Колко ще ни струва влизането в еврозоната
Продължавам тематиката за приемането на еврото с предстоящите разноски по отношение на този развой. Те са както еднократни, каквато е обмяната на банкнотите и монетите и средствата по банковите сметки, по този начин и такива, които ще въздействат в по-дългосрочен аспект.
Обмяната на левове с евро и средства по сметки
Най-важният еднократен разход съставлява фактическият развой на обмяна на съществуващите банкноти и монети в локална валута в такива в евро. Освен това банките автоматизирано превалутират сметките в локална валута в евро. За цялата стопанска система са нужни промени в счетоводните и осведомителните системи, които да регистрират в евро, печатане и отрязване на евро банкнотите и монетите и превозването им до клоновете на банките и до доставчиците на дребно.
Изчисленията на управляващите в Латвия демонстрират, че общите разноски за този развой възлизат почти на 193 млн. евро, което се равнява на 0,82% от брутния вътрешен артикул на страната през 2014 година, когато е въведено еврото. Почти 85% от общите разноски са за частния бранш, 6% са за обществения бранш и 9% за основаване и разпространяване на новите банкноти и монети.
Конкретните детайли на разноските за обществения бранш и централната банка са свързани с даването на обществена информация и провеждането на осведомителна акция по отношение на новите банкноти и монети и ограничения за сигурност при превоза им. При частния бранш с изключение на измененията в счетоводните системи е належащо банкоматите да бъдат пренастроени за евро банкноти. Също по този начин би трябвало да бъдат заменени етикетите и менютата, които би трябвало да съдържат по едно и също време цените в локална валута и в евро.
Инфлация в следствие от закръгляване на цените
Според проучване на Организацията за икономическо съдействие и развиване резултатът в страните, които в началото образуват еврозоната, е ускорение на темпа на инфлация с към 0,3 процентни пункта. Оценката за Словакия е, че темпът на инфлация в страната е бил с 0,2 процентни пункта по-висок, в сравнение с би бил при опазване на кроната. В същото проучване се показва, че повишението на цените е по-вероятно да се случи в страни с по-слаба конкуренция на продуктовите пазари.
Според оценка на Евростат за Литва инфлацията на месечна база, измерена въз основата на хармонизирания показател на потребителските цени, е била с сред 0,04 и 0,11 процентни пункта по-висока директно след въвеждането на еврото по отношение на възможната стойност при потреблението на личната валута. Това се приема за общия еднократен резултат от въвеждането на еврото, защото през идващите два месеца въздействието не е било статистически значимо. Подобно на други случаи на промяна на валутата Евростат смята, че резултатите са осезаеми, само че не са в мащаб, който да дефинира цялостния ритъм на инфлация. Въпреки откритите скромни по мярка резултати върху инфлацията, усещанията на популацията за процеса на промяна на валутата са напълно разнообразни.
Всъщност по-големият резултат върху цените може да се случи през последните месеци преди приемането на еврото като законно платежно средство. Обяснението се крие в процедурата и метода на страните към осъществяването на критериите и изключително към този за инфлацията. При проблеми с осъществяването на критерия част от страните употребяват освен инструментите на паричната политика, само че и регулаторната политика. Основен инструмент е забавянето на растежа или даже замразяването на административно избраните цени. Това са цените на топлоенергията, електрическата енергия, водоснабдяването и така нататък
За да има резултат върху показателя на потребителските цени обаче повишаването на административно избраните цени би трябвало да бъде лимитирано за интервал от повече от една година. Обикновено оценката за готовността на стопанската система във връзка с осъществяването на критериите се прави към средата на годината предхождаща въвеждането на еврото. След като тази оценка бъде направена, административно избраните цени се освобождават, т.е. съответният регулатор разрешава те да доближат по-високи нива. Това оказва въздействие и върху общото ценово ниво в стопанската система и инфлацията се форсира. Основният резултат обаче се демонстрира на процедура преди датата на фактическото приемане на еврото.
Участие с вноски в ЕЦБ и ЕСМ
Влизането на България в еврозоната значи, че тя ще стане притежател на част от капитала на Европейската централна банка. За тази цел тя би трябвало да внесе нужната сума. Според формалните регламенти размерът на вноската в капитала се дефинира въз основата на относителните дялове в популацията и в брутния вътрешен артикул на Европейския съюз на съответната страна. Изчисленият по този метод ключ към личния капитал на ЕЦБ за България е 0,859%. Когато Англия напусне Европейския съюз, този условен дял ще бъде изменен и евентуално ще доближи към 0,995%. Това значи, че импортираният от България капитал ще би трябвало да доближи почти 108 млн. евро. До момента цената му е съвсем 3,5 млн. евро, тъй че спомагателната нужна сума надвишава 104 млн. евро.
