Проф. Вили Лилков: Ако разчитаме само на прокуратурата за възпиране на езика на омразата, тогава наистина сме в беда
Проф. доктор Вили Лилков, български политик и академик в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Лилков, ще бъдете измежду лекторите на Международната конференция STOP HATE SPEECH, която прокуратурата и Европейската еврейска асоциация провеждат на 5 и 6 декември в столицата. Темата, по която ще говорите, е обвързвана с ролята на ротарианците в отбраната на българските евреи сред 1940-1944 година. Как членовете на тази общественост са съдействали за отбраната на човешките права в този интервал?
Избрах тази тематика, защото тя е преди всичко доста забавна и на второ, напълно непопулярна и незнайна за необятната аудитория. Става въпрос за това, че самите ротарианци в тези години са предмет на Закона за отбрана на нацията. Какво имам поради? Когато се разгласява Закона за отбрана на нацията, в дял Първи ротарианските клубове, българските ПЕН клубове, масоните, също са оповестени отвън закона и техните клубове се разпущат. А в дял Втори е отдаден нагледно казано на евреите, и там са разказани всички репресивни ограничения, които се подхващат против тях. Всъщност, получава се по този начин, че две групи хора – ротарианците и евреите, които са наранени от закона, несъмнено евреите доста по-тежко, първите оказват помощ на евреите в годините на репресиите против българското еврейство. А апропо, би трябвало да се знае, че ротарианците са обект на нацистите още в Германия, още от края на 30-те години, когато самият Гьобелс декларира, че не би трябвало да се търпят към този момент ротарианските клубове, защото те са приели в своите редици. А Валтер Бух, който дава отговор към Националсоциалистическата партия за тези въпроси, расовите въпроси, декларира, че ротарианецът не е антисемит, и точно по тази причина би трябвало да бъдат разпуснати ротарианските клубове, а всички въпрос на чест е членовете на Националсоциалистическата партия също да изоставен ротарианските кубове. И тогава се получава нещо доста забавно в България. След 1 януари 1941 година българските ротарианци, които са членували в ротариански клубове дружно с евреи, стартират да оказват помощ доста на евреи, които се намират в неволя. Примерите са най-различни, само че преди всичко бих отбелязал учен Методий Попов, който е ротарианец, и който още 1937 година по отношение на репресиите против евреите в Германия връща всичките награди, които е получил от немската страна до този миг. И дружно с президента на Ротари Любен Бошков изнасят доста лекции против расовите теории. От друга страна, български ротарианци народни представители в тези години Филип Махмудиев, доктор Николай Николаев подписват писмото на Димитър Пешев, както несъмнено и Георги Кръстев – някогашният кмет на Пловдив, който е депутат, и други ротарианци, Никола Василев, подписва писмото на Димитър Пешев и се афишират против Закона за отбрана на нацията. Председателят на Съюза на българските индустриалци, който също е ротарианец, Иван Балабанов /…/ фигура в тези години, фабрикант, човек в доста области на бизнеса, с начинания, той като притежател на дъскорезната фабрика в Кочериново приема на работа 25 еврейски девойки, които са изпаднали в неволя, нямат работа, мизерстват, и строява цялата фабрика и предизвестява всички служащи, всички хора от администрацията да се отнасят уважително към тези девойки. Между другото, ще отворя една скоба, неговата фабрика в тези години събира служащи – нещо неповторимо – от 14 страни – от Югославия, от Украйна, от Русия, от цяла Европа. Тоест, това е една фабрика, в която работи една пъстра палитра от националности, и отношението му към евреите не е изключение, той се е отнасял по този начин към всички служащи, към всички хора в неволя. Например легационният секретар в Германия Асен Смедовски, който също е ротарианец, издава визи на евреи, европейски евреи, с цел да преминат директно през България, за което е отзован от Германия. Има една забавна история, обвързвана с един от създателя на ротарианското придвижване в България доктор Цвятко Кадийски, който е представител на една чешка компания за помпи в България, и той се уговаря с фирмата-майка, че тук ще задържа избрани суми от оборота на компанията, с цел да може да обезпечава преноса на чешки евреи, които минават и през България на път за Палестина. И този канал работи до 1942 година, досега, в който уредникът на канала и притежателят на тази чешки компания за помпи е погубен от Гестапо. Казвам тези имена, тъй като това са имена на почтени хора, които са работили