Проектите за модернизация на армията може да бъдат отложени във

Проектите за рационализация на армията може да бъдат отсрочени във времето. Това позволи министърът на финансите Владислав Горанов поради обстановката с ковид. В момента за два плана - за нови кораби и нова техника за пехотата, има планувани общо към 2 милиарда и половина лв.. Финансовото министерство чака "след няколко месеца, живот и здраве, в случай че се върнем към естествения темп на живот ", да се върнат към плановете, оповестява БНР.
„ Модернизацията се бави, а парите от милиард и двеста милиона лв., избрани като таван, няма да са задоволителни за Сухопътните войски”, счита гл. ас. доктор Георги Цветков от Катедра “Мениджмънт на сигурността и отбраната” във Военната академия „ Г. С. Раковски” в София.

Основните сили, с които се показва България в интернационалните учения, главните сили, които България разчита да вземем за пример при наводняване, земетресение и други бедствия са сухопътните. Модернизацията на армията закъсня доста, признава Цветков.

„ Има просто пояснение и по-сложно пояснение. Простото е следното. Този план е най-сложният от всички. Буквално. Може би има някакво очакване, че това ще е на ниска цена план. Не, това ще е най-скъпият. Освен всичко друго, сега този план обгръща част от силите на една механизирана бригада. Той е дефиниран като 3 батальонни бойни групи. Давате си сметка, че Сухопътни войски не се състоят от три батальонни бойни групи. Амбицията е да могат да образуват най-малко шест такива междинни батальонни бойни групи. С други думи, в случай че този план бъде уголемен върху Сухопътни войски като цяло, ще забележим, че това е най-скъпият план и най-сложният. В случая със самолетите или с корабите приказваме за много стеснен брой машини, безусловно - което ние би трябвало да придобием. Освен това приказваме за конфигурации, които към този момент съществуват. Производителят на F-16 ни дава освен платформата, а пакети, действително, от които ние, според от нашата потребност, може да избираме”, разяснява преподавателят.

„ Ние би трябвало да създадем пакета. Да формулираме тъкмо какво ни е належащо. В момента има една компания, която взе участие с в действителност изцяло решение за единния вид машина - точно бойната машина на пехотата. Те имат цялата настройка – с оръдието, с купола и споделят „ Това е нашата машина “. Във всички останали случаи приказваме за, на процедура, консорциуми от разнообразни компании. Имаме главен производител на машината, който ще я интегрира с комуникационно- осведомителната система. На процедура цяла система за командване и ръководство. Същото е за куполите. За противотанковите управляеми ракетни системи. За друго съпътстващо съоръжение. Тоест, на процедура се прави консорциум, който, с изключение на всичко друго, още веднъж ни предлага опция да работим с един подизпълнител, различен подизпълнител, трети подизпълнител. Проектът е доста комплициран и има още една голяма измама в тази ситуация. Не би трябвало да забравяме, че планът, който беше изработен и надлежно финансовата рамка, която беше утвърдена, се основава на оценки, които са от интервала 2011– 2012 година”, разяснява Георги Цветков.

„ Може да си купим на ниска цена вид, който безусловно да е бронетранспортьор, който да влиза в нашите финансови рамки. Само че ние нямаме в нашия план нито един бронетранспортьор. Ние имаме бойни машини на пехотата и профилирани машини. Всички тези разновидности са много по-скъпи от един бронетранспортьор. И тук се получава генералният проблем, който прави толкоз мъчно вземането на решение. Ако финансовата рамка - към милиард и 200 лв. остане водеща, ние няма по какъв начин да намерим изцяло решение”, счита Цветков.

Всички ще ни предложат до тази цена неща, само че няма да са цялостните неща, които ние желаеме?

„ Точно по този начин. Ние към този момент един път намалихме. Първоначалният брой беше над 200 машини. След това планът беше в допълнение понижен на 150 бойни машини. 90 бойни машини на пехотата с 60 специфични машини. Но стартира да се вижда, че и това число не може да бъде „ побрано” в границите на милиард и 200 милиона лв., в случай че желаеме да бъде оборудвано и в случай че желаеме да бъде дружно с много скъпите системи за командване и управление”, добави Георги Цветков.

Възможно ли е да се получи като при изтребителите - ние да кажем: финансовата рамка е в границите на милиард и 200 милиона за Сухопътните войски и в един миг да се наложи да се дават да вземем за пример към милиард, милиард и половина лв.?

„ Има добър и неприятен вид. Добрият вид - планът ще бъде разграничен на части, само че ще имаме гаранция, че в този момент купуваме част от оборудването, на идващия стадий купуваме идната част. На процедура ще имаме обособени планове, само че под един контракт, с един производител. Защото ние, по този начин или другояче, финансовата рамка ние не може да не я надхвърлим. При незадоволителна рамка ние няма по какъв начин да измислим работещо решение. Разбиваме цялата стратегия на части - по-малки и по-евтини елементи. Съответно за по-дълъг интервал от време, да кажем до 2032-а. Накрая концепцията е да имаме изцяло решение за тези две бригади. Естествено сумата няма да е милиард и 200, естествено сумата ще бъде 3-4... Разбира се, тук към този момент приказваме не за интервал до 2024-а, а за по-продължителен интервал.”