Освен това България ще взе участие в Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Вноската там се дефинира на същия принцип, както при капитала на ЕЦБ – въз основата на популацията и брутния вътрешен артикул. В този фонд обаче не вземат участие всички страни от Европейския съюз. По тази причина относителните дялове в капитала на актуалните участници са по-големи, в сравнение с дяловете им в капитала на ЕЦБ. Все отново при попълване на всички възможни членове и отчитане на излизането на Англия делът на България още веднъж би трябвало да доближи към 1%. Това значи, че в началото, когато от страните участници се изисква вноска от към 80 милиарда евро, България ще би трябвало да внесе към 800 млн. евро. Внасянето на целия очакван размер на капитала на фонда от 700 милиарда евро при съществуване на рецесия ще дефинира вноска за България от към 7 милиарда евро. (т.е. в допълнение към 6,2 милиарда евро над в началото внесените).
Тук би трябвало да се означи, че осъществяването на вноската не значи, че тези пари са изгубени за българската страна. Те є обезпечават дялове в капитала на съответните институции. Разбира се, откакто един път са импортирани, тези суми не могат да бъдат употребявани за други цели. Освен това като притежател на част от капитала България ще получава приходи.
По-големият размер на цялостната вноска в капитала на ЕСМ значи, че може да се наложи тя да се финансира посредством емисия на дълг, която ще породи спомагателни разноски за лихви. Така, в случай че се допусне, че първичната вноска няма да изисква емисията на държавен дълг, то за спомагателната такава евентуално ще бъде нужна. При последната огромна емисия на държавен дълг на интернационалните пазари през 2015 година купоновата рента по 7-годишните ДЦК е 2%. При нужна сума от 6,2 милиарда евро номиналът на емисията ще бъде 6,3 милиарда евро, защото нормално продажбата се прави с отстъпка от номинала. Това ще значи спомагателни разноски за лихви от най-малко 126 млн. евро годишно при липса на смяна на конюнктурата на интернационалните пазари.
Липса на независима парична политика
Този мотив е в действие за страните, които са имали друг вид паричен или валутно-курсов режим преди присъединението към еврозоната. Изборът на България през 1997 година за въвеждането на валутен ръб значи, че курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно от 1999 година – към еврото. Чрез валутния ръб и сега България на процедура „ внася “ паричната политика на Европейската централна банка.
Инструментите на паричната политика, които са употребявани от Българската национална банка от въвеждането на валутния ръб до в този момент, са минималните наложителни запаси и лихвеният % по свръхрезервите, които комерсиалните банки държат при централната банка (аналог на лихвения % по депозитното облекчение на ЕЦБ). Използването на тези принадлежности не е типично в среда на типичен валутен ръб, само че не е неразрешено съгласно българския вид. През интервала на валутния ръб те са били употребявани в дребен брой случаи. След интеграцията в еврозоната тези благоприятни условия ще отпаднат.
След приемането на България в Европейския стопански и паричен съюз тя ще взе участие при определянето на паричната политика, само че решенията към този момент ще бъдат ориентирани към постигането на задачите за Евро зоната като цяло. Проблеми биха могли да зародят, когато обещано решение е потребно за еврозоната, само че би навредило на българската стопанска система. Това би било допустимо при незадоволително синхронизиране на бизнес цикъла в България с този във валутния съюз. Например, финансовата и икономическа рецесия настъпи в страната и беше преодоляна по-късно, в сравнение с в еврозоната. По-нататъшната интеграция, която ще бъде подкрепена и от приемането на еврото обаче, би трябвало да сближи още повече българската стопанска система към тази на еврозоната.
Като цяло част от предстоящите разноски от приемането на еврото са свързани с по-ясни параметри, което разрешава малко по-лесната им количествена оценка, в сравнение с изгодите. Част от разноските не са коментирани в актуалната публикация. Например, загубата на бизнес и доходи за банките и обмен бюрата в следствие от отпадането на нуждата от обмяна сред лев и евро. Те биха се компенсирали от спестени разноски за компаниите и популацията.
Институционалната рамка на паричния съюз към момента се развива. По тази причина оценките за изгодите и разноските при самото присъединение могат да се разграничават от направените през днешния ден поради възникването на спомагателни разноски по отношение на поемането на нови задължения или извличането на спомагателни изгоди в следствие от укрепването на рамката и основаването на механизми, които да предотвратяват рецесии. Така съществуването на общи фондове за избавяне на страни и банки от еврозоната в случаи на рецесия не би трябвало да способства за повишението на моралния риск, т.е. държанието на политици и мениджъри, което би асъдействало за възникването на такива рецесии.
