Милена Славова: Докато властта се учи да управлява, ще умрем от глад, народът не е опитна мишка
Продуценти заплащат, с цел да постановат артисти с изсмукани от пръстите части, за сметка надарени реализатори, които бълват реалити формати
Хората в Съединени американски щати изобщо не са осведомени какво се случва в Украйна, желаят си още веднъж Тръмп, споделя пред Faktor.bg рокаджийката
Интервю на Васил Василев
- Милена, квотите за българска музика в държавните медии още веднъж разделиха гилдията. Трябва ли БНР и Българска национална телевизия да въртят избран % родни песни?
- Според мен квоти би трябвало да има. Не знам към този момент какъв брой пъти съм ходила до Англия с кола. Когато минавам през страните до там, се върти музика единствено на техния си език. Т.е., хората си държат на националните полезности. В България също би трябвало да се пускат повече наши песни, стига обаче да не се стига до другата прекаленост и да стартират да ни пробутват нелепости, тъй като в последна сметка всяка страна си има тъпите части, които не би трябвало да виждат ефир. Важно е, когато се вкарва сходна мярка, да се прави за песни с качествени текстове, с послания, тъй като музиката е възпитателна. Много ме радва, когато вървя по концерти, да чуя хората по какъв начин стартират да описват с коя ария са отраснали, с коя какви мемоари имат, което е доста скъпо и желая да се резервира и при идващите генерации, а не да се пеят всякакви еднодневки. Факт е, че в международен мащаб сме залети от някаква мръсотия, за която се заплащат пари, с цел да се върти в ефир и ти се набива непрекъснато. В един миг мозъкът ти е толкоз сварен, че започваш да губиш действителна визия за хубавото и качественото. Далеч съм от мисълта националните медии да излъчват вулгарни песни и махленщина, те би трябвало да бъдат „ университет за просвета “.
- Силвия Кацарова предлага да се излъчва 100% българска музика в националните медии. Това не е ли прекомерно „ патриотично “ и каква част от частите би трябвало да са с роден етикет?
- Разбира се, 100% българска музика в Българска национална телевизия и БНР е доста. Нека да звучат международни песни, само че да се обърне изключително внимание на музикалните редактори, които от години са на заплати, имат една сигурност за работа и изобщо не се интересуват какво се слуша и се харесва. Моето наблюдаване е, че техните часовници тотално са спрели. Нямам нищо срещу „ Рики е повери “ и Тото Котуньо, само че не може те да звучат непрекъснато, тъй като в един миг това притъпява хората, които стопират да слушат сходен вид станции. Що се отнася до квотите за български песни, би могло да са най-малко 60%. Друг огромен проблем е при гениите, които всяка година бълват всякакви реалити излъчвания. След това за 89% от тези артисти не чуваме нищо. Някакви хора си вършат предаването, а по-късно им споделят „ ние няма да ви продуцираме, оправяйте се сами “. На тези надарени реализатори би трябвало да им се дава също ефир, тъй като в случай че изобщо извадят шанс по-късно да пеят в някой пиано бар, би трябвало да бъдат щастливи. Имаме потребност от нова българска музика, която да бъде препоръчана на слушателите и на феновете, с цел да преценяват те кое става и кое – не, а не на младите гении да им се подрязват крилата още първоначално. На някой музикален редактор, в случай че му е обичан Тото Котуньо, няма неприятно, само че хайде да не слушаме по 10 пъти дневно една и съща ария отпреди 40 година БНР има голям списък. Трябва да се смени цялата скица на работа. Да не приказваме за млади български реализатори, на които им е заплатен ефирът и се върти някакво парче, което е изсмукано от пръстите. Певецът или певицата се завъртат по още няколко излъчвания и се постанова на всички, че песента им е шлагер, а те имат огромен глас, което не е по този начин. Става дума за комерсиална тактика на продуцентите, които се спонсорират от някакви стратегии, само че това не значи, че с парите би трябвало да мачкат другите.
- Каква е обстановката в Съединени американски щати и във Англия, където си живяла, страната помагали на изпълнителите?