По-лошият вид съгласно доцент Цветков е да се стартира с дребен план и той да не бъде последван от други. „ Това значи, че в сухопътния ни съставен елемент, който е надълбоко във Варшавския контракт, ще имаме една дребна и красива натовска кръпка.”

При неприятния вид 150 машини остава ли броя?

„ Не съм уверен, че ще остане разновидността от 150 машини. Единият вид е да се понижи броя. Как понижаваме цената? Първо, понижаваме броя и второ - броя остава същата, само че понижаваме характерностите.”

„ Доколко е цялостно оборудването, което придобиваме? Въпросът изобщо в тази ситуация не е толкоз експертен. Свързан е с политическо решение, тъй като става въпрос за финансова рамка. В последна сметка със самолетите, когато се взе политическо решение, финансовата рамка беше изменена.”

Сигнал ли ще бъде дали вървим към добър или неприятен вид политическо решение за увеличение на сумата?

„ Доброто и изцяло решение изисква нарастване на финансовата рамка. Ако нямаме такова нарастване, тогава естествено ще бъдат правени взаимни отстъпки. Компромисите мога да бъдат правени с или броя на машините, или се отхвърляме от част от оборудването. Между другото, сещате се, че в тази ситуация с F-16 също имаше разногласия дали пакетът от съоръжение, който е очакван, е задоволителен. Това не е единственият план за бойни машини, който се осъществя в Европа. Напротив, от 2005-а, изключително след 2010-а година, в Европа имаме цяла поредност планове за нови бойни машини. Навсякъде се срещаме с, на процедура, идентични проблеми. В Белгия въоръжените им сили са ненапълно сходни на нашите. В белгийския план няма бойни машини на пехотата. Има някои машини, въоръжени с артилерийско въоръжение – 90, 105 мм. А главният брой машини са в конфигурацията БТР, т.е. картечно въоръжение. Това е точно понижаване на оборудването. В другия вид - с понижаване на броя - прибалтийските страни последният план, който беше осъществен, взеха решение да придобият единствено 80 машини. Всичките от тях в настройка бойна машина на пехотата. Във разновидностите с Румъния и Полша - там избраха да осъществят многомилиардни стратегии.”

Относно изискването за придобиването на нова сухопътна техника част от производството да бъде в България, Георги Цветков означи, че индустриалното съдействие е опция.

„ Това индустриално съдействие е значима обособена част от плановете. Не би трябвало да се заблуждаваме, че е доста елементарно да се откри тежко машиностроене в България. Става въпрос за произвеждане в огромни количества на релативно по-просто съоръжение. В нашия случай, сега с България, става въпрос за малко количество много комплицирано съоръжение. Факт е, да кажем при положение с „ Патриа “, най-сериозните индустриални мощности на „ Патрия “ са в Полша. Ама полската войска най-големият клиент на „ Патрия “. Ако ние желаеме да поръчаме 900 бройки, да кажем, желаеме да имаме три бригади с по 300 машини - 900 бройки, давате сметка че това ще е план за към 9 милиарда...”

С този план за рационализация на армията, със 150 машини, които имат някакъв късмет да бъдат даже и понижени, има ли по какъв начин да се случи съществено индустриално съдействие в България, която и да е компания да завоюва състезанието?

„ Реалистичният вид е да има български подизпълнители. Давате си сметка, че производството на бойни машини е много по високотехнологично, в сравнение с произвеждане на коли, да кажем. Тъй като неотдавна имаше подобен план за произвеждане на коли, вложителят реши, че потенциалът на страната не е задоволителен.”

Дали скоро Сухопътните войски ще имат опция да се качат на съвременна машина?

„ Ако в този момент се вземе решението, т.е. 2020 година, евентуално първите машини ще стартират да бъдат доставяни не по-рано от 2022-а, а самият план ще завърши евентуално към 2026 година. Искам обаче да обърна внимание на следното - не става въпрос единствено за един план. Ако бъдат превъоръжени три групи на Сухопътните войски, ние не можем да оставим останалата част от Сухопътни войски в 1970 година. Ще има голям дисбаланс сред опциите на тези превъоръжени формирования и останалите, които ще бъдат с доста остаряла техника. Аз съм сигурен, че привлекателността на военната специалност ще зависи, и в този момент зависи, в това число от оборудването, което ще се употребява. Давате си сметка, че Българската войска не е доста конкурентен шеф. Ако се знае, че това е една съвременна войска, която се ръководи по един съвременен метод, това ще увеличи доста престижа на институцията и нейната прелест като шеф.”

Цялото изявление слушайте в звуковия файл.

https://bnr.bg/horizont/post/101241961?fbclid=IwAR1oLH3eBrG7BHx72s4mKBt9jeqo9pXHB8BGR0O38BjELgUGWQIaMh_yhkY