Проф. д-р Станислав Семерджиев: Българинът не гледа кино, а телевизия
Проф. доктор Станислав Семерджиев е за трети мандат за ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство “Кръстьо Сарафов ”. През 1991 година основава специалността “Драматургия ”. От 1983-а до момента е бил ръководител или член на интернационалните фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми допълнително от 50 страни. Автор е на над 150 научни и критически изявления. Сценарист и съветник на повече от 60 пълнометражни кино сюжета за европейски продуцентски компании.
Отидох в кабинета му с концепцията да беседваме за 70-годишнината от основаването на НАТФИЗ, само че приказката потегли в друга посока и в края му цитирах Лев Толстой: „ А знаете ли по какъв начин ме изненада Ана Каренина – взе, че се самоуби ”.
Съдейки по тематиката на монографията ви “Кратка история на международната сценаристика, том 1: Съединени американски щати 1987-1927”, мога спокойно да ви попитам не е ли просто изместване на погледа от политиката продължаващият да тече скандал за полови похищения в Холивуд?
За мен това е напълно политически режисиран сюжет от администрацията на Тръмп, тъй като главните рецензии към него бяха от средите на Холивуд, а не от Бродуей или от средите на музикалната промишленост. Затова и хората от киното са под прицел, тъй като по този метод се отвлича вниманието от всички вътрешно- и външнополитически въпроси. Но не толкоз се отвлича вниманието, ами се споделя съвсем непосредствено: „ Вие всичките ме обвинявахте, че съм коцкар, че съм сексист, че съм прелюбодеец с неморална визия за държание пред света. А вие какви сте?! ” Тази обстановка е извънредно добре режисирана. Тя няма да се приключи, а ще продължи, тъй като се ползват два добре известни правилото: „ разделяй и владей “ и „ самун и зрелища “. Точно тази клевета, този вид тиня доста наподобяват на връщането на годините на макартизма, когато хората бяха набеждавани за леви убеждения, даже да нямаха такива. Сега ги упрекват в сексизъм. Ясно е, че това работи и откакто работи, ще се употребява. Но си мисля, че да си позволиш след 20-30 и повече години да отправяш обвинявания е не просто безсрамно, а е позорно. Гледах доста деликатно материалите, където всички тези звезди, които упрекват в този момент, през годините не са показали по никакъв метод гадност, пренебрежение, отвращение да поддържат връзка с въпросните хора, които в този момент са на прицел. Напротив! Същите те с извънредно наслаждение са консумирали привилегиите да бъдат близки с упрекнатите във всевъзможни похищения. Така че моралният въпрос е кой е по-виновен и от коя страна би трябвало да стартира очищението.
В несекващия скандал някак си потъна обвиняването, че във кино лентата, от който изрязаха Кевин Спейси по морални аргументи, Мишел Уилямс получава 1500 пъти по-малък хонорар от този на Марк Уолбърг за същата работа в същата лента.
През последните 5-6 години, бивайки изпълнителен шеф на CILECT (Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища), наблюдавам, че има една сериозна група от професори, някои от тях даже ръководители на висши учебни заведения, които упорстват да стартира огромна акция за равнене на количеството преподаватели мъже и дами, на студентите мъже и дами, на дебютантите мъже и дами във всички области на нашата сфера. Това е толкоз неуместно! Ако стигнем до слагането на такива квоти, креативният развой ще се обезсмисли. Няма по какъв начин да се приказва за това, че би трябвало да бъдат равностойно показани мъжете и дамите, когато става дума за гений!
Мислите ли, че в България има сходна дискриминация при заплащането на креативния труд на мъжете и дамите?
Категорично – не. Аз по-скоро бих споделил, че в региона на драматургията работят повече дами, в сравнение с мъже. В областите на монтажа, на звука, на операторското майсторство даже, от години работят дами. Единствено в кинорежисурата, наблягам кинорежисурата, тъй като в малкия екран не е по този начин. Там има сериозна дамска надмощие. Нито пък има някакъв проблем със заплащането. Работи се по едни цени, в никакъв случай сътрудници не са се оплаквали от дискриминационно отношение.
Ще излезе, че сме по-добре от американците?
Определено сме по-добре и това съм го казвал нееднократно.
Ако се съизмерваме с американците – там е задоволително да завършиш един курс по актьорско майсторство. Никой не учи четири години, тъй като счита, че губи време. Кое е по-доброто?
