В остър критичен анализ, публикуван в социалните мрежи, пиар експертът

В изострен сериозен разбор, оповестен в обществените мрежи, пиар специалистът Диана Дамянова сложи въпроса за цената на политическата меродавност и дълготрайните последствия от прибързаните изказвания на властимащите. Според нея, неспазването на обикновения принцип „ не казвай хоп, преди да скочиш “ се е трансформирало в продължителен проблем за ръководството на ПП-ДБ, водещ до прогресивно сриване на публичното утвърждение,.
Механизмът на „ репутационната екзекуция “Прочетете още
Дамянова обръща внимание на големия мултиплициращ резултат, който имат думите на представителите на властта. Когато една информация бъде изречена от институционална позиция, тя мигновено обхожда медийното пространство, подхваща се от анализатори и коментатори, създавайки неотложен резултат. Проблемът обаче настава, когато тези изказвания се окажат погрешни или недоказани.

„ Тогава върху теб се изсипва това нещо, което не можеш да пипнеш с ръка, не можеш да купиш с пари и не можеш да пребориш със лични сили – публичното мнение “, показва тя. Макар хората елементарно да „ купуват “ сензации, в дълготраен проект те редовно научават, че на даден политик не може да се има доверие.
Случаят „ Десислава Атанасова “
Като съответен образец за „ репутационна екзекуция “ без надеждни доказателства, Дамянова показва дейностите на сегашния вътрешен министър по отношение на конституционния арбитър Десислава Атанасова. Тя засяга изказванията, че Атанасова е напускала Турция в посока Дубай, с цел да се среща с Делян Пеевски – информация, която беше опровергана с документи от турските управляващи.

Експертът акцентира, че похищението върху непозната известност в опит за трупане на персонален рейтинг не е „ държавническо благовъзпитание “, а чиста корист с власт. Тя прави паралел и с предишното, припомняйки случаи, в които някогашни министри са употребявали трибуната на Народното събрание за обществени обвинявания без правно съображение.
Защита на свободния човек
В публикацията се подчертава върху фундаменталната роля на разделянето на управляващите. Министерство на вътрешните работи има задачата да събира информация за прокуратурата и съда, а не да афишира хората за нарушители преди дефинитивна присъда. Огласяването на данни от настоящи следствия следва да се случва единствено когато това предотвратява заплаха за обществото.

Дамянова напомня главния принцип на модерното правосъдие: „ По-добре 10 нарушители на независимост, в сравнение с един почтен в пандиза “. Според нея разделянето сред полиция, прокуратура и съд не е бюрократична условност, а есенциална отбрана на свободния човек.

Ето какво написа Диана Дамянова:

Проблем ли е, когато казаното от теб не е доста правилно, не е напълно правилно или напълно не е правилно.

Много старания поставих по времето на Кики да ги науча, че в политиката /то и в бизнеса и обществото е така/ би трябвало първо да помислиш, след това да кажеш „ хоп ”.

Защото да, резултатът от бързото казване, изключително когато ти си властта, е незабавен. Казаното от теб обикаля тв приемниците един по един, след това стартират анализаторите – един по един, след това стартират коментаторите един по един и по този начин, казаното от теб се мултиплицира доста бързо, доста мощно и с голям резултат.

Проблемът настава, когато казаното от теб не е доста правилно, не е напълно правилно или напълно не е правилно.

Тогава върху теб, много постоянно без да го забележиш се изсипва това нещо, което не можеш да пипнеш с ръка, не можеш да купиш с пари и не можеш да пребориш със лични сили, това нещо наречено публично мнение.

Защото хората доста елементарно „ купуват ” сензациите, доста елементарно се хващат на безапелационните изказвания, изключително когато са произнесени от властта.

После обаче хората постепенно и редовно научават, че не може да ти се има доверие, че приказваш постоянно даже прекомерно постоянно непроверени неща или неща, които не можеш да докажеш или в резюме че си един измамник

Принципът „ не казвай хоп, преди да скочиш ” е обикновен информационен принцип, който остана изцяло чужд за ръководството на ППДБ и естествено докара до сриване на неговия авторитет, на доверието към нещо и оттова и на утвърждението на обществото.

Защото готино е да арестуваш Борисов, още по-готино щеше да бъде в случай че от този арест следваше нещо друго, с изключение на връщане на Борисов на бял кон, необвинен и свободен.

Та по този начин и с новия вътрешен министър, който е много сходен на остарелия /онзи с олигархичния тризонет и асансьора към него/.

Извън институционалния факт, че Министерство на вътрешните работи има задача да събере информация и да я показа на прокуратурата, а оттова и на съда, преди някой да бъде разгласен за нарушител, отвън институционалния факт, че Министерство на вътрешните работи бива и следва да разгласява данни, при събирането на доказателство единствено и само когато неогласяването на тези данни може да докара до щета за обществото, когато хората следва да бъдат предизвестени за нарушител на независимост и изобщо, разгласяването на тази данни следва логиката на попречване на заплахата.

Освен когато, разгласяването на такива данни не преследва други /останали зад кулисите/ цели или не преследва просто повишаване на персонален рейтинг от човек, който не знае че повишението на рейтингът /одобрението на обществото/ е развой, а не незабавен акт.

Но по този начин или другояче при разгласяването на обстоятелства от настоящо следствие би следвало да се съблюдава правилото, главен за модерното правосъдие – по-добре 10 нарушители на независимост, в сравнение с един почтен в пандиза.

Или оня принцип, който е заложен в американското правораздаване, което с цел да се издаде неоправдателна присъда желае да има доказателства beyond a reasonable doubt, както и че има една еднинствена причина " демокрациите да са разделили функциите сред полицията, прокуратурата и съда. И тя не е бюрократична. Тя е отбрана на свободния човек. "

Та през днешния ден Десислава Атанасова демонстрира документ от турските управляващи, че не е напускала турската територия във времето за което Демерджиев я прати в Дубай до Пеевски.

Знам че в този момент кошаревските очевидци на Демерджиев ще извадят нови кошаревски данни.

За мен, без да съм гласувала в никакъв случай за нея, Десислава Атанасова е парламентарен арбитър, чиято известност беше унищожена от настоящ министър на вътрешните работи, без доказателства, или най-малко без надеждни такива.
А министърът доста добре знае какъв брой е значима репутацията, нали точно за това си е самосъздал десетки и стотици фенстраници и групи, точно в търсене на добра известност.
Само че похищението върху нечия друга известност, в търсене на одобряване на своята не е акт на държавническо благовъзпитание, а на чиста корист с власт.„

Малко като оня, дето също беше министър /само че с тризонет/ и който четеше от трибуната на националното заседание разменени текстове сред лекари, които наричаше убийци, обществено и ей по този начин.

Но той най-малко беше физкултурник, та имаше някакво пояснение.

Сега не намирам с изключение на имидж, имидж и имидж, в името на което и без надеждна инспекция посягаш на нечия известност.

Ами не е добре.