във всичките тези години в ротарианските клубове дружно с евреите, и са се чувствали длъжни да оказват помощ на тези, които са в по-голяма неволя от тях, защото самите ротарианци също са били под окото тогава на полицията, така като ротарианските клубове са неразрешени. И въпреки и неразрешени и разпуснати, те не престават да работят. Между другото, малко се знае, че в Бургас е имало доста мощно ротарианство, и там българи и евреи дружно са управлявали компании, дружно са работили в клубовете и са осъществявали най-различни начинания. И тогава доста от съдружниците българи поемат уговорката към своите колеги-партньори ротарианци евреи, и одобряват тяхното имущество в годините на гоненията, което връщат до стотинка назад на тези хора откакто Законът за отбрана на нацията анулиран. Например един фабрикант от Русе Димитър Буров, който също е от огромната фамилия Бурови, в своята фабрика взема на работа еврейски девойки, провежда дружно с внучката на баба Тонка в Русе филантропичната помощ за бедстващия транспортен съд с евреи, наименуван със странното име " Пенчо “, само че това е една доста дълга и друга история, когато един транспортен съд с 500 души евреи, натоварени на път за Палестина, е арестуван сред Русе и Гюргево, и когато там 500 души умират от апетит, внучката на баба Тонка, Димитър Буров и митрополит Михаил Русенски провеждат филантропична акция и оказват помощ с доста храни, лекарства, цигари, вода, оказват помощ на тези бедстващи евреи на кораба " Пенчо “. Има и една друга история, обвързвана с един различен ротарианец Любомир Зурков, който е магистър фармацевт и има лична аптека в Бургас. Той наема на работа евреи, които са изгонени от всякъде, даже им споделя: " По време на работа вие няма да носите жълтите звезди. Вие сте хора като всички останали “. Организира снабдяването с лекарства на трудовите лагери, в които работят бургаските евреи в Атия и на други места към Бургас.
Наистина, цялостна роля на ротарианците в грижата за малцинствата у нас е имало и по света.
Точно по този начин.
Пред какви провокации, господин Лилков, са изправени филантропичните и правозащитни дела в България?
Аз се веселя, че от ден на ден и повече хора се занимават в свободното си време, чисто хуманно с такива действия, и несъмнено, ротарианските клубове са едни от първите в това отношение. Но в последните години се вижда, че доста неправителствени организации, доста хора се занимават с доброволческа активност, реализират филантропични акции. И съгласно мен се вижда един напредък на това движене в България, изключително откакто избухна войната, откакто стартира войната на Русия против Украйна.
Проф. Лилков, чуваме постоянно да се приказва за антисемитизъм, за дискриминация. Има ли съгласно вас схващане в обществото за тези процеси и по какъв начин бихме могли да ги ограничим?
В това отношение ние стъпваме на една традиция, в случай че мога по този начин да кажа, която е доста позитивна и доста добра. В България в никакъв случай антисемитизмът не е вземал такива размери, както в други страни в Европа, да не приказвам за Германия, Франция и така нататък Неслучайно България избавя своите евреи. А антисемитизмът в тези години е бил изключение и вземане предвид с политиката на Германия, в сравнение с възприятие, което е вложено в манталитета на българина. Дори самият Бекерле, който е немски пълномощен дипломат в тези години, годините на войната в България, отбелязва в един собствен отчет, че българинът няма разбирането за антисемитизма, каквото има в Германия, защото българинът е живял дълги години дружно с гърци, с турци, с роми, с евреи, и той не вижда никакви учредения да изпитва антисемитски усеща към своите сънародници евреи. Освен това, българските интелектуалци, което е доста, доста значимо, сред тях аз не мога да откроя нито един антисемит, изключително пък за българските писатели. Няма огромен български публицист, който в своето творчество да е бил антисемит. Тоест, споделям това, тъй като това е една традиция в България на приемливост, на положително отношение към малцинствата. И по тази причина това, което следя, е, че тези връзки: антисемитизъм, настроения против ромите, против другите малцинства са по-скоро изключения. Но това не значи, че да не се интересуваме и да не се противопоставяме на всяка, даже и самостоятелна, даже случая демонстрация на антисемитизъм и по-лошо отношение към другите въобще.
Проф. Лилов, по какъв начин виждате вие ролята на прокуратурата и въобще държавните органи във възпирането на езика на омразата, закононарушенията от ненавист, антисемитизма, ксенофобията?
