Специалист предупреждава: Продължителното седене е новото пушене, тялото е създадено за движение
Продължителното седене е „ новото пушене “. Време е да се раздвижим. Това акцентира доцент Христина Миланова, шеф на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА.
Движението е извънредно значимо за поддържане, възобновяване и възстановяване на здравето на всеки човек. На 10 май бе Световният ден на физическата интензивност – самодейност, стартирала преди 24 години с решение на 55-ата Световна здравна асамблея. Под мотото „ Движението – това е здраве “, Световната здравна организация (СЗО) цели да насърчи физическата интензивност като метод за понижаване на рисковите фактори за здравето и да увеличи осведомеността за изгодите от физическата интензивност, съобщи " Дарик ".
Ние, експертите по Физикална и рехабилитационна медицина, сме тясно ангажирани с тази идея, защото в нашата процедура всекидневно се сблъскваме с последствията от обездвижването, а въпреки това добре познаваме благотворното деяние на двигателната терапия, акцентира доцент Христина Миланова.
В актуалния свят хората прекарват от ден на ден време седнали – пред компютър, телефон, в автомобил или офис. Все по-често всекидневието ни е обвързвано с липса на придвижване и това последователно се трансформира в един от сериозните рискови фактори за здравето. Някои експерти даже назовават продължителното седене „ новото пушене “. Причината е, че обездвижването усилва риска от затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане, проблеми със сърцето; болки в гърба и ставите.
По мотив самодейността „ Движението е здраве “ е значимо да си напомним, че придвижването не е единствено спорт. То е естествена нужда на човешкото тяло и е извънредно значимо за поддържане и възстановяване на здравето на всеки човек. Човешкото тяло е основано за придвижване – двигателната функционалност е главно биологично качество, което може да се приспособява, усъвършенства, възвръща и преобучава. Двигателната интензивност въздейства директно на опорно-двигателната система и е обвързвана с останалите системи в човешкия организъм – нервна, сърдечно-съдова, ендокринна, дихателна, храносмилателна, отделителна и други.
Последните интернационалните метаанализи и огромни изследвания върху физическата интензивност демонстрират изрично, че придвижването е един от най-силните фактори за дългоденствие и положително здраве. В обява в The Lancet от 2026 година учените показват, че „ единствено пет спомагателни минути умерена физическа интензивност на ден могат да имат измерим резултат върху публичното здраве “.
Проучването демонстрира, че минути в допълнение придвижване на ден могат да понижат риска от преждевременна гибел и даже дребни промени в ежедневната интензивност водят до действителни здравословни изгоди. Друго огромно изследване, оповестено в British Journal of Sports Medicine, открива, че „ непрекъснатата физическа интензивност в зрелост е обвързвана с -% по-нисък риск от смъртност “. Набляга се на обстоятелството, че даже дребни количества физическа интензивност са по-добри от никаква. Последните разбори демонстрират и още нещо забавно – разнообразието от физически интензивности има значение и също е обвързвано с по-ниска смъртност, безапелационна е доцент Миланова.
По думите й, всяка форма на придвижване е потребна. Ходенето, танците, игрите, карането на велосипед, плуването, разходките и даже ежедневните действия са част от дейния метод на живот, който усъвършенства както физическото, по този начин и психологичното здраве. Любопитен факт е, че през живота си човек може да измине пешком разстояние, равно на няколко обиколки към Земята. Танците горят калории, без значение дали човек танцува добре. Само минути бързо вървене на ден могат доста да подобрят работата на сърцето и кръвообращението. Плуването натоварва съвсем всички мускулни групи, без да натоварва ставите.
Домакинската работа в действителност е скрита подготовка – носене, клякане, побутване и придвижване непрекъснато. Най-хубавото е, че придвижването е гратис „ лекарство “ с съвсем никакви странични резултати.
