Срещу алчността за пари
Проф. Бродбек, Вие бяхте в международен мащаб един от дребното професори по стопанска система, които предсказаха финансовата рецесия доста преди тя действително да удари международната стопанска система през 2008 година Интуиция ли Ви оказа помощ или изводи от Ваши проучвания?
От края на 80-те години се занимавам с научни проучвания в региона на теорията и философията на парите. Бързо ми стана ясно, че финансовите пазари по чужд в досегашната история метод са се отделили от това, което назоваваме „ действителна стопанска система “ и даже са почнали да я преобладават. Това владичество опорочава „ действителната стопанска система “: активността на едно дружество все по-често се структурира с единствената цел реализиране на краткосрочна облага и бързо покачване на курса на неговите акции. Управлението е все по-слабо съобразено с потребностите и събитията на действителната стопанска активност. Само въпрос на време беше неестествено преобладаващата финансова сфера, която също така от ден на ден зависеше от наливането на пари от страна на централните банки, да изпадне в положение на рецесия. Много признаци, които следях, алармираха, че рецесията е неизбежна. Трудно предвидим бе само точният миг на експлоадирането й.
Вие стигате до извода, че алчността за пари и илюзията за цената на парите са основни източници на рецесии и несгоди в модерните общества. Междувременно обаче мъчно можем да си представим социализация и почитан обществен статут на западен човек без паричен фетишизъм. Алчността за пари ще провали ли нашата цивилизация?
Парите са станали най-важно средство за интеграция в обществото (позовавам се на Макс Вебер). Ние възприемаме света чрез калкулацията, наложена ни от парите. „ Рацио “ в началото е означавало комерсиална сметка. Мислим в цифри. Дори природата възприемаме в сметки, които с течение на времето са станали все по-елегантни. Парите в същото време съставляват и действителните процеси на нашите взаимоотношения. Искам да подчертая, че най-важна е функционалността им на пропуск в обществото. Липсва ли ти този пропуск, няма по какъв начин да си пълностоен член на това обществото. Следователно във всички парични стопански системи стремежът към парите разрешава на хората да оцеляват. С течение на времето обаче този блян се е трансформирал в ирационална лакомия. Появило се е и лихварството, което е „ материализираната лакомия за пари “.
На втората част от въпроса, а точно дали парите, които са заварката на цивилизацията ни, ще я провалят, самият аз не знам отговора. Парите нямат лична същина. Дори в злато те са единствено метал, както евробанкнотите са единствено хартия и памук. Стойността на парите произтича само от вярата на задоволително доста хора, че такава стойност фактически съществува. Вяра надлежно е това, което придава стойност на парите. Парите са ефикасна заблуда: ефикасна, само че въпреки всичко заблуда, която във всеки един миг може да рухне! Това се случва да вземем за пример при инфлация, борсов провал, амортизация на артикули, падащи надници, държавни банкрути и т. н. Нека кажем по този начин: парите като световна институция работят неотменно и против себе си, по посока на личния си провал. Имаме шанс, че с изключение на парите съществуват и други обществени връзки посред ни. Такива са езикът, моралът, общовалидното знание, правото. Кое ще надделее в задаващите се все по чести рецесии, финансовият провал или другите форми на съгласуваност сред хората – или даже, което би било прелестно, разсъдъкът – не мога да предвидя.
Работил сте за института Ifo в Мюнхен, който е един от най-реномираните научно-изследователски и консултантски центрове за немската стопанска система. Там обаче преобладават неолибералните възгледи. Как се усеща един сериозен разум в неолиберален тинк танк?
Работих 3 години в института Ifo преди към 30 години. По това време неолибералната му ориентировка още не бе факт. Тогава се занимавах с проучване на творчеството и отговарях в Ifo за направленията просвета и изкуство. Конфликтният капацитет във връзка с тези сфери е по-малък.
Какво е „ будистка стопанска система “ - термин, с който нерядко свързват и Вашия метод на мислене? Какво очаквате от стопанска активност, стимулирана от будистката мисъл?