Това е щекотлива тематика. Аз съм последовател на тезата, че не е наложително човек да е учил, с цел да се издигне в някоя област. Нито Шекспир е учил драматургия, нито Аристотел философия по метода, по който в този момент се учи. Да, когато човек е надарен, той може самичък да се усъвършенства. Има безчет самоуки художници и музиканти. От друга страна, с цел да съществуват толкоз доста учебни заведения в региона на изкуствата и да продължава да има студенти там, явно има потребност от тях. Когато Бенджамин Франклин го попитали за какво има потребност от обучение, той дал отговор нещо, което аз и до момента изтъквам: „ Поповото прасе рано или късно ще откри жълъдите в дъбовата гора, само че е значимо да знае авансово къде е дъбовата гора ”. В този смисъл, няма потребност да минаваш през 15 борови горички, с цел да стигнеш до дъбовата гора.
Малка страна, дребен пазар за изкуство.
Да, но по този начин е във всяка област. Образованието няма за цел да назначава хората на работа. То има идеална цел и в случай че човек желае и на 80 години да учи, да заповяда. Аз съм индивидът, който през 2004 година отстрани възрастовите ограничавания в НАТФИЗ. Казвал съм обществено, че не ме интересува какъв брой от моите студенти след това са безработни. Ако ще всичките да бъдат. Човек учи поради себе си и личното си развиване, а освен, с цел да си откри някъде работа.
Това не е ли разхищаване на гений?
Защо? Човек следва, с цел да получи знания, да усъвършенства гения си. Къде ще го приложи? Това е спортен принцип, целият живот е спортен. Аз може да съм извънредно талантлив и да не си намеря работа, за разлика от други, не чак толкоз надарени.
Учите ли ги по какъв начин да се „ продават ”?
Това е различен въпрос. Едно е да го учиш на поминък, а друго – по какъв начин да се „ продава ”. Опитваме се да ги учим и мисля, че се вижда, че фрагментите на НАТФИЗ се продават най-добре. Няма спор. Във всички театри, филми и телевизионни канали 70-80% са фрагменти на НАТФИЗ, което е разумно.
Не влизате ли в несъгласие с някои преподаватели, които считат, че принизяваш изкуството, в случай че водиш риалити, телевизионна игра или участваш в сериал?
Съжалявам, че ще вляза в несъгласие с тези сътрудници, само че – да, изрично имам вяра, че няма нисше и висше изкуство. Хората имат потребност и от едното, и от другото. Ненапразно още в Древна Гърция сред три нещастия поставяли и сатирична комедия, тъй като хората са го желали. Няма нищо неприятно в това един артист да води телевизионна игра. И това, че някои го упрекват в халтураджийство и кич, демонстрира единствено какъв брой закостеняло е нашето мислене. Защото ние продължаваме да имаме вяра, че само високото изкуство има значение. Ако това беше по този начин, трябваше да забраним със закон малкия екран, киното, да ограничим всевъзможни всеобщи прояви като концерти, обществен всеобщ спектакъл.
Вие се занимавате с кинодраматургия. Какво му пречи на българското кино да направи един същински шлагер със международен триумф?
Проблемът не е единствено в драматургията. Проблемите са всеобщи – режисьорски, актьорски, в случай че ще и разпространителски. Защото в последна сметка българското кино някак си не съумява да одобри обстоятелството, че към този момент не е държавен приоритет. Когато беше подобен, беше доста по-лесно човек, бунтувайки се против страната, да основава филми за хората. Сега, когато можем да сътворяваме филми за хората, няма кой, тъй като черно-белите схеми са по-властващи в съзнанието, в сравнение с Езоповския език. Киното не би трябвало да е дидактично и в това е неговият проблем. Нашите автори се изживяват като учители в детската градина, пробват се да диктуват на хората какво да вършат.
И в същото време създават основно потискащи сюжети?
Така виждат света – те самите са потиснати явно. Аз мисля, че в последно време се появиха много комедии, множеството направени не с държавни пари, но те пък минават в незадълбочено заиграване със фена. Истината постоянно е някъде по средата. Съжалявам, че 30 години след прехода няма пет кино лентата, които човек след 10 години да каже, че желае да ги пуснем още веднъж, както вършим с филмите от 70-те години. Мисля, че главният проблем е, че са прекомерно директни, публицистични, пропагандни, морализаторски филмите през днешния ден.
