Търговските войни. Кой кого, но и защо!
Проф. Боян Дуранкев
България е страна, която е изгубила доста директни и косвени търговски войни. Така да вземем за пример българските момчета и девойки съвсем три десетилетия биват предлагани гратис (от страната ни) на новите другарски режими в Съединени американски щати и ЕС; в същото време изгодите от "присъствието " на нашите представители там са в интерес на страните гостоприемници. Губи България, печелят Съединени американски щати и Европейски Съюз. Освен това, макар че наш министър-председател се хвали, че е спрял "Бургас-Александруполис ", АЕЦ "Белене " и "Южен поток ", то в действителност "кранчетата " на трите плана бяха завъртени към нулата от "външното командване ", до момента в който "Северен поток -1 " и "Северен поток - 2 ", както и "Турски поток " (Турция към момента е член на НАТО, само че не посмяха да я притискат както България) получиха зелен светофар и вървят сполучливо. От газовия разпределител "Балкан " - в случай че се случи по него да потече в миналото някакъв газ - изгодите ще са минимални.
Но в този момент става дума за начало на доста по-мощни търговски войни - сред властелините от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай, Русия.
1. Началото на комерсиалните войни
Първо, в края на март американският президент Доналд Тръмп подписа меморандум, налагащ наказателни мита за китайски импорт, които могат да доближат 60 милиарда $, като обосновката е, че се нарушават правата върху американска интелектуална благосъстоятелност и технологии. Преди това Китай предложи да закупи селскостопански и енергийни артикули от Съединени американски щати за близо 70 милиарда $, в случай че Доналд Тръмп се откаже от концепцията си за въвеждане на мита. Допълнително се предложи различен китайски пакет за изкупуване на повече американска продукция - соя, царевица, природен газ, необработен нефт, въглища и други. С тези оферти Китай се ориентира да отговори положително на настояването на Тръмп за стесняване на комерсиалния недостиг на Китай със Съединени американски щати в размер на 375 милиарда $ с най-малко 200 милиарда $.
Второ, при започване на юни Съединени американски щати и Европейски Съюз също влязоха в комерсиална война, без значение от прокламациите за "свободна търговия " и "приятелски връзки ". Преди това представителите на Европейски Съюз неведнъж водиха договаряния, с цел да се избегне комерсиалният спор с американците. Но позициите на страните бяха прекомерно разнообразни: до момента в който във Вашингтон намекваха за опцията за съглашение на двустранна основа с обособените страни, в Брюксел упорстваха да се приказва с Европейски Съюз като с един договарящ и да се съблюдават разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО). Накрая Доналд Тръмп извърши своята опасност и не удължи отлагането на наказателните мита върху стоманата и алуминия, наложена на страните от Европейския съюз. Така от 1 юни Съединени американски щати започнаха да таксуват с 25% изделията от стомана и с 10% - от алуминий на износителките - страните от Европейски Съюз, Канада и Мексико.
Трето, срещу Съединени американски щати се изправят всички наранени страни. Това е за пръв път в историята на връзките сред тези "братски страни ". Както е известно, обединението от "войските на Европейски Съюз " сега разполага с 90 дни за приемането на ответни ограничения, които попадат под изказванието за "възстановяване на комерсиалния баланс ". Вносът от Съединени американски щати в Европа може да нарастне тъкмо толкоз, колкото са разноските на европейската промишленост поради американските дейности. От централата на Европейски Съюз акцентират, че "възможните защитни ограничения " имат не стопански, а "политически темперамент ". Да го разшифроваме: в случай че се премине към данъчно облагане на американското уиски, мотоциклети и дънки, то това е удар към "сърцето на републиканската войска на Съединени американски щати " - производството на тези артикули е съсредоточено в тези щати, в които ръководят републиканците, а не демократите. Предполага се, че техните губернатори ще се опитат да повлияят върху решенията на Доналд Тръмп. Но това може единствено да разпали още повече искрите на комерсиалната война. Ще цитираме президента на Федералния съюз на немската промишленост Дитер Кемпф: "Американският президент ще вкара в отговор още по-големи наказателни мита - и точно това внушава максимален боязън ". От другата страна, на океана отвърна американският министър на търговията Уилбър Рос: "Ако има по-нататъшна ескалация на комерсиалния спор, това ще бъде само и единствено вследствие на ответните ограничения от страна на Европейски Съюз ". Изтече информация, че Доналд Тръмп "обмисля " да вкара 25% мита върху вноса на европейските коли, тъй като автомобилостроенето на Съединени американски щати е основен бранш за страната. Сега митата върху вносните европейски коли в Съединени американски щати са 3%, а върху американските, внасяни в Европа - 10% - в действителност един дисбаланс. При тези ниски мита немските компании успяваха да продадат в Съединени американски щати до 480 хиляди коли годишно. Страните членки на Европейски Съюз към този момент са подкрепили проектоплана на Еврокомисията да бъдат въведени мита върху американския експорт на стойност 2,8 милиарда евро (3,3 милиарда долара) в отговор на дейностите на Съединени американски щати. Мексико неотложно вкара мита от 15-25% върху американските стоманени артикули, внасяни в страната, както и върху американски селскостопански артикули. Канада реши да наложи наказателни мита на стойност 12,8 милиарда $ върху вноса на редица артикули от Съединени американски щати.