Традиционната икономическа доктрина към момента съвсем не е повлияна от будистката мисъл. Това, което като мъдрец и икономист смятам в будизма за изключително значимо, е сериозният способ за осмисляне на стандарти, произвеждащи страдалчество. А в икономическата доктрина не липсват такива нездравословни стандарти. Големият капацитет на будистката мисловна традиция за в този момент е доста едва усвоен. Има единични опити, изхождащи от будистката нравственос и философия (състрадание, утешение на духа, здравомислещ разбор на възприеманите феномени), сред които е и моят непретенциозен принос.
Будистката нравственос обаче не е нормативна, основаваща се на наставления, каквито са християнската или Кантовата етики. Поради това няма такова нещо като типична будистка икономическа система. Въпреки това будизмът има позитивно отношение към някои правила, да вземем за пример попречване на страдалчество (експлоатация на човек и природа), отбягване на крайни положения (напр. нито изцяло неурегулиран пазар, нито пък напълно планова икономика), отвореност към нови оферти. Накратко: будистката стопанска система не познава канони. Тя по-скоро се старае да насърчи един съчувствен, критично-рационален метод на мислене в стопанската система. Че от това произтича една позиция, която е екологична и насочена към публичното богатство, е напълно естествено.
Вие сте един от най-уважаваните специалисти по икономическа нравственос в Германия. Вслушва ли се бизнесът в апелите Ви за етично държание?
Искам да подчертая, че с изключение на мен в Германия има доста специалисти по икономическа нравственос, които принадлежат към разнообразни школи в стопанската система. Аз съм по-познат като специалист по будистка икономическа нравственос. Но и без значение от будизма постоянно съм се старал да дам приноса си за осъществяването на потребни промени, да вземем за пример за по-справедлив мениджмънт. Помагах и на огромни капиталови компании да основат и спазят екологични и обществени стандарти в капиталовата си активност.
Ефектът от апели за етично държание е изменчив и, както демонстрира опитът ми, постоянно зависи от общата икономическа обстановка. В капиталистическата стопанска система реализацията на облага се смята за съществена цел. Понякога предприятията си слагат и морални цели, само че това се случва по-скоро по самодейност на обособен управител или притежател. Доброволно вземане предвид с етични правила в частни предприятия е необичайност. Основен метод за налагането им е посредством етично издържани закони. Поставил съм си за задача да бъда потребен в това начинание..
Какво намира немски професор по стопанска система в будизма?
Дали и други немски професори стават будисти, не мога да преценява. Лично аз не познавам сътрудници, практикуващи будизъм. Будизмът в началото не ме притегли в качеството ми на икономист, а в персонален проект. Противоречието, което ми се стори, че будизмът основава в мен, с годините сполучливо се позволи. Будистката икономическа нравственос, която създадох, е резултат от това, което стартира като мое вътрешно несъгласие.
Как бихте обяснили възходящия брой последователи на будизма измежду интелектуалците в западния свят? Тази наклонност ще продължи ли и в бъдеще?
Нямам данни, дали последователите на будизма в действителност стават повече. Будизмът притегля с това, че философското му ядро не е теистично (не се въздейства от бог). Много интелектуалци, изключително работещите в научната сфера, имат фундаментален проблем с авраамическите религии. Противно на тях будизмът и актуалната просвета не си опонират. Далай Лама е образец за това. Близост се оказа, че има и сред будизма и невронауката, която откри за себе си централни тематики на будизма (състраданието и огледалните неврони; пластичният мозък и медитацията и т. н.).
Не мога да се сдържа да не задам и обичайния полемичен въпрос: будизмът философия ли е, вяра или комбиниране от двете?
Обобщеният будизъм в действителност е изкуствено сътворен от западни откриватели на религиите през 19-ти век. В Азия съществуват единствено плуралистично структурирани и постоянно напълно независими будистки школи, които въпреки всичко вкупом се базират на учението на Буда. Между тях срещаме и „ религиозни “ форми и практики на будизма, ориентирани към хора, на които интелектуалният метод е несвойствен. Срещаме обаче и „ чиста “ философска доктрина на знанието (епистемология), например Дигнага, Дармакирти (Dignāga, Dharmakīrti), онтология (напр. доктрина на битието на школата „ Само съществуване “) и най-много рафинирания сериозен способ на Нагарджуна (Nāgārjuna), който в доста аспекти припомня на европейския песимизъм (Пирон, Секст Емпирик). При все това и научната форма на будизъм си резервира и една духовна вероятност като последна инстанция.
