Националната "крепост", в която се е затворила България
Продавачите на илюзии намират в България плодородна почва. И гледаме към едно минало, в което България е била велика, а ние би трябвало да я браним. Така приказката има следващ изверг, на сцената излизат следващите спасители.
" ", гласи надпис върху трикольор, нарисуван край пътя. Снимката е оповестена във Facebook от сътрудник. " Жал ми е за Вас, не знам по какъв начин се гледате в огледалото, тъй като няма нищо национално, което да отбраните ", обръща се жена към друга колежка, когато научава, че тя е имунизирана, поддържа еврото и приемането на Истанбулската спогодба.
В групите против еврото доминират лъвовете и трикольорите. Българският байрак в обществените мрежи е противовес на украинския; върху доста софийски билбордове с украинското знаме са залепени български трибагреници. В последните години.
Тази нова българска еднаквост не се дефинира посредством съзидание, достижения и решения на проблеми, а посредством позицията " против " някакви национални врагове. През последните години те се променяха - от цивилен организации през ваксини, Европейския съюз, чак до норвежците. На всичко това устоява България, в своята национална цитадела.
Предадени от новата история
Руската агитация сигурно усилва тези проблеми, само че тя не е първопричината за тях. най-гъвкавата идеология, служила и на множеството съвременни диктатури. Създаването на националните страни става точно през осъзнаването на това какви и кои сме, за какво не сме като " другите ". Докато половин Европа е под френска окупация, немският мъдрец Йохан Готлиб Фихте (по-късно използван и от нацистите) се обръща към немските нации с думите, че " само през общите ни черти, които дефинират какво е да си немец, можем да предотвратим гибелта на нацията си ".
Подобен боязън от национална крах има у доста българи. Международните заглавия изобилстват от изречения като " най-бедната страна в Европа " и " най-бързо изчезващата нация ". Не се оправдават и упованията, че след рухването на комунистическия режим " ще бъдем естествена страна ". Напротив - генерации млади и интелигентни българи се устройват на Запад, отпътуват и служащи, които не са интегрирани в държавите-приемници, а са по-скоро стопански мигранти. Българите, които се връщат, с цел да градят в родината, могат да се окажат от другата страна на барикадата, тъй като нерядко стават част от гражданското общество, против което работи пропагандата и което се обрисува като антибългарско.
У дома неналичието на основни промени в просветителната и други системи след 1989 година води до утежняване на наследените проблеми. Към това се прибавят безчет страници черна статистика: българските деца са на последни позиции по функционална грамотност; българите са преди всичко по смъртност и на последно по дълготрайност на живота в Европа; преди всичко в Европейски Съюз по дял на сивата стопанска система по отношение на Брутният вътрешен продукт...
Ако това са общите черти, които ни дефинират като българи, то не е по никакъв начин мъчно да се обърнем към някакво минало, в което България е била велика, а ние би трябвало да я пазиме. И по този начин, приказката добива своя следващ изверг, на сцената излизат следващите спасители.
Търговци на легенди
Невъзможно е да строиш общество, в случай че няма консенсус за минало - каква в действителност е общата ни история? В страната ни живеят няколко генерации, завършени в изцяло разнообразни светове - на тоталитарна тирания, на преход, и на модерна (пленена) народна власт. Демокрацията е най-важна полезност за едвам 13% от българите, а единствено 11% декларират, че усещат най-сериозна принадлежност към света. Много от българите усещат, че принадлежат към нереална България, само че едвам 22% споделят същото за съответната локална общественост - хората, измежду които живеят и с които построяват България.
Някои ще честват 3 март като народен празник, а други ще го отхвърлят като проруска дата. Няма консенсус за тоталитарните години, за историческата последователност по българските земи (). Историята, която е основен детайл за крепко национално съзнание, е обрасла в легенди и митове - и тъй като дълго е била оръжие за агитация. Медиите са абдикирали от ролята си на платформа за сходни полемики.
Тази почва е доста плодородна за продавачите на легенди. Те могат да бъдат писатели, режисьори, интернет-говорещи глави, а могат да бъдат и политици. В задачите и програмата на партия " Възраждане " има изброени редица проблеми, само че не и осъществими проекти за тяхното решение. За сметка на това думата " народен " и производните ѝ участват неведнъж в оскъдните параграфи. Подобни играчи оферират илюзии на българите - дребният човек като воин против огромната система, която е отговорна за нещастието му. Малкият човек, който ще брани последните замъци. Без да се прецизира, че те са част от сценографията и са направени от картон.
Колкото до хората, които интензивно търсят решение на доста от споделените ни проблеми и усъвършенстват средата от години - тях постоянно ги разказват като " иноагенти ". Макар да работят в интерес на необятната общност, новият народен разказ не признава тези старания - с изключение на, може би, в случай че не се увенчаят с.
Нова българска еднаквост
Дали левовете, бутафорните филми за исторически персони, псевдоисторическите книги, популизмът, антиваксърството и хомофобията като национална идеология са сполучлива тактика за създаване на национално самочувствие? Съмнявам се - в противоположен случай на този стадий от историята ние, българите бихме били относително горделив народ.
Вместо това се опасяваме от призраци, чудим се чия жертва сме и храним хроничната параноя, че изчезваме. Неспокойни, че сме българи, ние се лашкаме сред празна горделивост и извънредно отвращение. Националното ни самочувствие би трябвало да премине през народен диалог, по този начин както неувереният човек беседва със себе си, с цел да реализира успокоение. Този диалог не може да се организира, в случай че крещим. И тези, които усилват звука, го знаят добре.