- Не съм се интересувала, само че знам за Франция, тъй като работех с един френски управител. Там имаше „ министерство на рока “ и бяха въведени квоти, с цел да се подтиква френската музика по всякакъв начин, тъй като там културата е извънредно значима. По време на срещата с комисията по просвета в Народното събрание, стана ясно, че 12 страни имат квоти, а 9 – нямат. Много забавно беше, че във Франция участвах в интернационална ранглиста с песента „ Защо “ и бях стигнала до 3-то място. Няма да е неприятно и в България да се прави сходно нещо – ранглиста на части от Европейски Съюз, с цел да имат хората повече информация. След като стратегиите на БНР имат най-голямо покритие в цялата страна, музика и вести би трябвало да са номер 1, да са най-хубавите, а не частните радиостанции.
- Наскоро се върна от Съединени американски щати, какви са настроенията там към войната в Украйна, вълнуват ли се американците, както да вземем за пример в България се стига и до пердах?
- Направи ми усещане, че хората в Съединени американски щати изобщо не са осведомени защо става въпрос. Специално в Чикаго имаше няколко здания, които светеха в цветовете на украинското знаме, само че нещата не са показани в елементи. Самите американци не харесват Джо Байдън, особено с тези, с които съм се опитвала да приказвам по тематиката. В интерес на истина те си гледат личния живот, вървят си на работа, удовлетворени са от парите, които получават и от това, че са с хубави къщи и коли, вървят по заведения за хранене и като цяло са щастливи от стандарта, който имат. Между Тръмп и Байдън обаче по-голямата част са за някогашния президент.
- Къде остана българското гостолюбие, изложихме ли се, като настанихме бежанци в 5-звездни хотели, а по-късно ги набутахме в контейнери и заслужено ли е недоволството на някои от тях?
- На никого не поисквам да бъде част от каквато и да е война и да изпада в сходно състояние като украинците – без нищо, единствено с една кола с багаж. Уважавам стандарта им на живот, само че изключително на по-капризните нашият им се вижда по-ниска писта. Това обаче, че доста от тях имат искания тъкмо в този миг, ми пристигна допълнително. През 1989 година съм емигрирала в Германия и изобщо не желая да разясня изискванията. Беше бедност и не би трябвало да имаш искания, тъй като си тръгнал да се спасяваш и животът ти стартира отначало. Съгласна съм, че не може една баба да яде по едно кисело мляко и две филии самун, а украинците да са в първокласните хотели. Те трябваше да бъдат настанени по стандарта и на равнището на българския народ. Получи се огромен контрастност и по тази причина хората озверяха и започнаха да се отнасят отрицателно към бежанците. Правителството ни позволи извънредно огромна неточност, че не съумя да ги настани на други места, а в 5-звездни хотели. В Лондон да вземем за пример има специфични хотели за емигранти, в които има съществени неща – мебели, баня и тоалетна, само че не и някакъв разкош. У нас можеше да се потърсят квартири. Съгласна съм и с украинците – кой в този момент ще желае да напусне 5-звездния хотел и да върви на общежитие или във фургон?
- Мина съвсем половин година, откогато имаме „ държавно управление на смяната “. Каква е твоята оценка за това, което виждаш, случва ли се смяната?
- Когато взеха властта, се даваше път на младите и бях ок с това. Аз съм отворена към сходни промени, с цел да забележим те какво ще създадат. Не съм съгласна обаче някой да пристигна на власт, с цел да се образова и да употребява народа като опитна мишка. Политиката на „ проба-грешка “ постоянно е говорила за безпорядък, за тотална липса на организация. Докато се научат на професионализъм, ще мине много време и най-после хората ще умрат от апетит. Всичко се срутва и върви надолу. Културата ни е под всякаква рецензия. От време на време се дават някакви избавителни пояси и планове, с които да се кандидатства в Национален фонд „ Култура “. Ако не се обърне внимание на изкуството и на спорта, духът е на по-високо ходило и можем да приказваме за насърчаване на страната.
- Трябва ли да подаде оставка министърът на културата Атанас Атанасов и тя ще реши ли проблемите на създателите?
- Министърът на културата е приветлив и доста готин човек, ухилен и доброжелателен, както видяхме от неговото видео. Проблемът обаче е, че той нищо не прави. Знам от сътрудници, които са желали срещи с Атанас Атанасов, само че той ги препраща към подчинените си. В същото време, с цел да желаят непосредствено да беседват с него, явно не са съумели да се преборят с администрацията. Нашата колегия подозира, че той не може да се оправя с позицията, която заема. Клипчето, което беше пуснал, отразява действителността. Министърът е един готин юноша, който може да е изпушил 1-2 цигари, заляло го е щастието и просто желае да бъде ухилен към света, в който живее. Атанас Атанасов не е злоумишлен, само че го дъни като министър фактът, че нищо не е направил
Хората в Съединени американски щати изобщо не са осведомени какво се случва в Украйна, желаят си още веднъж Тръмп, споделя пред Faktor.bg рокаджийката
Интервю на Васил Василев
- Милена, квотите за българска музика в държавните медии още веднъж разделиха гилдията. Трябва ли БНР и Българска национална телевизия да въртят избран % родни песни?