Правилната физическа интензивност е тази, която дава отговор на самостоятелните благоприятни условия и здравословно положение, извършва се постоянно, включва разнообразни видове извършения и носи изгоди без опасности за организма. Тя би трябвало да бъде умерена до интензивна, да се прави най-малко няколко пъти седмично и да включва аеробни извършения, тренировки за мощ и извършения за подвижност, еластичност и баланс.
Общоприетите правила за физическа интензивност при възрастни (18-64 г.) са най-малко 150 минути умерена аеробна интензивност седмично или 75 минути интензивна, разпределени допълнително дни, плюс силови извършения най-малко 2 пъти седмично, като над 65 година се прибавят спомагателни извършения за баланс.
При деца и младежи (5-17 г.) – най-малко 60 минути на ден умерена до интензивна физическа интензивност. Установено е, че това води до понижаване на риска от сърдечно-съдови болести с 30-40%, понижаване на риска от диабет вид 2 с към 40%, понижаване на меланхолия и тревога с 20-30%, понижаване на обща смъртност с 20-35%.
Физическата интензивност има голямо въздействие и върху психологичното здраве. При придвижване организмът отделя ендорфини – „ хормоните на щастието “, които понижават напрежението, усъвършенстват настроението, покачват силата, усъвършенстват съня. Последните изследвания демонстрират, че постоянната физическа интензивност е обвързвана с по-ниски равнища на тревога и меланхолия. Само 10-15 минути придвижване могат да подобрят настроението и концентрацията.
Въпреки това, по данни на СЗО към 27% от възрастните и 81% от децата не извършват тези рекомендации.
Важно е да помним, че дребните привички имат огромен резултат. Препоръчва се повече вървене пешком, потребление на стълби вместо асансьор, малко оживление на всеки час, повече физическа интензивност навън. Важно е придвижването да бъде част от всекидневието, а освен периодическа интензивност. С леко мигане, всички знаем, че най-трудната част от тренировката постоянно е просто да започнеш. В свят, който от ден на ден ни обездвижва, придвижването остава един от най-естествените пътища към по-здравословен, по-щастлив и по-дълъг живот, споделя още доцент Христина Миланова.
Движението е извънредно значимо за поддържане, възобновяване и възстановяване на здравето на всеки човек. На 10 май бе Световният ден на физическата интензивност – самодейност, стартирала преди 24 години с решение на 55-ата Световна здравна асамблея. Под мотото „ Движението – това е здраве “, Световната здравна организация (СЗО) цели да насърчи физическата интензивност като метод за понижаване на рисковите фактори за здравето и да увеличи осведомеността за изгодите от физическата интензивност, съобщи " Дарик ".
Ние, експертите по Физикална и рехабилитационна медицина, сме тясно ангажирани с тази идея, защото в нашата процедура всекидневно се сблъскваме с последствията от обездвижването, а въпреки това добре познаваме благотворното деяние на двигателната терапия, акцентира доцент Христина Миланова.
В актуалния свят хората прекарват от ден на ден време седнали – пред компютър, телефон, в автомобил или офис. Все по-често всекидневието ни е обвързвано с липса на придвижване и това последователно се трансформира в един от сериозните рискови фактори за здравето. Някои експерти даже назовават продължителното седене „ новото пушене “. Причината е, че обездвижването усилва риска от затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане, проблеми със сърцето; болки в гърба и ставите.
По мотив самодейността „ Движението е здраве “ е значимо да си напомним, че придвижването не е единствено спорт. То е естествена нужда на човешкото тяло и е извънредно значимо за поддържане и възстановяване на здравето на всеки човек. Човешкото тяло е основано за придвижване – двигателната функционалност е главно биологично качество, което може да се приспособява, усъвършенства, възвръща и преобучава. Двигателната интензивност въздейства директно на опорно-двигателната система и е обвързвана с останалите системи в човешкия организъм – нервна, сърдечно-съдова, ендокринна, дихателна, храносмилателна, отделителна и други.