2. Как може да бъде оценено всичко това, което става?
Нобеловият лауреат Пол Кругман изрази общото мнение в колонката си във в. Ню Йорк Таймс: "О, какъв брой глупава комерсиална война (твърде смахната) ". Според него комерсиалната война в действителност ще бъде палач, а не основател на работни места. Първата причина е, че се постановат мита на междинни артикули - такива, които се употребяват за производството на други артикули, някои от които би трябвало да се конкурират на международните пазари. Чрез новите мита разноските по производството на колите и други промишлени произведения ще се усилят, което ще усили техните крайни цени и надлежно - ще понижи техните продажби; и каквото и да бъде покачването на заетостта в производството на метали, то ще бъде обезвредено от загубите на работни места в секторите надолу по веригата. Простата сметка демонстрира, че е извънредно евентуално даже този директен резултат да се отрази негативно на заетостта. Втората безусловна причина Кругман вижда във обстоятелството, че други страни ще подхващат ответни ограничения против американския експорт, което ще коства работни места във всички браншове - от мотоциклетите до надениците.
Вероятно Доналд Тръмп си фантазира, твърди Кругман, че защото Съединени американски щати има търговски недостиг с редица страни, новите защитни мита ще подобрят външнотърговския баланс. Той обаче бърка. Първо, макар че Съединени американски щати изнася по-малко, в сравнение с внася, едни ответни търговски ограничения от засегнатите страни ще провокират спад в трудовата претовареност на Съединени американски щати. Второ, всяка от страните не просто продава крайни артикули една на другата, а става въпрос за сложни вериги на стойност, които "търговската война " на Тръмп ще наруши - някои страни ще преминат към противоимпортни производства по отношение на Съединени американски щати, което ще провокира спад в търсенето на продукция от разнообразни браншове на Съединени американски щати. Трето, повишаването на себестойността на продукцията на Съединени американски щати - посредством повишаване на цените на вносните първични материали и материали - ще увеличи потребителските цени точно в Съединени американски щати. Четвърто, засегнатите страни имат в огромна степен демократично ръководство, което на процедура значи, че съответните политици от засегнатите страни не може да не се съобразят с мнението на своите нации - които ще имат все по-отрицателно мнение за политиката на Съединени американски щати. Така че това е изпадане в един извънредно малоумен стопански спор за Съединени американски щати.
3. И въпреки всичко, кой е същинският провинен за несъответствията и комерсиалните войни?
Коя е дълбоката причина за нещастието на Съединени американски щати, разкривано посредством неговия търговски недостиг?
Истинските "врагове " на Съединени американски щати не са хората от Европейски Съюз, Китай, Канада или Мексико, а неолибералната икономическа доктрина и едрите американски корпорации.
