Проф. Антоанета Христова даде обширен анализ на обществено-политическата обстановка у

Проф. Антоанета Христова даде просторен разбор на обществено-политическата конюнктура у нас. Тя уточни каква е задачата на митингите, кои политически сили биха влезнали в идващия кабинет, кои са възможните обединения и каква е задачата на президента. Ето какво описа проф. Христова в изявление за " ".

- Проф. Христова, за какво са тези гневни разногласия за формата на гласоподаване? Пак ли изгубилите ще хвърлят виновността върху минусите на Изборния кодекс?

- Целият диалог за това е преливане от пусто в празно. Всички специалисти обясниха неведнъж, че нито една форма на гласоподаване - машинно, електронно, с хартиени бюлетини, не подсигурява на 100 % честността на изборите.

Дете би схванало тази елементарна истина. Единственият метод да се подсигуряват почтени избори е всеобщо присъединяване. Затова този спор е неестествен и комичен. Отново част от нашето локално бълбукане.

- Още шест месеца митинги и работа със стиснати зъби на кабинета – това ли ни чака?

- Вероятно това ни чака. В последната година се съчетаха доста аргументи за предизвикателство на сходно напрежение измежду обществото. От една страна наближават избори и политическите партии би трябвало да влязат в предизборна акция.

За част от тези партии - Демократична България, групировката на Мая Манолова, беше определена тактичност за правене на предизборна акция посредством „ яхване “ на гражданския митинг, употребявайки крайни форми на изява в името на това да участват непрекъснато в медийното пространство.

От друга страна, налице е огромно напрежение сред институциите - сред президентството и премиера, както и основния прокурор, от трета страна.

Там някъде стоят и ползите на хора, които избягаха от страната, които не могат да одобряват умерено протичащото се на самите тях в резултат на подхванати от прокуратурата дейности.

От четвърта страна, имаме интернационалната позиция, обвързвана със конфликта на ползите сред огромните сили на Балканите и по-конкретно в подтекста на протичащото се у нас.

В последна сметка всичко това покачва градуса на напрежение в обществото и измежду политиците. Ще ни чака доста тежка обстановка, неуместна от позиция на тези, които не биха желали животът им да е нестабилен, имат нужда от това да работят умерено, не желаят чувство за неустойчивост в бизнеса и се опасяват по какъв начин всичко това „ удря “ икономическото положение на страната.

Този развой на неустойчивост ще продължи и това няма да свърши и с парламентарните избори, в случай че приемем, че са постоянни.

- Грешки на митинга ли доведоха до тази патова обстановка?

- Формите на митинга бяха определени да бъдат крайни. Бидейки крайни, те бързо се изхабяват. Мина се мярата. Повечето жители, към този момент не одобряват крайността. Защо бяха определени сходни форми?

Тези, които мислеха концепцията на митинга, без да знам кои са тези „ концептуалисти”, бяха възнамерявали насилствен напън върху ръководещите, целящ само подаване на оставка и служебно държавно управление. Какво ще се прави по-късно, не беше обявено нито на протестиращите, нито на ръководещите, нито на голямото болшинство жители, наблюдаващи ставащото.

Крайната цел беше заложена да се реализира бързо - по тази причина настояването за оставка беше само. Трябваше да се попречва опцията за разговор сред протестиращите и ръководещите. Умно замислено, само че незадоволително преценени рисковете да не се получи. Както и стана в действителност. Когато имаш последна позиция и не си си оставил път обратно, заложил си на оптималното искане и тръгваш, без да градираш, нормално оставаш с „ празна кошница “.

Ето и окупацията на Народното събрание в сряда, въпреки за малко, беше тежък имиджов удар против окупиращите. Смешният метод, по който бяха извадени от постройката, руинира престижа на всички участници. Протестът можеше да реализира доста резултати за хората на улицата, в случай че беше запазил опцията за разговор, в случай че не беше толкоз егоцентрично ориентиран да обслужва тесни ползи на съответни политически водачи и партии.