Професорите по макроикономика търсят способи за повишение на общото богатство. Будизмът не е ли обаче на първо място път за персонално избавление и в доста по-малка степен стратегия за социална промяна?
„ Индивид “ и „ его “ не са тъждествени понятия. Това е типична неточност на доста либерали. В дадена страна се приказва да вземем за пример на еднакъв език. Езикът в този смисъл е общо притежание. Всеки човек обаче се показва по своему.
Спасителният път на будизма не изисква обезличаване на личната характерност, а отричане от „ териториите “, които егото е „ завзело “ и „ брани “.
“Програма за социална промяна “ ми се коства много нереално разбиране. Няма „ общественост “, която може да бъде разпозната като „ общество “. Има единствено човеци, които по разнообразни подбуди си взаимодействат. Именно общото сред тях им разрешава да образуват характерност.
Реформа в духа на будизма би означавала най-много промяна на съзнанието, промяна на илюзиите, които съзнанието репродуцира, да вземем за пример в стопанската система. Една ре-форма е „ ново-сформиране “ и надлежно изисква нови форми, само че в същото време и отвод от старите форми, образци за които са алчността за пари, ламтежът за напредък, конкурентното мислене.
В промени спуснати „ от горната страна “, да не приказваме за революции, не виждам особена изгода. Те още веднъж ще бъдат осъществени от елити, което би довело единствено до нови проблеми.
Проф. Бродбек, благодаря за времето, което отделихте за това изявление.
___________________________________________________________________________
*Карл-Хайнц Бродбек е емеритиран професор по макроикономика от университета Вюрцбург-Швайнфурт. Член е на колегиума на Висшето учебно заведение по политика в Мюнхен. Застъпник е на икономическа нравственос, въодушевена от будистката нравственос. Автор е на доктрина на творчеството, както и на новаторска доктрина на парите.
От края на 80-те години се занимавам с научни проучвания в региона на теорията и философията на парите. Бързо ми стана ясно, че финансовите пазари по чужд в досегашната история метод са се отделили от това, което назоваваме „ действителна стопанска система “ и даже са почнали да я преобладават. Това владичество опорочава „ действителната стопанска система “: активността на едно дружество все по-често се структурира с единствената цел реализиране на краткосрочна облага и бързо покачване на курса на неговите акции. Управлението е все по-слабо съобразено с потребностите и събитията на действителната стопанска активност. Само въпрос на време беше неестествено преобладаващата финансова сфера, която също така от ден на ден зависеше от наливането на пари от страна на централните банки, да изпадне в положение на рецесия. Много признаци, които следях, алармираха, че рецесията е неизбежна. Трудно предвидим бе само точният миг на експлоадирането й.
Вие стигате до извода, че алчността за пари и илюзията за цената на парите са основни източници на рецесии и несгоди в модерните общества. Междувременно обаче мъчно можем да си представим социализация и почитан обществен статут на западен човек без паричен фетишизъм. Алчността за пари ще провали ли нашата цивилизация?
Парите са станали най-важно средство за интеграция в обществото (позовавам се на Макс Вебер). Ние възприемаме света чрез калкулацията, наложена ни от парите. „ Рацио “ в началото е означавало комерсиална сметка. Мислим в цифри. Дори природата възприемаме в сметки, които с течение на времето са станали все по-елегантни. Парите в същото време съставляват и действителните процеси на нашите взаимоотношения. Искам да подчертая, че най-важна е функционалността им на пропуск в обществото. Липсва ли ти този пропуск, няма по какъв начин да си пълностоен член на това обществото. Следователно във всички парични стопански системи стремежът към парите разрешава на хората да оцеляват. С течение на времето обаче този блян се е трансформирал в ирационална лакомия. Появило се е и лихварството, което е „ материализираната лакомия за пари “.