Обмяната на левове с евро и средства по сметки
Най-важният еднократен разход съставлява фактическият развой на обмяна на съществуващите банкноти и монети в локална валута в такива в евро. Освен това банките автоматизирано превалутират сметките в локална валута в евро. За цялата стопанска система са нужни промени в счетоводните и осведомителните системи, които да регистрират в евро, печатане и отрязване на евро банкнотите и монетите и превозването им до клоновете на банките и до доставчиците на дребно.
Изчисленията на управляващите в Латвия демонстрират, че общите разноски за този развой възлизат почти на 193 млн. евро, което се равнява на 0,82% от брутния вътрешен артикул на страната през 2014 година, когато е въведено еврото. Почти 85% от общите разноски са за частния бранш, 6% са за обществения бранш и 9% за основаване и разпространяване на новите банкноти и монети.
Конкретните детайли на разноските за обществения бранш и централната банка са свързани с даването на обществена информация и провеждането на осведомителна акция по отношение на новите банкноти и монети и ограничения за сигурност при превоза им. При частния бранш с изключение на измененията в счетоводните системи е належащо банкоматите да бъдат пренастроени за евро банкноти. Също по този начин би трябвало да бъдат заменени етикетите и менютата, които би трябвало да съдържат по едно и също време цените в локална валута и в евро.
Инфлация в следствие от закръгляване на цените
Според проучване на Организацията за икономическо съдействие и развиване резултатът в страните, които в началото образуват еврозоната, е ускорение на темпа на инфлация с към 0,3 процентни пункта. Оценката за Словакия е, че темпът на инфлация в страната е бил с 0,2 процентни пункта по-висок, в сравнение с би бил при опазване на кроната. В същото проучване се показва, че повишението на цените е по-вероятно да се случи в страни с по-слаба конкуренция на продуктовите пазари.
Според оценка на Евростат за Литва инфлацията на месечна база, измерена въз основата на хармонизирания показател на потребителските цени, е била с сред 0,04 и 0,11 процентни пункта по-висока директно след въвеждането на еврото по отношение на възможната стойност при потреблението на личната валута. Това се приема за общия еднократен резултат от въвеждането на еврото, защото през идващите два месеца въздействието не е било статистически значимо. Подобно на други случаи на промяна на валутата Евростат смята, че резултатите са осезаеми, само че не са в мащаб, който да дефинира цялостния ритъм на инфлация. Въпреки откритите скромни по мярка резултати върху инфлацията, усещанията на популацията за процеса на промяна на валутата са напълно разнообразни.
Всъщност по-големият резултат върху цените може да се случи през последните месеци преди приемането на еврото като законно платежно средство. Обяснението се крие в процедурата и метода на страните към осъществяването на критериите и изключително към този за инфлацията. При проблеми с осъществяването на критерия част от страните употребяват освен инструментите на паричната политика, само че и регулаторната политика. Основен инструмент е забавянето на растежа или даже замразяването на административно избраните цени. Това са цените на топлоенергията, електрическата енергия, водоснабдяването и така нататък
За да има резултат върху показателя на потребителските цени обаче повишаването на административно избраните цени би трябвало да бъде лимитирано за интервал от повече от една година. Обикновено оценката за готовността на стопанската система във връзка с осъществяването на критериите се прави към средата на годината предхождаща въвеждането на еврото. След като тази оценка бъде направена, административно избраните цени се освобождават, т.е. съответният регулатор разрешава те да доближат по-високи нива. Това оказва въздействие и върху общото ценово ниво в стопанската система и инфлацията се форсира. Основният резултат обаче се демонстрира на процедура преди датата на фактическото приемане на еврото.
Участие с вноски в ЕЦБ и ЕСМ
Влизането на България в еврозоната значи, че тя ще стане притежател на част от капитала на Европейската централна банка. За тази цел тя би трябвало да внесе нужната сума. Според формалните регламенти размерът на вноската в капитала се дефинира въз основата на относителните дялове в популацията и в брутния вътрешен артикул на Европейския съюз на съответната страна. Изчисленият по този метод ключ към личния капитал на ЕЦБ за България е 0,859%. Когато Англия напусне Европейския съюз, този условен дял ще бъде изменен и евентуално ще доближи към 0,995%. Това значи, че импортираният от България капитал ще би трябвало да доближи почти 108 млн. евро. До момента цената му е съвсем 3,5 млн. евро, тъй че спомагателната нужна сума надвишава 104 млн. евро.
