Проф. Александър Чирков: Лекарите да търсят точната диагноза, а да не бързат!
Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 година Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1966 година отпътува за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като доктор в Университетската болница, след това се трансферира в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 година През 1984 година се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на опазването на здравето. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 година Дълги години е шеф на болничното заведение „ Св. Екатерина “, продължава да е издирван като съветник от доста здравни заведения. Проф. Чирков даде изявление за в. „ Марица “ по отношение на концепцията му за основаване на кардиологичен център в Пловдив.
– Проф. Чирков, за какво избрахте точно Пловдив, с цел да извършите фантазията си за откриване на Кардиологичен център за образование на медици?
– Винаги съм смятал, че образованието на лекари, медицински сестри и санитарки е от изключителна значимост в опазването на здравето. Вече осем години се борим, с цел да осигурим вложенията за реализацията на тази концепция. Проектът е на стойност 50 млн. евро, имаме поддръжката за вложения от частни фондове, получили сме утвърждение от европейския комисар по опазване на здравето и сигурност на храните Витянис Андрюкайтис. Всички лекари от западни страни, осведомени с плана, посрещат тази самодейност с възторженостти. В Южна България няма сходен център, а Пловдив е най-подходящият регионален град за такова заведение, където могат да се образоват лекари, медицински сестри от цяла България, а даже и от чужбина.
– В България непрестанно приказваме за нуждата от здравна промяна. Според вас какво би трябвало да се промени в опазването на здравето?
– Задължително би трябвало да се построи конструкция, която ще се грижи за образование на медицинските фрагменти в България и в чужбина. За огромно мое страдание практиката за образование на лекарите, която аз доста държах да наложа още преди 30 години, не се вкара. Навремето ние обикаляхме Русе, Видин, Белоградчик и доста други дребни градове и изнасяхме лекции за сътрудниците. В моята болница „ Св. Екатерина ” канихме лекари от Съединени американски щати и Германия, изпращахме и наши лекари в чужбина.
Искахме да създадем конструкция за дълготрайно образование на лекарите, сестрите и санитарите с вярата, че ще получим поддръжката от страна на страната и обществото. Затова някогашният министър на опазването на здравето Радослав Гайдарски ми взе болничното заведение. Дълбоко се надявам, че в този момент ще получим поддръжката в България, в това число и от локалната власт в Пловдив, за откриване на Център за образование, който да помогне да се увеличи качеството на здравното обслужване.
Лекарите да се стараят за най-важното – да слагат точна диагноза на всяко заболяване, а не незабавно да споделят: „ Дай да ти направя интервенция “. Искам да се вкара различен вид на държание сред лекари и пациенти. В качеството на лектори могат да бъдат канени най-хубавите експерти от Съединени американски щати и Европейския съюз, а нашите лекари да имат опция да покачват квалификацията си и отвън България. Центърът ще поддържа контакти и ще обменя опит с кардиологичните клиники в чужбина.
– Не е ли задоволително образованието, което лекарите получават в университетите?
– Не. Нивото на доста от лекарите и медицинските сестри е ниско точно заради това, че след завършването на висшето си обучение множеството от тях не си покачват квалификацията. Университетското обучение дава на лекаря компетентност, само че това не е задоволително. В Западна Европа има система за непрекъснато поддържащо образование, тъй като медицината непрестанно и бързо се развива. Затова концепцията ми е да създадем надуниверситетски център, който да поддържа равнището на непрекъснатата подготовка на лекарите. Преди повече от 15 години такава концепция имаше Лекарският съюз, само че по този начин и не съумя да я осъществя.
– Навремето имахте концепцията да се вкара здравно образование в учебните заведения. В изискванията на пандемия не е ли още по-актуално децата да знаят по какъв начин би трябвало да пазят здравето си?
– Здравно образование би трябвало да има още от първи клас и да продължи до завършването на учебното заведение, даже и на висшето обучение за тези, които следват. Добре е минимум по един час в седмицата децата и младежите да получават най-необходимата здравна информация. Специално за медицинските образователни заведения е значимо образованието да включва и умеенето за другарство както сред медиците, по този начин и сред здравните служащи и пациентите.
– Продължава ли наклонността българските медицински фрагменти да изтичат на открито?
– В Германия, във Фрайбург, има българско сдружение, на чиито срещи участвам. От диалозите с наши медици разбирам, че желаят да се върнат в България, само че при избрани условия – в случай че в опазването на здравето настъпят промени. Едно от тези условия е да има опция за рационализиране на професионалните познания и умения, с каквато цел беше основан още по комунистическо време ИСУЛ в София.
– Пациентите постоянно се оплакват от здравното обслужване. Според вас каква е повода за това?
– И аз виждам, когато проверявам пациентите, че имат съображение за неодобрение. Основната причина е, че след дипломирането лекарите са спрели да се усъвършенстват и мислят по какъв начин да получат повече пари. Разбирам, че парите са нужда, само че както е споделил Паскал – задачата ще бъде оправдана, когато се избират най-хубавите средства за постигането й.
– Като кардиолог какво ще препоръчате на хората със сърдечни болести по време на пандемията?
– Да се пазят, да не подхващат рискови пътувания, да не вземат участие в всеобщи мероприятия, в това число и на концерт, да не се събират на групи. Коронавирусът убива най-вече тези хора, които имат други болести. През 1945 година испанският грип погуби 52 млн. души в света. За съпоставяне, във Втората международна война са починали не повече от 20 милиона. Причината за това е, че част от хората не желаят да одобряват заплахата от заразяване с вирус. Бих ги посъветвал да не подценяват защитните ограничения.
