Най-смъртоносните места на планетата
Продължаваме описа си с най-смъртоносните места на нашата планета, заслужили името си:
Долината на черния бамбук, Китай
Местните назовават долината – Хейчжу. Намира се в китайската провинция Съчуан. До нея се стига през Каменните врата, намиращи се на източния скат на планината Меан. Мястото се смята за едно от най-загадъчните в света поради многочислените изгубвания, които се свързват с името на долината. Веднъж влезнал, никой не се завръща жив от там – било то човек или животно. Няма открити следи. Хората просто умират, най-често в необясними произшествия.
През 1950 година в долината на черния бамбук се разрушава аероплан. Причините са незнайни – не са открити механически неизправности, няма известие за неволя. Най-странното, че през същата година в Долината на черния бамбук още стотина души изчезват необяснимо.
През 1962 година от цяла геоложка експедиция оживял единствено лидерът, който имал какво да опише. При навлизането в долината се появила непрогледна мъгла, издаваща странни звуци и объркваща чувството за време. Нямало видимост на повече от метър. Паднала внезапно и след няколко минути изчезнала, само че с нея се изгубила и групата. Цялата техника, движимости, а и самите геолози по този начин и не били открити. Единственото, което избавило лидера бил фактът, че още първоначално изостанал от групата в композиция със страхът му, който го предиздвикал да се вцепени.
През 1966 година долината взела следващите си жертви – цялостен отряд военни картографи, а 10 години по-късно изчезнала група лесовъди.
Вероятните аргументи съгласно някои са геомагнитни въздействия, портали към други светове или даже растения, които отделят психотропни изпарения. Загадката обаче още не е позволена. И това притегля хиляди туристи от целия свят.
Долината на падащите птици, Индия
Долината на падащите птици. Доста забавно име. Всъщност долината се споделя Джатинга, само че е получила наименованието си поради странното събитие, което настава всеки август. Без някаква забележима причина от небето стартират да падат птици. Любопитна особеност. Още по-странното е, че падащите птици са в полусъзнание при рухването, само че не дават съвсем никаква индикация за това. Най-вероятната догадка е наслагването на магнитните, атмосферните и геофизичните аномалии, които карат птиците да изгубят възприятието си за ориентировка и да стартират да падат. Тази доктрина обаче има едно противоречие – явлението стартира да се следи през последните години, което издига на напред във времето въпросът: От къде са се появили тези фактори?
Долината на гибелта, Камчатка
Да, името приказва единствено по себе си. Долината на гибелта се намира в горното течение на река Гейзерна край вулкана Кихпинич. Мястото не е толкоз огромна мистерия като останалите, с помощта на учените, които разкрили, че причина за смъртността в региона е въглеродният диоксид и сероводородът, които са резултат от вулканичната активност. През 30-те години на предишния век, кучетата на локални ловци изчезнали, а по-късно били открити техните остатъци. На територията на долината са открити всевъзможни полуразложени птици и животни.
Истината е, че нашата планета е цялостна с безчет още неразрешени загадки и места като тези, които единствено чакат да разкрият мистериите си.
Долината на гибелта, Якутия
В необятната Русия също има печално известни места. Едно от тях се намира в горното течение на река Вилюй. Според локалните там е ситуиран вход към адските подземия, където населяват незнайни същества, а други настояват, че в тази околност под безконечния студ са скрити парчета на летящи чинии.
Така наречените котли, изобразени от художника Юрий Михайловски по разказите на остарял бродяга.
Така нареченият казан, изобразен от художника Юрий Михайловски по разказите на остарял бродяга.
Названието на местността също приказва единствено за себе си – Елюю Черкечех. В превод от якутски това значи Долината на гибелта. Феноменът Елюю черкечех е нанесен в доста енциклопедии на аномалните зони на планетата. Появата му тук се свързва с рухването на Тунгуския астероид през 1908 година.
През това място в предишното минавал пътят на якутските ловци, по тази причина имало непокътнати свидетелства на очевидци, че тук се намирал вкопан в земята голям меден казан, или както го наричали – Желязната къща. Местните ловци от време на време нощували в неговите пространства, които „ пазели лятна топлота в лютия студ “, което обаче не се отразявало добре на здравето им – по-късно те се разболявали мощно, а в случай че някой пренощувал тук наново, умирал.
Сега локалните заобикаляли отдалече този запустял регион. Редки очевидци разказвали, че там има изпъкнала над земята сплескана арка, под който се намирали голям брой железни стаи, в които и през най-силните студове било топло като през лятото.
Преданията по този край настояват, че на всеки 100 години в долината отдолу под земята изскача голям огнен факел, изпепеляващ всичко живо в радиус от 100 метра.
Първото споменаване на Якутската котловина на гибелта е от средата на XIX век, от Ричард Карлович Маак (1825–1886), естественик, възпитател и откривател, който обитавал в Якутия сред 1853 и 1855 и провеждал научни проучвания в басейна на река Вилюй. Маак изучавал релефа на местността, геологията и се срещнал с поверията, населяващи този край.
„ На брега на река Алги Тимирбит, което значи „ огромен потопен казан “, в действителност се намира великански казан от мед. Големината му е незнайна, защото над земята се вижда единствено неговият край, само че в него порастват няколко дървета “, написа Маак през 1853 година.
Най-смъртоносните места на планетата (Част I)
Автор: Божидара Иванова