ГЕРБ губи поддръжка, понижава доста съществено процентите си вследствие на тази офанзива. Но и Българска социалистическа партия не печели престиж, по-голям %. В случая печели от сриването на съперника - това не е почтената облага. Т.е. и двете огромни политически партии имат проблеми, откривайки поле за наместването от нови, по-малки.

Изводът, който се постанова, е, че всички ние сме опитни зайчета на тези незадоволително професионални, незадоволително виновни към страната и нацията „ концептуалисти “. Колкото по-хладно се пробвам да виждам картината, толкоз повече нещата наподобяват тежко манипулирани.

- Корнелия Нинова е опиянена от триумфа си на директния лидерски избор. Накъде ще поведе Българска социалистическа партия? Ще се реализира ли фантазията й да стане министър председател?

- Ако процентите, които декларират социолозите, останат същите, Нинова може да стане министър председател в композиция с Демократична България, със Слави Трифонов и с Движение за права и свободи. Не е въпросът дори кой ще бъде първа мощ в идващ парламент, а в това, че първата мощ може да не успее да образува кабинет. Или най-малко ще й бъде доста мъчно.

Всяко съдружно държавно управление, натоварено с повече политически партии, прави ръководството толкоз мъчно, че съвсем връзва ръцете на всички, участващи в него, тъй като всеки е подвластен от обещаните политики на гласоподавателите си в предизборната акция. Така че ще бъде ужасно мъчно сформирането на държавно управление - и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия.

От страна на Българска социалистическа партия ще бъде още по-трудно по отношение на характера на Демократична България и неприятния спомен от ръководството им с Движение за права и свободи. Демократична България е хамелеон като състав - вътре е ДСБ, само че има и леви, които ще са подготвени незабавно да влязат в държавно управление. Не и ДСБ, които позволявам, че не са в положение да преглътнат Българска социалистическа партия в коалиция. Част от хората там даже към този момент стоят с крачка настрана от процесите.

Остава популистко ляво формирование - това на Слави Трифонов, което може да си приляга с Българска социалистическа партия. Големият въпрос в цялата картина е и какво ще направи Движение за права и свободи.

- Ще си тръгне ли афектиран министър председателят Борисов, който Христо Иванов назова „ прочетен вестник”? Или ще забележим Борисов в нова роля?

- Христо Иванов също е влезнал в този облик на крайните послания, минавайки мярата. Недопустимо е потреблението на грозни прилагателни, изключително от хора, които имат искания. Вероятно Христо Иванов усеща, че посоката не върви съгласно стратегическия проект на Демократична България.

Не, Борисов не е „ прочетен вестник”, както и самият Христо Иванов не е.

Определено ГЕРБ ще участва като главен фактор в идващия парламент. Как ще бъде направена обаче заварката сред другите партии, с цел да се сформира държавно управление, ще зависи от доста неща.

Ако не се сформира държавно управление, за левицата ще е комфортно да има длъжностен кабинет, защото той ще бъде на президента Радев. За другите обаче това няма да е комфортно. Ако разновидността служебно държавно управление продължи да се възприема като толкоз мощна опасност от хората, неодобряващи президента, е доста евентуално да се намерят допирни точки измежду тези политически партии.

За момента едно от нещата, които ГЕРБ би трябвало да направи, е да изговорят това, върху което би трябвало да стъпят в предизборната си акция. Те не са влезнали в такава акция, за разлика от всички останали партии.

В предизборна акция би трябвало да се извади почтено освен направеното, само че и пропуснатото, с аргументите за това и методите за решение на казуса. Например нужен е правилен разбор за политиките, в които е належащо да се създадат съществени промени и методът, по който те могат да станат факт. На ГЕРБ им е нужно да покажат, че са чули недоволството на хората, и оферират решения на проблемите. Това е акция на ръководеща партия.

Впрочем в ГЕРБ има доста качествени, готови за политици хора, които не са забележими сега. Нужно е възобновяване на лица и ясна посока на ръководство и политики.

Политиците могат да предизвикват значими процеси. Добре е да се свика кръгла маса на цивилен дейни хора, които схващат от развиване на обществото, с цел да се види накъде продължаваме. Това са доста съществени стъпки, които би трябвало, от една страна, да успокоят обществото, от друга, да набележат посоките на развиване. Хората сега са доста уплашени. Винаги има положителни решения.