Фундаменталистите от черквата на неолиберализма не престават да тропат по масата за "свободни пазари " и "свободна търговия ", разбирани като нулеви мита и митнически цени. Но класическите "входни бариери " за нахлуване на непознат пазар, ослепително разказани в предишното от Майкъл Портър, през новото хилядолетие от ден на ден се допълват със обществени бариери: регламентите на пазара на труда, за околната среда и за отбраната на потребителите. Тези нови бариери за нахлуване на пазара се основават на стопански, политически или даже метафизичен съображения, които могат да бъдат споделени в едни общества, а в други - не. Така да вземем за пример, голяма част от европейците не споделят охотното изразходване на ГМО артикули, на ниска цена създавани в Съединени американски щати, пръскането с отровни пестициди, ерозирането на естествената среда от фирмите, въздействието на промишлеността върху климатичните промени и така нататък Пазарите стават все по-несвободни и това ще е дълготрайна наклонност, само че пък тя пази хората и природата, като се приема с ненаситност във от ден на ден страни. "Свободните пазари " и "свободната търговия " в този смисъл, остават архаични религиозни хрумвания, които не носят добавена стойност за икономистите.
Вторият огромен провинен за комерсиалния недостиг на Съединени американски щати са политиките на огромните американски корпорации. За доста от тях американският служащ е "висок разход ", при което те се насочват към страни с по-ниски разноски за работна заплата и постоянно - отчайващи стандарти за опазването на хората по време на труд (10-15 часа работа на ден, заплащане на парче при свръхвисоки правила, работа в фабрики на мутри и т.н.). Допълнителен фактор за преселението на американските корпорации в чужбина са по-ниските екологични стандарти в някои непознати страни. Третият, постоянно най-съществен фактор за "бягствата " на фирмите в други страни е офшорингът - за какво да плащаш налози на американската страна, в случай че може да ги избягваш?! Така че формулата на американския триумф е следната: великата американска корпорация Х си реалокира производството в бруталната страна У, където на хората се заплаща по 0,10 $ на час; суровините се доставят от провалената страна Z, в която са подкупени политиците, с цел да продават националното благосъстояние на безценица; а сметките на корпорацията са изнесени в офшорката на Капиталовите острови. Собствениците стават все по-богати, мениджърите - все по-добре платени, а американските служащи - все по този начин нещастни.
Така че, в случай че в действителност Доналд Тръмп желае да разгласи "търговски войни ", с цел да усъвършенства и бюджетните доходи, и да понижи комерсиалния недостиг, то той би трябвало да ги насочи към неолиберализма и притежателите (и мениджърите) на огромните американски корпорации. Впрочем, това не са единствено "търговски " врагове, а врагове и на американския народ.
Е, кой ще разгласи война на капитализма?!
България е страна, която е изгубила доста директни и косвени търговски войни. Така да вземем за пример българските момчета и девойки съвсем три десетилетия биват предлагани гратис (от страната ни) на новите другарски режими в Съединени американски щати и ЕС; в същото време изгодите от "присъствието " на нашите представители там са в интерес на страните гостоприемници. Губи България, печелят Съединени американски щати и Европейски Съюз. Освен това, макар че наш министър-председател се хвали, че е спрял "Бургас-Александруполис ", АЕЦ "Белене " и "Южен поток ", то в действителност "кранчетата " на трите плана бяха завъртени към нулата от "външното командване ", до момента в който "Северен поток -1 " и "Северен поток - 2 ", както и "Турски поток " (Турция към момента е член на НАТО, само че не посмяха да я притискат както България) получиха зелен светофар и вървят сполучливо. От газовия разпределител "Балкан " - в случай че се случи по него да потече в миналото някакъв газ - изгодите ще са минимални.
Но в този момент става дума за начало на доста по-мощни търговски войни - сред властелините от Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай, Русия.
1. Началото на комерсиалните войни
Първо, в края на март американският президент Доналд Тръмп подписа меморандум, налагащ наказателни мита за китайски импорт, които могат да доближат 60 милиарда $, като обосновката е, че се нарушават правата върху американска интелектуална благосъстоятелност и технологии. Преди това Китай предложи да закупи селскостопански и енергийни артикули от Съединени американски щати за близо 70 милиарда $, в случай че Доналд Тръмп се откаже от концепцията си за въвеждане на мита. Допълнително се предложи различен китайски пакет за изкупуване на повече американска продукция - соя, царевица, природен газ, необработен нефт, въглища и други. С тези оферти Китай се ориентира да отговори положително на настояването на Тръмп за стесняване на комерсиалния недостиг на Китай със Съединени американски щати в размер на 375 милиарда $ с най-малко 200 милиарда $.
