Проектът има за цел да покаже количествата на редки или

Проектът има за цел да покаже количествата на редки или така наречен „ конфликтни “ детайли във всеки телефон и да насърчи по-високите равнища на преработване.

Всяка година в света се създават 1,4 милиарда мобилни телефона. Много от нас имат повече от един, само че от какво са направени, от кое място идват тези материали и какво е най-хубавото нещо, което може да се направи с нашите устройства, откакто нямаме повече изгода от тях?

Отговорите на всички тези въпроси са в центъра на един привличащ погледа нов план, извършен от учени от Университета в Плимут, Англия.

Буквално посредством смилането на цялостен мобилен телефон на прахуляк и по-късно осъществяване на химически разбор на разтворените резултати, те се надяват да покажат за какво всички би трябвало да се интересуваме от това, което се съдържа в един от ежедневните електрически уреди.

Те също по този начин желаят да покажат количествата на редки или така наречен „ конфликтни “ детайли, които всеки телефон съдържа, и да предизвикват по-високи равнища на преработване, откакто устройствата доближат края на потребния си живот.

Проектът е умислен от доктор Арян Диякстра и доктор Колин Уилкинс, геолози от Университетското учебно заведение за география, Земята и околната среда, като първичният им интерес е провокиран от възходящото потребление на редки минерални запаси във високотехнологични ежедневни предмети и отражението върху международната минна индустрия.

След това те работят в тандем с основаната в Девън компания за анимация Real World Visuals, с цел да основат къс видеоклип, който показва количеството и разнообразието на ресурсите на Земята, употребявани всяка година в производството на мобилни телефони.

„ Разчитаме от ден на ден на нашите мобилни телефони, само че какъв брой от нас в действителност мислят какво стои зад екрана? Когато погледнете, отговорът постоянно е волфрам и кобалт от конфликтните зони в Африка. Има и редки детайли като неодим, празеодим, гадолиний и диспрозий, да не приказваме и за количеството злато, сребро и други детайли с висока стойност, чийто рандеман нанася в допълнение вреди на природата„, показва д-р Арян Диякстра.

За да проведат опита, откривателите взели смленият на тънък прахуляк телефон и го смесват при съвсем 500° C с мощен окислител – натриев пероксид. След това те могат да създадат обстоен разбор на получения разтвор в киселина, с цел да дефинират неговото тъкмо химическо наличие.

Резултатите демонстрират, че телефонът, употребен при тестванията, съдържа 33 гр. желязо, 13 гр. силиций и 7 гр. хром, както и по-малки количества други елементарно намиращи се субстанции.

Въпреки това обаче, в състава му се включват и редица от по-редките в природата детайли, в това число 900 мг. волфрам и 70 мг. кобалт и молибден, както и 160 мг. неодим и 30 мг. празеодим. Всеки телефон съдържа и 90 мг. сребро и 36 мг. злато.

Това значи, че по централизация телефонът има 100 пъти повече злато – или 10 пъти повече волфрам – в сравнение с за естествена находка, която геолозите биха определили като „ висококачествена “.

Експериментът също по този начин демонстрира, че с цел да се сътвори единствено един телефон, би трябвало да се добиват 10-15 кг руда, в това число 7 кг висококачествена златна руда, 1 кг медна руда, 750 гр. волфрамова руда и 200 гр. никелова руда.

„ Минно дело може да бъде част от решението на международните проблеми. Но в този момент сме в климат, където хората стават все по-социално виновни и се интересуват от наличието на това, което купуват. Отчасти заради това, няколко от огромните компании за мобилни телефони се ангажираха да усилят % на преработване. Това е позитивен знак, че обществото, в което сме живели в продължение на десетилетия, се трансформира и се надяваме, че този план ще насърчи повече хора да си задават въпроси за личното им поведение„, изяснява доктор Колин Уилкинс.