На първо място приветствие за българската прокуратура, че провежда тази конференция. Ако видите съставът на хората, които ще участват и въобще тематиките, тя е фактически значима и забавно. Но би трябвало да отбележа нещо друго, че в случай че ние разчитаме единствено на прокуратурата за въздържане на езика на омразата, тогава в действителност сме в неволя, защото преди да се намеси прокуратурата, има доста, доста други способи да се възпира езика на омразата, да се възпитават децата в приемливост, да се намесваме когато пресата си разрешава такова отношение, когато средствата за всеобща информация, в фамилията би трябвало да се възпитава това отношение, литературата го възпитава. А прокуратурата е най-после, тя би трябвало единствено да санкционира както се споделя, да предлага за санкции. Но нейната роля е основна в доста връзки. Така че цялото ни общество би трябвало да бъде доста деликатно в това отношение. И аз считам, че възпитанието, изключително на дребните деца в учебно заведение, в спортните клубове – тук разтварям една скоба: спортът е едно необикновено средство за образование на приемливост, за интеграция, за доближаване на хората, за образование на умеенето да загубиш от другия и да приемеш загубата, да станеш с него другар. Така че тук също има доста огромно поле за деяние. Така че всичко стартира от учебното заведение и от фамилията.
Така е, прав сте. Как виждате бъдещето на правозащитните и филантропични организации в последните десетилетия? Демокрацията се слави като една от най-плодотворните форми на държавно устройство за извоюване на правата и свободите.
Така е, няма нищо по-добро от демокрацията, само че тя би трябвало да се пази. Въпреки че в този момент се сещам за тези думи на Чърчил, който споделя: " 5-минутният диалог на входа на магазина с елементарния гласоподавател те кара да се откажеш и да не вярваш в демокрацията, само че за жалост няма нищо друго измислено, което да е по-добро “. Демокрацията би трябвало да се пази. Ние излязохме в последните десетилетия от изискванията на тоталитарното общество, имаме пред себе си образците на други тоталитарни общества и други форми на ръководство, да сме оценили демокрацията и би трябвало да я пазим, тъй като богатствата, които ни дава, не са даденост. Те единствено с едно тракване на пръсти от време на време от историята могат да бъдат отнети. Така че би трябвало доста да внимаваме и да бъдем както се споделя с главата си когато приказваме за тези неща.
Г-н Лилков, ще бъдете измежду лекторите на Международната конференция STOP HATE SPEECH, която прокуратурата и Европейската еврейска асоциация провеждат на 5 и 6 декември в столицата. Темата, по която ще говорите, е обвързвана с ролята на ротарианците в отбраната на българските евреи сред 1940-1944 година. Как членовете на тази общественост са съдействали за отбраната на човешките права в този интервал?
Избрах тази тематика, защото тя е преди всичко доста забавна и на второ, напълно непопулярна и незнайна за необятната аудитория. Става въпрос за това, че самите ротарианци в тези години са предмет на Закона за отбрана на нацията. Какво имам поради? Когато се разгласява Закона за отбрана на нацията, в дял Първи ротарианските клубове, българските ПЕН клубове, масоните, също са оповестени отвън закона и техните клубове се разпущат. А в дял Втори е отдаден нагледно казано на евреите, и там са разказани всички репресивни ограничения, които се подхващат против тях. Всъщност, получава се по този начин, че две групи хора – ротарианците и евреите, които са наранени от закона, несъмнено евреите доста по-тежко, първите оказват помощ на евреите в годините на репресиите против българското еврейство. А апропо, би трябвало да се знае, че ротарианците са обект на нацистите още в Германия, още от края на 30-те години, когато самият Гьобелс декларира, че не би трябвало да се търпят към този момент ротарианските клубове, защото те са приели в своите редици. А Валтер Бух, който дава отговор към Националсоциалистическата партия за тези въпроси, расовите въпроси, декларира, че ротарианецът не е антисемит, и точно по тази причина би трябвало да бъдат разпуснати ротарианските клубове, а всички въпрос на чест е членовете на Националсоциалистическата партия също да изоставен ротарианските кубове. И тогава се получава нещо доста забавно в България. След 1 януари 1941 година българските ротарианци, които са членували в ротариански клубове дружно с евреи, стартират да оказват помощ доста на евреи, които се намират в неволя. Примерите са най-различни, само че преди всичко бих отбелязал учен Методий Попов, който е ротарианец, и който още 1937 година по отношение на репресиите против евреите в Германия връща всичките награди, които е получил от немската