Конституционната реформа тръгна напред с все по-разклатена подкрепа
Проектът за промени в конституцията влезе за първо разискване в пленарна зала на фона на рецензиите, които бяха отправени от правни специалисти против вносителите му - в това число за това, че не могат да бъдат признати от нормално, а от Велико Народно заседание.
Формално - ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат задоволително гласове, с цел да прокарат измененията сами, на три четения. И трите партии обаче дадоха сигнал, че следва съществено пренаписване на някои от главните точки в плана.
Основният мотор на измененията Христо Иванов дефинира промените като залог за стабилизирането на парламентарната народна власт и " завършването на консолидацията на българския суверенитет ".
" Нашите най-близки сътрудници в Европейския съюз и в Съвета на Европа не престават да изричат угриженост и рекомендации по отношение на положението на правораздаването и върховенството на правото в България. Нещо повече, България е страната с най-вече наказания, наложени по Магнитски. Това не е персонален проблем на един или различен. Това е проблем на суверенитета на България ", сподели Христо Иванов пред Народното събрание.
Основните промени засягат преструктурирането на висшите препоръки на магистратите и отделянето на правосъдния съвет от колегиите на прокурорите и следователите, тъй че да се подсигурява самостоятелност при кадровите решения в съда.
Въвеждат се и ограничавания на властта на основния прокурор, което Христо Иванов отхвърли да е " война против прокуратурата ", а грижа за " подобаващата роля на държавното обвиняване " в основаването на правда в България.
Третата група промени бяха предизвикани от дейностите на служебните кабинети на Румен Радев в изискванията на непрекъснати предварителни парламентарни избори.
" В последните две години изникна още един въпрос - че уредбата на служебните държавни управления разрешава прекосяването на българската страна, на българското устройство държавно и република в един, както се оказа, авариен режим, неочакван категорично в Конституцията, режим на някакво полупрезидентска ръководство, което се случва отвън естествената система от контраст и салда на ръководство на страната ", сподели още той.
Текстовете, които засягат ролята на президента в правосъдната власт и трансформират метода на избор на служебния министър председател и кабинет, обаче бяха разкритикувани от най-различни групи при публичното разискване - включително от Съюза на съдиите.
От ГЕРБ, които другояче са съвносители на текстовете, също се оповестиха срещу ограничението на пълномощията на президентската институция, въпреки че се застъпват за друга смяна - непрекъсната работа на Народното събрание в изискванията на служебно държавно управление.
Тома Биков разяснява, че в случай че властта на президента ще бъде ограничавана, " би трябвало да имаме смелостта да кажем на българските жители, че президентът би трябвало да се избира от Народното събрание, а не на директен избор. Да мислим по какъв начин това, което ще приемем след няколко месеца, ще наподобява след 5 години, след 10 години, след 20 години ".
Вместо това Атанас Атанасов уточни, че ще изиска в конституцията да се запише, че Народното събрание би трябвало да одобри закон за активността на служебните държавни управления - т.е. да дефинира пълномощията им, които сега са на практика равни на тези на постоянната изпълнителна власт.
ГЕРБ припознаха като свои и измененията, които засягат инспектората, само че дадохда да се разбере, че част от юристите им имат фундаментални разминавания с истинския текст на ПП-ДБ.
Точката, която разпали най-вече дискусия преди разглеждането на конституционните промени - за въвеждането на 24 май като народен празник - стана мотив за рецензии от страна на Българска социалистическа партия.
Корнелия Нинова провокира Бойко Борисов да " излезе и да каже, че Трети март няма да се пипа ", откакто и той, и Движение за права и свободи дадоха заден по тематиката в миналите седмици.
Христо Иванов дефинира конституционния план като " покана за спор " и сподели, че няма да има " самоцелно налагане " на текстове.