Второ, при започване на юни Съединени американски щати и Европейски Съюз също влязоха в комерсиална война, без значение от прокламациите за "свободна търговия " и "приятелски връзки ". Преди това представителите на Европейски Съюз неведнъж водиха договаряния, с цел да се избегне комерсиалният спор с американците. Но позициите на страните бяха прекомерно разнообразни: до момента в който във Вашингтон намекваха за опцията за съглашение на двустранна основа с обособените страни, в Брюксел упорстваха да се приказва с Европейски Съюз като с един договарящ и да се съблюдават разпоредбите на Световната комерсиална организация (СТО). Накрая Доналд Тръмп извърши своята опасност и не удължи отлагането на наказателните мита върху стоманата и алуминия, наложена на страните от Европейския съюз. Така от 1 юни Съединени американски щати започнаха да таксуват с 25% изделията от стомана и с 10% - от алуминий на износителките - страните от Европейски Съюз, Канада и Мексико.
Трето, срещу Съединени американски щати се изправят всички наранени страни. Това е за пръв път в историята на връзките сред тези "братски страни ". Както е известно, обединението от "войските на Европейски Съюз " сега разполага с 90 дни за приемането на ответни ограничения, които попадат под изказванието за "възстановяване на комерсиалния баланс ". Вносът от Съединени американски щати в Европа може да нарастне тъкмо толкоз, колкото са разноските на европейската промишленост поради американските дейности. От централата на Европейски Съюз акцентират, че "възможните защитни ограничения " имат не стопански, а "политически темперамент ". Да го разшифроваме: в случай че се премине към данъчно облагане на американското уиски, мотоциклети и дънки, то това е удар към "сърцето на републиканската войска на Съединени американски щати " - производството на тези артикули е съсредоточено в тези щати, в които ръководят републиканците, а не демократите. Предполага се, че техните губернатори ще се опитат да повлияят върху решенията на Доналд Тръмп. Но това може единствено да разпали още повече искрите на комерсиалната война. Ще цитираме президента на Федералния съюз на немската промишленост Дитер Кемпф: "Американският президент ще вкара в отговор още по-големи наказателни мита - и точно това внушава максимален боязън ". От другата страна, на океана отвърна американският министър на търговията Уилбър Рос: "Ако има по-нататъшна ескалация на комерсиалния спор, това ще бъде само и единствено вследствие на ответните ограничения от страна на Европейски Съюз ". Изтече информация, че Доналд Тръмп "обмисля " да вкара 25% мита върху вноса на европейските коли, тъй като автомобилостроенето на Съединени американски щати е основен бранш за страната. Сега митата върху вносните европейски коли в Съединени американски щати са 3%, а върху американските, внасяни в Европа - 10% - в действителност един дисбаланс. При тези ниски мита немските компании успяваха да продадат в Съединени американски щати до 480 хиляди коли годишно. Страните членки на Европейски Съюз към този момент са подкрепили проектоплана на Еврокомисията да бъдат въведени мита върху американския експорт на стойност 2,8 милиарда евро (3,3 милиарда долара) в отговор на дейностите на Съединени американски щати. Мексико неотложно вкара мита от 15-25% върху американските стоманени артикули, внасяни в страната, както и върху американски селскостопански артикули. Канада реши да наложи наказателни мита на стойност 12,8 милиарда $ върху вноса на редица артикули от Съединени американски щати.
2. Как може да бъде оценено всичко това, което става?
Нобеловият лауреат Пол Кругман изрази общото мнение в колонката си във в. Ню Йорк Таймс: "О, какъв брой глупава комерсиална война (твърде смахната) ". Според него комерсиалната война в действителност ще бъде палач, а не основател на работни места. Първата причина е, че се постановат мита на междинни артикули - такива, които се употребяват за производството на други артикули, някои от които би трябвало да се конкурират на международните пазари. Чрез новите мита разноските по производството на колите и други промишлени произведения ще се усилят, което ще усили техните крайни цени и надлежно - ще понижи техните продажби; и каквото и да бъде покачването на заетостта в производството на метали, то ще бъде обезвредено от загубите на работни места в секторите надолу по веригата. Простата сметка демонстрира, че е извънредно евентуално даже този директен резултат да се отрази негативно на заетостта. Втората безусловна причина Кругман вижда във обстоятелството, че други страни ще подхващат ответни ограничения против американския експорт, което ще коства работни места във всички браншове - от мотоциклетите до надениците.