Последните интернационалните метаанализи и огромни изследвания върху физическата интензивност демонстрират изрично, че придвижването е един от най-силните фактори за дългоденствие и положително здраве. В обява в The Lancet от 2026 година учените показват, че „ единствено пет спомагателни минути умерена физическа интензивност на ден могат да имат измерим резултат върху публичното здраве “.
Проучването демонстрира, че минути в допълнение придвижване на ден могат да понижат риска от преждевременна гибел и даже дребни промени в ежедневната интензивност водят до действителни здравословни изгоди. Друго огромно изследване, оповестено в British Journal of Sports Medicine, открива, че „ непрекъснатата физическа интензивност в зрелост е обвързвана с -% по-нисък риск от смъртност “. Набляга се на обстоятелството, че даже дребни количества физическа интензивност са по-добри от никаква. Последните разбори демонстрират и още нещо забавно – разнообразието от физически интензивности има значение и също е обвързвано с по-ниска смъртност, безапелационна е доцент Миланова.
По думите й, всяка форма на придвижване е потребна. Ходенето, танците, игрите, карането на велосипед, плуването, разходките и даже ежедневните действия са част от дейния метод на живот, който усъвършенства както физическото, по този начин и психологичното здраве. Любопитен факт е, че през живота си човек може да измине пешком разстояние, равно на няколко обиколки към Земята. Танците горят калории, без значение дали човек танцува добре. Само минути бързо вървене на ден могат доста да подобрят работата на сърцето и кръвообращението. Плуването натоварва съвсем всички мускулни групи, без да натоварва ставите.
Домакинската работа в действителност е скрита подготовка – носене, клякане, побутване и придвижване непрекъснато. Най-хубавото е, че придвижването е гратис „ лекарство “ с съвсем никакви странични резултати.
Правилната физическа интензивност е тази, която дава отговор на самостоятелните благоприятни условия и здравословно положение, извършва се постоянно, включва разнообразни видове извършения и носи изгоди без опасности за организма. Тя би трябвало да бъде умерена до интензивна, да се прави най-малко няколко пъти седмично и да включва аеробни извършения, тренировки за мощ и извършения за подвижност, еластичност и баланс.
Общоприетите правила за физическа интензивност при възрастни (18-64 г.) са най-малко 150 минути умерена аеробна интензивност седмично или 75 минути интензивна, разпределени допълнително дни, плюс силови извършения най-малко 2 пъти седмично, като над 65 година се прибавят спомагателни извършения за баланс.
При деца и младежи (5-17 г.) – най-малко 60 минути на ден умерена до интензивна физическа интензивност. Установено е, че това води до понижаване на риска от сърдечно-съдови болести с 30-40%, понижаване на риска от диабет вид 2 с към 40%, понижаване на меланхолия и тревога с 20-30%, понижаване на обща смъртност с 20-35%.
Физическата интензивност има голямо въздействие и върху психологичното здраве. При придвижване организмът отделя ендорфини – „ хормоните на щастието “, които понижават напрежението, усъвършенстват настроението, покачват силата, усъвършенстват съня. Последните изследвания демонстрират, че постоянната физическа интензивност е обвързвана с по-ниски равнища на тревога и меланхолия. Само 10-15 минути придвижване могат да подобрят настроението и концентрацията.
Въпреки това, по данни на СЗО към 27% от възрастните и 81% от децата не извършват тези рекомендации.
Важно е да помним, че дребните привички имат огромен резултат. Препоръчва се повече вървене пешком, потребление на стълби вместо асансьор, малко оживление на всеки час, повече физическа интензивност навън. Важно е придвижването да бъде част от всекидневието, а освен периодическа интензивност. С леко мигане, всички знаем, че най-трудната част от тренировката постоянно е просто да започнеш. В свят, който от ден на ден ни обездвижва, придвижването остава един от най-естествените пътища към по-здравословен, по-щастлив и по-дълъг живот, споделя още доцент Христина Миланова.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