" Всички доброжелателни и градивни рецензии, даже да не са доброжелателни, в случай че са градивни и съдържателни, би трябвало да бъдат чути и ще бъдат чути... Ще слушаме със невзискателност и почитание всяко мнение, с цел да изработим допустимо най-хубавите решения ", сподели още той.
Формално - ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат задоволително гласове, с цел да прокарат измененията сами, на три четения. И трите партии обаче дадоха сигнал, че следва съществено пренаписване на някои от главните точки в плана.
Основният мотор на измененията Христо Иванов дефинира промените като залог за стабилизирането на парламентарната народна власт и " завършването на консолидацията на българския суверенитет ".
" Нашите най-близки сътрудници в Европейския съюз и в Съвета на Европа не престават да изричат угриженост и рекомендации по отношение на положението на правораздаването и върховенството на правото в България. Нещо повече, България е страната с най-вече наказания, наложени по Магнитски. Това не е персонален проблем на един или различен. Това е проблем на суверенитета на България ", сподели Христо Иванов пред Народното събрание.
Основните промени засягат преструктурирането на висшите препоръки на магистратите и отделянето на правосъдния съвет от колегиите на прокурорите и следователите, тъй че да се подсигурява самостоятелност при кадровите решения в съда.
Въвеждат се и ограничавания на властта на основния прокурор, което Христо Иванов отхвърли да е " война против прокуратурата ", а грижа за " подобаващата роля на държавното обвиняване " в основаването на правда в България.
Третата група промени бяха предизвикани от дейностите на служебните кабинети на Румен Радев в изискванията на непрекъснати предварителни парламентарни избори.
" В последните две години изникна още един въпрос - че уредбата на служебните държавни управления разрешава прекосяването на българската страна, на българското устройство държавно и република в един, както се оказа, авариен режим, неочакван категорично в Конституцията, режим на някакво полупрезидентска ръководство, което се случва отвън естествената система от контраст и салда на ръководство на страната ", сподели още той.
Текстовете, които засягат ролята на президента в правосъдната власт и трансформират метода на избор на служебния министър председател и кабинет, обаче бяха разкритикувани от най-различни групи при публичното разискване - включително от Съюза на съдиите.
От ГЕРБ, които другояче са съвносители на текстовете, също се оповестиха срещу ограничението на пълномощията на президентската институция, въпреки че се застъпват за друга смяна - непрекъсната работа на Народното събрание в изискванията на служебно държавно управление.
Тома Биков разяснява, че в случай че властта на президента ще бъде ограничавана, " би трябвало да имаме смелостта да кажем на българските жители, че президентът би трябвало да се избира от Народното събрание, а не на директен избор. Да мислим по какъв начин това, което ще приемем след няколко месеца, ще наподобява след 5 години, след 10 години, след 20 години ".
Вместо това Атанас Атанасов уточни, че ще изиска в конституцията да се запише, че Народното събрание би трябвало да одобри закон за активността на служебните държавни управления - т.е. да дефинира пълномощията им, които сега са на практика равни на тези на постоянната изпълнителна власт.
ГЕРБ припознаха като свои и измененията, които засягат инспектората, само че дадохда да се разбере, че част от юристите им имат фундаментални разминавания с истинския текст на ПП-ДБ.
Точката, която разпали най-вече дискусия преди разглеждането на конституционните промени - за въвеждането на 24 май като народен празник - стана мотив за рецензии от страна на Българска социалистическа партия.
Корнелия Нинова провокира Бойко Борисов да " излезе и да каже, че Трети март няма да се пипа ", откакто и той, и Движение за права и свободи дадоха заден по тематиката в миналите седмици.
Христо Иванов дефинира конституционния план като " покана за спор " и сподели, че няма да има " самоцелно налагане " на текстове.
" Всички доброжелателни и градивни рецензии, даже да не са доброжелателни, в случай че са градивни и съдържателни, би трябвало да бъдат чути и ще бъдат чути... Ще слушаме със невзискателност и почитание всяко мнение, с цел да изработим допустимо най-хубавите решения ", сподели още той.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