Какво желае да гледа българският фен?
Точно тук е казусът. Дори когато създателите съумяват да създадат добър, естествен, човешки филм като „ Вездесъщият ”, той отново не събра задоволително фенове, колкото би трябвало да има съгласно мен – сравнявайки го с „ Мисия Лондон ”, който направи половин милион. А той е злободневна ирония, която никога не е по-добра от него. Ако се върнем към филмите от последните няколко години, „ Съдилището ” на Стефан Командарев също не съумя да събере доста аудитория. Да забележим „ Посоки ” какво ще направи. Да вземем, да вземем за пример, кино лентата „ Воевода ”, който аз доста одобрявам и считам, че има достижения – феновете му са към 110 000. „ Възвишение ” го води с към 20 хиляди. Това са филми за българския народно-патриотичен дух. Дори те не събират аудитория. Мисля, че създателите и на „ Възвишение ”, и на „ Воевода ” са надълбоко сюрпризирани от този неголям зрителски интерес. Те имаха напълно други упования. Това демонстрира, че изцяло българското общество не гледа българско кино.
А гледа ли изобщо кино?
Ще кажа, че българското общество изобщо не гледа кино! Дори американско. То гледа телевизия. На българина му е доста по-лесно да си седи вкъщи и да гледа телевизия напълно гратис, вместо да се вдигне със фамилията си и да даде 50 лв. за билети, а тъй като са в мола, да купят още нещо и да похарчат 100 лв.. Е, да де, но за елементарния българския фен това са големи пари. Това значи, че за него ходенето на кино е празник, но ние не му предлагаме празници! Мисля, че киното стартира да се трансформира в елитарно изкуство. Ще се трансформира в празник, какъвто е операта, какъвто е театърът.
Къде е мястото на блокбастърите, които за три дни изкарват стотици милиони?
Не в България. У нас даже международните блокбастъри не изкарват съвсем нищо. Минават приблизително. Даже „ Междузвездни войни ” не мина с кой знае какъв величествен триумф. А хората направиха милиони в международен мащаб. Затова споделям: българинът е прекомерно безпаричен, с цел да си разреши да върви всеобщо на кино и на спектакъл. Второ, е доста изтощен. Той се прибира унищожен от работа и може да излезе със фамилията си единствено в петък или събота. И трето, има прелестно развито представление в телевизионния екран. Защо му е да излиза?!
Отидох в кабинета му с концепцията да беседваме за 70-годишнината от основаването на НАТФИЗ, само че приказката потегли в друга посока и в края му цитирах Лев Толстой: „ А знаете ли по какъв начин ме изненада Ана Каренина – взе, че се самоуби ”.
Съдейки по тематиката на монографията ви “Кратка история на международната сценаристика, том 1: Съединени американски щати 1987-1927”, мога спокойно да ви попитам не е ли просто изместване на погледа от политиката продължаващият да тече скандал за полови похищения в Холивуд?
За мен това е напълно политически режисиран сюжет от администрацията на Тръмп, тъй като главните рецензии към него бяха от средите на Холивуд, а не от Бродуей или от средите на музикалната промишленост. Затова и хората от киното са под прицел, тъй като по този метод се отвлича вниманието от всички вътрешно- и външнополитически въпроси. Но не толкоз се отвлича вниманието, ами се споделя съвсем непосредствено: „ Вие всичките ме обвинявахте, че съм коцкар, че съм сексист, че съм прелюбодеец с неморална визия за държание пред света. А вие какви сте?! ” Тази обстановка е извънредно добре режисирана. Тя няма да се приключи, а ще продължи, тъй като се ползват два добре известни правилото: „ разделяй и владей “ и „ самун и зрелища “. Точно тази клевета, този вид тиня доста наподобяват на връщането на годините на макартизма, когато хората бяха набеждавани за леви убеждения, даже да нямаха такива. Сега ги упрекват в сексизъм. Ясно е, че това работи и откакто работи, ще се употребява. Но си мисля, че да си позволиш след 20-30 и повече години да отправяш обвинявания е не просто безсрамно, а е позорно. Гледах доста деликатно материалите, където всички тези звезди, които упрекват в този момент, през годините не са показали по никакъв метод гадност, пренебрежение, отвращение да поддържат връзка с въпросните хора, които в този момент са на прицел. Напротив! Същите те с извънредно наслаждение са консумирали привилегиите да бъдат близки с упрекнатите във всевъзможни похищения. Така че моралният въпрос е кой е по-виновен и от коя страна би трябвало да стартира очищението.
