Продължаваме с описанието на някои от най-вълнуващите защити, проведени в

Продължаваме с описанието на някои от най-вълнуващите отбрани, извършени в Югоизточна Европа:

Обсадата на Кастелнуево (Нерцег Нови) – 1539г.

Конфликтът се развил в Кастелнуево, дн. Черна гора. Начело на  50 000 османска войска бил Хайредин Барбароса. Те се изправили против Католическата монархия (Испания) с войска от 3-5 000 души, които били предвождани от Франсиско де Сармиенто.

Въпреки първичната победа на испанците, по-късно крепостта била обсадена по суша и море от Хайредин Барбароса и шефа на Босна. Капуданпашата поел висшото командване и нападна крепостта макар солидният за времето си гарнизон, който я охранявал. Испанците организирали сполучливи излази и нанесли солидни вреди на османската войска. Първият османски взлом почнал на 23-ти юли. Испанците сполучливо се справили с него, убивали 6,000 противников бойци, а те самите изгубили единствено 50 от своите.

По заповед на Барбароса градът бил бомбардиран с съсредоточен огън както от батареите на сушата, по този начин и от корабните оръдия. Следва нов взлом – на 5-ти август, когато е включена спешена конница, както и еничари. Дори ранените испанци са принудени да вземат присъединяване в отбраната на крепостта и дружно всички съумяват да удържат фронта.

На идващия ден следва нова офанзива. Испанците са единствено 600, а пълководец Сармиенто е потърпевш при предходната борба – раняван е на три пъти от стрели в лицето. Той изтеглил хората си към вътрешната цитадела, само че локалните водени от страха не желали да отворят портите. Последната офанзива е посрещната от испанците лице в лице –  Сармиенто можел да бъде избавен с въже, хвърлено от крепостта, само че не поискал да изостави бойците си. 400 умрели по време на сражението, останалите 200 били пленени поради тежките си рани. По-късно множеството били убити. Малцината, които оживели били взети в плен и откарани в Истанбул. 6 години по-късно, 25 от тях съумели да откраднат транспортен съд и да доближат до Месина, следена от испанските сили.

Обсадата на Егер (1552г.)

В обсадата на Егер, Унгария, вземат участие Ахмед паша и Али паша, които предвождат около  35-40,000 души османска войска, която разполага със 166 оръдия.  Ищван Добо управлява испанската войска, състояща се от 2,100-2,300 души, от които към 50 са дами.

След анексирането на Унгария, крепостта Егер е една от дребното владения, които не падат в ръцете на Сюлейман Великолепни. Срещу хубавичко цитадела е изпратена румелийска войска, отпред на която стои Ахмед паша, и гарнизона на Буда, над който командва Али паша. Очакванията на османците за лесна победа са неверни.  Изстреляни са над 12 000 гюлета, които даже не разклащат крепостта, а бранителите отразяват пет огромни щурма. Срамът на османците е цялостен, когато не съумяват да завладеят крепостта даже при взривяването на кулата с барут. Ищван Добо и неговите офицери подават оставка от постовете си в егерския гарнизон в символ на митинг от неналичието на помощ от Фердинанд, който е крал и на Унгария. Султан Мехмед III превзема крепостта чак през 1596г.

Обсадата на остров Св. Йоан, 1629г.

О. Св. Йоан край Созопол, дн. България е малтретиран от непрекъснати казашки пиратски нападения в Черно море.  Участниците в обсадата били Донски и Запорожки казаци и Османската империя. Армията на Донските и Запорожки казаци се състояла 150 души, които в следствие станали 4,000. Османските бойци наброявали 4,500 еничари от Истанбулския гарнизон и 15 галери.

В резултат на следващата пиратска офанзива е взето решението 4,500 еничари да бъдат натоварени на 15 галери и изпратени към Созопол, където е последното място, на което са видяни казаците-пирати. Еничарите сполучливо разделят 300-те казаци и съумяват да пленят половината на брега. Остават 150 казаци, които намират укритие в гръцкия манастир на о. Св. Иван и са обсадени от турците. Цели 8 дни турците държат казаците под блокада до момента в който изненадващо от морето се появява цяла флотилия от 80 лодки, с към 4000 казаци на борда, които избавят обсадените, а по време на борбата пленяват две турски галери и отстъпват.

Обсадата на Дряновския манастир (29. IV-07.V, 1876г.)

Мястото е Дряновският манастир в България. Четата на поп Харитон и Бачо Киро се състояла от към 200 души, отпред, на които стояли поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Начело на османската войска бил Фазъл паша, който предвождал 3-4,000 души, оръдия.

Дряновския манастир след обсадата.

Девет дни въстаниците се бранят от непрекъснатите офанзиви на постоянната армия и башибозука, съпроводена от артилерийска пукотевица. Ослепяването на поп Харитон по време на обсадата не пречупва четниците. Виждайки, че към този момент няма по какъв начин да удържи на офанзивите, Петър Пармаков взема решение да направи опит да пробие обсадата. Решението му да минат през манастирското лозе е съдбовно – натъква се право на османския щаб. 80 четници са убити в завързалата се борба. Единици съумяват да се измъкнат, като един от тях е Бачо Киро, който се насочва към Бяла Черква, само че там е предаден и след това обесен. В манастира поп Харитон самичък посреща османците, и преди да загине със сабя в ръка посича няколко от нападателите.

Шипка, август 1877г.

„ Грабвайте телата! “

Шипка. Руско-турската война от 1877-1878г. Мястото, където се е развила една от най-паметните борби в българската история. Всеки българин е чувал за случилото се на Шипка. За великите ген. Столетов, ген. Радецки. За Сюлейман паша и 30,000 турска войска, която е била победена от 7 500 български и съветски бойци. Обратното би било позор. Рамо до рамо нашите опълченци и техните съветски братя по оръжие правят героизъм, който е заел своето място освен в българската, само че и в международната история.

10 героични отбрани в Югоизточна Европа (I част)

Автор: Божидара Иванова