На втората част от въпроса, а точно дали парите, които са заварката на цивилизацията ни, ще я провалят, самият аз не знам отговора. Парите нямат лична същина. Дори в злато те са единствено метал, както евробанкнотите са единствено хартия и памук. Стойността на парите произтича само от вярата на задоволително доста хора, че такава стойност фактически съществува. Вяра надлежно е това, което придава стойност на парите. Парите са ефикасна заблуда: ефикасна, само че въпреки всичко заблуда, която във всеки един миг може да рухне! Това се случва да вземем за пример при инфлация, борсов провал, амортизация на артикули, падащи надници, държавни банкрути и т. н. Нека кажем по този начин: парите като световна институция работят неотменно и против себе си, по посока на личния си провал. Имаме шанс, че с изключение на парите съществуват и други обществени връзки посред ни. Такива са езикът, моралът, общовалидното знание, правото. Кое ще надделее в задаващите се все по чести рецесии, финансовият провал или другите форми на съгласуваност сред хората – или даже, което би било прелестно, разсъдъкът – не мога да предвидя.
Работил сте за института Ifo в Мюнхен, който е един от най-реномираните научно-изследователски и консултантски центрове за немската стопанска система. Там обаче преобладават неолибералните възгледи. Как се усеща един сериозен разум в неолиберален тинк танк?
Работих 3 години в института Ifo преди към 30 години. По това време неолибералната му ориентировка още не бе факт. Тогава се занимавах с проучване на творчеството и отговарях в Ifo за направленията просвета и изкуство. Конфликтният капацитет във връзка с тези сфери е по-малък.
Какво е „ будистка стопанска система “ - термин, с който нерядко свързват и Вашия метод на мислене? Какво очаквате от стопанска активност, стимулирана от будистката мисъл?
Традиционната икономическа доктрина към момента съвсем не е повлияна от будистката мисъл. Това, което като мъдрец и икономист смятам в будизма за изключително значимо, е сериозният способ за осмисляне на стандарти, произвеждащи страдалчество. А в икономическата доктрина не липсват такива нездравословни стандарти. Големият капацитет на будистката мисловна традиция за в този момент е доста едва усвоен. Има единични опити, изхождащи от будистката нравственос и философия (състрадание, утешение на духа, здравомислещ разбор на възприеманите феномени), сред които е и моят непретенциозен принос.
Будистката нравственос обаче не е нормативна, основаваща се на наставления, каквито са християнската или Кантовата етики. Поради това няма такова нещо като типична будистка икономическа система. Въпреки това будизмът има позитивно отношение към някои правила, да вземем за пример попречване на страдалчество (експлоатация на човек и природа), отбягване на крайни положения (напр. нито изцяло неурегулиран пазар, нито пък напълно планова икономика), отвореност към нови оферти. Накратко: будистката стопанска система не познава канони. Тя по-скоро се старае да насърчи един съчувствен, критично-рационален метод на мислене в стопанската система. Че от това произтича една позиция, която е екологична и насочена към публичното богатство, е напълно естествено.
Вие сте един от най-уважаваните специалисти по икономическа нравственос в Германия. Вслушва ли се бизнесът в апелите Ви за етично държание?
Искам да подчертая, че с изключение на мен в Германия има доста специалисти по икономическа нравственос, които принадлежат към разнообразни школи в стопанската система. Аз съм по-познат като специалист по будистка икономическа нравственос. Но и без значение от будизма постоянно съм се старал да дам приноса си за осъществяването на потребни промени, да вземем за пример за по-справедлив мениджмънт. Помагах и на огромни капиталови компании да основат и спазят екологични и обществени стандарти в капиталовата си активност.
Ефектът от апели за етично държание е изменчив и, както демонстрира опитът ми, постоянно зависи от общата икономическа обстановка. В капиталистическата стопанска система реализацията на облага се смята за съществена цел. Понякога предприятията си слагат и морални цели, само че това се случва по-скоро по самодейност на обособен управител или притежател. Доброволно вземане предвид с етични правила в частни предприятия е необичайност. Основен метод за налагането им е посредством етично издържани закони. Поставил съм си за задача да бъда потребен в това начинание..
