10 елементарни, но скъпи математически грешки
Продължаваме с описанието на математическите грешк, довели до съществени проблеми:
Потъване на транспортен съд
На 10 август 1628 година Швеция пуснала нов, тежко въоръжен и огромен боен транспортен съд. Корабът едвам плавал 20 минути, когато потопен на по-малко от миля от брега. Тридесет души починали при потъването. През 20 век корабът бил извлечен и през днешния ден се съхранява в музея.
Историците измерили целия транспортен съд и разкрили, че неговите строители са употребявали две разнообразни мерни единици. Единият бил шведското ходило, а другият – стъпалото на Амстердам. Шведското ходило е 12 инча, до момента в който стъпалото от Амстердам е 11 инча.
Разликата сред двете мерни единици било причина едната страна да стане по-тежка от другата. Ето за какво корабът се навел на една страна и бързо потопен, откакто бил ударен от два порива напразно. Историците прибавят, че резултатът напразно се е показал, тъй като горната част на кораба била по-тежка от дъното му.
Изплащания на дивиденти на Bank of America и назад изкупуване на акции
Федералният запас постоянно кара банките да се подлагат на стрес проби. Стрес тест е анализът на финансовото положение на банка при подтиквана негативна икономическа обстановка. Стрес тестванията са нужни, с цел да се дефинира дали банката е задоволително здрава, с цел да преодолее ужасна криза или финансова рецесия.
През 2014 година Bank of America схванала, че е минала стрес тест на Федералния запас, за първи път след финансовата рецесия през 2008 година Банката декларирала, че ще изплати дивиденти на своите акционери и ще изкупи назад акции на стойност 4 милиарда $. По-късно банката разкрила, че е направила някои неточности.
Bank of America не била минала стрес теста. Само по този начин изглеждало, тъй като била направена неточност при определянето на стойностите на някои облигации, притежавани от дъщерното му сдружение Merrill Lynch. Акционерите не били удовлетворени и акциите на банката паднали с 9 милиарда $ (пет % от общата й стойност) в същия ден, когато грешката била разкрита.
Проблемът на моста Лауфенберг
Германия и Швейцария се договорили да построят мост над Рейн сред техните градове от двете страни. Съгласно съглашението всяка страна щяла да стартира строителство от страната си на реката, като се срещнат по средата. Мостът бил към завършването си през 2003 година, когато и двете страни разбрали, че едната половина на моста е с 54 сантиметра (21 инча) по-висока от другата.
Грешката се появила поради метода, по който всяка страна определила термина „ морско равнище “. Повечето страни имат разнообразни способи за установяване на морското ниво, като се има поради, че то не е едно и също на всички места. Германия употребява Северно море, с цел да дефинира морското си равнище, до момента в който Швейцария избира Средиземно море.
Имало разлика от 27 сантиметра сред морското ниво на страните. Германия и Швейцария знаели това и го били присъединили в своите калкулации. Въпреки това, някои направил по този начин, че разликата се удвоило, вследствие на което едната страна на моста се нараснала с 54 сантиметра.
Проблемът с влаковете във Франция
През 2014 година, Националното държавно железопътно дружество на Франция (SNCF), открило, че новите му високоскоростни влакове са прекомерно необятни за 1300 гари в цялата страна. Проблемът бил, че той е поръчал 1860 от влаковете от Alstom, Франция и Bombardier, Канада. SNCF определила, че е належащо да се понижи ширината на влаковете, тъй че гарите да могат да ги поемат. Грешката коства милиони евро.
Инцидентът провокира известно неодобрение във Франция; транспортният министър нарекъл обстановката „ трагикомична “. Седмичният язвителен вестник Canard Enchaine направил подигравка, в която пътуващите трябвало да си „ глътнат коремите „, когато един от новите влакове се приближи до гарата.
Грешка от 188 милиона евро в интерес на бедните от Амстердам
През декември 2013 година финансовият офис на градския съвет в Амстердам изпратил 188 милиона евро на над 10 000 небогати фамилии, живеещи в града. По-късно се схванало, че е направена неточност в заплащанията. Първоначално било планувано да изпратят 1,8 милиона евро, а не 188 милиона евро.
Софтуерът за заплащане бил програмиран в центи, а не в евро. Хората получили 15 500 евро, вместо 155 евро, дори в един случай 34 000 евро, вместо 340 евро.
В последна сметка администрацията съумяла да си върне съвсем всички пари, като се изключи 2,4 милиона евро.
10 обикновени, само че скъпи математически неточности (Част 1)