- Според мен квоти би трябвало да има. Не знам към този момент какъв брой пъти съм ходила до Англия с кола. Когато минавам през страните до там, се върти музика единствено на техния си език. Т.е., хората си държат на националните полезности. В България също би трябвало да се пускат повече наши песни, стига обаче да не се стига до другата прекаленост и да стартират да ни пробутват нелепости, тъй като в последна сметка всяка страна си има тъпите части, които не би трябвало да виждат ефир. Важно е, когато се вкарва сходна мярка, да се прави за песни с качествени текстове, с послания, тъй като музиката е възпитателна. Много ме радва, когато вървя по концерти, да чуя хората по какъв начин стартират да описват с коя ария са отраснали, с коя какви мемоари имат, което е доста скъпо и желая да се резервира и при идващите генерации, а не да се пеят всякакви еднодневки. Факт е, че в международен мащаб сме залети от някаква мръсотия, за която се заплащат пари, с цел да се върти в ефир и ти се набива непрекъснато. В един миг мозъкът ти е толкоз сварен, че започваш да губиш действителна визия за хубавото и качественото. Далеч съм от мисълта националните медии да излъчват вулгарни песни и махленщина, те би трябвало да бъдат „ университет за просвета “.
- Силвия Кацарова предлага да се излъчва 100% българска музика в националните медии. Това не е ли прекомерно „ патриотично “ и каква част от частите би трябвало да са с роден етикет?
- Разбира се, 100% българска музика в Българска национална телевизия и БНР е доста. Нека да звучат международни песни, само че да се обърне изключително внимание на музикалните редактори, които от години са на заплати, имат една сигурност за работа и изобщо не се интересуват какво се слуша и се харесва. Моето наблюдаване е, че техните часовници тотално са спрели. Нямам нищо срещу „ Рики е повери “ и Тото Котуньо, само че не може те да звучат непрекъснато, тъй като в един миг това притъпява хората, които стопират да слушат сходен вид станции. Що се отнася до квотите за български песни, би могло да са най-малко 60%. Друг огромен проблем е при гениите, които всяка година бълват всякакви реалити излъчвания. След това за 89% от тези артисти не чуваме нищо. Някакви хора си вършат предаването, а по-късно им споделят „ ние няма да ви продуцираме, оправяйте се сами “. На тези надарени реализатори би трябвало да им се дава също ефир, тъй като в случай че изобщо извадят шанс по-късно да пеят в някой пиано бар, би трябвало да бъдат щастливи. Имаме потребност от нова българска музика, която да бъде препоръчана на слушателите и на феновете, с цел да преценяват те кое става и кое – не, а не на младите гении да им се подрязват крилата още първоначално. На някой музикален редактор, в случай че му е обичан Тото Котуньо, няма неприятно, само че хайде да не слушаме по 10 пъти дневно една и съща ария отпреди 40 година БНР има голям списък. Трябва да се смени цялата скица на работа. Да не приказваме за млади български реализатори, на които им е заплатен ефирът и се върти някакво парче, което е изсмукано от пръстите. Певецът или певицата се завъртат по още няколко излъчвания и се постанова на всички, че песента им е шлагер, а те имат огромен глас, което не е по този начин. Става дума за комерсиална тактика на продуцентите, които се спонсорират от някакви стратегии, само че това не значи, че с парите би трябвало да мачкат другите.
- Каква е обстановката в Съединени американски щати и във Англия, където си живяла, страната помагали на изпълнителите?
- Не съм се интересувала, само че знам за Франция, тъй като работех с един френски управител. Там имаше „ министерство на рока “ и бяха въведени квоти, с цел да се подтиква френската музика по всякакъв начин, тъй като там културата е извънредно значима. По време на срещата с комисията по просвета в Народното събрание, стана ясно, че 12 страни имат квоти, а 9 – нямат. Много забавно беше, че във Франция участвах в интернационална ранглиста с песента „ Защо “ и бях стигнала до 3-то място. Няма да е неприятно и в България да се прави сходно нещо – ранглиста на части от Европейски Съюз, с цел да имат хората повече информация. След като стратегиите на БНР имат най-голямо покритие в цялата страна, музика и вести би трябвало да са номер 1, да са най-хубавите, а не частните радиостанции.
