Потреблението на найлонови торбички спада
Продуктовата такса за най-тънките найлонови торбички бе въведена през 2011 година
© Юлия Лазарова Още по тематиката
По пътя към интелигентните опаковки
Българските компании демонстрират еластичност при опаковките, само че пазарът още не е узрял за прекомерно новаторски решения
18 мар 2013
Море от пластмаса
През 2011 година рециклираните количества пластмаса са единствено 29.3% от общото количество опаковки от този материал
18 мар 2013
Такса торбички се отсрочва
16 дек 2008 България е една от първите страни в Европейския съюз, която наложи ограничавания в използването на найлонови торбички. Ефектът от ограниченията обаче към момента не може да бъде изчислен с акуратност поради липса на одобрена на европейско ниво методика за премерване броя на потребените торбички на човек от популацията, разясниха за " Капитал " от дирекция " Управление на отпадъците и запазване на почвите " в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Растящи такси
През 2011 година в страната беше въведена продуктова такса от 15 стотинки на брой за най-тънките пластмасови торбички с дебелина до 15 микрона. Таксата се заплаща в Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС) от производителя или вносителя на торбички. Дължимата сума надвишава доста цената на изделията (на пазара се търгуват торбички и за по една стотинка), което би трябвало да спре или да понижи използването им.
Ограничаването на потреблението продължи и през идната година, когато продуктовата такса набъбна на 35 стотинки и стана наложителна за торбички с дебелина до 25 микрона и размери до 390/490 мм в разгънат тип. През 2013 година последва ново покачване - 45 стотинки, а през 2014 година (и до днес) - 55 стотинки на брой.
За торбичките с дебелина сред 25 и 50 микрона такса не се дължи, само че условието е те наложително да бъдат предлагани на потребителите против възнаграждение.
По-малко такси – по-добър резултат
Точна статистика за резултата от ограничаващите ограничения няма. " " Основната цел на българската нормативна уредба – смяна в пазарното предложение и смяна в манталитета на жителите в посока торбички, подобаващи за неведнъж потребление, е реализирана. Най-масовите торбички в обсега до 25 микрона на процедура като обща наклонност са съвсем изчезнали, а те съставляваха към 50% от общо употребяваните торбички в България (по данни от производителите). Затова може да се направи план, че потреблението е спаднало двойно ", прецизираха за " Капитал " от Министерство на околната среда и водите. От дирекция " Управление на отпадъците и запазване на почвите " цитират социологическо изследване, съгласно което през 2016 делът на хората, които се отхвърлят от пазаруването на торбички на касата и употребяват лични, е повишен на съвсем 45%.
За резултата от ограничаващите ограничения може индиректно да се съди по размера на събраните продуктови такси. През 2012 година след разширение на обсега на торбичките до 25 микрона сумата от събраните продуктови такси е висока (над 145 хиляди лева.), което значи съществуване на забележителен брой пластмасови торбички, за които е платено. През идващите две години обаче производители, търговци и консуматори се ориентират към по-големи и по-плътни торбички, за които не се дължи такса, и събраните суми понижават (малко над 10 хиляди лв).
През 2015 и 2016 година размерът на продуктовите такси още веднъж нараства (над 120 хил.). " Увеличението се дължи само на едно съответно юридическо лице, което заплаща за доста огромно количество торбички през този интервал ", прецизираха от Министерство на околната среда и водите. През първите девет месеца на тази година размерът на продуктовите такси още веднъж пада, което значи, че и потреблението на най-тънките торбички понижава, показват от Министерство на околната среда и водите.
