Проф. Емилия Стоева: Да направиш филм за Левски, е...
Проф. Д-р Емилия Стоева е учител по кино- и телевизионно операторско майсторство в НАТФИЗ. Тя е лекар по изкуствознание. Оператор е на повече от 40 документални кино лентата, измежду които и научнопопулярни, рекламни, корпоративни. Проф. Емилия Стоева е притежател на доста награди от фестивали за документални филми, една от тях е премията от EXPO 92.
- Професор Стоева, наскоро в националния музей „ Васил Левски ” в Карлово бяха показани над 20 документални кино лентата, отдадени на Апостола. Макар да става дума за документални филми, може ли да се разяснява дали обликът на Левски, който този вид продукции основават, е покрай оригинала?
- Много е мъчно да се направи такова резюме, тъй като Левски живее във време, за което ние нямаме задоволително документи. Имаме хартиени документи, само че те за фена не са задоволително атрактивни. По това време киното още не е основано, неговото начало е от 1895 година, когато Левски към този момент го няма. Т.е. дефицитът на такива кино летописи е проблем при построяването на облика на Левски за всички, които се опитват да се допрян до него, изключително в игралното кино.
- Не можем да се похвалим, че имаме шедьоври в игралното кино, отдадени на Левски.
- Да, не можем да се похвалим. Ако имаме шедьоври за други исторически персони, даже и по-назад във времето - за Константин-Кирил Философ, за Аспарух, за Борис - прелестни филми, надарено направени, то за Левски няколкото ни опита - със сериала „ Демонът на империя ”, който запомнихме като Джингиби и който даже към този момент не го демонстрираме, тъй като е стар и малко лекомислен, с облика, който му бе построен с частния филм „ Дякон Левски ”, в който също има известна епидермалност и няма това дълбочинно изграждане на облика, на персонажа.
- За разлика от игралното кино, документалното съвсем всяка година, от време на време и по-често, разравя историята и търси в случай че не нови сведения за Левски, то нови гледни точки, версии, даже следствия, най-много за измяната. Какъв е резултатът от тези продукции?
- По отношение на Левски към този момент документалното кино изпреварва, то е с по-добрите образци, с по-задълбочените филми, то основава продукция, която ще остане. Това са филмите на Андрей Алтъпармаков, даже и студентският филм, който бе изработен през 2017-а. Хрониките постоянно ще останат, хрониките са една кино банка. Към нея създателите се обръщат и след десетилетия, проучват ги, слагат ги в разнообразни контексти. Така че филмовата банка за Левски от началото на 20. век постоянно ще съществува. Документалното кино в България е мощно след 70-те и през 80-те години и до през днешния ден с филмите, които слагат проблеми, и с положителните исторически филми, направени от същински експерти.
- Защо е толкоз мъчно да се направи живописен филм за Левски - поради дребното материали, поради самата персона, която сякаш на пръв взор не наподобява комплицирана, или поради неналичието на задоволително гений?
- Според мен повода е неналичието на задоволителна храброст у сценаристите. Съмненията на огромните ни историци във връзка с Левски се предават и на писателите, сценаристите, които протягат ръка към тематиката „ Левски ”. Това са подозренията, неяснотата към събитията, свързани с живота и активността на Левски. И по някакъв метод историците предават тези съмнения на сценаристите. И даже и най-талантливите не се заемат с тази тематика. Вие знаете, когато човек е малко по-ограничен, той си има вяра повече. По-задълбоченият, по-талантливият човек повече се съмнява. Към основаването на сценарий за Левски са тръгвали хора, които не са задоволително задълбочени, а явно - и задоволително надарени. Знае се, първоначално беше словото. Не сме имали положителни сюжети за игрални филми за Левски, към които по-късно надарени и окуражени режисьори да се извърнат. Това е мое персонално мнение.
- А до каква степен документалното кино построява правилно облика на Левски, на епохата, на събитията?
- В документалистиката постоянно би трябвало да има известност на възстановката. В един от филмите, основан от студентите, се видя доста добър метод, стилизиран метод. Те, напълно условно, безусловно извърнат с тил към фена, бяха показали Левски. Има и други подходи във възстановката, които му се вменяват - да вземем за пример разговор на историческата персона с други участници в събитията. Но това, което е най-важно за документалното кино, е да има известност. Защото след 30 години, когато ние демонстрираме този филм, зрителят да може да разпознае кое е възстановката във кино лентата и кое е историческата и достоверната част от документалния филм.
- Напоследък в цялата страна, изключително в дребните градчета и села, се вършат възстановки на исторически събития, показват се огромните исторически персони и локални герои. А от време на време хора, които професионално малко или доста са свързани с историята, реагират доста остро срещу сходни представления, както и против изследванията, тезите на разнообразни проучватели, откриватели на исторически събития и персони. Какво е вашето мнение?
- За мен е еднообразно значимо както мнението на историка, в което от време на време има обременяващи елементи, също и мнението на елементарния човек, в което има повече страст. И това, че има страст, че взе участие елементарният човек - с по-малко дълбочина, само че с повече страст, не е неприятно. Това се отнася и за документалния филм. Аз не съм уверена, че неговото основаване би трябвало безусловно да е концентрирано в най-знаещия, най-можещия историк, с най-голяма дълбочина на познанието.
