моето мнение е много изрично бих го нарекъл – че ние сега, особено за територията на България, откъдето биха могли фактически да произтекат по-сериозни последици, в съпоставяне със земетресенията, които ни заобикалят от прилежащите страни, към този момент нямаме такива данни за придвижвания на повърхността, които да приказват за вътрешноземни процеси за доста близко земетресение по време.
- До нас. Когато се подготвях за изявлението с вас, прочетох едно ваше мнение от 2020 година, където казвате, е ние би трябвало да се плашим, в случай че още веднъж се засилват процесите във Вранча. Защо бихме ги усетили толкоз мощно?
- Да, това е обвързвано с обстоятелството, че тези трусове са с доста по-висока повторяемост, пагубните, разрушителните трусове. Това са трусове, които са минимум с магнитуд 7, с доста по-висока повторяемост, в съпоставяне със земетресенията в нашите сеизмични зони. Отделните сеизмични зони на територията на страната при нас не са изследвани напълно детайлно, само че две от тях имаме доста съществени проучвания за развиване в далечното минало и почти имаме данни, че при нас повторяемостта на такива трусове с магнитуд 7 и по-голям, каквито сме имали цели шест при започване на предишния век.
От 1901 до 1928 година, стават такива шест трусове с магнитуд към 7 и по-голям – стигаме даже до 8 – 7,8 1904 година под Симитли, там така наречен Крупнишки или Кресненски разлом го назовават доста хора, макар че не са идентични, двата са дори перпендикулярни. Но става дума, че вранчанските трусове са с интервал на повторяемост към 30-40 години с магнитуд от 7 приблизително. Това не значи, че наложително се случват сред 30-40. Напротив, прекомерно постоянно стават през 5-10 години,пък след това ги няма 70-80, само че приблизително за интервал от 200 години минимум, когато са добре изследвани техните енергийни характерности, на тези трусове, се получава, че са доста повече на брой единствено за това огнище и затова…
- От по кое време е било последното земетресение във Вранча съществено, с цел да можем да сметнем 30-40 години?
- Да, че много време не е имало. То беше 1996 година с магнитуд към 7 – то беше 6,9 примерно. Значи въпреки всичко са минали близо 30 години. Това са междинни стойности, статистика. То се случва тогава… Разбира се, точното време на предсказание би трябвало незабавно да подчертаем, че е съвсем невероятно, тъй като сполучливите прогнози са до 5% в международен мащаб, и то фактически единствено за такива трусове, които са доста мощни и които се приготвят на огромна повърхност. И незабавно желая да кажа за последното мощно усетено в България земетресение – с магнитуд 7,4 беше на 4 март 1977 година, когато беше разлюляна София тотално и всички бяха на улицата до сутринта, дето се споделя, в една неделя вечер. Такова доста мощно земетресение се приготвя в доста огромен регион, да кажем 700-800 км в близост.
Например аз тогава бях студент трети курс и участвах в един план, дори там водех някакви неща, свързани със събиране на източници на радон на територията на Софийското поле и бяхме уверени във Физически факултет, че се приготвя дълго чаканото софийско земетресение, каквото е имало през 1858 година, 1818 година И си мислехме, че това е софийско земетресение. Оказа се, че високото израстване на аномалиите, на еманациите на радона в минералните извори, които изобилстват в Софийското поле, е обвързвано с Вранча, тъй като незабавно след 4 март мигновено спаднаха тези високи концентрации на радон в тези източници.
- Да. Знаем, че вие, сеизмолозите, обичате да казвате, че не можем да предвиждаме земетресението. Защо земните земетресения не могат да се предвиждат, за разлика да вземем за пример от вулканите, от метеорологичната конюнктура?
- Да, тъй като в множеството случаи те стават ненадейно, а не както при вулканите, с дълговременни такива микротресения, които съпътстват подготовката. Освен това вулканите се знаят точните им локации. В този смисъл е доста по-лесно, като приказваме за вулкани, да се предвижда една бъдеща ерупция на тези вулкани. Но за земетресенията казусът е, че всяко едно огнище в действителност може да се приготвя от планетарни, т.е. световни някакви придвижвания, които са факт, или даже от въздействия и от галактически темперамент, да го назовем, само че съответно тъкмо къде ще се случи и тъкмо по какво време зависи от съответния разломен линеамент, който ще бъде задействан за в бъдеще.
Аз отново споделям – има сполучливи, и то значително, за по-силните трусове, да кажем десетки на брой сполучливи трусове. Те са планувани, само че в съпоставяне със стотиците протичащи се трусове с магнитуд 7 годишно, това е незабележим %, както споменахме, надалеч под 5%. Така че да приказваме за една прогноза, а по-точно за оперативно обявяване на бъдещо земетресение сме доста надалеч към момента, макар че ето, работим. Аз завършвам с един подобен план, с който имаме много сполучливи няколко изявления в доста висок импактфакторни списания, с доста необятен отзив, само че това са единични случаи, които не могат да бъдат въведени в систематични такива оперативни наблюдения.
- Можете да ни успокоите на този стадий, че не се правят процеси.
- Да, това желая да кажа, че нещата и наблюденията, които водим в България в действителност, реагираха на всички тези по-силни трусове. Не знам дали помните, имаше едно в Лариса предходната година с магнитуд над 6 – 6,3, и нашата система тук за наблюдаване на атмосферно-йоносферни аномалии, свързани със трусове, сработи. Дадох ви образец със земетресението 1977 година с Румъния, когато радоновите проучвания демонстрираха връзка с над 400 км подготовка на земетресение. Ето в този момент тук говорим… Така че времето, точното време отсега нататък доста мъчно и самото местонахождение ще бъде предсказвано с над 50% възможност приказваме. Това е доста мъчно да го доведем до там, че да приличаме най-малко малко на метеорологичните прогнози, да познаваме по кое време ще се случат сеизмичните произшествия.
Автор: Евелина Бранимирова
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