Германски вятърен парк в Черно море - за Румъния може, за Бълагрия не
Проект на немската wpd планува 1.9 гВт вятърни мощности малко по на север от българския бряг.
Инвестицията се оценя на най-малко 2.5 милиарда евро и ще има резултат върху районния пазар на електрическа енергия.
Подобни планове обаче към този момент в България няма по какъв начин да се случат.
Гигантски ветроенергиен парк може да бъде построен в Черно море, малко по на север от България. Германската wpd разгласи преди седмица, че стартира работа по два обособени плана за офшорни вятърни ферми в Румъния, които ще имат общ потенциал от 1900 мВт. За съпоставяне сега България разполага общо с към 700 мВт вятърни мощности, а проектите са до 2030 година те да се усилят до 1000 мВт.
Проектите на wpd, която предходната година стана първата компания, публично кандидатствала пред румънските управляващи за развиването на планове за офшорна вятърна сила, ще бъдат Black Sea 1- с потенциал от 500 мВт, който ще е ситуиран на сушата, и Black Sea 2 - с потенциал от 1400 мВт в морето.
На този стадий, размера на инвестицията от страна на wpd не е оповестена. Но най-грубо, в случай че се вземат международните образци за цени, може да се чака, че осъществяването на целия план ще коства към 2.5 милиарда евро.
Реклама
Ако инвестицията се осъществя в целокупност това ще има огромен резултат и върху България - от експортьор на ток към румънския пазар страната може да се окаже вносител или най-малкото да загуби пазара за силата си. Още повече, че предстояща цена на създаваната електрическа енергия от вятърните централи е към 80 евро/мВтч, което я прави извънредно конкурентна при над 200 евро/мВтч междинни стойности през последните месеци на тържищата в района.
България също има огромен капацитет за офшорни вятърни централи, само че няма изгледи скоро да стартира да го оползотворява. От една страна страната не работи в тази посока и липсва законодателство, а от друга - има мощни рецензии от страна на екологични организации. Забавянето обаче може да коства скъпо единствено след няколко години.
Гледай по какъв начин го вършат
От известието на wpd от 1 февруари излиза наяве, че те ще оказват помощ на румънските управляващи за правенето на закона за офшорните вятърни ферми.
" Капитал " изпрати въпроси към вложителя за повече елементи към плана, само че до публицистичното привършване на броя отговори не бяха получени.
Реклама
Целта на немската компания обаче е Румъния да бъде първата черноморска страна, която да конфигурира офшорни уреди. " Сигурни сме, че с развиването на нашите планове, ще допринесем за това Румъния да има пионерска роля в разрастването на употреба на сила от възобновими източници ", разяснява в известието Акхим Берг Олсен, член на борда на шефовете на wpd.
Според компанията развиването на планове за вятърна сила в Румъния ще отвори и голям брой работни благоприятни условия за висококвалифициран личен състав, а също по този начин и за развиването на нови софтуерни клъстъри и вериги за доставки.
Потенциал и дейности
Според данни на Световната банка от май 2020 година Румъния има механически капацитет от 76 гВт за офшорна вятърна сила - 22 гВт на дълбочина от 50 м, а останалото посредством плаващи платформи.
Пак през 2020 година румънската Hydroelectrica разгласи, че възнамерява планове за офшорни вятърни турбини. Става дума за мощности с потенциал 300-500 мВт, които по първични прогнози биха коствали съвсем 600 млн. евро. Компания планираше да обезпечи средствата по равно от страната и от Плана за възобновяване. Първоначално се очакваше планът да е подготвен през 2026 година, само че все още има закъснение. Главна роля за което е и неналичието на Морски териториален проект за страната. Пред news.ro през 2021 година изпълнителният шеф на Hidroelectrica Богдан Бадеа съобщи, че компанията е " мощно ангажирани към проекта за прибавяне на 300 мВт от офшорни вятърни ферми през идващите години. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Седмицата 2 Пазари 3 Енергетика 1 Пазар на труда 2 Енергетика 3 Енергетика 1 Седмицата 2 Пазари 3 Енергетика Реклама
Освен това през февруари 2021 година Hydroelectrica, която е държавна и може да бъде съпоставена с българската НЕК, закупи дяловете от немската компания Steag GmbH в сухоземната вятърна плантация Crucea с потенциал от 108 мВт като част от своята " зелена тактика ". Цената на договорката не беше оповестена, само че имайки поради предходна сходна такава от 2019 година, когато бяха закупени 80% от дяловете във вятърната плантация Vestas на стойност от 136 млн. евро., договорката с Crucea може да се пресметна на към 100 млн. евро.
