Продължаваме с рубриката ни с имената на улиците и личностите,

Продължаваме с рубриката ни с имената на улиците и личностите, които се крият зад тях. Днес ще ви срещнем с Иван Атанасов (Танов) Арабаджията - български националреволюционер от втората половина на XIX век – непосредствен съмишленик на Васил Левски, делегат на събранието в Оборище, участник в Априлското въстание и Съединението, а след Освобождението – депутат, пише 

За раждането му съществуват две версии: съгласно по-популярната е от с. Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско; съгласно други хипотези – от Карлово. По-малък брат е на революционера Петър Арабаджията. След 1865 година се заселва в с. Царацово край Пловдив, където дълги години работи по занаята си – арабаджия (коларо-железар). Тъкмо този поминък и мрежата от познанства към него му дават прикритие и независимост на придвижване, с цел да оказва помощ на революционното дело.

Иван Арабаджията става един от най-преданите сподвижници на Васил Левски. Укрива Апостола в дома си и го съпровожда при построяването на комитети на Вътрешната революционна организация из Пловдивско. Паралелно е измежду дейните дейци на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в района и поема виновни поръчения. След гибелта на Левски не изоставя битката и продължава да служи на делото с неизменност и увереност.

Като представител на революционния комитет в Царацово Иван Арабаджията участва на историческото заседание в Оборище, където се утвърждава проектът за общонародно въстание. След експлоадирането на Априлското въстание провежда чета в селото. Заловен е от управляващите, подложен на тежки изтезания в продължение на месеци и по-късно освободен. Преживяното не го пречупва – в противен случай, укрепва престижа му измежду съидейниците.

След 1878 година Иван Арабаджията се употребява с висок престиж в Пловдивско. През 1885 година взе участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия като лидер на дребна чета. Политическата му интензивност е естествено продължение на революционния път: избиран е за депутат в Четвъртото, Петото и Шестото Обикновено национално заседание, където пази идеите на свободата и гражданското устройство.

Иван Арабаджията съчетава практичността на занаята си с корав темперамент и дисциплинираност – качества, които го вършат благонадежден уредник и съмишленик. Делото му свързва комитската мрежа на Левски с всеобщите акции на 1876 година, а по-късно – с държавното строителство след Съединението.

Името му остава измежду тези „ невидими “ опори на националноосвободителното придвижване – хората, които не търсят славата, само че без чиято лоялност историята ни би изглеждала друго.