- Наскоро се върна от Съединени американски щати, какви са настроенията там към войната в Украйна, вълнуват ли се американците, както да вземем за пример в България се стига и до пердах?
- Направи ми усещане, че хората в Съединени американски щати изобщо не са осведомени защо става въпрос. Специално в Чикаго имаше няколко здания, които светеха в цветовете на украинското знаме, само че нещата не са показани в елементи. Самите американци не харесват Джо Байдън, особено с тези, с които съм се опитвала да приказвам по тематиката. В интерес на истина те си гледат личния живот, вървят си на работа, удовлетворени са от парите, които получават и от това, че са с хубави къщи и коли, вървят по заведения за хранене и като цяло са щастливи от стандарта, който имат. Между Тръмп и Байдън обаче по-голямата част са за някогашния президент.
- Къде остана българското гостолюбие, изложихме ли се, като настанихме бежанци в 5-звездни хотели, а по-късно ги набутахме в контейнери и заслужено ли е недоволството на някои от тях?
- На никого не поисквам да бъде част от каквато и да е война и да изпада в сходно състояние като украинците – без нищо, единствено с една кола с багаж. Уважавам стандарта им на живот, само че изключително на по-капризните нашият им се вижда по-ниска писта. Това обаче, че доста от тях имат искания тъкмо в този миг, ми пристигна допълнително. През 1989 година съм емигрирала в Германия и изобщо не желая да разясня изискванията. Беше бедност и не би трябвало да имаш искания, тъй като си тръгнал да се спасяваш и животът ти стартира отначало. Съгласна съм, че не може една баба да яде по едно кисело мляко и две филии самун, а украинците да са в първокласните хотели. Те трябваше да бъдат настанени по стандарта и на равнището на българския народ. Получи се огромен контрастност и по тази причина хората озверяха и започнаха да се отнасят отрицателно към бежанците. Правителството ни позволи извънредно огромна неточност, че не съумя да ги настани на други места, а в 5-звездни хотели. В Лондон да вземем за пример има специфични хотели за емигранти, в които има съществени неща – мебели, баня и тоалетна, само че не и някакъв разкош. У нас можеше да се потърсят квартири. Съгласна съм и с украинците – кой в този момент ще желае да напусне 5-звездния хотел и да върви на общежитие или във фургон?
- Мина съвсем половин година, откогато имаме „ държавно управление на смяната “. Каква е твоята оценка за това, което виждаш, случва ли се смяната?
- Когато взеха властта, се даваше път на младите и бях ок с това. Аз съм отворена към сходни промени, с цел да забележим те какво ще създадат. Не съм съгласна обаче някой да пристигна на власт, с цел да се образова и да употребява народа като опитна мишка. Политиката на „ проба-грешка “ постоянно е говорила за безпорядък, за тотална липса на организация. Докато се научат на професионализъм, ще мине много време и най-после хората ще умрат от апетит. Всичко се срутва и върви надолу. Културата ни е под всякаква рецензия. От време на време се дават някакви избавителни пояси и планове, с които да се кандидатства в Национален фонд „ Култура “. Ако не се обърне внимание на изкуството и на спорта, духът е на по-високо ходило и можем да приказваме за насърчаване на страната.
- Трябва ли да подаде оставка министърът на културата Атанас Атанасов и тя ще реши ли проблемите на създателите?
- Министърът на културата е приветлив и доста готин човек, ухилен и доброжелателен, както видяхме от неговото видео. Проблемът обаче е, че той нищо не прави. Знам от сътрудници, които са желали срещи с Атанас Атанасов, само че той ги препраща към подчинените си. В същото време, с цел да желаят непосредствено да беседват с него, явно не са съумели да се преборят с администрацията. Нашата колегия подозира, че той не може да се оправя с позицията, която заема. Клипчето, което беше пуснал, отразява действителността. Министърът е един готин юноша, който може да е изпушил 1-2 цигари, заляло го е щастието и просто желае да бъде ухилен към света, в който живее. Атанас Атанасов не е злоумишлен, само че го дъни като министър фактът, че нищо не е направил
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