Друга значима договорка в Румъния е продажбата на вятърният парк Fântânele-Cogealac от чешката CEZ на австралийската MIRA, част от Macquarie Group - една от топ 10 австралийски компании по пазарна капитализация. Централата е с конфигурирана мощ 600 мВт и е най-големият подобен на сушата в Европа. Сделката, която включва и други активи, бе със стойност от 1.1 млд. евро.
Още вложения в Румъния Литовската компания Green Genius също има намерение да влага в северната ни съседка. Компанията счита да построи нови слънчеви паркове в Румъния и ще влага 450 млн. евро за осъществяване на плана. Предвидените паркове ще са с смесен потенциал от 500 мВт. Това е фрапантна смяна с предходно заплануваните 100 мВт от литовците. " Румъния разполага с обещаващ капацитет за развиването на слънчеви планове, дължащ се на скоростно възходящия и енергиен бранш. Благодарение на своята географическа локация Румъния има голям брой преимущества, когато става въпрос за вложения в слънчевата сила. " показа Руслан Склепович, CEO Green Genius. Ами птиците и " Виа Понтика "
Когато става дума за подобен огромен вятърен план на брега на Черно море и то наоколо до България няма по какъв начин да не възникне въпросът за птиците. В тази зона, в това число огромни елементи от румънското крайбрежие, минава миграционният път " Виа Понтика ". А през 2017 година България бе наказана от Европейския съд за несъблюдение на задължението си да отбрани НАТУРА 2000 зоните в региона на Калиакра. Това възпря и голям брой планове за вятърни централи, въпреки че даже, които предизвикват гибел на птиците.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Инвестицията се оценя на най-малко 2.5 милиарда евро и ще има резултат върху районния пазар на електрическа енергия.
Подобни планове обаче към този момент в България няма по какъв начин да се случат.
Гигантски ветроенергиен парк може да бъде построен в Черно море, малко по на север от България. Германската wpd разгласи преди седмица, че стартира работа по два обособени плана за офшорни вятърни ферми в Румъния, които ще имат общ потенциал от 1900 мВт. За съпоставяне сега България разполага общо с към 700 мВт вятърни мощности, а проектите са до 2030 година те да се усилят до 1000 мВт.
Проектите на wpd, която предходната година стана първата компания, публично кандидатствала пред румънските управляващи за развиването на планове за офшорна вятърна сила, ще бъдат Black Sea 1- с потенциал от 500 мВт, който ще е ситуиран на сушата, и Black Sea 2 - с потенциал от 1400 мВт в морето.
На този стадий, размера на инвестицията от страна на wpd не е оповестена. Но най-грубо, в случай че се вземат международните образци за цени, може да се чака, че осъществяването на целия план ще коства към 2.5 милиарда евро.
Реклама
Ако инвестицията се осъществя в целокупност това ще има огромен резултат и върху България - от експортьор на ток към румънския пазар страната може да се окаже вносител или най-малкото да загуби пазара за силата си. Още повече, че предстояща цена на създаваната електрическа енергия от вятърните централи е към 80 евро/мВтч, което я прави извънредно конкурентна при над 200 евро/мВтч междинни стойности през последните месеци на тържищата в района.
България също има огромен капацитет за офшорни вятърни централи, само че няма изгледи скоро да стартира да го оползотворява. От една страна страната не работи в тази посока и липсва законодателство, а от друга - има мощни рецензии от страна на екологични организации. Забавянето обаче може да коства скъпо единствено след няколко години.
Гледай по какъв начин го вършат
От известието на wpd от 1 февруари излиза наяве, че те ще оказват помощ на румънските управляващи за правенето на закона за офшорните вятърни ферми.
