Докога може да расте продължителността на живота?
Продължителността на живота на хората се усилва непрестанно. Макар да има ясни интервали на напредък и спадове, продължителността на живота като цяло нараства непрекъснато в продължение на доста години. През последните два века тя се е нараснала повече от два пъти.
Това нарастване преди е било обусловено от понижаване на детската смъртност. След 50-те години на предишния век обаче, главният мотор за растящата дълготрайност на живота е намаляването на смъртността при възрастните.
Например в Швеция, където националните данни за популацията са събирани от средата на 16-ти век и са с доста висока надеждност, междинната дълготрайност на живота се усилва в продължение на съвсем 150 години. Увеличаването на продължителността на живота се следи и в доста други страни, в цяла Европа, Северна Америка и Япония.
Това е асъдействало за бързото увеличение на броя на доста възрастните хора – тези, които живеят до 100, 110 или даже повече години. Първият тестван супер дълголетник е бил Герт Адрианс-Бумгоард, който умира през 1899 година на възраст 110 години и четири месеца. Оттогава неговият връх е надминат от редица други.
Първата тествана супер дълголетна жена, Маргарет Ан Неве, умира през 1903 година на възраст 110 години и 10 месеца и държи върха съвсем 23 години. Делина Филкинс умира през 1928 година на 113 години и седем месеца. Тя държи върха за дългоденствие 52 години.
Сегашният рекордьор е французойката Жана Калмент, която умира на 4 август 1997 година, на 122 години и пет месеца. Нейният връх към този момент е непреклонен, само че специалистите чакат, че това няма да е задълго.
Въпреки че тези трендове на възходяща траектория са необятно публикувани, те не са даденост. Неотдавнашните усъвършенствания в продължителността на живота в Дания след интервал на застоялост, доведоха до упованието, че столетниците могат да се усили там.
Това е много по-различно от следеното в последно време в Швеция, където се записва известно закъснение в растежа на продължителността на живот.
Ново проучване на 16 931 столетници (10 955 шведа и 5,976 датчани), родени сред 1870 и 1904 година в Дания и Швеция, прилежащи страни с близки културни и исторически връзки, има за цел да види най-новите трендове. Въпреки че Швеция като цяло има по-ниска смъртност спрямо Дания в множеството възрастови групи, през последните години няма данни за нарастване на междинната дълготрайност на живот в Швеция. В Дания, обаче, най-старите хора доживяват до все по-висока и по-висока възраст, а възрастта, до която единствено 6% от столетниците оцеляват, нараства поредно през интервала.
Дания и Швеция си наподобяват по доста способи, само че тези трендове на продължителността на живота са доста разнообразни. Несъответствието може да се дължи на редица аргументи.
Първо, има разнообразни равнища на здравословно положение измежду двете възрастни популации. Проучването демонстрира усъвършенствания в здравето, измерено посредством дейностите на ежедневния живот (Activities of Daily Living или ADL) – опцията да се извършват независимо съществени задания, нужни за воденето на самостоятелен живот, като да вземем за пример къпане или обличане измежду столетниците в Дания. В Швеция, в противен случай, тези трендове при възрастните хора са по-малко оптимистични. Проучването открива, че не е имало усъвършенстване на ADL, като подвижността на столетниците даже се утежнява, познавателните проби и тестванията за успеваемост също не се усъвършенстват.
Друга причина е разликата в двете здравни системи, изключително напоследък. Разходите за публични услуги в Швеция бяха понижени при започване на 90-те години, заради редица стопански аргументи. Здравеопазването за възрастните хора също беше наранено. Например, грижите за остарели хора се реалокираха от лечебни заведения към старешки домове, а броя на леглата в старческите домове понижава. Намаляването на разноските слага някои възрастни хора в риск, изключително тези в най-ниските социално-икономически групи.
На трето място, двете страни следват малко по-различен път към грижите за възрастни хора: Швеция има наклонност да се насочва единствено към най-уязвимите, до момента в който Дания приема по-широк метод. Някои изследвания демонстрират, че методът на Швеция е довел до това, че някои, които се нуждаят от грижи, не ги получават, като най-слабо заможните сегменти на възрастното население разчитат в по-голяма степен на фамилните грижи, които могат да бъдат с по-ниско качество.
Хората, които доближават преклонна възраст, са определена група, освен това трайна. Може би заради присъщата им резистентност и особената физиология, те най-добре могат да се възползват от подобренията в изискванията на живот и новите технологии.
Новото проучване предлага някои забавни съпоставения и с други народи, изключително там, където има разрастващи се и нововъзникващи стопански системи. Тези находки демонстрират, че е допустимо да се удължи продължителността на живота, в случай че могат да се осъществят усъвършенствания в опазването на здравето при най-високата възраст и в случай че висококачествените грижи за възрастни хора са необятно налични. Всъщност, в случай че това е по този начин, тогава революцията на човешкото дългоденствие ще може да продължи още известно време, заключават създателите.
Статията е оповестена в списание Live Science.
