Продължаваме със списъка от вчера, линк за който можете да

Продължаваме със листата от през вчерашния ден, линк за който можете да намерите в едно от квадратчетата вдясно.

Арчибалд Белани (1888–1938) е зарязан от двамата си родители, когато е дете. Възпитан е от властната му вуйна снобарка в Хейстингс, която редовно се отвращава от него. Може би този трагичен домакински живот го тласка да живее във собствен личен приказен свят, в който е захласнат от индианците. Арчи даже прекарва часове наред, упражнявайки уменията си в мятане на ножове и пукотевица.

След като е уволнен от работата си в локалната дърводобивна компания, когато съвсем унищожава пространствата й (другите му занимания включват произвеждане на домашни експлозиви), той емигрира в Канада, където работи в Северно Онтарио. През това време приема името Сивия бухал и стартира да твърди, че е дете на шотландец и жена от племето Апачи.

Докато служи в канадската войска през Първата международна война, новата му идентичност е призната с задушевно от другарите му, които означават неговите умения на снайперист и хвърляч на ножове и способността му да остане имобилен, като че ли дебне плячка, за доста дълго.

Под въздействието на жена от Моухаук на име Гертруда Бърнард (една от няколкото му съпруги), Сивия бухал стопира с лова на животни и търговията с кожи и вместо това става природозащитник, а сред войните разгласява няколко книги и публикации, които го вършат прочут. Повече от четвърт милион души отиват да го гледат, когато прави лекционна обиколка на Англия през 30-те години. В англоговорящия свят Бухала е пионер на актуалното природозащитно придвижване.

Истинската идентичност на Белани се схваща едвам след гибелта му през 1938 година

Неговите подвизи са показани в биографичния филм „ Grey Owl “ от 1999 година, режисиран от Ричард Атънбъро и с присъединяване на Пиърс Броснан.

Родената в Канада Елизабет Богли (1857–1907), известна под разнообразни имена (защото се омъжва няколко пъти), е ясновидка, съдържател на публичен дом и измамница. Тя към този момент е изключително добър подражател с дълго престъпно досие, прикривано зад фалшиви самоличности, когато скроява идната си машинация и твърди, че е противозаконна щерка на Андрю Карнеги (1835 – 1919). Приказно богатият магнат, твърди тя, й е дал редица заповедни записи на стойност милиони долари и надлежно тя ще получи страхотна сума след гибелта му.

Това кара банките да й отпускат доста огромни суми. Тя преценява вярно, че никой не би смутил господин Карнеги, като го попита за нея. Освен това всички заеми са отпуснати при неуместно високи лихвени проценти – факт, който банките не биха желали да бъде разгласяван.

За 8 години Богли взема назаем сред 10 и 20 милиона $, които й разрешават да се обсипе с неповторим разкош, купувайки си няколко диамантени огърлици и живеейки в дом със златен орган и с 30 дрешника, цялостни с облекла.

Когато най-сетне е изправена пред съда, Андрю Карнеги участва на процеса й – казусът е такава сензация, че й е разрешено да вземе доста от първокласните си предмети в затворническата си килия, където по-късно почива на 50-ия си рожден ден.

Роденият в Шотландия Макгрегър (1786 – 1845) се причислява към английската войска на 16-годишна възраст и служи без да се отличава изключително до напускането си през 1810 година След това пътува в Южна Америка, с цел да се бие с антииспанските бунтовници във Венецуела и Нова Гранада (съвременна Колумбия).

Завръщайки се във Англия през 1821 година, Макгрегър твърди, че е „ Касик “ – държател – на страната „ Пояйс “ – утвърдена английска колония с хубав климат и плодородна почва. Чрез нападателна и хитра PR акция Макгрегър натрупва огромна сума вложения и изпраща групи колонисти, които обаче срещат тежко отчаяние. Когато го разкриват и става скандал, той бяга и се пробва да реализира сходна скица във Франция, последвана от по-малки измами, за нито една от които не е изпратен в пандиза.

Премествайки се във Венецуела през 1838 година, Макгрегър изисква поданство и почетния чин военачалник и в последна сметка е приет за воин на освобождението. Когато умира през 1845 година, той е заровен с цялостни военни почести в наличието на президента и кабинета. Границите на Пояйс на картите, които употребява, е в актуален Хондурас и остава най-вече пустиня даже и през днешния ден.

През 1704 година в книжарниците в Лондон се продава „ Историческо и географско изложение на Формоза “. Автор е Джордж Псалманазар, който твърди, че е родом от острова (днешen Тайван), който доста малко европейци са посещавали. Той изяснява бледата си европейска кожа (вероятно е французин), като споделя, че формозанците от горната класа като него живеят подземен.

Книгата се продава добре; тя е цялостна с всевъзможни детайлности за живота и обичаите на хората от остров Формоза: той твърди, че яденето на човешка плът се смята за вулгарно, само че не и греховно, че годишно 18 000 момчета са принасяни в жертва. Книгата е илюстрирана с изображения на формозани от разнообразни обществени класове и специалности и също по този начин разказва локалния език, граматика и писменост.

Псалманазар печели доста доверие и благосклонност в протестантска Англия, като твърди, че е избягал от страната си от католическите мисионери. Минават няколко години, преди в историята му да се появят пропуски и пукнатини, посредством на по-заможни хора, които в действителност са били във Формоза. Към 1710 година Псалманазар към този момент става за посмешище и би трябвало да стартира работа като служител.

Той живее още 53 години, а останалата част от живота му е „ дълго възмездие “ на личните му грехове пред обществото. През 1749 година той разгласява публикация за Формоза в географски указател, в която се подиграва на личната си книга.

Според приятеля на Псалманазар и постоянен сътрудник по чашка доктор Джонсън, мъжът в преклонна възраст е бил общителен, почитан и доста обичан член на общността.