- Професор Стоева, наскоро в националния музей „ Васил Левски ” в Карлово бяха показани над 20 документални кино лентата, отдадени на Апостола. Макар да става дума за документални филми, може ли да се разяснява дали обликът на Левски, който този вид продукции основават, е покрай оригинала?
- Много е мъчно да се направи такова резюме, тъй като Левски живее във време, за което ние нямаме задоволително документи. Имаме хартиени документи, само че те за фена не са задоволително атрактивни. По това време киното още не е основано, неговото начало е от 1895 година, когато Левски към този момент го няма. Т.е. дефицитът на такива кино летописи е проблем при построяването на облика на Левски за всички, които се опитват да се допрян до него, изключително в игралното кино.
- Не можем да се похвалим, че имаме шедьоври в игралното кино, отдадени на Левски.
- Да, не можем да се похвалим. Ако имаме шедьоври за други исторически персони, даже и по-назад във времето - за Константин-Кирил Философ, за Аспарух, за Борис - прелестни филми, надарено направени, то за Левски няколкото ни опита - със сериала „ Демонът на империя ”, който запомнихме като Джингиби и който даже към този момент не го демонстрираме, тъй като е стар и малко лекомислен, с облика, който му бе построен с частния филм „ Дякон Левски ”, в който също има известна епидермалност и няма това дълбочинно изграждане на облика, на персонажа.
- За разлика от игралното кино, документалното съвсем всяка година, от време на време и по-често, разравя историята и търси в случай че не нови сведения за Левски, то нови гледни точки, версии, даже следствия, най-много за измяната. Какъв е резултатът от тези продукции?
- По отношение на Левски към този момент документалното кино изпреварва, то е с по-добрите образци, с по-задълбочените филми, то основава продукция, която ще остане. Това са филмите на Андрей Алтъпармаков, даже и студентският филм, който бе изработен през 2017-а. Хрониките постоянно ще останат, хрониките са една кино банка. Към нея създателите се обръщат и след десетилетия, проучват ги, слагат ги в разнообразни контексти. Така че филмовата банка за Левски от началото на 20. век постоянно ще съществува. Документалното кино в България е мощно след 70-те и през 80-те години и до през днешния ден с филмите, които слагат проблеми, и с положителните исторически филми, направени от същински експерти.
- Защо е толкоз мъчно да се направи живописен филм за Левски - поради дребното материали, поради самата персона, която сякаш на пръв взор не наподобява комплицирана, или поради неналичието на задоволително гений?
- Според мен повода е неналичието на задоволителна храброст у сценаристите. Съмненията на огромните ни историци във връзка с Левски се предават и на писателите, сценаристите, които протягат ръка към тематиката „ Левски ”. Това са подозренията, неяснотата към събитията, свързани с живота и активността на Левски. И по някакъв метод историците предават тези съмнения на сценаристите. И даже и най-талантливите не се заемат с тази тематика. Вие знаете, когато човек е малко по-ограничен, той си има вяра повече. По-задълбоченият, по-талантливият човек повече се съмнява. Към основаването на сценарий за Левски са тръгвали хора, които не са задоволително задълбочени, а явно - и задоволително надарени. Знае се, първоначално беше словото. Не сме имали положителни сюжети за игрални филми за Левски, към които по-късно надарени и окуражени режисьори да се извърнат. Това е мое персонално мнение.
- А до каква степен документалното кино построява правилно облика на Левски, на епохата, на събитията?
- В документалистиката постоянно би трябвало да има известност на възстановката. В един от филмите, основан от студентите, се видя доста добър метод, стилизиран метод. Те, напълно условно, безусловно извърнат с тил към фена, бяха показали Левски. Има и други подходи във възстановката, които му се вменяват - да вземем за пример разговор на историческата персона с други участници в събитията. Но това, което е най-важно за документалното кино, е да има известност. Защото след 30 години, когато ние демонстрираме този филм, зрителят да може да разпознае кое е възстановката във кино лентата и кое е историческата и достоверната част от документалния филм.
- Напоследък в цялата страна, изключително в дребните градчета и села, се вършат възстановки на исторически събития, показват се огромните исторически персони и локални герои. А от време на време хора, които професионално малко или доста са свързани с историята, реагират доста остро срещу сходни представления, както и против изследванията, тезите на разнообразни проучватели, откриватели на исторически събития и персони. Какво е вашето мнение?
- За мен е еднообразно значимо както мнението на историка, в което от време на време има обременяващи елементи, също и мнението на елементарния човек, в което има повече страст. И това, че има страст, че взе участие елементарният човек - с по-малко дълбочина, само че с повече страст, не е неприятно. Това се отнася и за документалния филм. Аз не съм уверена, че неговото основаване би трябвало безусловно да е концентрирано в най-знаещия, най-можещия историк, с най-голяма дълбочина на познанието.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