Изрядни и неизрядни компании
Според " Браншова асоциация " Полимери " (БАП) използването на полимерни торбички за еднократна приложимост в действителност е лимитирана, само че това е " за сметка на българския бизнес ". " С въвеждането на продуктовата такса беше поощрен " сивият " бранш. На пазара се оферират милиони торбички, които не дават отговор на условията, също така се реализира нерегламентиран импорт от чужбина и са налице нелоялни практики от някои дребни производители ", съобщи за " Капитал " Цветанка Тодорова, ръководител на управителния съвет на БАП. И посочи: " Ние сме алармирали неведнъж Министерство на околната среда и водите и други министерства и институции за нарушавания, които слагат в неизгодна позиция бизнеса, спазващ наредбите на българското законодателство. Таксата се заплаща единствено от дребен брой огромни производители. Множество други лица, които дължат таксата, не я заплащат, без това да води до каквито и да е последствия за тях. По наша оценка несъбраната такса се мери на над 50 млн. лева на година ". Асоциацията е уверена, че " неспазването на условията вреди освен на бизнеса, само че и на обществото като цяло, защото води до несъблюдение на поставените екологични цели ".
Според БАП отсъства ефикасен надзор. " В резултат на нелоялна конкуренция и преуспяване на " сивия " бранш компаниите, наши членове, понесоха и не престават да понасят директни загуби ", акцентира Цветанка Тодорова. По данни на браншовата организация част от компаниите са понижили производството си с близо 70%, преориентирали са се към произвеждане на торби за многократна приложимост, а някои от дребните компании са банкрутирали или са минали в " сивия " бранш. " Не разполагаме със статистика с какъв брой е намаляло потреблението на тънките торбички, защото за " сивия " бранш е невероятно да се събере информация ", заключи Цветанка Тодорова. 90 торбички на човек
През 2015 година Брюксел одобри Директива 2015/720/ЕС, чиято цел е да ограничи потреблението на пластмасовите торбички за извършване на покупки с дебелина под 50 микрона посредством въвеждане на продуктова такса за по-тънките и продажба против възнаграждение на останалите. Предвидени са изключения за торбички без дръжки, които служат за пакетиране на насипни храни като месо, плодове и зеленчуци.
България резервира съществуващия досега режим за заплащане на продуктова такса за брой торбички. Страната ни не е приложила другата опция, планувана в директивата – ползване от 90 торбички на човек на година към края на 2019 година поради неналичието на единна общоевропейска методика за пресмятане и отчитане на потреблението, прецизират от Министерство на околната среда и водите.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
По пътя към интелигентните опаковки
Българските компании демонстрират еластичност при опаковките, само че пазарът още не е узрял за прекомерно новаторски решения
18 мар 2013
Море от пластмаса
През 2011 година рециклираните количества пластмаса са единствено 29.3% от общото количество опаковки от този материал
18 мар 2013
Такса торбички се отсрочва
16 дек 2008 България е една от първите страни в Европейския съюз, която наложи ограничавания в използването на найлонови торбички. Ефектът от ограниченията обаче към момента не може да бъде изчислен с акуратност поради липса на одобрена на европейско ниво методика за премерване броя на потребените торбички на човек от популацията, разясниха за " Капитал " от дирекция " Управление на отпадъците и запазване на почвите " в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Растящи такси
През 2011 година в страната беше въведена продуктова такса от 15 стотинки на брой за най-тънките пластмасови торбички с дебелина до 15 микрона. Таксата се заплаща в Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС) от производителя или вносителя на торбички. Дължимата сума надвишава доста цената на изделията (на пазара се търгуват торбички и за по една стотинка), което би трябвало да спре или да понижи използването им.
Ограничаването на потреблението продължи и през идната година, когато продуктовата такса набъбна на 35 стотинки и стана наложителна за торбички с дебелина до 25 микрона и размери до 390/490 мм в разгънат тип. През 2013 година последва ново покачване - 45 стотинки, а през 2014 година (и до днес) - 55 стотинки на брой.
За торбичките с дебелина сред 25 и 50 микрона такса не се дължи, само че условието е те наложително да бъдат предлагани на потребителите против възнаграждение.