страна до този миг. И дружно с президента на Ротари Любен Бошков изнасят доста лекции против расовите теории. От друга страна, български ротарианци народни представители в тези години Филип Махмудиев, доктор Николай Николаев подписват писмото на Димитър Пешев, както несъмнено и Георги Кръстев – някогашният кмет на Пловдив, който е депутат, и други ротарианци, Никола Василев, подписва писмото на Димитър Пешев и се афишират против Закона за отбрана на нацията. Председателят на Съюза на българските индустриалци, който също е ротарианец, Иван Балабанов /…/ фигура в тези години, фабрикант, човек в доста области на бизнеса, с начинания, той като притежател на дъскорезната фабрика в Кочериново приема на работа 25 еврейски девойки, които са изпаднали в неволя, нямат работа, мизерстват, и строява цялата фабрика и предизвестява всички служащи, всички хора от администрацията да се отнасят уважително към тези девойки. Между другото, ще отворя една скоба, неговата фабрика в тези години събира служащи – нещо неповторимо – от 14 страни – от Югославия, от Украйна, от Русия, от цяла Европа. Тоест, това е една фабрика, в която работи една пъстра палитра от националности, и отношението му към евреите не е изключение, той се е отнасял по този начин към всички служащи, към всички хора в неволя. Например легационният секретар в Германия Асен Смедовски, който също е ротарианец, издава визи на евреи, европейски евреи, с цел да преминат директно през България, за което е отзован от Германия. Има една забавна история, обвързвана с един от създателя на ротарианското придвижване в България доктор Цвятко Кадийски, който е представител на една чешка компания за помпи в България, и той се уговаря с фирмата-майка, че тук ще задържа избрани суми от оборота на компанията, с цел да може да обезпечава преноса на чешки евреи, които минават и през България на път за Палестина. И този канал работи до 1942 година, досега, в който уредникът на канала и притежателят на тази чешки компания за помпи е погубен от Гестапо. Казвам тези имена, тъй като това са имена на почтени хора, които са работили във всичките тези години в ротарианските клубове дружно с евреите, и са се чувствали длъжни да оказват помощ на тези, които са в по-голяма неволя от тях, защото самите ротарианци също са били под окото тогава на полицията, така като ротарианските клубове са неразрешени. И въпреки и неразрешени и разпуснати, те не престават да работят. Между другото, малко се знае, че в Бургас е имало доста мощно ротарианство, и там българи и евреи дружно са управлявали компании, дружно са работили в клубовете и са осъществявали най-различни начинания. И тогава доста от съдружниците българи поемат уговорката към своите колеги-партньори ротарианци евреи, и одобряват тяхното имущество в годините на гоненията, което връщат до стотинка назад на тези хора откакто Законът за отбрана на нацията анулиран. Например един фабрикант от Русе Димитър Буров, който също е от огромната фамилия Бурови, в своята фабрика взема на работа еврейски девойки, провежда дружно с внучката на баба Тонка в Русе филантропичната помощ за бедстващия транспортен съд с евреи, наименуван със странното име " Пенчо “, само че това е една доста дълга и друга история, когато един транспортен съд с 500 души евреи, натоварени на път за Палестина, е арестуван сред Русе и Гюргево, и когато там 500 души умират от апетит, внучката на баба Тонка, Димитър Буров и митрополит Михаил Русенски провеждат филантропична акция и оказват помощ с доста храни, лекарства, цигари, вода, оказват помощ на тези бедстващи евреи на кораба " Пенчо “. Има и една друга история, обвързвана с един различен ротарианец Любомир Зурков, който е магистър фармацевт и има лична аптека в Бургас. Той наема на работа евреи, които са изгонени от всякъде, даже им споделя: " По време на работа вие няма да носите жълтите звезди. Вие сте хора като всички останали “. Организира снабдяването с лекарства на трудовите лагери, в които работят бургаските евреи в Атия и на други места към Бургас.
Наистина, цялостна роля на ротарианците в грижата за малцинствата у нас е имало и по света.
Точно по този начин.
Пред какви провокации, господин Лилков, са изправени филантропичните и правозащитни дела в България?
Аз се веселя, че от ден на ден и повече хора се занимават в свободното си време, чисто хуманно с такива действия, и несъмнено, ротарианските клубове са едни от първите в това отношение. Но в последните години се вижда, че доста неправителствени организации, доста хора се занимават с доброволческа активност, реализират филантропични акции. И съгласно мен се вижда един напредък на това движене в България, изключително откакто избухна войната, откакто стартира войната на Русия против Украйна.