Докато не разплетем предишното си и не изберем знаците и полезностите си, ще се оплитаме в сегашното. И на всеки ще си пожелаваме " Честит народен празник! " с леко стеснение. Дори да се преструваме, че в действителност въобще не е по този начин.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" ", гласи надпис върху трикольор, нарисуван край пътя. Снимката е оповестена във Facebook от сътрудник. " Жал ми е за Вас, не знам по какъв начин се гледате в огледалото, тъй като няма нищо национално, което да отбраните ", обръща се жена към друга колежка, когато научава, че тя е имунизирана, поддържа еврото и приемането на Истанбулската спогодба.
В групите против еврото доминират лъвовете и трикольорите. Българският байрак в обществените мрежи е противовес на украинския; върху доста софийски билбордове с украинското знаме са залепени български трибагреници. В последните години.
Тази нова българска еднаквост не се дефинира посредством съзидание, достижения и решения на проблеми, а посредством позицията " против " някакви национални врагове. През последните години те се променяха - от цивилен организации през ваксини, Европейския съюз, чак до норвежците. На всичко това устоява България, в своята национална цитадела.
Предадени от новата история
Руската агитация сигурно усилва тези проблеми, само че тя не е първопричината за тях. най-гъвкавата идеология, служила и на множеството съвременни диктатури. Създаването на националните страни става точно през осъзнаването на това какви и кои сме, за какво не сме като " другите ". Докато половин Европа е под френска окупация, немският мъдрец Йохан Готлиб Фихте (по-късно използван и от нацистите) се обръща към немските нации с думите, че " само през общите ни черти, които дефинират какво е да си немец, можем да предотвратим гибелта на нацията си ".
Подобен боязън от национална крах има у доста българи. Международните заглавия изобилстват от изречения като " най-бедната страна в Европа " и " най-бързо изчезващата нация ". Не се оправдават и упованията, че след рухването на комунистическия режим " ще бъдем естествена страна ". Напротив - генерации млади и интелигентни българи се устройват на Запад, отпътуват и служащи, които не са интегрирани в държавите-приемници, а са по-скоро стопански мигранти. Българите, които се връщат, с цел да градят в родината, могат да се окажат от другата страна на барикадата, тъй като нерядко стават част от гражданското общество, против което работи пропагандата и което се обрисува като антибългарско.
У дома неналичието на основни промени в просветителната и други системи след 1989 година води до утежняване на наследените проблеми. Към това се прибавят безчет страници черна статистика: българските деца са на последни позиции по функционална грамотност; българите са преди всичко по смъртност и на последно по дълготрайност на живота в Европа; преди всичко в Европейски Съюз по дял на сивата стопанска система по отношение на Брутният вътрешен продукт...
Ако това са общите черти, които ни дефинират като българи, то не е по никакъв начин мъчно да се обърнем към някакво минало, в което България е била велика, а ние би трябвало да я пазиме. И по този начин, приказката добива своя следващ изверг, на сцената излизат следващите спасители.
Търговци на легенди
Невъзможно е да строиш общество, в случай че няма консенсус за минало - каква в действителност е общата ни история? В страната ни живеят няколко генерации, завършени в изцяло разнообразни светове - на тоталитарна тирания, на преход, и на модерна (пленена) народна власт. Демокрацията е най-важна полезност за едвам 13% от българите, а единствено 11% декларират, че усещат най-сериозна принадлежност към света. Много от българите усещат, че принадлежат към нереална България, само че едвам 22% споделят същото за съответната локална общественост - хората, измежду които живеят и с които построяват България.
Някои ще честват 3 март като народен празник, а други ще го отхвърлят като проруска дата. Няма консенсус за тоталитарните години, за историческата последователност по българските земи (). Историята, която е основен детайл за крепко национално съзнание, е обрасла в легенди и митове - и тъй като дълго е била оръжие за агитация. Медиите са абдикирали от ролята си на платформа за сходни полемики.
Тази почва е доста плодородна за продавачите на легенди. Те могат да бъдат писатели, режисьори, интернет-говорещи глави, а могат да бъдат и политици. В задачите и програмата на партия " Възраждане " има изброени редица проблеми, само че не и осъществими проекти за тяхното решение. За сметка на това думата " народен " и производните ѝ участват неведнъж в оскъдните параграфи. Подобни играчи оферират илюзии на българите - дребният човек като воин против огромната система, която е отговорна за нещастието му. Малкият човек, който ще брани последните замъци. Без да се прецизира, че те са част от сценографията и са направени от картон.
Колкото до хората, които интензивно търсят решение на доста от споделените ни проблеми и усъвършенстват средата от години - тях постоянно ги разказват като " иноагенти ". Макар да работят в интерес на необятната общност, новият народен разказ не признава тези старания - с изключение на, може би, в случай че не се увенчаят с.
Нова българска еднаквост
Дали левовете, бутафорните филми за исторически персони, псевдоисторическите книги, популизмът, антиваксърството и хомофобията като национална идеология са сполучлива тактика за създаване на национално самочувствие? Съмнявам се - в противоположен случай на този стадий от историята ние, българите бихме били относително горделив народ.
Вместо това се опасяваме от призраци, чудим се чия жертва сме и храним хроничната параноя, че изчезваме. Неспокойни, че сме българи, ние се лашкаме сред празна горделивост и извънредно отвращение. Националното ни самочувствие би трябвало да премине през народен диалог, по този начин както неувереният човек беседва със себе си, с цел да реализира успокоение. Този диалог не може да се организира, в случай че крещим. И тези, които усилват звука, го знаят добре.
Докато не разплетем предишното си и не изберем знаците и полезностите си, ще се оплитаме в сегашното. И на всеки ще си пожелаваме " Честит народен празник! " с леко стеснение. Дори да се преструваме, че в действителност въобще не е по този начин.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