Освен това България ще взе участие в Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Вноската там се дефинира на същия принцип, както при капитала на ЕЦБ – въз основата на популацията и брутния вътрешен артикул. В този фонд обаче не вземат участие всички страни от Европейския съюз. По тази причина относителните дялове в капитала на актуалните участници са по-големи, в сравнение с дяловете им в капитала на ЕЦБ. Все отново при попълване на всички възможни членове и отчитане на излизането на Англия делът на България още веднъж би трябвало да доближи към 1%. Това значи, че в началото, когато от страните участници се изисква вноска от към 80 милиарда евро, България ще би трябвало да внесе към 800 млн. евро. Внасянето на целия очакван размер на капитала на фонда от 700 милиарда евро при съществуване на рецесия ще дефинира вноска за България от към 7 милиарда евро. (т.е. в допълнение към 6,2 милиарда евро над в началото внесените).
Тук би трябвало да се означи, че осъществяването на вноската не значи, че тези пари са изгубени за българската страна. Те є обезпечават дялове в капитала на съответните институции. Разбира се, откакто един път са импортирани, тези суми не могат да бъдат употребявани за други цели. Освен това като притежател на част от капитала България ще получава приходи.
По-големият размер на цялостната вноска в капитала на ЕСМ значи, че може да се наложи тя да се финансира посредством емисия на дълг, която ще породи спомагателни разноски за лихви. Така, в случай че се допусне, че първичната вноска няма да изисква емисията на държавен дълг, то за спомагателната такава евентуално ще бъде нужна. При последната огромна емисия на държавен дълг на интернационалните пазари през 2015 година купоновата рента по 7-годишните ДЦК е 2%. При нужна сума от 6,2 милиарда евро номиналът на емисията ще бъде 6,3 милиарда евро, защото нормално продажбата се прави с отстъпка от номинала. Това ще значи спомагателни разноски за лихви от най-малко 126 млн. евро годишно при липса на смяна на конюнктурата на интернационалните пазари.
Липса на независима парична политика
Този мотив е в действие за страните, които са имали друг вид паричен или валутно-курсов режим преди присъединението към еврозоната. Изборът на България през 1997 година за въвеждането на валутен ръб значи, че курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно от 1999 година – към еврото. Чрез валутния ръб и сега България на процедура „ внася “ паричната политика на Европейската централна банка.
Инструментите на паричната политика, които са употребявани от Българската национална банка от въвеждането на валутния ръб до в този момент, са минималните наложителни запаси и лихвеният % по свръхрезервите, които комерсиалните банки държат при централната банка (аналог на лихвения % по депозитното облекчение на ЕЦБ). Използването на тези принадлежности не е типично в среда на типичен валутен ръб, само че не е неразрешено съгласно българския вид. През интервала на валутния ръб те са били употребявани в дребен брой случаи. След интеграцията в еврозоната тези благоприятни условия ще отпаднат.
След приемането на България в Европейския стопански и паричен съюз тя ще взе участие при определянето на паричната политика, само че решенията към този момент ще бъдат ориентирани към постигането на задачите за Евро зоната като цяло. Проблеми биха могли да зародят, когато обещано решение е потребно за еврозоната, само че би навредило на българската стопанска система. Това би било допустимо при незадоволително синхронизиране на бизнес цикъла в България с този във валутния съюз. Например, финансовата и икономическа рецесия настъпи в страната и беше преодоляна по-късно, в сравнение с в еврозоната. По-нататъшната интеграция, която ще бъде подкрепена и от приемането на еврото обаче, би трябвало да сближи още повече българската стопанска система към тази на еврозоната.
Като цяло част от предстоящите разноски от приемането на еврото са свързани с по-ясни параметри, което разрешава малко по-лесната им количествена оценка, в сравнение с изгодите. Част от разноските не са коментирани в актуалната публикация. Например, загубата на бизнес и доходи за банките и обмен бюрата в следствие от отпадането на нуждата от обмяна сред лев и евро. Те биха се компенсирали от спестени разноски за компаниите и популацията.
Институционалната рамка на паричния съюз към момента се развива. По тази причина оценките за изгодите и разноските при самото присъединение могат да се разграничават от направените през днешния ден поради възникването на спомагателни разноски по отношение на поемането на нови задължения или извличането на спомагателни изгоди в следствие от укрепването на рамката и основаването на механизми, които да предотвратяват рецесии. Така съществуването на общи фондове за избавяне на страни и банки от еврозоната в случаи на рецесия не би трябвало да способства за повишението на моралния риск, т.е. държанието на политици и мениджъри, което би асъдействало за възникването на такива рецесии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