В несекващия скандал някак си потъна обвиняването, че във кино лентата, от който изрязаха Кевин Спейси по морални аргументи, Мишел Уилямс получава 1500 пъти по-малък хонорар от този на Марк Уолбърг за същата работа в същата лента.
През последните 5-6 години, бивайки изпълнителен шеф на CILECT (Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища), наблюдавам, че има една сериозна група от професори, някои от тях даже ръководители на висши учебни заведения, които упорстват да стартира огромна акция за равнене на количеството преподаватели мъже и дами, на студентите мъже и дами, на дебютантите мъже и дами във всички области на нашата сфера. Това е толкоз неуместно! Ако стигнем до слагането на такива квоти, креативният развой ще се обезсмисли. Няма по какъв начин да се приказва за това, че би трябвало да бъдат равностойно показани мъжете и дамите, когато става дума за гений!
Мислите ли, че в България има сходна дискриминация при заплащането на креативния труд на мъжете и дамите?
Категорично – не. Аз по-скоро бих споделил, че в региона на драматургията работят повече дами, в сравнение с мъже. В областите на монтажа, на звука, на операторското майсторство даже, от години работят дами. Единствено в кинорежисурата, наблягам кинорежисурата, тъй като в малкия екран не е по този начин. Там има сериозна дамска надмощие. Нито пък има някакъв проблем със заплащането. Работи се по едни цени, в никакъв случай сътрудници не са се оплаквали от дискриминационно отношение.
Ще излезе, че сме по-добре от американците?
Определено сме по-добре и това съм го казвал нееднократно.
Ако се съизмерваме с американците – там е задоволително да завършиш един курс по актьорско майсторство. Никой не учи четири години, тъй като счита, че губи време. Кое е по-доброто?
Това е щекотлива тематика. Аз съм последовател на тезата, че не е наложително човек да е учил, с цел да се издигне в някоя област. Нито Шекспир е учил драматургия, нито Аристотел философия по метода, по който в този момент се учи. Да, когато човек е надарен, той може самичък да се усъвършенства. Има безчет самоуки художници и музиканти. От друга страна, с цел да съществуват толкоз доста учебни заведения в региона на изкуствата и да продължава да има студенти там, явно има потребност от тях. Когато Бенджамин Франклин го попитали за какво има потребност от обучение, той дал отговор нещо, което аз и до момента изтъквам: „ Поповото прасе рано или късно ще откри жълъдите в дъбовата гора, само че е значимо да знае авансово къде е дъбовата гора ”. В този смисъл, няма потребност да минаваш през 15 борови горички, с цел да стигнеш до дъбовата гора.
Малка страна, дребен пазар за изкуство.
Да, но по този начин е във всяка област. Образованието няма за цел да назначава хората на работа. То има идеална цел и в случай че човек желае и на 80 години да учи, да заповяда. Аз съм индивидът, който през 2004 година отстрани възрастовите ограничавания в НАТФИЗ. Казвал съм обществено, че не ме интересува какъв брой от моите студенти след това са безработни. Ако ще всичките да бъдат. Човек учи поради себе си и личното си развиване, а освен, с цел да си откри някъде работа.
Това не е ли разхищаване на гений?
Защо? Човек следва, с цел да получи знания, да усъвършенства гения си. Къде ще го приложи? Това е спортен принцип, целият живот е спортен. Аз може да съм извънредно талантлив и да не си намеря работа, за разлика от други, не чак толкоз надарени.
Учите ли ги по какъв начин да се „ продават ”?
Това е различен въпрос. Едно е да го учиш на поминък, а друго – по какъв начин да се „ продава ”. Опитваме се да ги учим и мисля, че се вижда, че фрагментите на НАТФИЗ се продават най-добре. Няма спор. Във всички театри, филми и телевизионни канали 70-80% са фрагменти на НАТФИЗ, което е разумно.
Не влизате ли в несъгласие с някои преподаватели, които считат, че принизяваш изкуството, в случай че водиш риалити, телевизионна игра или участваш в сериал?