Вероятно Доналд Тръмп си фантазира, твърди Кругман, че защото Съединени американски щати има търговски недостиг с редица страни, новите защитни мита ще подобрят външнотърговския баланс. Той обаче бърка. Първо, макар че Съединени американски щати изнася по-малко, в сравнение с внася, едни ответни търговски ограничения от засегнатите страни ще провокират спад в трудовата претовареност на Съединени американски щати. Второ, всяка от страните не просто продава крайни артикули една на другата, а става въпрос за сложни вериги на стойност, които "търговската война " на Тръмп ще наруши - някои страни ще преминат към противоимпортни производства по отношение на Съединени американски щати, което ще провокира спад в търсенето на продукция от разнообразни браншове на Съединени американски щати. Трето, повишаването на себестойността на продукцията на Съединени американски щати - посредством повишаване на цените на вносните първични материали и материали - ще увеличи потребителските цени точно в Съединени американски щати. Четвърто, засегнатите страни имат в огромна степен демократично ръководство, което на процедура значи, че съответните политици от засегнатите страни не може да не се съобразят с мнението на своите нации - които ще имат все по-отрицателно мнение за политиката на Съединени американски щати. Така че това е изпадане в един извънредно малоумен стопански спор за Съединени американски щати.
3. И въпреки всичко, кой е същинският провинен за несъответствията и комерсиалните войни?
Коя е дълбоката причина за нещастието на Съединени американски щати, разкривано посредством неговия търговски недостиг?
Истинските "врагове " на Съединени американски щати не са хората от Европейски Съюз, Китай, Канада или Мексико, а неолибералната икономическа доктрина и едрите американски корпорации.
Фундаменталистите от черквата на неолиберализма не престават да тропат по масата за "свободни пазари " и "свободна търговия ", разбирани като нулеви мита и митнически цени. Но класическите "входни бариери " за нахлуване на непознат пазар, ослепително разказани в предишното от Майкъл Портър, през новото хилядолетие от ден на ден се допълват със обществени бариери: регламентите на пазара на труда, за околната среда и за отбраната на потребителите. Тези нови бариери за нахлуване на пазара се основават на стопански, политически или даже метафизичен съображения, които могат да бъдат споделени в едни общества, а в други - не. Така да вземем за пример, голяма част от европейците не споделят охотното изразходване на ГМО артикули, на ниска цена създавани в Съединени американски щати, пръскането с отровни пестициди, ерозирането на естествената среда от фирмите, въздействието на промишлеността върху климатичните промени и така нататък Пазарите стават все по-несвободни и това ще е дълготрайна наклонност, само че пък тя пази хората и природата, като се приема с ненаситност във от ден на ден страни. "Свободните пазари " и "свободната търговия " в този смисъл, остават архаични религиозни хрумвания, които не носят добавена стойност за икономистите.
Вторият огромен провинен за комерсиалния недостиг на Съединени американски щати са политиките на огромните американски корпорации. За доста от тях американският служащ е "висок разход ", при което те се насочват към страни с по-ниски разноски за работна заплата и постоянно - отчайващи стандарти за опазването на хората по време на труд (10-15 часа работа на ден, заплащане на парче при свръхвисоки правила, работа в фабрики на мутри и т.н.). Допълнителен фактор за преселението на американските корпорации в чужбина са по-ниските екологични стандарти в някои непознати страни. Третият, постоянно най-съществен фактор за "бягствата " на фирмите в други страни е офшорингът - за какво да плащаш налози на американската страна, в случай че може да ги избягваш?! Така че формулата на американския триумф е следната: великата американска корпорация Х си реалокира производството в бруталната страна У, където на хората се заплаща по 0,10 $ на час; суровините се доставят от провалената страна Z, в която са подкупени политиците, с цел да продават националното благосъстояние на безценица; а сметките на корпорацията са изнесени в офшорката на Капиталовите острови. Собствениците стават все по-богати, мениджърите - все по-добре платени, а американските служащи - все по този начин нещастни.
Така че, в случай че в действителност Доналд Тръмп желае да разгласи "търговски войни ", с цел да усъвършенства и бюджетните доходи, и да понижи комерсиалния недостиг, то той би трябвало да ги насочи към неолиберализма и притежателите (и мениджърите) на огромните американски корпорации. Впрочем, това не са единствено "търговски " врагове, а врагове и на американския народ.
Е, кой ще разгласи война на капитализма?!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