Какво намира немски професор по стопанска система в будизма?
Дали и други немски професори стават будисти, не мога да преценява. Лично аз не познавам сътрудници, практикуващи будизъм. Будизмът в началото не ме притегли в качеството ми на икономист, а в персонален проект. Противоречието, което ми се стори, че будизмът основава в мен, с годините сполучливо се позволи. Будистката икономическа нравственос, която създадох, е резултат от това, което стартира като мое вътрешно несъгласие.
Как бихте обяснили възходящия брой последователи на будизма измежду интелектуалците в западния свят? Тази наклонност ще продължи ли и в бъдеще?
Нямам данни, дали последователите на будизма в действителност стават повече. Будизмът притегля с това, че философското му ядро не е теистично (не се въздейства от бог). Много интелектуалци, изключително работещите в научната сфера, имат фундаментален проблем с авраамическите религии. Противно на тях будизмът и актуалната просвета не си опонират. Далай Лама е образец за това. Близост се оказа, че има и сред будизма и невронауката, която откри за себе си централни тематики на будизма (състраданието и огледалните неврони; пластичният мозък и медитацията и т. н.).
Не мога да се сдържа да не задам и обичайния полемичен въпрос: будизмът философия ли е, вяра или комбиниране от двете?
Обобщеният будизъм в действителност е изкуствено сътворен от западни откриватели на религиите през 19-ти век. В Азия съществуват единствено плуралистично структурирани и постоянно напълно независими будистки школи, които въпреки всичко вкупом се базират на учението на Буда. Между тях срещаме и „ религиозни “ форми и практики на будизма, ориентирани към хора, на които интелектуалният метод е несвойствен. Срещаме обаче и „ чиста “ философска доктрина на знанието (епистемология), например Дигнага, Дармакирти (Dignāga, Dharmakīrti), онтология (напр. доктрина на битието на школата „ Само съществуване “) и най-много рафинирания сериозен способ на Нагарджуна (Nāgārjuna), който в доста аспекти припомня на европейския песимизъм (Пирон, Секст Емпирик). При все това и научната форма на будизъм си резервира и една духовна вероятност като последна инстанция.
Професорите по макроикономика търсят способи за повишение на общото богатство. Будизмът не е ли обаче на първо място път за персонално избавление и в доста по-малка степен стратегия за социална промяна?
„ Индивид “ и „ его “ не са тъждествени понятия. Това е типична неточност на доста либерали. В дадена страна се приказва да вземем за пример на еднакъв език. Езикът в този смисъл е общо притежание. Всеки човек обаче се показва по своему.
Спасителният път на будизма не изисква обезличаване на личната характерност, а отричане от „ териториите “, които егото е „ завзело “ и „ брани “.
“Програма за социална промяна “ ми се коства много нереално разбиране. Няма „ общественост “, която може да бъде разпозната като „ общество “. Има единствено човеци, които по разнообразни подбуди си взаимодействат. Именно общото сред тях им разрешава да образуват характерност.
Реформа в духа на будизма би означавала най-много промяна на съзнанието, промяна на илюзиите, които съзнанието репродуцира, да вземем за пример в стопанската система. Една ре-форма е „ ново-сформиране “ и надлежно изисква нови форми, само че в същото време и отвод от старите форми, образци за които са алчността за пари, ламтежът за напредък, конкурентното мислене.
В промени спуснати „ от горната страна “, да не приказваме за революции, не виждам особена изгода. Те още веднъж ще бъдат осъществени от елити, което би довело единствено до нови проблеми.
Проф. Бродбек, благодаря за времето, което отделихте за това изявление.
___________________________________________________________________________
*Карл-Хайнц Бродбек е емеритиран професор по макроикономика от университета Вюрцбург-Швайнфурт. Член е на колегиума на Висшето учебно заведение по политика в Мюнхен. Застъпник е на икономическа нравственос, въодушевена от будистката нравственос. Автор е на доктрина на творчеството, както и на новаторска доктрина на парите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