По-малко такси – по-добър резултат
Точна статистика за резултата от ограничаващите ограничения няма. " " Основната цел на българската нормативна уредба – смяна в пазарното предложение и смяна в манталитета на жителите в посока торбички, подобаващи за неведнъж потребление, е реализирана. Най-масовите торбички в обсега до 25 микрона на процедура като обща наклонност са съвсем изчезнали, а те съставляваха към 50% от общо употребяваните торбички в България (по данни от производителите). Затова може да се направи план, че потреблението е спаднало двойно ", прецизираха за " Капитал " от Министерство на околната среда и водите. От дирекция " Управление на отпадъците и запазване на почвите " цитират социологическо изследване, съгласно което през 2016 делът на хората, които се отхвърлят от пазаруването на торбички на касата и употребяват лични, е повишен на съвсем 45%.
За резултата от ограничаващите ограничения може индиректно да се съди по размера на събраните продуктови такси. През 2012 година след разширение на обсега на торбичките до 25 микрона сумата от събраните продуктови такси е висока (над 145 хиляди лева.), което значи съществуване на забележителен брой пластмасови торбички, за които е платено. През идващите две години обаче производители, търговци и консуматори се ориентират към по-големи и по-плътни торбички, за които не се дължи такса, и събраните суми понижават (малко над 10 хиляди лв).
През 2015 и 2016 година размерът на продуктовите такси още веднъж нараства (над 120 хил.). " Увеличението се дължи само на едно съответно юридическо лице, което заплаща за доста огромно количество торбички през този интервал ", прецизираха от Министерство на околната среда и водите. През първите девет месеца на тази година размерът на продуктовите такси още веднъж пада, което значи, че и потреблението на най-тънките торбички понижава, показват от Министерство на околната среда и водите.
Изрядни и неизрядни компании
Според " Браншова асоциация " Полимери " (БАП) използването на полимерни торбички за еднократна приложимост в действителност е лимитирана, само че това е " за сметка на българския бизнес ". " С въвеждането на продуктовата такса беше поощрен " сивият " бранш. На пазара се оферират милиони торбички, които не дават отговор на условията, също така се реализира нерегламентиран импорт от чужбина и са налице нелоялни практики от някои дребни производители ", съобщи за " Капитал " Цветанка Тодорова, ръководител на управителния съвет на БАП. И посочи: " Ние сме алармирали неведнъж Министерство на околната среда и водите и други министерства и институции за нарушавания, които слагат в неизгодна позиция бизнеса, спазващ наредбите на българското законодателство. Таксата се заплаща единствено от дребен брой огромни производители. Множество други лица, които дължат таксата, не я заплащат, без това да води до каквито и да е последствия за тях. По наша оценка несъбраната такса се мери на над 50 млн. лева на година ". Асоциацията е уверена, че " неспазването на условията вреди освен на бизнеса, само че и на обществото като цяло, защото води до несъблюдение на поставените екологични цели ".
Според БАП отсъства ефикасен надзор. " В резултат на нелоялна конкуренция и преуспяване на " сивия " бранш компаниите, наши членове, понесоха и не престават да понасят директни загуби ", акцентира Цветанка Тодорова. По данни на браншовата организация част от компаниите са понижили производството си с близо 70%, преориентирали са се към произвеждане на торби за многократна приложимост, а някои от дребните компании са банкрутирали или са минали в " сивия " бранш. " Не разполагаме със статистика с какъв брой е намаляло потреблението на тънките торбички, защото за " сивия " бранш е невероятно да се събере информация ", заключи Цветанка Тодорова. 90 торбички на човек
През 2015 година Брюксел одобри Директива 2015/720/ЕС, чиято цел е да ограничи потреблението на пластмасовите торбички за извършване на покупки с дебелина под 50 микрона посредством въвеждане на продуктова такса за по-тънките и продажба против възнаграждение на останалите. Предвидени са изключения за торбички без дръжки, които служат за пакетиране на насипни храни като месо, плодове и зеленчуци.
България резервира съществуващия досега режим за заплащане на продуктова такса за брой торбички. Страната ни не е приложила другата опция, планувана в директивата – ползване от 90 торбички на човек на година към края на 2019 година поради неналичието на единна общоевропейска методика за пресмятане и отчитане на потреблението, прецизират от Министерство на околната среда и водите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