Проф. Балабански: За предотвратяване на ритъмните нарушения всичко трябва да се прави с мярка
Проф. доктор Тошо Балабански е кардиолог в Университетска болница „ Света Анна “, София. Дипломира се в Медицинския факултет на ВМИ – София (1987 г.). Придобива специалности по вътрешни заболявания и кардиология, както и научна степен „ лекар “ (2006 г.) и научно звание „ професор “ (2017 г.).
Специализирал е клинична електрофизиология в Осака, Япония (1993) и е гост-изследовател в Осло, Норвегия (1999-2000).
Осъществява лечебна и преподавателска активност в областта на сърдечните аритмии в продължение на повече от 30 години. Председател на изпитна комисия за дееспособност по клинична електрофизиология към Медицински университет – София.
Самостоятелен създател е на „ Клинична електрофизиология и лекуване на сърдечните аритмии “ (Просвета – София, 2016).
Редовен член на Дружеството на кардиолозите в България. Участва в Комисията за асортимент към борда на Европейската асоциация по сърдечен темп (2022-2024). Елитен рецензент на научното списание Europace (2012, 2013, 2015).
Проф. Балабански, Вие сте прочут с работата си в Националната кардиологична болница, а в този момент Ви откриваме в УМБАЛ „ Св. Анна “. На какво се дължи тази смяна?
Тук има млад, упорит екип, с който се работи доста добре и това е повода за таза смяна. Привлече ме извънредно спокойната и колегиална атмосфера в Клиниката по кардиология, което е впечатляващо. Рядко се случва такава атмосфера в кардиологичен екип. Отделението по инвазивна електрофизиология към клиника по кардиология „ Св. Анна ” е основано преди няколко години и на процедура с екипа ми просто се присъединихме към него. Интервенционалната електрофизиология се практикува в няколко центъра в София, а общо за страната са 8.
В „ Св. Анна “ обаче евентуално има най-вече пациенти?
Действително има доста пациенти. Спешното поделение е с доста огромен размер на работа. Същевременно и сътрудниците в Клиниката притеглят пациенти с имената и активността си. Обемът на работа не е дребен.
Кои хора са показани за такова лекуване?
На процедура съвсем всички пациенти с ритъмни нарушавания на сърдечната активност. Малка част от тях имат болести, които ни лимитират в тази инвазивна активност, само че по-голямата част подлежат на такова интервенционално лекуване.
За да се приложи то, належащо ли е ритъмните нарушавания да са трайни, или се ползва и когато са инцидентни?
При част от пациентите са инцидентни, пароксизмални, до момента в който при други процесът е хронифицирал. Бих разделил пациентите на три огромни групи. Първата, която е с минимален %, са с вродени и наследствени аритмии. Те са най-редки, само че са с най-голям риск, техните аритмии са животозастрашаващи. Втората група са вродените, само че не наследствени аритмии. По време на вътреутробното развиване, част от хората получават някакъв недостатък в електрическата система на сърцето и той протича с пристъпи на сърцетуптене. Това е много огромна група от хората, които лекуваме, само че положителната вест е, че при тези пациенти съвсем 100% се реализира изцеление. След лечението не е належащо те да одобряват лекарства. И третата група, която също не е дребна, са аритмии в резултат на извънсърдечно или съпътстващо сърдечно заболяване. При тях процедурата е относително по-малко ефикасна, само че носи триумф във връзка с по-добрия надзор по-късно с лекарства. Що се отнася до метода на живот и използването на кафе, цигари, алкохол и затлъстяване, изрично предлагаме те да бъдат отстранени, тъй като са съществени провокиращи фактори за аритмия.
Доколко са съществени инцидентните прояви на аритмия?
Зависи от вида аритмия. При някои от аритмиите, да вземем за пример както е при предсърдното мъждене, има риск от мозъчен инсулт, без значение дали са инцидентни или не. При други, като надкамерните тахикардии, рискът е спад на налягането, прилошаване, припадане. Не може да се постави твърда граница – тези са рискови, а другите – не. Има пациенти, които не го усещат толкоз трагично като проблем и надлежно не взимат ограничения. Други, при които не е толкоз тежка аритмията, пък го усещат по-драматично и взимат повече ограничения. При всички положения обаче е наложително да се направи консултация с доктор – общопрактикуващ, кардиолог или електрофизиолог, който може да даде съвет за по-нататъшни проучвания и надлежно лекуване.