Съжалявам, че ще вляза в несъгласие с тези сътрудници, само че – да, изрично имам вяра, че няма нисше и висше изкуство. Хората имат потребност и от едното, и от другото. Ненапразно още в Древна Гърция сред три нещастия поставяли и сатирична комедия, тъй като хората са го желали. Няма нищо неприятно в това един артист да води телевизионна игра. И това, че някои го упрекват в халтураджийство и кич, демонстрира единствено какъв брой закостеняло е нашето мислене. Защото ние продължаваме да имаме вяра, че само високото изкуство има значение. Ако това беше по този начин, трябваше да забраним със закон малкия екран, киното, да ограничим всевъзможни всеобщи прояви като концерти, обществен всеобщ спектакъл.
Вие се занимавате с кинодраматургия. Какво му пречи на българското кино да направи един същински шлагер със международен триумф?
Проблемът не е единствено в драматургията. Проблемите са всеобщи – режисьорски, актьорски, в случай че ще и разпространителски. Защото в последна сметка българското кино някак си не съумява да одобри обстоятелството, че към този момент не е държавен приоритет. Когато беше подобен, беше доста по-лесно човек, бунтувайки се против страната, да основава филми за хората. Сега, когато можем да сътворяваме филми за хората, няма кой, тъй като черно-белите схеми са по-властващи в съзнанието, в сравнение с Езоповския език. Киното не би трябвало да е дидактично и в това е неговият проблем. Нашите автори се изживяват като учители в детската градина, пробват се да диктуват на хората какво да вършат.
И в същото време създават основно потискащи сюжети?
Така виждат света – те самите са потиснати явно. Аз мисля, че в последно време се появиха много комедии, множеството направени не с държавни пари, но те пък минават в незадълбочено заиграване със фена. Истината постоянно е някъде по средата. Съжалявам, че 30 години след прехода няма пет кино лентата, които човек след 10 години да каже, че желае да ги пуснем още веднъж, както вършим с филмите от 70-те години. Мисля, че главният проблем е, че са прекомерно директни, публицистични, пропагандни, морализаторски филмите през днешния ден.
Какво желае да гледа българският фен?
Точно тук е казусът. Дори когато създателите съумяват да създадат добър, естествен, човешки филм като „ Вездесъщият ”, той отново не събра задоволително фенове, колкото би трябвало да има съгласно мен – сравнявайки го с „ Мисия Лондон ”, който направи половин милион. А той е злободневна ирония, която никога не е по-добра от него. Ако се върнем към филмите от последните няколко години, „ Съдилището ” на Стефан Командарев също не съумя да събере доста аудитория. Да забележим „ Посоки ” какво ще направи. Да вземем, да вземем за пример, кино лентата „ Воевода ”, който аз доста одобрявам и считам, че има достижения – феновете му са към 110 000. „ Възвишение ” го води с към 20 хиляди. Това са филми за българския народно-патриотичен дух. Дори те не събират аудитория. Мисля, че създателите и на „ Възвишение ”, и на „ Воевода ” са надълбоко сюрпризирани от този неголям зрителски интерес. Те имаха напълно други упования. Това демонстрира, че изцяло българското общество не гледа българско кино.
А гледа ли изобщо кино?
Ще кажа, че българското общество изобщо не гледа кино! Дори американско. То гледа телевизия. На българина му е доста по-лесно да си седи вкъщи и да гледа телевизия напълно гратис, вместо да се вдигне със фамилията си и да даде 50 лв. за билети, а тъй като са в мола, да купят още нещо и да похарчат 100 лв.. Е, да де, но за елементарния българския фен това са големи пари. Това значи, че за него ходенето на кино е празник, но ние не му предлагаме празници! Мисля, че киното стартира да се трансформира в елитарно изкуство. Ще се трансформира в празник, какъвто е операта, какъвто е театърът.
Къде е мястото на блокбастърите, които за три дни изкарват стотици милиони?
Не в България. У нас даже международните блокбастъри не изкарват съвсем нищо. Минават приблизително. Даже „ Междузвездни войни ” не мина с кой знае какъв величествен триумф. А хората направиха милиони в международен мащаб. Затова споделям: българинът е прекомерно безпаричен, с цел да си разреши да върви всеобщо на кино и на спектакъл. Второ, е доста изтощен. Той се прибира унищожен от работа и може да излезе със фамилията си единствено в петък или събота. И трето, има прелестно развито представление в телевизионния екран. Защо му е да излиза?!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