- Очаквате ли смяна в държанието на президента?

- Не чакам никаква смяна. Много ясно съм казвала, че той нарушава функционалностите си и че това ще сътвори проблем. Когато системата е измислена по този начин, че да е нужен балансьор, то нарушаването на функциите води до стрес на системата и тежка дисфункция. Това би бил резултатът при всеки представител на висша институция, който излиза от заложеното редовно държание.

Смятам, че президентът също има дефинирана висока цел и тя е втори мандат като президент с конституция, предпоставяща президентска република. Сигурна съм, че в визиите на президента и съветниците му това е осъществимо. И част от нещата, които се случиха на митинга с негово присъединяване, са път в тази посока.

Велико национално заседание се привиква, когато хората са недоволни, когато има напрежение на улицата и желаеме смяна на публичните връзки. Търсеният резултат от напрежението е повече хора да си кажат, че не желаят към този момент този парламент с толкоз невисок рейтинг, желаят този, съответен президент, който е с добър рейтинг и е на страната на недоволните. И ето ви катурване на обстановката в негова изгода, в случай че се беше случило и в случай че се случи.

Като че ли изцяло разумно, когато ГЕРБ предложи Велико национално заседание, президентът се разгласи срещу, тъй като явно концепцията не се вписва в заложения сюжет. Той е доста рисков за осъществяване, обвързван със мощен стрес за обществото, с разделяне, със основаване на нестабилна партийна система в България. Това не е от изгода за страната - не печелиш положително, въз основата на това да даваш на другите, а на основата на руиниране и делене.

- Има ли капацитет Слави Трифонов да е трети и на избори, каквото място му отрежда моментната фотография на социолозите?

- Трифонов сега е изборът на младежи, които го харесват поради музиката и стила му. Подкрепата на Слави Трифонов съгласно мен няма нищо общо с политическите му позиции, с проведения от него референдум. Мисля, че младежи го поддържат поради стила, в който възпитахме цяло потомство. И това е виновност на всички ръководещи, освен на Трифонов.

Да, той ще влезе в Народното събрание, въпреки и с не толкоз висок %. Но отново ще бъде фактор, тъй като в комплицирана разрушена система даже тези с най-нисък % в Народното събрание стават значими за сформиране на кабинет.

- Движение за права и свободи ли държи ключа и на мандата, и на кворума в Народното събрание?

- В доста огромна степен. В разрушени парламенти нормално тази партия постоянно е държала ключа. Във всички кабинети, експертни или образувани с по-широка коалиция, Движение за права и свободи е бил главен състезател в тях. Фактор е и в този момент и ще продължи да бъде фактор. Движение за права и свободи играе мъдро. Подкрепят политики, които са потребни за всички, когато не опонират на интереса на техните гласоподаватели, както в тази ситуация за Изборния кодекс.

- Коя въпреки всичко ще е главната изгода от митинга?

- Политическите сили би трябвало да си създадат извод за това какво тъкмо не харесва смислената група от хора, излезли на улицата, и по какъв начин да трансфорат оперативно настояванията им в политики. Ако съумеят да го създадат, ще има изгода. Състезанието сред политическите партии е сред политики и лица, не сред викове и крайни послания.

При липса на претенции, на водачи, липса на ясни и обществено приети дребни стъпки за реализиране на огромната цел не може да се реализира резултат на митинги. За сполучливо ръководство пък са нужни ясни политики, нюх за недоволството и лица, внушаващи доверие. Правилата са обикновени, само че сложни за реализация.

Визитка

Проф. Антоанета Христова е приключила логика на психиката в Софийския университет. Специализира психотерапия в Международния институт по личностноцентриран метод в Лугано, Швейцария, и политическа логика на психиката в Маршън център и Университета в Охайо - Съединени американски щати. Директор на Института за проучвания на популацията и индивида в Българска академия на науките. Работи в региона на публичното мнение, обществената реторика, вземането на решение, политическия имидж.