Какво съставлява електрофизиологията?
С най-прости думи – отнася се за въвеждане на едни тънки жички в сърцето, които назоваваме катетри, под рентгенов надзор с локална анестезия. През жичките се подават електрически импулси, т.е. прави се стимулация на сърцето, с цел да се сложи точната диагноза, да се дефинира типа ритъмно нарушаване, а лекуването се състои в пропускане на сила било ток с висока периодичност, било охлаждане, с концепцията болното място на сърцето да бъде повлияно и да се получи изцеление. Процедурата в множеството случаи е еднократна, въпреки че при някои типове аритмии се постанова втора, а от време на време и трета аблация.
Има ли смяна в честотата на ритъмните нарушавания след COVID-пандемията?
Включи се още една причина за пораждане на аритмии, изключително при пациенти, които са прекарали тежко заболяване и са били лекувани в интензивно поделение или най-малкото приети в болница. При тези, които са изкарали Коронавирус вкъщи, най-много до два пъти нарастват случаите на другите типове аритмии, до момента в който при останалите растежът е над 10 пъти. Става въпрос по-специално за предсърдно мъждене и камерни екстрасистоли.
Каква е повода за това нарастване?
Много са, само че най-основната е директното засягане на миокарда. Вирусът провокира миокардит и нарушавания в микроелементите – хипокалемия, която във времето дава тези съществени ритъмни нарушавания.
Очаквате ли увеличение на броя на пациентите по Коледните празници?
По Коледа не, само че след Нова година сигурно. За да не се случи това, всичко би трябвало да е с мярка.
Българите не сме доста по мярката.
За страдание, да. Големият проблем е, че не се дават препоръки за здравословен метод на живот от ранна детска възраст. Това ескалира във времето и към този момент, когато човек е възрастен, е много късно. Тютюнопушенето, алкохолът, прехранването, неналичието или свръхфизическата интензивност, стресът са все фактори, които водят до директни структурни нарушавания. Не би трябвало да се прекалява с нищо.
Споменахте като фактор и свръхфизическата интензивност. Това значи ли, че спортистите са директно застрашени от сърдечни структурни нарушавания?
Всички спортове, съгласно равнището им на активност, могат да доведат след това до ритъмни нарушавания. Спортът води до структурни промени на сърцето и то стартира да бие по-бавно неподвижен. Това са необратими промени, които се лекуват доста мъчно.
Специализирал е клинична електрофизиология в Осака, Япония (1993) и е гост-изследовател в Осло, Норвегия (1999-2000).
Осъществява лечебна и преподавателска активност в областта на сърдечните аритмии в продължение на повече от 30 години. Председател на изпитна комисия за дееспособност по клинична електрофизиология към Медицински университет – София.
Самостоятелен създател е на „ Клинична електрофизиология и лекуване на сърдечните аритмии “ (Просвета – София, 2016).
Редовен член на Дружеството на кардиолозите в България. Участва в Комисията за асортимент към борда на Европейската асоциация по сърдечен темп (2022-2024). Елитен рецензент на научното списание Europace (2012, 2013, 2015).
Проф. Балабански, Вие сте прочут с работата си в Националната кардиологична болница, а в този момент Ви откриваме в УМБАЛ „ Св. Анна “. На какво се дължи тази смяна?
Тук има млад, упорит екип, с който се работи доста добре и това е повода за таза смяна. Привлече ме извънредно спокойната и колегиална атмосфера в Клиниката по кардиология, което е впечатляващо. Рядко се случва такава атмосфера в кардиологичен екип. Отделението по инвазивна електрофизиология към клиника по кардиология „ Св. Анна ” е основано преди няколко години и на процедура с екипа ми просто се присъединихме към него. Интервенционалната електрофизиология се практикува в няколко центъра в София, а общо за страната са 8.
В „ Св. Анна “ обаче евентуално има най-вече пациенти?
Действително има доста пациенти. Спешното поделение е с доста огромен размер на работа. Същевременно и сътрудниците в Клиниката притеглят пациенти с имената и активността си. Обемът на работа не е дребен.
Кои хора са показани за такова лекуване?
На процедура съвсем всички пациенти с ритъмни нарушавания на сърдечната активност. Малка част от тях имат болести, които ни лимитират в тази инвазивна активност, само че по-голямата част подлежат на такова интервенционално лекуване.