Проф. Лилков, чуваме постоянно да се приказва за антисемитизъм, за дискриминация. Има ли съгласно вас схващане в обществото за тези процеси и по какъв начин бихме могли да ги ограничим?
В това отношение ние стъпваме на една традиция, в случай че мога по този начин да кажа, която е доста позитивна и доста добра. В България в никакъв случай антисемитизмът не е вземал такива размери, както в други страни в Европа, да не приказвам за Германия, Франция и така нататък Неслучайно България избавя своите евреи. А антисемитизмът в тези години е бил изключение и вземане предвид с политиката на Германия, в сравнение с възприятие, което е вложено в манталитета на българина. Дори самият Бекерле, който е немски пълномощен дипломат в тези години, годините на войната в България, отбелязва в един собствен отчет, че българинът няма разбирането за антисемитизма, каквото има в Германия, защото българинът е живял дълги години дружно с гърци, с турци, с роми, с евреи, и той не вижда никакви учредения да изпитва антисемитски усеща към своите сънародници евреи. Освен това, българските интелектуалци, което е доста, доста значимо, сред тях аз не мога да откроя нито един антисемит, изключително пък за българските писатели. Няма огромен български публицист, който в своето творчество да е бил антисемит. Тоест, споделям това, тъй като това е една традиция в България на приемливост, на положително отношение към малцинствата. И по тази причина това, което следя, е, че тези връзки: антисемитизъм, настроения против ромите, против другите малцинства са по-скоро изключения. Но това не значи, че да не се интересуваме и да не се противопоставяме на всяка, даже и самостоятелна, даже случая демонстрация на антисемитизъм и по-лошо отношение към другите въобще.
Проф. Лилов, по какъв начин виждате вие ролята на прокуратурата и въобще държавните органи във възпирането на езика на омразата, закононарушенията от ненавист, антисемитизма, ксенофобията?
На първо място приветствие за българската прокуратура, че провежда тази конференция. Ако видите съставът на хората, които ще участват и въобще тематиките, тя е фактически значима и забавно. Но би трябвало да отбележа нещо друго, че в случай че ние разчитаме единствено на прокуратурата за въздържане на езика на омразата, тогава в действителност сме в неволя, защото преди да се намеси прокуратурата, има доста, доста други способи да се възпира езика на омразата, да се възпитават децата в приемливост, да се намесваме когато пресата си разрешава такова отношение, когато средствата за всеобща информация, в фамилията би трябвало да се възпитава това отношение, литературата го възпитава. А прокуратурата е най-после, тя би трябвало единствено да санкционира както се споделя, да предлага за санкции. Но нейната роля е основна в доста връзки. Така че цялото ни общество би трябвало да бъде доста деликатно в това отношение. И аз считам, че възпитанието, изключително на дребните деца в учебно заведение, в спортните клубове – тук разтварям една скоба: спортът е едно необикновено средство за образование на приемливост, за интеграция, за доближаване на хората, за образование на умеенето да загубиш от другия и да приемеш загубата, да станеш с него другар. Така че тук също има доста огромно поле за деяние. Така че всичко стартира от учебното заведение и от фамилията.
Така е, прав сте. Как виждате бъдещето на правозащитните и филантропични организации в последните десетилетия? Демокрацията се слави като една от най-плодотворните форми на държавно устройство за извоюване на правата и свободите.
Така е, няма нищо по-добро от демокрацията, само че тя би трябвало да се пази. Въпреки че в този момент се сещам за тези думи на Чърчил, който споделя: " 5-минутният диалог на входа на магазина с елементарния гласоподавател те кара да се откажеш и да не вярваш в демокрацията, само че за жалост няма нищо друго измислено, което да е по-добро “. Демокрацията би трябвало да се пази. Ние излязохме в последните десетилетия от изискванията на тоталитарното общество, имаме пред себе си образците на други тоталитарни общества и други форми на ръководство, да сме оценили демокрацията и би трябвало да я пазим, тъй като богатствата, които ни дава, не са даденост. Те единствено с едно тракване на пръсти от време на време от историята могат да бъдат отнети. Така че би трябвало доста да внимаваме и да бъдем както се споделя с главата си когато приказваме за тези неща.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