" Капитал " изпрати въпроси към вложителя за повече елементи към плана, само че до публицистичното привършване на броя отговори не бяха получени.
Реклама
Целта на немската компания обаче е Румъния да бъде първата черноморска страна, която да конфигурира офшорни уреди. " Сигурни сме, че с развиването на нашите планове, ще допринесем за това Румъния да има пионерска роля в разрастването на употреба на сила от възобновими източници ", разяснява в известието Акхим Берг Олсен, член на борда на шефовете на wpd.
Според компанията развиването на планове за вятърна сила в Румъния ще отвори и голям брой работни благоприятни условия за висококвалифициран личен състав, а също по този начин и за развиването на нови софтуерни клъстъри и вериги за доставки.
Потенциал и дейности
Според данни на Световната банка от май 2020 година Румъния има механически капацитет от 76 гВт за офшорна вятърна сила - 22 гВт на дълбочина от 50 м, а останалото посредством плаващи платформи.
Пак през 2020 година румънската Hydroelectrica разгласи, че възнамерява планове за офшорни вятърни турбини. Става дума за мощности с потенциал 300-500 мВт, които по първични прогнози биха коствали съвсем 600 млн. евро. Компания планираше да обезпечи средствата по равно от страната и от Плана за възобновяване. Първоначално се очакваше планът да е подготвен през 2026 година, само че все още има закъснение. Главна роля за което е и неналичието на Морски териториален проект за страната. Пред news.ro през 2021 година изпълнителният шеф на Hidroelectrica Богдан Бадеа съобщи, че компанията е " мощно ангажирани към проекта за прибавяне на 300 мВт от офшорни вятърни ферми през идващите години. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Седмицата 2 Пазари 3 Енергетика 1 Пазар на труда 2 Енергетика 3 Енергетика 1 Седмицата 2 Пазари 3 Енергетика Реклама
Освен това през февруари 2021 година Hydroelectrica, която е държавна и може да бъде съпоставена с българската НЕК, закупи дяловете от немската компания Steag GmbH в сухоземната вятърна плантация Crucea с потенциал от 108 мВт като част от своята " зелена тактика ". Цената на договорката не беше оповестена, само че имайки поради предходна сходна такава от 2019 година, когато бяха закупени 80% от дяловете във вятърната плантация Vestas на стойност от 136 млн. евро., договорката с Crucea може да се пресметна на към 100 млн. евро.
Друга значима договорка в Румъния е продажбата на вятърният парк Fântânele-Cogealac от чешката CEZ на австралийската MIRA, част от Macquarie Group - една от топ 10 австралийски компании по пазарна капитализация. Централата е с конфигурирана мощ 600 мВт и е най-големият подобен на сушата в Европа. Сделката, която включва и други активи, бе със стойност от 1.1 млд. евро.
Още вложения в Румъния Литовската компания Green Genius също има намерение да влага в северната ни съседка. Компанията счита да построи нови слънчеви паркове в Румъния и ще влага 450 млн. евро за осъществяване на плана. Предвидените паркове ще са с смесен потенциал от 500 мВт. Това е фрапантна смяна с предходно заплануваните 100 мВт от литовците. " Румъния разполага с обещаващ капацитет за развиването на слънчеви планове, дължащ се на скоростно възходящия и енергиен бранш. Благодарение на своята географическа локация Румъния има голям брой преимущества, когато става въпрос за вложения в слънчевата сила. " показа Руслан Склепович, CEO Green Genius. Ами птиците и " Виа Понтика "
Когато става дума за подобен огромен вятърен план на брега на Черно море и то наоколо до България няма по какъв начин да не възникне въпросът за птиците. В тази зона, в това число огромни елементи от румънското крайбрежие, минава миграционният път " Виа Понтика ". А през 2017 година България бе наказана от Европейския съд за несъблюдение на задължението си да отбрани НАТУРА 2000 зоните в региона на Калиакра. Това възпря и голям брой планове за вятърни централи, въпреки че даже, които предизвикват гибел на птиците.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