За да се приложи то, належащо ли е ритъмните нарушавания да са трайни, или се ползва и когато са инцидентни?
При част от пациентите са инцидентни, пароксизмални, до момента в който при други процесът е хронифицирал. Бих разделил пациентите на три огромни групи. Първата, която е с минимален %, са с вродени и наследствени аритмии. Те са най-редки, само че са с най-голям риск, техните аритмии са животозастрашаващи. Втората група са вродените, само че не наследствени аритмии. По време на вътреутробното развиване, част от хората получават някакъв недостатък в електрическата система на сърцето и той протича с пристъпи на сърцетуптене. Това е много огромна група от хората, които лекуваме, само че положителната вест е, че при тези пациенти съвсем 100% се реализира изцеление. След лечението не е належащо те да одобряват лекарства. И третата група, която също не е дребна, са аритмии в резултат на извънсърдечно или съпътстващо сърдечно заболяване. При тях процедурата е относително по-малко ефикасна, само че носи триумф във връзка с по-добрия надзор по-късно с лекарства. Що се отнася до метода на живот и използването на кафе, цигари, алкохол и затлъстяване, изрично предлагаме те да бъдат отстранени, тъй като са съществени провокиращи фактори за аритмия.
Доколко са съществени инцидентните прояви на аритмия?
Зависи от вида аритмия. При някои от аритмиите, да вземем за пример както е при предсърдното мъждене, има риск от мозъчен инсулт, без значение дали са инцидентни или не. При други, като надкамерните тахикардии, рискът е спад на налягането, прилошаване, припадане. Не може да се постави твърда граница – тези са рискови, а другите – не. Има пациенти, които не го усещат толкоз трагично като проблем и надлежно не взимат ограничения. Други, при които не е толкоз тежка аритмията, пък го усещат по-драматично и взимат повече ограничения. При всички положения обаче е наложително да се направи консултация с доктор – общопрактикуващ, кардиолог или електрофизиолог, който може да даде съвет за по-нататъшни проучвания и надлежно лекуване.
Какво съставлява електрофизиологията?
С най-прости думи – отнася се за въвеждане на едни тънки жички в сърцето, които назоваваме катетри, под рентгенов надзор с локална анестезия. През жичките се подават електрически импулси, т.е. прави се стимулация на сърцето, с цел да се сложи точната диагноза, да се дефинира типа ритъмно нарушаване, а лекуването се състои в пропускане на сила било ток с висока периодичност, било охлаждане, с концепцията болното място на сърцето да бъде повлияно и да се получи изцеление. Процедурата в множеството случаи е еднократна, въпреки че при някои типове аритмии се постанова втора, а от време на време и трета аблация.
Има ли смяна в честотата на ритъмните нарушавания след COVID-пандемията?
Включи се още една причина за пораждане на аритмии, изключително при пациенти, които са прекарали тежко заболяване и са били лекувани в интензивно поделение или най-малкото приети в болница. При тези, които са изкарали Коронавирус вкъщи, най-много до два пъти нарастват случаите на другите типове аритмии, до момента в който при останалите растежът е над 10 пъти. Става въпрос по-специално за предсърдно мъждене и камерни екстрасистоли.
Каква е повода за това нарастване?
Много са, само че най-основната е директното засягане на миокарда. Вирусът провокира миокардит и нарушавания в микроелементите – хипокалемия, която във времето дава тези съществени ритъмни нарушавания.
Очаквате ли увеличение на броя на пациентите по Коледните празници?
По Коледа не, само че след Нова година сигурно. За да не се случи това, всичко би трябвало да е с мярка.
Българите не сме доста по мярката.
За страдание, да. Големият проблем е, че не се дават препоръки за здравословен метод на живот от ранна детска възраст. Това ескалира във времето и към този момент, когато човек е възрастен, е много късно. Тютюнопушенето, алкохолът, прехранването, неналичието или свръхфизическата интензивност, стресът са все фактори, които водят до директни структурни нарушавания. Не би трябвало да се прекалява с нищо.
Споменахте като фактор и свръхфизическата интензивност. Това значи ли, че спортистите са директно застрашени от сърдечни структурни нарушавания?
Всички спортове, съгласно равнището им на активност, могат да доведат след това до ритъмни нарушавания. Спортът води до структурни промени на сърцето и то стартира да бие по-бавно неподвижен. Това са необратими промени, които се лекуват доста мъчно.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